"Така че ще ви моля: първо да ме похвалвате мен - и тогава да подреждате който и да било!". Тия исторически думи, които трябва да влязат в бъдещите учебници по морал, етикет и скромност, са изречени от г-н Премиера наскоро, на заседание на Министерския съвет. В тесен кръг са произнесени, ала заради пустата му гласност се търкулнаха из медиите. А не требеше, другари! Пак някой се опитва да навреди на благородния и така възвишен имидж на правителството и лично на г-н Премиера! Бива ли таквиз работи?!Айде де: човекът лекичко открехнал вратата на най-съкровеното, което вдъхновява душата му за тия исторически подвизи, които върши всекидневно, и айде сега, да го подиграваме, да се правим на кви ли не и прочие. То бива, бива, ама чак това не бива! Впрочем, ето ги и самите думи, за които иде реч, и които са пример за удивителната скромност и похвалната идеалистична себеотрицателност на нашия пръв герой на нашето време; та значи министър Плевнелиев на туй заседание, изброявайки заслугите на лицата и институциите, които са допринесли за решаването на важен държавен въпрос, прави фаталната грешка, че пропуска името на Премиера сред похвалените; и ето какво последва:
БОЙКО БОРИСОВ: Прави лошо впечатление, че не ме хвалите мен!? Започвам да се замислям по простата причина, че господин Папандреу не беше чул за този пункт. Изобщо не смятаха да го вадят от пакета. На четири поред срещи с него започвах с: “Добър ден! Ще отидем ли да открием пункта?” И той го отлага, отлага и вече накрая нямаше как да ни откажат, заради дружбата и приятелството, което изградихме.
Така че ще ви моля: първо да ме похвалвате мен - и тогава да подреждате който и да било! Иначе към президента - своите уважения, от осем години той е президент, но пункт няма. Така че - благодарим за съдействието, благодарим, че говорим в един тон, но не бих допуснал изобщо да не се коментира огромната ми заслуга.
Туйто. Съвсем справедлив гняв, както и да го погледне човек. В правото си е да се възмущава човекът: подобна грозна несправедливост не се търпи вече! Да хвалят други, е него да пропускат. Даже Гоце да хвалят, а пък за него да се правят на ударени. И то не кой да е, ами тъкмо неговите министри да правят това. В неговия Министерски съвет на неговата държава! Щот се знае, е не друг, а он е държавата у тоя исторически момент! Срам и резил!Тази сутрин срещам и други шедьоври от най-новото му интервю за Канал 3, което дълго ще се цитира, щото всичко в него е казано в най-добрите традиции на г-н Премиера, именно, с патос, с вдъхновение, с пределна честност. Ето няколко възлови момента, за да се потопите в атмосферата на несравнимото бойково медийно излъчване:
"Тъжно е да станеш падар на обран бостан. Но иначе трябваше да си остана кмет на София и да оставя държавата да се срути. Заложих и партията, и мене си, за да пазя обрания бостан."
"Народът не знам дали го оценява, защото народът иска да има на трапезата ядене. Той знае, че държавата е ограбена, но иска да се храни днес. Хем не трябва да пипаме във фиксалния резерв, но и трябва да преведем държавата през кризата."
Доколкото знам, пише се "фискалния", а не "фиксалния". Не вервам Премиеро да се е объркал, он вече ги научи и свикна с тия коварни думички. Явно подлият враг, скрит и предрешен като редактор, иска да ни убеди, че госин Борисов не ги разбира тия работи. Аман от провокации и подлости вече! А ето какво рекъл г-н Борисов по животрептущия въпрос за излизането ни от кризата:
"Докога ли? Пряко зависими сме от външните пазари. Те са ни важни много. Оправи ли се Европа и светът, ще се оправим и ние."
Доколкото ми е известно, "пъдар" се пише, а не "падар", ала не знам, може да съм изостанал в правописа. Но както и да е, човекът устно се е изразявал, за тая грешчица не требе да виним него, а редактора.
А иначе за сичко он носи огромната отговорност и требе да му се признае заслугата, че я носи без да се оплаква, стоически, бих казал, и, най-вече, да подчертая: скромно, без да се самовеличае, да се хвали и/или да се самоизтъква, както искат да намекнат някои негови врагове. Тоест и най-вече врагове и на бъдещото благоденствие, към което се е търкулнала България под неговото мъдро, честно и твърдо ръководство. Напук на всички врази Премиерът здраво държи руля на българския кораб и го кара към тихото пристанище на всеобщото народно и човешко благоденствие! Мрете, завистници! Тъмнейте още, църни сили! Тъй ви се пада!Сиреч, както сам казва, към якото ядене. Щото народът какво друго иска освен да яде. Да, да яде иска народът! Иска хлебец и зрелища. И кебапчета ако може също. И ракийца, естествено! И ето е тия прости неща, така скъпи на изстрадалата народна душа, й се дават в изобилие и в този момент, даже и в условията на криза. А какво ли плюскане ще пада като кризата свърши? Леле-мале! Дръж се Земльо, як бугарин те гази! Увеличи музиката бе, аркадаш! Кьочек, кючек искам, а така! Бравос! Дай още една бутилка червено винце и една тава цвърчащи пържолки! Ех, живот ли е да го опишеш! Благодат направо, не живот! Благодарим ти, госин Премиер, за грижите и просперитето!
Няма коментари:
Публикуване на коментар