Много хубав и правдив, на моменти чудно хумористичен текст. Наистина има известна доза „несправедливост” в това, че хората от улиците и площадите, които се бореха за свобода и демокрация, движени от идеални пориви, днес са изтикани в пета глуха. А мнозина от тия, които не са си мръднали пръста и навремето може би дори са се подигравали на скачащите и мръзнещите демонстранти от канапето на топло пред телевизора, днес са управници, политици, „олигарси” и други подобни.За съжаление светът е такъв, какъвто е, понякога несправедлив. Платон също е бил отчаян и отвратен от несправедливостта в древна Атина и може би тайно се е надявал, че съгражданите му ще го призоват като най-мъдър да ги управлява. Само че те не стигат до тази идея.
Има ли нормален човек в България, който би се сменил например с Ахмед Доган – той да иде в сараите, а Доган да застане на негово място?! Предполагам, че такъв няма да се намери.
Много показателни са мислите на философа Робърт Нозик (1938-2002). Самият той е едва ли не икона на либерализма и либертарианците (макар че самият не се вижда като такъв) и с това на свободната пазарна икономика. Но в личния си живот Нозик е далеч от стремежа каъм забогатяване.
Аз също съм привърженик на пазарната икономика, не на държавното планово стопанство, но ми е трудно да си представя, че бих се впуснал активно и с цялото си същество в някакъв „бизнес”. А ако мога да избирам между обяд с някой американски милиардер или голям философ (или учен), определно не бих избрал милиардера.
Из книгата на Нозик „The Examined Life“:
Искам да се вгледам по-дълбоко в значимостта, включително материалното богатство и властта, произтичаща от него. В духа на философската традиция аз съм склонен да отхвърлям тези форми на значимост, независимо от факта, че много хора упорито ги преследват. Философите ценят размишленията и писането...
Аз все още съм склонен да отхвърля светското богатство и власт, но въпреки това искам да ги изследвам по-дълбоко...
Да бъдеш във фокуса на вниманието на хората е прерогатив на могъщите; желанието за власт и богатство в голяма степен е желание за значимост. Разбира се, власт, слава и богатство отчасти се желаят като средство за целта – материални блага, приятни изживявания, интересни социални контакти...Богатството също е желано заради значимостта, която носи със себе си, както и нещата, които може да се купят с него. В повечето общества, вкл. в западните, богатството прави човека важен; с богатия човек (по правило) се отнасят като с важен и той може да има силно влияние...
Защо мислим, че е недостойно, ако парите са първичният мотив за извършването на дадена дейност? (Това не означава, че мотивът да изхранваш семейството си е недостоен.) Да си мотивиран в една дейност основно от парите означава да поставиш онова, което парите носят, над значението на самата дейност.
Това принизява тези дейности, чиято ценност и значение поставяме над тези на парите. Ако философ ни каже, че мисли за пари, а лекар, че лекува за пари и майстор на цигулки, че работи за пари, ще помислим, че тяхната дейност е някак си омърсена...
Автор: Анонимен
(Забележка: Позволих си да формулирам като въпрос акцент от текста, въпрос, който отправям към читателите, към всички вас, които дочетохте този текст. Ще ми е много интересно да прочета разсъждения по повод на такъв един въпрос. Аз самият, разбира се, не е нужно да казвам с кого бих предпочел да беседвам, с милиардер или с философ, въпросът за мен просто е крайно неуместен...)
7 коментара:
Съжалявам, но не мога да се присъединя към възхвалата на Платон. Той е искал диктатура, която да ликвидира демокрацията в Атина и да унищожи поезията например, която Платон смята за вредна. Ако се бе осъществил неговия идеал, днес щяхме да го споменаваме в едно изречение с Карл Маркс.
Благодаря за публикуването на моя постин!
А на предишния коментар ще отвърна: да, това е тълкуването например на Карл Попър на Платон. Той го смята за един от първите апологети на тоталитаризма. Платон наистина критикува атинската демокрация от по-скоро недемократични позиции. Но е факт, че е имал причини да е недоволен от обществения строй в Атина. Ние днес имаме тенденцията да идеализираме тази първа демокрация в историята, но тя е имала много трески за дялане.
Иначе бих задал два допълнителни въпроса към всички форумци:
1. А с кой философ от миналото или настоящето бихте искал да беседвате?
И още: 2. Ако (и когато) се изправите пред Бога и той ви предложи или да ви открие абсолютната истина, отговорите на всички въпроси, над които най-светлите умове си блъскат главите от хилядолетия или пък да си останете в сегашното съсътояние на ограничени знания, но да продължите да размишлявате и да градите теории и хипотези без големи изгледи да узнаете дали сте на прав път, кое бихте избрали - абсолютната истина, след която дискусиите свършват, или безкрайното и може би безнадеждно търсене?
Въпросите ви са много интересни. Прав сте, че идеализираме атинската демокрация. Аз обаче мисля, че това е поради факта, че тя е бялата лястовица сред морето от деспотии. Идеята хората да решават сами за себе си, макар, че тогава "хора" е било ограничено понятие. В този смисъл идеите на Платон са крачка назад. Той предлага най-умните да решават нещата. Но кой класифицира най-умните? Той. И така сме обратно към абсолютната власт.
За това с кой философ бих искал да беседвам, много ми е трудно да отговоря. Ницше със сигурност би бил интересен събеседник. Не съм съгласен с много от идеите му, но порива за свобода е похвален. Лао Дзъ и неговата странна източна философия ме привличат, макар, че той едва ли би ми казал много. А най-забавен ще да бъде Диоген!
Вторият ви въпрос обаче е още по-труден от първия. Аз не съм вярващ в традиционният смисъл на думата, но мога да си представя описваната от вас ситуация. Вярно е, че това да си блъскаш ума над различни философски загадки е привлекателно. Вярно е, че всички ни предупреждават, че не сме готови за абсолютното знание. Американският писател Х.Ф. Лъвкрафт предупреждава, че човешкия разсъдък се крепи на своето незнание, иначе ще настъпи посевместна лудост. Ала изкушението на абсолютното знание е много примамливо. Бих искал да пътувам сред звездите, да видя чужди светове, да разбера нашият. Но не наведнъж, а малко по малко.
- Един зелен социалдемократ
Точно така, атинската демокрация наистина е била бяла врана за времето си, но и изключение за векове напред. Едва с началото на модерната епоха се появяват отново демокрации. Така че демокрацията не е „естественото” състояние на човечеството, както понякога ни се внушава. По-голямата част от историята на човечеството е била история на несвобода. Демокрацията обаче е ЖЕЛАТЕЛНОТО състояние на обществото, защото единствено тя е съвместима с човешкото достойнство. Иначе и аз съм поклонник на атинската демокрация и на класическата древност въобще. Определно бих предпочел да живея в класическа демократична Атина, отколкото в „героична” древна Спарта.
Освен всичко Платон има и чисто лични причини да недоволства от демокрацията, защото именно демократична Атина осъжда неговия любим учител и самото въплъщение на философията – Сократ - на смърт. Това той не може да прости. Платон действително задава един неправилен политически въпрос: кой трябва да управлява? На такъв въпрос отговорът обикновено е един – най-умните, най-достойните, според Платон – философите, защото те са съзерцавали идеята на справедливостта и ще я претворят на практика. Всъщност по-важният въпрос е за КОНТРОЛА на властта, състоящ се в свободните избори и прочутите „checks and balances“. Точно тук е превъзходството на демокрацията. Не е казано, че демократичните политици винаги са „добри”, а тези в авторитарните и тоталитарните системи непременно „лоши”. Но един макар и много зъл демократчиен политик по силата на своята сменяемост на избори и на „checks and balances“ обикновено не може да нанесе поразиите, на които е способен един несменяем диктатор. Демокрациите също са способни на престъпления. Още Тукидид описва много престъпни действия на демократите-атиняни по време на Пелопонеската война. Но като цяло престъленията на демокрациите до днес не издържат сравнение с тези на авторитарните и тоталитарните режими. Америка например не е просто огледален образ на СССР, СССР с обратен знак. Каквито и грешки и престъпления да се приписват на Америка, те не могат да се съпоставят със зверставата на комунистите.
Това с Бога в случая е само метафора, правилно, не е необходимо човек да е вярващ, за да се вживее в ситуацията. Още едно подобно питане би било:
АКО МОЖЕШЕ ДА ЗАДАДЕТЕ НА БОГ ЕДИН-ЕДИНСТВЕН ВЪПРОС, КАКЪВ БИ БИЛ ТОЙ?
Междузвездни полети – дали са възможни предвид огромните разстояния и разход на енергия и ако да, струва ли си? Голям въпрос. Във всеки случай законите на физиката на ги забраняват. Защо досега обаче никой извънземен не ни е посетил?
Поздрави
Здравейте, радвам се, че ми отвърнахте. Стана много приятна и интересна дискусия. Напълно съгласен съм с вас за сравнението между демокрациите и тираниите. Също така съм съгласен с вас, че демокрацията не е естествено, а желано състояние на човечеството и държавите. САЩ например имат едно огромно престъпление в историята си - геноцидът над индианците. Ала той не идва от демокрацията, а от расизма. За американците от ония стари години индианците са били просто езичници и диваци, а не човешки същества, заради което почти са ги унищожили. Днес в една демократична страна това не може да стане, но битката за човешки права продължава, тя е ежедневна и никога няма да свърши. Все още има хора репресирани заради безумни неща, с кого си лягат например. А хората, които обичат тиранията не са малко, дори в демокрациите. Битката е ежедневна и не е с оръжия, а с аргументи, с разум и със сърце.
За въпроса за Бога, той е много хубав. Може би най-важния въпрос би бил дали той все пак съществува. Човек би бил по-спокоен, ако има някакъв отговор. Но после ще иска да знае - има ли една религия, която е права в почитта си или във всички има зрънце истина, но и човешки предрасъдъци? Има ли живот след смъртта? Има ли живот извън земята?
Вашият пост за физичните закони е много интересен. Действително по познатите нам параметри на галактиката, няма как да се пътува между звездите. Но дали има някакви методи, които ние не можем и да си въобразим? Какво представляват вижданите от хиляди хора, мен включително, НЛО? Извънземни, гости от друго измерение, свръхестествени светлини, пътешественици във времето?
Ах, прекрасно е човек да гледа към звездите и да се чуди! Съжалявам хората, които са зарили поглед в земята, като нашите милионери, за които писахте. Те са като прасето, дето цял живот ровило в калта и накрая, когато легнало да умира, погледнало нагоре, видяло звездите и си рекло:
- Я колко красиво! Защо цял живот съм душило все в пръстта, а не съм поглеждало нагоре?
И издъхнало.
Ала нашите милионери, може би дори няма да имат шанса за този последен поглед към звездите...
- Един зелен социалдемократ
Да, най-висшите въпроси наистина биха били от този род: има ли Бог, има ли живот след смъртта, има ли други цивилизации, има ли смисъл светът, защо има нещо, а не нищо, защо има зло, има ли обективни морални критерии, какво е съзнанието, имаме ли свободна воля, може ли светът да бъде описан рационално с една единна физическа теория, как е възможна науката, откъде идва математиката и защо описва света, как да тълкуваме квантовата механика, кантианците сигурно биха питали дали има синтетични съждения а приори и др. под.
А посткомунистическите новобогаташи и олигарси вероятно биха питали Бог как най-лесно може да изкарат много пари, за да си купят с тях най-новия модел Порше, марково уиски, фъстъци за мезе и да отидат да карат джет на морето, последвано от вечер в чалга-заведение.
Междузвездните и евентуално междугалактичните пътувания по принцип са възможни, няма физически принцип, който да ги прави невъзможни. Със сегашните средства обаче те биха продължили хилядолетия. Ако човечеството твърдо си го постави като задача, вероятно с цената на огромни разходи би могло да прати след около 100 години непилотирана, автоматична сонда до някоя от най-близките звезди, която да се дивижи с около 10% от скоростта на светлината и така да пътува що-годе разумен срок от време – 50-100 години. Дали има някакви днес немислими други методи за бързото преодоляване на пространството засега остава спекулативно.
Да, трябва да се поглежда към звездното небе, още питагорейците са го препоръчвали. У Кант има един прочут пасаж за звездното небе. Опитите да разберем Вселената са един от начините да се издигнем над ежедневните банални грижи и да придадем смисъл на човешкия живот, който често се разиграва на нивото на трагедия или фарс. Лице в лице с Вселената нашите грижи и страдания наистина може да ни се сторят не чак толкова значителни. Посткомунистическите милионери, разбира се, ще си останат завинаги на нивото фарс.
Ето моята реплика към спора:
За добрите управници, за разумно устроената държава и за извора на нескончаемите беди на човешкия род
Понеже стана дългичка, та я сложих отделно, а пък останалите въпроси (за Бога, за междугалактическите пътувания и пр.), които сте поставили, предлагам да ги обсъдим отделно...
Публикуване на коментар