Представена публикация

Призив за човечност

Една благородна човешка инициатива в помощ на Ангел Грънчаров Приятели, искам да ви помоля да помогнем на един човек, учител и пи...

сряда, 2 декември 2009 г.

И оди, и поеми, и песни почнаха да се пеят за народний генерал, наш бащица и спасител, за нашата пътеводна звезда към добруването!

Първо се почна с една вече знаменита песен за Него и за Неговата победа, за която моят блог пръв информира: Народът лудна по песента „Въх, рамо, рамо“, посветена на генерал Борисов! Пей, Биляно, пей, народе! Отпуши си душата! Ликуй, человечество!. Ето и самата песен, величава и трепетна като самото явление, което описва. Около тази песен възникна една така сърдечна еуфория от коментари (виж коментарите към онази моя публикация), която тогава можеше да се обясни с прекалено силното слънчево греене в изминалото паметно лято, породило слънчасване на огромни слоеве от многострадалната българска природопопулация.

Ала не било така. Ето, минаха няколко месеца и поетесите вече поеми и оди почнаха да пишат за Него, за наший непобедимий милицонерский генерал, който ниводи с твърда ръка към светлото и щастливо народно бъдаще. Ето, вижте, порадвайте се: Венета Бакалова посвети стихосбирка в знак на благодарност към ГЕРБ - Русе. Не мога, разбира се, да се сдържа и да не приведа тия паметни слова, които, несъмнено, един ден ще бъдат изписани със златни букви и най-високо във величавия и неръкотворен пантеон на нашенската родна и народна глупост:

О, достолепни Генерале, поведи ни!

Ний вярваме във твоя свят обет!

От враговете – Де Пе Се пази ни!

Проправяй бъдния ни път напред,

За да застане нашата България

Във Европейския съюз със чест,

Да заблести като небесна лъчезария

Да я приветстват всички! Светла вест!

Премъдри Господи Иисусе,

Благослови Ти Генерала и България!


Така се развълнувах от яркото поетическо внушение, от силната жизнена правда на тия така силни и справедливи думи, че сърцето ми цял ден ще се сгрява от безкрайно богатата на смисъл емоция. В тая връзки си спомних как именити и безименни поети едно време пишеха оди и канцонети и на всички диктатори и вождове на народеца ни, като се почне от съветския таваришч Георгий Михайлович Димитров, на другия съветски таваришч, възведен в сан вожд на България, именно Вълко Червенков, и се стигне до незабравимия за всяко българско сърце и така велик Тодор Живков, който, в потвърждение на една животовъзраждаща традиция, имаше честта в последните години на живота си да бъде охраняван от сегашния наш вожд, именно от народний генерал Бойко Борисов; е, он после стана генерал де, ала да не вързваме косур!

Не мога да се въздържа и да не констатирам, понеже съм крайно пропаднал и лош човек: това пък, че същият наш сегашен бащица беше пазвантин и на Негово Величество Симеон Второй, е несъмнен белег за жестоката психопатология, тресяща чак в дълбините й нашата народна и многострадующа душа. Но тя още много ще страда щом така бързо пропя песни и зе да ниже стиховце в прослава и на сегашния ни вожд, не смущавайки се от нищо, даже и от това, че сме в Европейския съюз.

Ний сега, в този исторически момент имаме великия шанс да изумим и да покажем на Европа и на целия свят, че българската глупост е непобедима, именно, че славянско-азиатския и деспотски модел на народно добруване продължава да си е най-съкровенна дълбинна представа на бългаската душа - и, оказва се, за жалост, но няма как, и на българската съдба. Явно няма да пропуснем поне тоя наш шанс...

(Забележка: На туй странно психично явление, имам предвид стихотворението, написано от русенската поетеса, ми обърна внимание фейсбук-групата Небесна лъчезария, на която най-дълбокопреклонно благодаря!)


1 коментар:

Анонимен каза...

Г-жа Венета Бакалова е бивша учителка по български език и литература в ТРКК В гр.Русе,но е повече позната с н............си поезия.Няма лошо,в знак на благодарност възрастната жена написала,тоест имитирала нещо като поезия,лошото е,ько генералът и хората му приемат този факт като естествен,всенароден възторг,тогава жалко за днешна България,ще трябва да вече да пеем онези песни,погребалните,познати ни от елинската поезия.А иначе,Ботев гениално го е рекъл:ЗАЩО НЕ СЪМ ПОЕТ,ПОЕТ КАТО ПИШУРКАТА,ДА ВЗЕМА ДА НАПИША ОДА ЗА БАБА СИ ЗА ХУРКАТА.Н Е ГИ ВЗЕМАЙТЕ НАСЕРИОЗНО ТЕЗИ .......ГЕНЕРАЛЕ,МНОГО ПО-СЕРИОЗНА РАБОТА ИМАТЕ,ВИЖТЕ И ЕДИН ЦВЕТЕЛИН КЪНЧЕВ КАК СЕ Е РАЗПИЩОЛИЛ.