За добрите управници, за разумно устроената държава и за извора на нескончаемите беди на човешкия род

Понеже стана дума за мисълта на Кант за звездното небе, ето я, позволявам си да я припомня:

"Две неща ни изпълват с все по-нарастващо удивление и възхищение, толкова повече, колкото повече размишляваме за тях: звездното небе над мен и моралният закон в мен."

Интересна дискусия се е получила, макар че са се смесили доста въпроси. В което няма лошо, но пък трябва да се признае, че всеки от тях заслужава да бъде обсъден отделно, а не всички заедно и смесено. Аз тук искам да кажа нещичко за т.н. "склонност към тоталитаризъм" у Платон.

Това е важен момент, на пръв поглед излиза, че Платон е противник на демокрацията, ерго, е първият "тоталитарист", сиреч, комунист. А това, че комунизмът е най-върл противник на демокрацията отдавна се знае, то се показа и доказа най-красноречиво и от цялата история. Само че нещата при Платон стоят доста по-сложно. Трябва да се постараем да разберем истината за това, което той всъщност е твърдял, а не да повтаряме някакви изтъркани баналности, които кой знае откъде са дошли в съзнанията ни - сякаш нашето съзнание е подобно на боклукчийска кофа.

Аз тук искам да кажа нещичко за т.н. "склонност към тоталитаризъм" у Платон. Това е важен момент, на пръв поглед излиза, че Платон е противник на демокрацията, ерго, е първият комунист. А това, че комунизмът е най-върл противник на демокрацията се показа и доказа от историята. Само че нещата при Платон стоят доста по-сложно.

Платон, подобно на Сократ, апелира към разумността у човека - и предлага животът в общността да бъде устроен на разумни начала и основания. Въпросът е обаче какво се разбира под разум и тогава, пък и сега. Комунистите също смятаха, че ще поставят живота не просто на "разумни", а и на "строго научни" основания, поради което неизбежно стигнаха до тотална вакханалия на най-разюзданата ирационалност и на самия абсурд, която изобщо може да си представи човек. Ето че, оказва се, всичко опира до това какво разбираме под разум. Възможни са две алтернативи в разбирането, смятам, че Платон е изразил едната, и то в най-цялостния й вид.

Според него и животът, и човекът, и държавата трябва да бъдат поставени на най-същностни разумни основания, т.е. да почнат да съществуват според своята идея. А идеята според разбирането на Платон не е друго освен самата същност, истина и разум. Т.е. тия три неща - истина, разум, същност - според Платон изцяло съвпадат. Идеята е "душата" на всеки определен род съществуващо, тя му вдъхва и живот, и истина, и разум, а пък онова, което съществува в противоречие с разума и идеята, е осъдено на неотвратима гибел. Ето защо и държавата трябва да бъде поставена на разумни основания, т.е. човешкият род да се постарае да регулира държавния живот според неговата вечна идея. Другояче казано, неразумността в него трябва да бъде безпощадно изгонена, а всичко трябва да издържи проверката на разума, да бъде в състояние да се оправдае пред този своеобразен съд на разума, който Сократ, пък и неговият най-добър ученик, устройват преди толкова векове. А знаете, предполагам, че този вдъхновяващ израз - "съд на разума над самия разум" - принадлежи на великия кьонигсбергски мислител Имануел Кант, който го употребява 20 века след Платон; но за великите философи и великите идеи времената нямат абсолютно никакво значение.

Другата алтернатива изхожда от съвсем други предпоставки. Според нея няма някакъв "извънвремеви" и вечен разум, няма духовни същности - идеи - които да задават същината на нещата, а има само един претенциозен и празен човешки разсъдък, който в един момент се самозабравя дотам, че почва да крои живота и съществуването според своите съвсем бедни представи. Т.е. човешкият "разум" почва да се мъчи да конструира една съвсем субективна, произволна, волунтаристична действителност, без да се съобразява с нищо, или пък само като изхожда от някакви крайно бедни и абстрактни разсъдъчни представи от рода на "всички трябва да са равни", "не трябва да има бедни и богати", "искаме пълна справедливост" и прочие. Ето в този вид алтернативата, за която тук говоря, се изразява най-пълно от комунистическия конструктивизъм на съществуването и историята, който наистина, като душевна склонност, е съществувал още от времената на Платон, но съвсем не отговаря на неговата принципно различна философия.

А сега да се върна на смисъла и същината на това, което Платон предлага, и което наистина издържа всякаква проверка пред съда на разума, т.е. нищо не може да бъде изнамерено, което да го постави под съмнение или пък опровергае.

Да вземем за пример т.н. "атинска демокрация", в която мнозинството налага волята си, т.е. ония, които са много, с това биват преценявани като прави, а това, разбира се, съвсем не е така, напротив. Ето че платоновата критика на демокрацията е съвсем основателна и разумна; демокрацията в това разбиране е обременена от неотстраним дефект, тя не само че не е разумна форма на управление, напротив, е може би най-неразумната. Щото тиранията на тълпата съвсем не е по-добра от всяка друга тирания, помислете сами и скоро, убеден съм, ще го проумеете. Ония неща, които Платон още тогава, в зората на демокрацията, е открил и критикувал, се оказва, че са неостраними същностни дефекти на самата демокрация, които и до ден днешен тровят живота на демократичните общества; за жалост обаче сякаш нищо по-добро от демокрацията не е изнамерено, или пък ако е изнамерено, няма как да бъде приведено в действие, щото едва ли самият демос някога ще стигне до положение да проумее кое е истински добро за самия него, т.е. надали ще се остави да бъде проникнат от идеята за едно истински разумно устроено общество.

Платон най-подробно е описал своя идеал за истински разумно устроеното общество като се исхожда от самата идея. А тя предписва някои съвсем прости изисквания, на които ако се обърне гръб нещата биват прекалено опорочени. Примерно, нима не е ясно за всички, че обикновено до истината достигат не наведнъж всички, а най-напред някои, и то по-издигнати в духовно, ценностно и мисловно отношение хора, т.е. от тъй наречения духовен елит на общността или нацията? Също така нима не е ясно и нима не трябва да се приеме със смирение, че ако не устроим живота си според предписанията на разума, само ще страдаме, т.е. непрекъснато ще губим и ще се ощетяваме сами? Ето защо властта, разбира се, не трябва да бъде подхвърляна между умели спекуланти, които се грижат само за това как да дразнят нисшите страсти на тълпата, наричана "демос", и да печелят от това, а трябва да бъде дадена по право на ония, които ще я употребят единствено за доброто на цялата общност, т.е. на истинските философи. Затова Платон е напълно прав, като пише така:

"Докато сегашните царе не се научат задоволително да философстват, или пък докато философи не се възцарят, човешкият род да не чака края на злото..."

И истинността на това положение се доказва от целия ход на човешката история досега. Идоли на тълпата ("демоса", "народа") са били и Хитлер, и Сталин, а пък овладеният от бяс демос е бил готов да пожертва и свободата си, и частта си, и демокрацията, и всичко, само и само да бъде превърнат в стадо; защото пък, от друга страна погледнато, човешката свобода не е по силите на всички, а обикновено най-много са ония, които съвсем не я разбират и затова така лесно се отказват от нея. Бавно и мъчително в човешката история са си проправяли път ония най-разумни основания (и правила) на живота, според които човешката общност малко по малко е започвала да живее все по-доволно, човешки и разумно. Такива "изобретения" като пазарът, частната инициатива, човешката солидарност, безкрайната ценност на човешката свобода, конкуренцията и прочие обаче - и тук е възловият момент - не са изобретение на някакъв самонадеян разсъдък, а са създадени от самия живот, от самото разумно саморазгръщане на историческата реалност според нейната идея, според същината на онова, което е най-дълбоко потребно на човека и на хората.

Значи доказва се, че по принцип Платон е бил напълно прав като е настоявал не животът да бъде тикан в някакви разсъдъчни схеми, поради което само да бъде обедняван и ощетяван, а, напротив, онова, което самият вечен, Божествен и безкрайно мъдър разум е успял да внесе в живота на хората, само то трябва да бъде признавано, понеже единствено то има оная ценност, на която трябва да се опрем - ако искаме да живеем пълноценно и свободно.

И още едно нещо искам да изтъкна: Платон изхожда от едно най-дълбоко познание на човешката природа. Той тръгва от индивида към общността, а не наопаки, както правят комунистите и левите. Тоест, Платон, за удивление на мнозина, е съвсем десен, автентично десен политически мислител. След това Платон особено акцентира върху свободата, но именно на автентично разбираната свобода - идеята за свобода! - а не на оная ощетена представа за свобода, която се харесва на потъналото в глупости и пороци, на разкапалото се от долни страсти мнозинство. Според Платон, пък и според цялата класическа древност на Гърция човек по рождение е или свободен, или роб. И е свободен или роб не в един примитивен смисъл, а в същностен: хората биват два типа, свободни и роби по душа. Всеки трябва да се занимава с онова, за което е роден. Някои обичат да се подчиняват, други - да командват, да организират. Има хора, родени да бъдат военни - и те ще са щастливи ако бъдат само такива. Има хора, родени да бъдат орачи, говедари, търговци и пр. Ако всеки се занимава с онова, за което е роден, ако има едни естествени, на разумна почва израсли, съсловия и слоеве в многоликата човешка общност, и никой насила не бъде каран да се занимава с онова, което друг (държавата) е преценил, че е добро за него, тогава човешката общност ще тръгне по пътя на благоденствието.

А пък с управление на държавата, една твърде сложна дейност, изискваща мъдрост и познание на същината на самия живот, разбира се, че не може да се занимава всеки, а имат право да се занимават само най-добрите, философите, аристократите на духа. Чието призвание е да мислят разумно, понеже ако управниците ни не умеят да мислят разумно, наистина никога няма как да се отървем от злото. Ний, българите, в това отношение сме най-показателен пример: съвсем не харесваме мислещите хора, винаги се оставяме да ни управляват най-арогантни простаци (Т.Живков и т.н.; другите след него чак до наши дни да не ги споменавам поименно, щото е излишно, понеже всички ги знаят), поради което заслужено сме и най-бедни, а животът ни е най-неразумно устроен; щото няма по-голяма глупост от това да чакаш простаци да устроят умно, разумно и мъдро живота ти - и да те "оправят". А пък без разумност и мъдрост животът както на отделния човек, така и на цели нации става най-жалък и окаян; руската нация, наред с нашата, са най-очебийни примери в това отношение.

Мога още много да разсъждавам относно Платоновите безсмъртни идеи, ала да спра дотук, за да не стане дълго. Пък и, мисля, казах основното. Не бива прибързано и без вникване да се съди за каквото и да било, щото човек рискува да се подведе и да сбърка. А трябва и компетентно да се разсъждава; ако не си вникнал достатъчно за това какво наистина е твърдял Платон (или който и да е било друг), ако наслагваш върху мислите на философа единствено своята ограниченост, никой няма да спечели от това. Затуй си позволявам да апелирам: повече да мислим, да привикваме към смислени дискусии, да почнем да четем философия, понеже само така можем да обогатим със смисъл, разум и мъдрост и мисълта си, и душата си, и живота си. Ето, примерно, четете новото философско списание ИДЕИ и постепенно ще получите всичко онова, за което така силно жадуват душите ви, И което вие, повечето хора, кой знае защо, сте отказали да им дадете.

А пък душите искат смисъл, искат разум, искат идеи, искат ценности, искат всичко най-благородно и велико, до което може да се докосне смъртният човек - и което ще даде автентична основа на живота му. Което ще осигури на живота му всякакви плодове и дарове, което ще направи живота му плодоносен. И което такива велики философи като Платон са ни завещали: завещали са ни несметни духовни богатства. А пък нас, да си признаем, ни мързи даже да се протегнем ръцете да ги придобием и присвоим. За наш срам, точно така, уви, е станало. Позволили сме си непростимия шанс да живеем неразумно, неистински, фалшиво, глупаво, т.е. вместо да обогатяваме живота си, най-неразумно го ощетяваме и пропиляваме...

Добави в Svejo