Не зная как да се обърна към автора на горните думи, не само безпощадно точни, но и разяждащи с болката и викащата безпомощност. Дали с г-н Слатински, или с Николай, защото дълго време бяхме членове на най-интелектуалната пария в “нова“ България, дълго време, всеки от своята позиция и най-вече обществено положение, воювахме за новия имидж на България.И ако в началото РДП беше партия на инакомислещите, беше сравнително добре структурирана организирана, то впоследствие, следствие на вътрешни раздори, се върна в положението, в което се е намирала през 20 и 30-те години на миналия век - служебна партия, в която по задължение са членували само транспортни работници, тъй като тогавашният министър на транспорта и съобщенията е бил от РДП. Но това е друга, много тъжна тема от миналото ни незабравимо, пък и сегашно време; това, което разгневено споделя Николай Слатински, не като бивш съветник по въпросите на националната сигурност, а като обикновен, и най-вече потърпевш гражданин, един от нас е страшната, страшната истина за днешна България. И ако човек се опита да анализира точно ситуацията с разбойничеството от последните, неминуемо би стигнал о умопомрачителният извод, че някой дърпа конците, с каква цел - Слатински я казва, четете внимателно, не обичам да плагиатствам.
Само мимоходом ще спомена имената на двама премиери от зората на Третата Българска държава - ген. Енрот и Стефан Стамболов, които сътворяват закона за изтребление на разбойниците по българските земли, и ще попитам: Иван Костов, бил такъв и инакъв, но имаше ли толкова престъност по негово време, каквато от 2001 године се е превърнала в перманентна война срещу мирното българско население? Кой режисира и дирижира тоя мръсен спектакъл?
Някой ще попита: каква е връзката между разбойническата вълна от последните дни и днешният път на българското училище? С езика на министър Дянков - микрообщество в макрообществото, т.е. каквото е обществото ни като цяло, такова е и училището ни в частност. Разбирай го и като продукт, но най-вече субпродукт на гнилата днешна българска обществена действителност. Интелигентният човек, леко нагърбил абата на народопсихологията ни, ще се къпе в пяната на своята пелерина, защото полуубит от скептицизма на народните ни мъдрости и волската си търпимост, много добре знае, че ако би мирно седяло, не би чудо видяло.
И ще си кротува, ей тъй, за единият хляб само. А аз ще си послужа с конкретен пример, но не какъв е тоя дискурс, както го рекна министър Игнатов в едно неотдавнашно свое интервю пред вестник “24 часа“, а с пределна конкретика. Макар че ако по-изтънчено от литературоведска гледна точка, тя, конкретиката съдържа в себе си и дискурсивен момент:Училището, в което съм прогледнал за първи път нашата вековна кирилска азбука, носи името на най-безкористния българин, що е раждала нашата земя хубава - Човекът, който в своето джобно тефтерче отбелязваше всеки изразходван грош народна пара, защото се бе врекъл на свято дело. Моите предци, някогашните главни учители, в края на всяка учебна година внимателно са отбелязвали годишната плата на всеки учител, както и някой друг лев допълнително възнаграждение, отпуснат с разрешение на Училищното настоятелство.
Днес работните заплати в СОУ “Васил Левски“ - гр. Русе са служебна тайна, вече не се събира членски внос за синдикалните организации (СБУ и КТ“Подкрепа“) от доскоро натоварените за целта синдикални лидери, а се вписва сумата във фиша за работна заплата, който пък всеки учител или служител получава от счетоводството лично. Защо ли?
А ето какво гласи чл.19: “РАБОТОДАТЕЛЯТ (курсивът не е мой), при определяне на индивидуалната основна заплата, задължително отчита ценза, образователно-квалификационната степен, квалификацията и професионалния опит. Съобразява се с и с всички правила за определяне трудовото възнаграждение на работещите в училището.
Да, ама не! - акто обичаше да се изразява навремето Петко Бочаров, има делегиран бюджет, аз раздавам тука порциите, както го изрече в прав текст Доган, какво значи тук отраслов или колективен трудов договор, щом не ти отърва - вън, това да не ти е собствения дом?!
Е, как бихте коментирали гореизложеното господа просветни висшестоящи просветни чиновници!!!! За друго - аз просто нямам думи, секна ми професионалната активност.Николай Слатински го казва много точно: “На такава държава не й трябва образование“, тоест всички трябва да се превърнем в маригинали. Но тъй като по-възрастното поколение няма как да се превъплътим в такива, независимо че доста пенсионирани учителки ровят в контейнерите за смет, ще трябва малко по-бързо от отпуснатия ни житейски срок да измрем.
Не исках да стигам до извода, но не издържах! Простете ми главословието!
Автор: Атанас Ганчев
Няма коментари:
Публикуване на коментар