В блога на М.Джоканов намерих обстоен и прецизен анализ на новия закон за следене на гражданите под заглавието ЗЕСбуук - новата социална мрежа. Съветвам ви да прочетете този анализ, доста е поучителен и предразполага към размисъл. Да се надяваме, че подобни анализи ще предразположат повече хора и към действия за защита на свобода ни, на която по крайно безцеремонен начин посяга законът, наречен ЗЕС. А моя милост там, в блога на Джоканов, написа следния коментар:Потресаващ е този анализ! А добре знаем, че ако си затворим очите и заради някаква миражна "държавна сигурност" пожертваме свободата си, в крайна сметка ще се окаже, че сме загубили и сигурността, и свободата си.
Аз вчера в коментара си (С приемането на закона за постоянен милиционерски надзор над интернет управляващите показаха истинската си същност) подхвърлих, че в този закон намирам потвърждение на предположенията за милиционерския характер на тази власт, за милиционерския манталитет и за милиционерския начин на мислене, който вдъхновява авторите, създателите на този закон. Искам само да допълня казаното там с едно описание относно това каква е същината на този т.н. "милиционерски начин на мислене", който намирам като "идейна основа" на ЗЕС.
За образцовия милиционер всеки гражданин е потенциален престъпник, който с положителност крои заговори срещу държавата даже и в случаите, в които сам не съзнава това. По тази причина милицията трябва да има безконтролното право да надниква даже в мислите на криминално настроените граждани - а такива са всички до един, без никакво изключение. (Може би единствено самите милиционери не следва да са криминално предразположени, но и това съвсем не е сигурно.)
Така вместо презумпцията за невиновност - всеки е невинен до доказване на противното от законно съдилище - идва противоположното: всеки е виновен априори и предварително, няма човек, който да не е потенциален престъпник, всички са заподозрени в престъпни помисли и действия, а пък дали някой ще бъде осъден или не зависи единствено от благоволението на "органите", на милицията, на ДС и прочие. Така например вдъхновителят на милиционерщината Феликс Дзержински пише: "Недей да си мислиш че ако не си все още арестуван е някаква твоя заслуга или постижение. То е наш пропуск."Според това милиционерско мислене няма невинни, добри, честни и благоразумни граждани, а всички индивиди в държавата са потенциално-актуални вредители, престъпници, кроящи заговори срещу "народното благоденствие", шпиони, предатели, родоотстъпници (да използвам терминологията на фюрерчето Сидеров), бандити, космополити и прочие. Ето че новоприетият закон, оказва се, съвсем не е безобиден, напротив, съдържа в себе си явно милиционерско пренебрежение към правата на човека и потъпкване на свободата. В него също се нарушават базисни принципи на демокрацията, в основата на която стои суверенната, самодейна и автономна личност, която има цял спектър от възможности: позволено е всичко, което не е изрично забранено със специален закон.
Със ЗЕС, с който властта ни ощастливи предновогодишно, се възприема друг, изцяло противоправен принцип: нищо не е позволено, във всичко, което се занимава тоя или оня индивид, предварително следва да се подозира престъпен замисъл, а пък властта следва да бди, да решава и благоволява какво може и какво не може да се прави. По този начин се елиминира възможността за свободна самоинициатива и самодейност на гражданите, които вече и нямат тайни от властта, понеже тя е упълномощена да бди и да решава какво може и какво не може да се прави.Съзнанието за постоянен контрол на властта не само върху действията, но и върху мислите и дори чувствата на гражданите ще блокира всяка свободна изява на волята, което пък е пагубно за бъдещето на самата държава. Авторитарната държава няма бъдеще, понеже сама стъпква и ликвидира извора, от който блика човешката енергия и инициатива. Този извор на всичко човешко, на всички човешки дела и постижения, се нарича свобода. Трябва да го пазим като зеницата на окото си!
Няма коментари:
Публикуване на коментар