Представена публикация

За всички, които се интересуват от моите коментари, беседи и от дискусиите, в които участвам!

Съобщавам, че всеки, който иска да следи моите всекидневни коментари и анализи, може да го прави като посещава редовно моята страница във фе...

вторник, 29 декември 2009 г.

„Нека отидем до Витлеем“ (Лука 2,15) – там ще намерим нашата надежда!

Понеже вярващите в Христа в Отечеството ни в огромната си част сме осиротели - нямаме си духовни пастири, излъчващи благостта и благодатта на автентичната вяра и духовност; в замяна си имаме кухи и злобни позьори с драгоценни часовници на ръката, возещи се надменно в лъскавите си мерцедеси, от рода на руския възпитаник Николай Пловдивски - понеже Българската православна църква е в криза и катастрофа, на която не се вижда краят, то не ни остава друг изход освен да се вслушаме в духовните наставления, идещи от Западната Църква, църквата на наследниците на Свети Петър, именно, Католическата църква. По тази причина публикувам тук тазгодишното:

Рождественско послание на папа Бенедикт XVI

Към града и света

Скъпи братя и сестри на Рим и на целия свят, и всички вие, мъже и жени, възлюбени от Господа!

“Lux fulgebit hodie super nos, quia natus est nobis Dominus.

Днес върху нас ще се разстеле светлина, защото се роди за нас Господ“.

(Messale Romano, Natale del Signore, Messa dell’Aurora, Antifona d’ingresso)

Литургията на Месата на Аврора ни припомня, че нощта вече е минала, денят пристъпва, светлината, която извира от Витлеемската пещера, се разстила над всички нас.

Все пак, и Библията, и Литургията не говорят за природната светлина, а за една друга светлина, специална, някак прицелена, ориентирана към „нас“ – онези „нас“, заради които Детето на Витлеем „се роди“. Това „нас“ е Църквата, голямото универсално семейство на вярващите в Христа, които очакваха с надежда новото раждане на Спасителя и днес честват тайнството на ежегодната актуалност на това събитие.

В началото, около яслата на Витлеем, това „нас“ бе почти невидимо за човешките очи. Както ни казва Евангелието на Лука, то се е състояло освен от Мария и Йосиф и от малцина смирени пастири, които дошли пред пещерата, известени от ангелите. Светлината на първото Рождество беше като огън, лумнал в нощта. Наоколо бе всичко мрак, а в пещерата блестеше истинската светлина, която „озарява всеки човек“ (Йоан 1,9)... всичко ставаше просто и скрито, така, както действаше Бог в цялата история на спасението. Бог обича да запалва малки светлини, а после с тях да освети надалече. Истината, както и любовта, които са съдържанието, се запалват там, където светлината бъде уловена, и после се разпръскват в концентрични кръгове към онези, които в сърцата и умовете си свободно се отдават на блясъка й, за да станат на свой ред източници на светлина. Това е историята на Църквата, която започва пътя си в бедната пещера на Витлеем, за да се превърне през вековете в Народ и извор на светлина за човечеството. И днес, посредством онези, които посрещат Детето, Господ тази нощ пали по света огньове, за да призове хората да разпознаят в Иисус „знака“ на спасителното му и освобождаващо присъствие и да разшири „нас“ – от вярващите в Христа до цялото човечество.

Тоест има едно „нас”, което събира божествената любов, разпръсква светлината на Христос дори и в най-трудните ситуации. Църквата, както и Дева Мария, предлага Иисус на света – Сина, който тя самата е получила в дар и който е дошъл да освободи човека от робството на греха. Църквата, както и Мария, не се страхува – защото това Дете е нейната сила. Но тя не го пази за себе си – предлага го на всички, които го търсят искрено със сърцето си, на последните на земята и на печалните, на жертвите на насилието и на всички, копнеещи за благото на мира. И днес за човешкото семейство, дълбоко белязано от тежка икономическа, но най-вече морална криза, от болезнени рани от войни и конфликти, в духа на споделянето и вярата в човека Църквата повтаря с пастирите: „Нека отидем до Витлеем“ (Лука 2,15) – там ще намерим нашата надежда.

„Нас“ на Църквата живее там, където Иисус е роден, в Светите земи, за да прикани своите жители да изоставят логиката на насилие и отмъщение и да се ангажират с подновен устрем и великодушие в пътя си към мирното съжителство. „Нас“ на Църквата е представено и в другите земи на Средния изток. Как да не мислим за мъчителната ситуация в Ирак и за съдбата на малкото християнско паство, обитаващо региона? То понякога страда от жестокости и несправедливост, но е винаги готово да даде своя принос към изграждането на цивилизовано съжителство, обратно на логиката на сблъсъка и отхвърлянето на ближния.

„Нас“ на Църквата действа в Шри Ланка, на корейския полуостров и на Филипините, както и по други азиатски земи, жадни за помирение и мир. Същото това „нас“ не спира да въздига глас към Бога на африканския континент, за да наложи края на всеки произвол в Демократична република Конго, а гражданите на Нигер и Гвинея приканва към диалог и спазване на човешките права. От тези в Мадагаскар изисква да надмогнат вътрешните си различия и взаимно да се приемат; на всички припомня, че са призовани към надежда въпреки драмите, експериментите и непрестанните трудности.

В Европа и Северна Америка „нас“ на Църквата зове да преодолеем егоистичния и технократския манталитет, да подкрепяме общото благо и да уважаваме най-слабите, започвайки от още неродените. В Хондурас „нас“ помага да се поеме отново институционалния път, в цяла Латинска Америка „нас“ е идентификационният фактор – пълнота на истината и милосърдието, която никоя идеология не може да замени; апел за уважение към неотменните права на всеки човек и неговото пълноценно развитие; обявление за справедливост и братство, извор на единение.

Вярна на мисията на своя Основател, Църквата е солидарна с жертвите на природни бедствия и бедност, включително и в богатите общества. С всички онези, които бягат далече от земята си, прогонени от глад, нетолерантност или екокатастрофи, Църквата е присъствие, което зове към гостоприемство. С една дума, Църквата навсякъде възвестява Христовото Евангелие въпреки преследванията, дискриминацията, атаките и безразличието, често враждебно, заради които тези хора споделят съдбата на Нейния Учител и Господ.

Скъпи братя и сестри, какъв голям дар е да си част от едно всеобщо причастие. Причастието на Светата Троица, от чието сърце е слязъл в света Емануилов Иисус, Бог-с-нас. Ние, като пастирите на Витлеем, съзерцаваме, изпълнени с удивление и благодарност, това тайнство на любовта и светлината!

Честито Рождество на всички!


(Превод от италиански език Аве Иванова/glasove.com; текстът препечатах от сайта ДНЕС+)

1 коментар:

Ангел Грънчаров каза...

mvanguelova , преди 11 минути

Gospodin Gruncharov, zdraveite. Mnogo hubav material ste publikuval. - Pozdravlenieto na Papata po sluchai Rojdestvo Hristovo. Uvajavam Vi kato lichnost, no durja da spodelya, che ne podobava na hristiyanin, kakuvto mislya, che ste, da izluchva ednovremenno i lyubov, i omraza. Dobre znaete, che ne mojete da slujite " na dvama gospodari." Ne ste prav, che bulgarskata Iztochno-pravoslavna curkva nyama dostoini sveshtenici, propovednici na Bojieto Slovo. Nyama da sudya deistviyata im, no idete v edin hram, zaslushaite se v Propovedta na Rojdestvo i shte razberete, che ne ste prav. Samata az poseshtavam katolicheski hram. Znaete, che Zapadnoto Hristiyanstvo e poveche socialno orientirano, a v Iztochnoto Pravoslavie akcentut e vurhu mistikata. Neka ne prenebregvame dostoinstvata na Iztochno-pravoslavnata hristiyanska denominaciya i na neinite sveshtenici. Neka izluchvame samo lyubov. Zashtoto v protiven sluchai, edva li mojem da se narechem hristiyani.