Статията Няма тинтири-минтири в ДПС, написана от Едвин Сугарев, си заслужава да бъде прочетена. Ето по тази причина ви давам директен линк към нея в сайта Кафене.нет. Доста разумни и показателни явления и факти са приведени там, които ще са интересни особено много за младите, които няма как да помнят случилото се в предишни години, но и особено интересни би следвало да са и за избирателите с прекалено къса историческа памет - които у нас са толкова много, и при това толкова лесно и бързо забравят.
Особено пък са важни едвиновите предупрежденията за някои лесно забелязващи се симптоми, които показват, че Бойко Борисов и Доган сякаш наистина се намират в някаква странна симбиоза, все едно са третокласни актьори в един блудкав спектакъл, направляван обаче от умел и опитен режисьор; спектакъл, който се разиграва пред очите на зиналата от наивност публика, чиито лиги текат от очакване за нови поредни чудеса. Е, ще ги получат, ама чудесата и чудесиите съвсем няма да са тия, които мнозинството от публиката очаква, а съвсем други.
За мен беше интересно да разбера, че оценките на Сугарев за събитията след 1989 г. до наши дни изцяло, точка по точка и дори дума по дума съвпадат с интерпретацията, която моя милост изложи преди две години в книгата си "Страстите и бесовете български" (Кратка психологическа история на съвременна България). Което и показва, че подобен род интерпретация няма как да не е верна.
А що се отнася до това, че обективният анализатор няма как да не забележи фаловете в игричките на Б.Борисов и на останалите, далеч по-опитни от него играчи, примерно на Доган, смятам, че тепърва предстоят големи изненади за оная нашенска публика, която със зинала уста и преизпълнена с нескривано възхищение, следи богатирските действия-бездействия на нашия нов спасител. Затуй ми се иска да изкрещя ето тия думи:
Ех ти, прословут български наивнико - докога ще се оставяш да те водят за носа?! Спри се малко де, осъзнай се, отрезви се от тоя опиум, с който те кадят, и дето толкоз лесно те лови: леле-мале, пълно е с наивници у нас, които са по-наивни и от децата даже!!!
Не зная как ще я караме с тоя толкова наивен, простодушен, малодушен и пр., сиреч, немислещ народ; май ще я докараме и тоя път дотам, докъдето сме я докарвали толкова пъти в предишни години: до под кривата круша ще я докараме! Докъде другаде да я докараме щом мнозинството от нас са такива неспасяеми лапнишарани?!
Особено пък са важни едвиновите предупрежденията за някои лесно забелязващи се симптоми, които показват, че Бойко Борисов и Доган сякаш наистина се намират в някаква странна симбиоза, все едно са третокласни актьори в един блудкав спектакъл, направляван обаче от умел и опитен режисьор; спектакъл, който се разиграва пред очите на зиналата от наивност публика, чиито лиги текат от очакване за нови поредни чудеса. Е, ще ги получат, ама чудесата и чудесиите съвсем няма да са тия, които мнозинството от публиката очаква, а съвсем други.
За мен беше интересно да разбера, че оценките на Сугарев за събитията след 1989 г. до наши дни изцяло, точка по точка и дори дума по дума съвпадат с интерпретацията, която моя милост изложи преди две години в книгата си "Страстите и бесовете български" (Кратка психологическа история на съвременна България). Което и показва, че подобен род интерпретация няма как да не е верна.
А що се отнася до това, че обективният анализатор няма как да не забележи фаловете в игричките на Б.Борисов и на останалите, далеч по-опитни от него играчи, примерно на Доган, смятам, че тепърва предстоят големи изненади за оная нашенска публика, която със зинала уста и преизпълнена с нескривано възхищение, следи богатирските действия-бездействия на нашия нов спасител. Затуй ми се иска да изкрещя ето тия думи:
Ех ти, прословут български наивнико - докога ще се оставяш да те водят за носа?! Спри се малко де, осъзнай се, отрезви се от тоя опиум, с който те кадят, и дето толкоз лесно те лови: леле-мале, пълно е с наивници у нас, които са по-наивни и от децата даже!!!
Не зная как ще я караме с тоя толкова наивен, простодушен, малодушен и пр., сиреч, немислещ народ; май ще я докараме и тоя път дотам, докъдето сме я докарвали толкова пъти в предишни години: до под кривата круша ще я докараме! Докъде другаде да я докараме щом мнозинството от нас са такива неспасяеми лапнишарани?!
3 коментара:
Големият икономист и политолог Josepf Schumpeter (1883-1950):
„Щом навлезе в областта на политиката, обикновеният гражданин пада на по-ниско интелектуалено ниво. Той аргументира и анализира по начин, който в сферата на своите истински интереси без колебание би определил като инфантилен. Той отново се превръща в примитив. Мисленето му става асоциативно и ръководено от афекти.”
Макар и написана преди години ,непосредствено след смъртта на Ахмед Емин,статията ми "Раждането и предизвестената смърт на един мит" бе опит да вникна зад кулисите,където демонични нашенски сили,тези които режисираха и дирижираха целия преход,създадоха по подобие на Холокоста ,една идея,на при нас и патериализирана,чрез която да поддържат чувството за вина на българския народ и по този начин да притъпяват неговата вътрешна съпротива,а самите те да осъществят прехода за себе си.Каква революция бе нашата през далечната вече 1989-а-нежна,кафява,на розите или класическия тип.Отговорът е един-никаква, сбъркана,защото не бе осъществен нито един от крита на всака революция,смяна на върха,чрез смяна на собствеността,смяна на идеологията,но не чрез подмяна на идеологемите,смяна на ценностната система чрез утвръждаване на нова,еволюционна мисъл.И ТРАСИРАНЕ НА ПЪТЯ НА СРЕДНА КЛАСА,КАТО ЕСТЕСТВЕН ДВИГАТЕЛ НА НОВОТО РАЗВИТИЕ
Предният анонимен говори за някаква своя статия, обаче е забравил да упомене името си като нейн автор; та е уместно да запитам: Ваша милост кой е, ако не е толкова голяма тайна това, и къде може да се прочете Вашата статия?!
Публикуване на коментар