Явор Дачков е написал интересна статия - Кой шепне в ухото на премиера? - в своя вестник "Гласове", в която човек между редовете може да открие доста важна информация за отношенията между кръговете, мъчещи се да упражняват контрол над кабинета "Борисов". Пък и за ситуацията в страната са показателни дачковите вълнения. Съветвам ви да прочете тази статия.Не знам дали е прав Дачков, ала си струва човек да има предвид това, което казва, т.е. да се позамисли върху казаното. Всяка гледна точка към случващото се у нас в този труден момент е важна - и по тази причина ви съветвам да прочетете статията му. Пък пъсле всеки сам за себе си да си прави изводите - и да се опитва да внесе ред в мислите си.
На мен лично ми направи впечатление и един от коментарите под Дачковата статия, написан от някой си Петър. По тази причина го привеждам тук понеже сам аз за момента не знам какво да кажа (отдал съм се на горчиви размисли и тепърва ще пиша за изводите, до които стигна):
След подобна статия на човек му остава само да емигрира от България. Но може би и от Европа, а и изобщо от света, защото Дачков намира навсякъде нещо гнило, нещо задкулисно.
Аз не съм елементарен оптимист, но все пак вече ми е омръзнало от търсене на теле под вола навсякъде, още повече в страна като нашата, където по един или друг начин всеки е свързан с всеки. А трябва да се живее, трябва да се отглеждат деца, но как при това непрестанно българско отричане, ровичкане, плюене.
Сигурно не съм прав, но изпитах подобно внушение от прочита на тази статия, която ме натовари с нашенска българска злобица и мнителност. Просто ние, българите, сме някаква особена порода хора, или по-точно подобие на хора, майстори сме на самоизмъчването, на мазохизма от тоталното отричане и тоталното възвисяване.
Дачков е пример в това отношение, знаем го това.
Това пише този човек, нарекъл се Петър. Това, което той самият пише, също е показателно за нашата човешка порода - българската. Именно, че не даваме дума да се издума срещу "наште". Истината ни е последната грижа. Аз обаче напоследък, в резултат на своите търсения и на горчивите си мисли, стигнах до положение никой да не мога да нарека "наште"; за какво ли пък говори този странен факт?
2 коментара:
Дачков е платен журналист. пристрастен. костовист. има голяма вероятност статията да си е с цел, най-малкото е повлияна.
Замислих се сериозно...Кои за мен са "наште". И по метода на изключването моите "наште" останаха приятелите ми, децата ми, майка ми, няколко добри колеги и ...Което всъщност е супер! Преди години много се връзвах и впечатлявах от политиката. Но политиката не е упражнение за всеки. Това, че много хора като мен се впуснаха в нея заради самата идея, без да са компетентни, без да са подготвени - ни изигра лоша шега. Защо за да си учител или лекар или инженер учиш толкова години, а за да си политик и да правиш политиката на държавата има само едно условие - да притежаваш чар! И понеже на мен чарът на политиците не ми е достатъчен, не припознавам никоя партия като "наште". Надявам се, че ще доживея и в България политическите партии да правят истинска политика, а не интриги, сделки и безпочвени компромиси. А дотогава - ще се усмихвам на приятелите си, на децата си, на малките радости в живота. И Вие, г-н Грънчаров не бъдете тъжен. Съзнавам колко е трудно на един философ да се усмихва, но огледайте се - сигурна съм, че ще намерите на какво...
Публикуване на коментар