Он, Президентът Първанов, се претрепа от работа по ловните поля и резервати на Республиката, а неблагодарниците мърморят, че нищо не правел!

Не мога да се въздържа и да не приведа текст, който ме впечатли - и който прочетох току-що в един блог. Явно ме е развълнувал с правдивостта си, ето за какво става дума:

Президентът на България поиска в публично обръщение да бъде награден с наградата „Снайперист на годината“. Той смята, че е недооценен ловния му талант и сега търси признание. Господин Първанов обеща, че ако бъде награден ще продължи да прославя България по света с ловните си подвизи.

Той заяви, че има защитени видове животни, които идват сами да го молят да бъдат отстреляни. За тях нямало по-голяма чест от това, да умрат от ръката на легендарният ловец. За него пък нямало по-голяма тръпка от това, да пусне куршумче между очите на животно, което е забранено за лов.

Георги Първанов сподели, че мечтата му е да застреля няколко носърчета и да ги изложи като трофейни екземпляри над камината си... Президентът заяви, че смята да поиска награда и за лицето Симеон Борисов Сакскобургготски за най-добър дървосекач.

Този е текстът, който оцених като твърде уместен на фона на това, което (не) прави г-н Президентът на Республиката. Он нищо не прави, а само президенства. Ловува, иначе казано. Живее си. Отживя се. Напаразитира се. Отпи се и се отяде на трапези в компанията на най-знаменити бандити и олигарси. Напродава донасита страната ни на своя кремълски работодател Путин. И тъй нататък.

И как на фона на тази непрестанна и неуморна дейност на г-н Президента на Республиката за благо роду можах да дръзна и да го обвиня, че не прави нищо?! Голем мръсник съм явно. Аз, господа и дами, съм неспасяем случай!

Щото лъжа. Он, Гоце, се претрепва от работа по ловните поля и резервати на Республиката през зимния сезон, от преследване на вълци и лисици нема време да направи едно кратко изявленийце по скандалите на правителството, които трещят по цела Европа и тресат държавата, а аз съм седнал да лъжа че нищо не правел! Ей на такъв народ, състоящ се от неблагодарници и мърморковци като мен, никога не може да се угоди. Затуй нашият работлив президент ке си отиде съвсем неразбран и недооценен. И орден сам на себе си не може да даде, нищо че даде и на Сульо и на Пульо по един-два-три ордена "Стара планина" даже.

Страшна несправедливост е това, кошмар! Ще си остане трагичен образ нашият червен Президент, издигнал се сам от обикновен доносник на ДС до висините на световната слава и власт. И затова мило вълнуващ само неколцината червени бабички с червени мобифони, които продължават да се просълзяват като го видят с пушка на рамо у телевизоро, щото толкова прилича, милият, на Тато Живков и на приятеля му Кубадински...

(Забележка: Он, ловуващият оракул от Сирищник, проговори най-сетне: виж ТОВА.)

Добави в Svejo