Преди няколко дена написах статия, в която показах как празнува днешният българин: А празникът, истинският празник е нещо съвсем друго: той е светло духовно пиршество, пир на душата, не на стомаха. Подхвърлих там и какъв е автентичния смисъл на празника. Ето днес попаднах на текст на философа Калин Янакиев, който ми се струва твърде подходящ за по-дълбокото вникване, поради което го препубликувах в СВОБОДНАТА ВИРТУАЛНА АКАДЕМИЯ. Давам линк към него и тук:
Рождеството на Христос е празник на семейството. Но тъкмо простотата и интимността на семейното откровение, на човешката заедност в предрождественската вечер най-осезателно го сближава с ангелския свят. Бъдни вечер е вътрешна врата към ангелското. Ако бихме могли да видим пълната картина на тази благодатна вечер, ние би трябвало да съзерцаваме и онова, което не се вижда в нея физически, т.е. да съзерцаваме и онова, на което тези четирима или петима са четиримата или петимата; онзи битийстващ "мир", на който те са съществувание.
Да видим не тях, а онова, в което те участват. Да видим онзи ангел, който отколе е в този дом и който тази вечер, на тази трапеза е станал пределно явствен и духовно зрим. И в същото време неразделно и неслято ние трябва да съзерцаваме в тази картина именно това, което се вижда на нея – тези четирима или петима люде, тази маса, тези мирни и просветлени движения; да осезаем мириса на гозбите, да чуем гласовете на хората.
Защото всъщност това е – друго няма. Пределна е приближеността на ангелско и човешко в тази вечер. Тя е тайната на съединението на ангелско и човешко. Защото тъкмо в тази вечер ангелът на това семейство е снизходил до чертата на самата зримост. Той е разположил своите "членове" около масата, своя многоединен глас, своите заедностени движения. И в същото време: това семейство се е открило днес като ангелска монада, като битиен дух, като обективен мир, като същество-любов. Присъствието на ангелското неизречено и мирно се приближава до човешкото съ-присъствие в Рождественската вечер и почти се слива с него. Между човеците внятно и явствено се усеща присъствието на дух – по-дълбок от техните сетивни души, по-автентично реален от техните собствени "азове".
И в същото време: този свръхиндивидуален дух е именно техният, даже най-техният, по-техният от тях самите дух. Да се опитаме да го кажем на предела на възможното: присъствието на ангел от "там" в Рождественската вечер е пребиваване при себе си. Пребиваването при себе си е възнесеност в ангела, който е над нас. Казах – на предела на възможното да се изкаже; но това тайнство ни е тъй интимно познато. Ние ще влезем в него не с усилието на атлетическата интелектуалност, а чрез връщането в най-интимните си възпоменания.
Защото тайната не е секрет, тя е празник, вълшебстващ в най-съкровените спомени на всеки от нас. А това са спомени за една неизречена, тиха и будна оживеност. Тя се чувства у всички около масата. В стъпките на домакинята, които суетливо шумолят около нея, в думите на мъжете, които тази вечер са изпълнени с някакъв настойчиво-благоговеен гомон, във възклицанията на децата, в искрящата нетърпеливост на очите им. Не е ли самата семейна монада с някаква тайнствена, възбудена, крилата природа?
Вие помните този развълнуван, младенчески-жив, крилат лик на семейния дух, явен на Бъдни вечер. Помните, че семейната "заедност" ви се открива тази вечер не само като нещо интимно-постижимо, но и като нещо вълшебно, което пронизва изконното със своя дискант. И същевременно - спомнете си какъв покой е самата тази пърхаща развълнуваност!
(ПРОДЪЛЖЕНИЕ >>>>>)
Рождеството на Христос е празник на семейството. Но тъкмо простотата и интимността на семейното откровение, на човешката заедност в предрождественската вечер най-осезателно го сближава с ангелския свят. Бъдни вечер е вътрешна врата към ангелското. Ако бихме могли да видим пълната картина на тази благодатна вечер, ние би трябвало да съзерцаваме и онова, което не се вижда в нея физически, т.е. да съзерцаваме и онова, на което тези четирима или петима са четиримата или петимата; онзи битийстващ "мир", на който те са съществувание.Да видим не тях, а онова, в което те участват. Да видим онзи ангел, който отколе е в този дом и който тази вечер, на тази трапеза е станал пределно явствен и духовно зрим. И в същото време неразделно и неслято ние трябва да съзерцаваме в тази картина именно това, което се вижда на нея – тези четирима или петима люде, тази маса, тези мирни и просветлени движения; да осезаем мириса на гозбите, да чуем гласовете на хората.
Защото всъщност това е – друго няма. Пределна е приближеността на ангелско и човешко в тази вечер. Тя е тайната на съединението на ангелско и човешко. Защото тъкмо в тази вечер ангелът на това семейство е снизходил до чертата на самата зримост. Той е разположил своите "членове" около масата, своя многоединен глас, своите заедностени движения. И в същото време: това семейство се е открило днес като ангелска монада, като битиен дух, като обективен мир, като същество-любов. Присъствието на ангелското неизречено и мирно се приближава до човешкото съ-присъствие в Рождественската вечер и почти се слива с него. Между човеците внятно и явствено се усеща присъствието на дух – по-дълбок от техните сетивни души, по-автентично реален от техните собствени "азове".
И в същото време: този свръхиндивидуален дух е именно техният, даже най-техният, по-техният от тях самите дух. Да се опитаме да го кажем на предела на възможното: присъствието на ангел от "там" в Рождественската вечер е пребиваване при себе си. Пребиваването при себе си е възнесеност в ангела, който е над нас. Казах – на предела на възможното да се изкаже; но това тайнство ни е тъй интимно познато. Ние ще влезем в него не с усилието на атлетическата интелектуалност, а чрез връщането в най-интимните си възпоменания.Защото тайната не е секрет, тя е празник, вълшебстващ в най-съкровените спомени на всеки от нас. А това са спомени за една неизречена, тиха и будна оживеност. Тя се чувства у всички около масата. В стъпките на домакинята, които суетливо шумолят около нея, в думите на мъжете, които тази вечер са изпълнени с някакъв настойчиво-благоговеен гомон, във възклицанията на децата, в искрящата нетърпеливост на очите им. Не е ли самата семейна монада с някаква тайнствена, възбудена, крилата природа?
Вие помните този развълнуван, младенчески-жив, крилат лик на семейния дух, явен на Бъдни вечер. Помните, че семейната "заедност" ви се открива тази вечер не само като нещо интимно-постижимо, но и като нещо вълшебно, което пронизва изконното със своя дискант. И същевременно - спомнете си какъв покой е самата тази пърхаща развълнуваност!
(ПРОДЪЛЖЕНИЕ >>>>>)
Няма коментари:
Публикуване на коментар