Представена публикация

За всички, които се интересуват от моите коментари, беседи и от дискусиите, в които участвам!

Съобщавам, че всеки, който иска да следи моите всекидневни коментари и анализи, може да го прави като посещава редовно моята страница във фе...

четвъртък, 12 ноември 2009 г.

Личните съдби и преживелици са много по-ценен изворов материал за тия епохални 20 години преход - отколкото са мемоАЗите на нищожествата

Ще ги познаете по делата им. Действията, делата, чистите помисли, а понякога само и една мисъл могат да останат и от човек, и тая мисъл да свидетелства не само за личността, но и за епохата. Казано е: ще се родят много пророци, светът ще бъде затлачен от мръсната пяна на бездуховността, лицемерието и лъжата ще се превърнат в движеща сила, мерзостта в двигател на тесните обществени отношения.

Всички ще сме объркани, дори и тези, които по един или друг начин са изградили своя предпазен щит-личната ценнодтна система. Защото, макар и индвид като същество, Човек е и обществен субект, умишлено използвам последното понятие, защото другото, общоприетото, звучи доста обидно. Независимо че в последните години, по причини най-вече от народопсихологическо естество, се превърнахме, ако не всички, то значителна част от нас, в примус зоокон.

В нашите лични биографии има доста сходни моменти, и аз подобно на вас, предпочитам вътрешната емиграция на духа. И аз имах прекрасни учители в живота и Университетите, които завърших, и аз предпочитах Ницше, Кант, Хегел и Шопенхауер, но и Киркегор, Фром, Сартър и Камю. Но над всички бяха Достоевски и д-р Янко Янев. А и един много достоен човек - Владимир Свинтила - дошлифова разхвърлените камъчета на духовната ми мозайка.

Опитах се подобно на Вас да обясня причините за днешния разпад на българската идентичност, написах две публицистични книги - “Полет над Хирон“ и „Отвоювано небе“ - но страхувайки се да не попадна в дебнещото опиянение на думите, поради липса на достатъчна дистанцираност от ТО-времето, предпочетох вглъбяването в собствения си свят. Защото най-трудното житейско изпитание е да опознаеш себе си и да не предаваш мечтите, макар че това изисква много енергия, а често и чисто човешко преиграване със Словото.

Г-н Грънчаров, навършват се 20 години от „емблематични“ дати от новата ни история - 10.ХІ, 18.ХІ, 7.ХІІ, 14.ХІІ, 4.І., 1989 и 1990 год. - дворцовият преврат на БКП, първият свободен митинг пред катедралата “Св. Александър Невски“, създаването на СДС, танкистките изцепки на Петър МЛАДЕНОВ, Кръглата маса и създаването на ДПС.

Ето защо не е лошо като идея тези събития да бъдат осветени от хора,които са били не само свидетели, но и участници в тях, и показани по този начин, в тяхната естественост, да хвърлят истинска светлина върху случилото се и да ни обяснят много от последващите събития.

Защото личните съдби са много по-ценен изворов материал, отколкото мемоАЗите на нищожествата, които нашите човешки и общностни недостатъци превърнаха във величия; за да сме на този си хал днес. Успех в начинанията Ви!

Автор: Атанас Ганчев

7 коментара:

Анонимен каза...

20 години след промяната наистина е крайно време ИСТИНАТА за събитията от 1989 в Източна Европа да започне да излиза наяве. Затова ето, както иска г-н Ганчев, още малко инфорамция в „насипно състояние”.

Събитията от 1989 особено на Запад все още се представят като някакъв триумф на доброто над злото. Според тази версия „народите” от Източна Европа „излезли на улицата”, „свалили” омразната комунистическа власт и се възцарили свобода и демокрация. Колко идилична картинка! Хората в Източна Европа, разбира се, за далеч по-наясно с фарсовия характер на промените. На това обаче трябва да се дава по-голяма гласност. Като същевременно, разбира се, се отдава дължимото на хората по улиците и площадите, тласкали все пак разитието напред. Между другото вече е ясно, че и отварянето на Берлинската стена е бил внимателно планиран сценарии, а не спонтанен акт поради неподготвеността или „лапсуса” на езика члена на ЦК на ГЕСП Гюнтер Шабовски по време на прочутата пресконференция. Италианският журналист е бил инструктиран да зададе съответния въпрос („Кога влиза в сила свободата на пътуването?”) и Шабовски съвсем не се е бил объркал, когато артистично уж се се заплете и накрая каза: „Според мен - веднага.”

ИЗ ИНТЕРВЮ ОТ 11 НОЕМВРИ 1999 ЗА ВЕСТНИК „ОСТРАВСКИ ВЕЧЕРНИ НОВИНИ” НА БИВШИЯ СЪТРУДНИК НА ЧЕХОСЛОВАШКАТА ТАЙНА ПОЛИЦИЯ STB ЛУДВИК ЗИФЧАК.

Той преди 1989 е инфилтрирал студентските кръгове с агенти и е един от подставените предводители на студенстката демонстрация, разгонена брутално от полицията и дала началото на „кадифената революция” в Чехословакия 1989.

Значи промените в Чехословакия бяха дирижирани от бившата съветска територия?

- Това въобще не беше наша игра.

Значи държавна сигурност STB въобще не участваше?

- Разбира се, STB участваше, защото ние бяхме директно подчинени на КГБ.

Значи Вие сте били натоварен да следите президент Хавел преди революцията?

- Аз имах чести контакти с Хавел...Хавел беше първата личност, която следяхме, но според мен той не беше първата личност в Харта 77, съвсем не. Там имаше много по-умни и по-компетентни хора от Хавел. Легендата на Хавел в Чехословакия беше изкуствено създадена от Запада. Въпреки това ние започнахме контакти с Хавел за подготовката на операцията от 17 ноември 1989 („кадифената революция”).

Значи планът беше подготвен от Държавна сигурност с помощта на дисидентите?

- Да.

Като говорите за сътрудничеството с дисидентите, значи ли това, че някои от тях, включително Вацлав Хавел, сте ги били регистрирали като сътрудници (агенти)?

- Имаше хора, за които имахе досиета, което значи, че ги наблюдавахме. Но досиетата бяха използвани и като агентурни, което означава, че лицето беше използвано и като агент. Не казвам, че това беше така с президент Хавел...Мога само да ви кажа за Вацлав Хавел, че ТОЙ БЕШЕ В ПРИЯТЕЛСКИ ОТНОШЕНИЯ С НАС.

Из интервю на бившия зам.-председател на Отдела за прогнози на Чехословашката академия на науките, вероятно отдел на Държавна сигурност STB:

Изхождайки от моята информация мога да кажа, че комунистическият режим не беше победен от 2000 дисиденти, водени от Вацлав Хавел. А Гражданският форум беше създаден, защото трябваше да предадем властта някому. Знам, че съветският посланик и след него Михаил Горбчов са помолили министър-председателя Адамец да нагласи нещата така, че Вацлав Хавел да стане президент.

Мислите ли, че днес в обществения живот на Чехия има бивши агенти на КГБ?
- Мисля, че да – и не само агенти на КГБ.

Анонимен каза...

ИЗ ИНТЕРВЮ НА ВЕСТНИК „МЛАДА ФРОНТА” С БИВШИЯ ГЕНЕРАЛЕН СЕКРЕТАР НА ЧКП МИЛОШ ЯКЕШ:

Антикомунистическата революция беше управлявана от тайната полиция STB. Побоят на главната улижа в Прага беше оркестриран от генерала от STB Алоис Лоренц, това беше добре обмислена операция на STB.

КОМАНТАР ОТ АНОНИМЕН ЧЕШКИ АНАЛИЗАТОР:

Чешката република (бивша Чехословакия) до днес е най-верният съюзник на съветско-руските комунисти, а същевременно участва активно в НАТО като „стратегически партньор” на САЩ!

Ако Горбачов искаше да даде истинска антикомунистическа свобода на Русия и Източна Европа, като в замяна получи мир, истинска свобода и благосъстояние, нямаше да живее повече от 24 часа!

Най-могъщият комунистически лидер тогава в Източна Европа Милош Якеш в трябвало да бъде много добре информиран за цялата КГБ/ГРУ-операция в Чехословакия, руснаците не са можели да рискуват...иначе комунистите щяха да направят очевидното – брутално, кърваво потушаване на въстанието...Това е една от причините, поради която тези „антикомунистически” революции в Източна Евроипа бяха толкова мирни и не се проля значително количество кръв – ако бяха автентични, със сигурност щеше да се пролее много кръв...

В статия във вестник „Лидове новини” можем да прочетем, че чехословашките тайни служби през лятото на 1968 по заповед на Генералния секретар на ЧКП Александър Дубчек са били натоварени да организират политически комунистически преврат в Гана в Западна Африка...Цялата операция е извършена в сътрудничество и под контрола на КГБ...

Александър Дубчек е роден през 1921 в Ухровец, Чехословакия (днес Словашка република) в семейството на комунисти. Прекавра деството си в Словакия, после в Киргизия (днес Киригистан), където баща му се мести след призива на съветската компартия, за да изгражда комунизма.

След завръщането си в Чехословакия през 1938 Дубчек е убеден комунист. След Втората световна война той става местен комисар в Тренчин в Словакия и през 50-те години участва в т.нар „Тройки”, осъждали политическите опоненти на комунизма...Най-малкото 300 души са екзекутирани само по времето на действие на „Тройките”. Смята се, че Дубчек е осъдил най-малко трима души на смърт чрез обесване. Дубчек, както и другите комунисти, никога не бяха преследвани за техните престъпления от така нареченото демократично правителество на президента Вацлав Хавел.

Как обаче става така, че през 1968, когато комунизмът в Чехословакия приема „човешко лице” и се прилага политика на известно демократично разхлабване, Дуб чек ръководи операция по свалянето на демокрация в Африка? Беглецът от КГБ Анатоли Голицин пише в своят книга „New Lies for Old“:

Новата методология диктува и обратна интерпретация на чехословашката „демократизация” от 1968. Тя не бива да се разглежда като спонтанно развитие, а като планирана, контролирана маневра и репетиция за подобно развитие, всичко в рамките на дългосрочната съветска политика...(т.е. Прага 1968 от тази гледна точка е репетиция за Източна Европа 1989)...

Анонимен каза...

ОЩЕ НЯКОЛКО ЩРИХИ в случая за промените в Чехосолвакия, повтарящи 1:1 събитията в България – боят на студентите в центъра на Прага – боят пред Кристал; отгледаната опозиция и „дисидентските” групи в Чехословакия и контактите им с „реформаторите” в ЧКП – отгледаната опозиция и „дисидентските” групи в България и контактите им с „реформаторите” в БКП, свалянето на Милош Якеш – свалянето на Тодор Живов, ненаказаните комунисти и в двете страни и т.н.

„КАДИФЕНАТА” РЕВОЛЮЦИЯ В ЧЕХОСЛОВАКИЯ ОТ НОЕМВРИ 1989

Откъси от анализ от 1991 на Мирослав Долейси, 18 г. политзатворник в Чехословакия

Докладът на парламентарната анкетна комисия за събитията около 17 ноември 1989 (насилственото разгонване на студентската демонстрация в Прага, дало начало на т. нар. „кадифена революция – бел. на прев.) беше засекретен и не беше публично оповестен. Резултът от разследванията беше осъждането на няколко незначителни офицери от полицията на по няколко месеца затвор...разследващите внимателно избягваха всякакво споменаване на политическия фон на революцията...

След събитията имаше широко разпостранени съмнения в измислената легендата за „Кадифената революция”. Тази измислица все още се проповядва от президент Хавел и правителството на Харта 77. Президент Хавел все още не е изпълнил публично даденото обещание да бъдат публикувани всички докуманти за срещите между групата на Хавел (Харта 77) и комунистическото правителство на министър-председателя Адамец...В рамките на няколко месеца стана ясно, че бруталният отговор на полицията на Националния булевард е бил подготвен предварително и е трябвало да служи за сигнал за революцията.

След като сигналът бе подаден, инициативата премина към Харта 77. Това показва, че е имало координация между комунистите и Харта 77 за подготовката на революционния процес...Необяснимият процес на предаване на инициативата остава загадка. Той предполага връзка между Харта 77 и особена фракция в Централния комитет на ЧКП...

Ако се узнае истината за събитията от ноември 1989, Хавел и неговото правителство на Харта 77 би трябвало да паднат. Това е неприемливо за чуждестранните (социалистически) спонсори на Харта 77, които я изграждаха в продължение на 13 години и нямаха организация-заместник, която да е приемлива за руснаците. Затова правителството на Хавел и Харта 77 трябваше да бъде защитавано и пазено...

След като съветникът на новоизбраният президент Дж. Буш-старши Джон Уайтхед посети Източна Европа през есента на 1988, подготовката за промените започна. В Чехословакия беше дадена директива на Харта 77 да излезе и създаде ред независими групи, наречени „независими актьори”...Целта беше да се създаде впечатление за голяма антикомунистическа опозиция, макар това да беше фалшиво впечатление...Така например Групата за възраждане на социализма се състоеше от комунисти и агенти на тайната полиция СТБ от Пражката пролет 1968. Това бяха уж „либерални” комунисти като Дубчек и Черник.

Анонимен каза...

В Централния комитет на ЧКП беше създадена група (включваща Урбанек и Мохорита) под ръководството на Хегенбарт, която да урежда срещите с Групата за възраждане на социализма. Целта беше да се координира отстраняването на Генералния секретар на ЧКП Милош Якеш, като бъде компромитиран. ДЕЙНОСТИТЕ НА ХЕГЕНБАРТ СЕ РАЗВИВАХА ПОД ЗАПОВЕДИТЕ НА КГБ...

Имаше 12 души от Централния комитет на ЧКП, които бяха информирани за подготовката на преврата още в средата на октомври 1988. През октомври 1989 този брой нарасна до 90, мнозинството от които не бяха от апарата на ЧКП. Огромното мнозинство от членовете на ЧКП бяха изненадани от преврата и загубата на властта и оцениха курса на своето ръководство като предателство. От февруари до април 1990 страстите сред членовете на партията се успокоиха в резултат на информацията, която им бе предоставена от ръководството на партията...

Стана им ясно, че 1,7 милиона членове на ЧКП, 250 000 души армия, 60 000 души в чехословашкото вътрешно министерство и тайните служби, 150 000 души Народна милиция и половин милион граждани, симпатизиращи на режима, НЕ са изгубили властта и че тези развития са само форма на тактическа промяна...

КОМЕНТАРИ НА АНОНИМЕН (ЧЕШКИ?) АВТОР

Заинтересоваността на Москва от демокрация е направо смешна. Комунистите никога не бяха наказани за престъпленията им против човечеството, ново”избраните” „демократични режими” като този на Хавел в Чехословакия например побързаха да предпазят старата комунистическа гвардия от оправданото обществено преследване и наказание.
През март 1990 влезе в сила акт, с който новото правителство гарантираше пълна законова защита на ЧКП...
Никой от старото и новото ръководство не ЧКП разглеждаше възможността за преврат, защото ПРЕДАВАНЕТО НА ВИДИМАТА ВЛАСТ И ОТТЕГЛЯНЕТО В СЯНКА БЕШЕ ДИРЕКТИВА ОТ МОСКВА – ръководството на световното комунистическо движение. Стана напълно ясно, че Москва никога няма да подкрепи какъвто и да било опит на ЧКП да се върне открито на власт. Напротив, Москва щеше да застане против него.
През 1991 година „бившият” руски полковник от КГБ Алкснис в публично изявление в Думата каза, че е получил документи, според които КГБ и протежето на Андропов Михаил Горбачов са участвали в планирането и изпълнението на т. нар. „падане на комунизма” в целия съветски комунистически блок.
Никакво внимание и никакъв отговор от страна на американските медии, никаква дискусия от страна на американското правителство, никакъв анализ на твърденията на беглеца от КГБ Анатоли Голицин, точността на чиито анализи е доказана от времето.

Така че това отново беше тест на наивността на Запада или може би тест за нивото на инфилтрация на американското контраразузнаване от комунистически агенти...

Ангел Грънчаров каза...

Извинявайте, а бихте ли ми дали сведения за авторството (източника, създателя) на този текст? Ако е ваш, ако Вие сте го написали, подпишете го някак, а ако сте го копирали отнякъде, дайте линк. Благодаря!

Анонимен каза...

Тези текстове съм ги събирал и превеждал от различни източници, не твърдя, че казаното отговаря 100% на истината, но би трябвало да ни накара да се замислим. Ето два такива линка:


http://www.jrnyquist.com/cibulka_2005_0417.htm

http://www.anti-communistanalyst.com/06202004.html

Ангел Грънчаров каза...

Благодаря!