Става дума за интервю на журналистката от радио "Свободна Европа" Румяна Узунова, взето преди 19 години. Аз научих за това интервю от сайта "Българската 1989-та година", където то е представено по следния начин:Разговорът, продължил 90 минути е проведен преди 19 г., на 22 февруари 1991 г. във вилата на Живков в „Бояна”, където е под домашен арест. Повод за срещата е започващия на 25 февруари съдебен процес срещу Живков. На същия ден американската радиостанция, с офис на столичния бул. „Витоша” е трябвало да излъчи в ефир интервюто.
Думите на комунистическия вожд обаче не стигат до слушателите и гражданите. След оказан драстичен натиск от високопоставени кръгове от президентството и правителството символът на свободното слово Румяна Узунова сама оттегля интервюто и се отказва от публикуването му.
Самият аудиозапис на интервюто е сложен в сайта "Фрог нюз", ще го намерите след текста ето на този линк: Тодор Живков: Исках да сме със Запада, но шпионин ме предаде. Сега, като пиша тия думи, го слушам, то е някъде към 40 минути, имам чувството че записът е твърде манипулиран (спиран, "рязан" и "лепен").
За мен лично сюблимният момент е как човекът, който 40 години лично е забранявал и заглушавал американското радио "Свободна Европа", в един момент се оказва нещо като "дисидент" в условията на проклетата демокрация - и по тази причина е опрял дотам в тежък момент да споделя мъките си не на друго място, а тъкмо в "Свободна Европа". По-хубава ирония на историята едва ли може да има, сполай на самата история!
А иначе Живков в интервюто си е нагъл колкото и когато беше на власт. Той е в момент на изолация, ала скоро ще преживее медиен ренесанс пред неокомунистическите медии, при него скоро ще отиде и ще му цуне ръка даже и мандатоносителят Доган, да не говорим за останалите псевдозвезди на нашата тогавашна псевдодемокрация, които искаха просто да се обезсмъртят като се снимат с "историческата личност Живков", с всесилният диктатор, с великия правешки селянин, който държа в ръцете си съдбата на цял един народ в продължение на близо 40 години, с дъртия лъжльо, при който се обучиха и който още вдъхновява кажи-речи всички до един представители на толкова арогантния български политически елит.
Явно са имали добър учител в лъгането, в селяндурското увъртане, в наглостите, в краденето (пардон, забравих, че Живков е бил толкова честен и скромен, че даже когато е бил апогея на властта е имало назначена и прикрепена на специфична служба една жена-майор, която се е занимавала главно с това да му кърпи скъсаните чорапи!).Не трябва да забравяме и това, че в тия паметни години, в които е взето интервюто, бодигард на Живков е не някой друг, а сегашният министър-председател на Република България Бойко Борисов. Той се е обучавал при него и е попил всички живкови мурафети за бъдещата си бляскава политическа кариера, не по-малко бляскава от кариерата на самия правешки селянин. Имам предвид пози, погледи, жестове, маниери, атавистични словесни обрати в говоренето на нашия роден Ал Капоне, трогващи така дълбоко народното сърце! Затуй нашият сегашен европейски премиер-демократ завинаги ще си остане с най-топли чувства към диктатора, негов незабравим учител в политиката! Което носи толкова зловещ смисъл, че повече едва ли може да се открие и помисли. Наздраве, българи, и честито да ви е! Продължавайте да си спите преспокойно! Майната ви най-после заради това спане - не наспахте ли се вече?!
6 коментара:
майната ви и на вас.
mvanguelova, коментар в Свежото:
Zdraveite, gospodin Gruncharov! Spored men statiyata Vi e dosta gadna. Nikoga ne sum haresvala T. Jivkov. No e mnogo grozno otnoshenieto Vi kum vsichko. Kak ne namerihte da kajete dobra duma za nyakogo ili neshto? Kak vuv vsichko vijdate samo groznoto? Kak ne izluchihte pone malko, pone v nyakoi Vash material lyubov kum horata ili sluchvashtoto se?
Интервюто наистина е доста модерирано от Фрог, но смисълът не се губи. Разполагам с цялото интервю и скоро ще пусна по-кохерентни откъси в блога.
Тодор Живков не беше автентичен, а НАЗНАЧЕН (от Москва) диктатор, както впрочем всички негови колеги от Източна Европа. При такива хора е безсмислено да се спори за каквито и да било качества, защото те бяха само жалки марионетки, изпълнаващи чужда воля, а не ЛИЧНОСТИ. Много е съмнително, доколко Живков е бил в някаква степен представителен за българския народ. Той чисто и просто беше един, примитивен, тъп, прост, необразован селянин, каквито има навсякъде по света. Изроди и идиоти за мръсни задачи и поръчки се намират навсякъде. Не знам доколко Чаушеску, Кадар или Хонекер бяха представителни за своите народи. Или доколко Фидел Кастро е представителен за кубинския народ. А в каква степен Георги Димитров и Вълко Червенков бяха еманация на българския дух? Ами превратаджията Кимон Георгиев? Ами цар Борис III, който също беше един вид диктатор, поне след 1934?
Не приемам аргумента, че Живков трябва все пак да е имал някакви качества, след като се бил се задържал на власт 33 години (докато приемникът му Петър Младенов например само година). Един назначен диктатор ще бъде на власт, докато безпрекословно изпълнява волята на центъра. Освен това Живков през 1956 е бил сравнително млад, което също способства за дългата му политическа кариера. Но факт е, че когато центърът най-после през 1989 реши наистина да го махне, Живков въпреки мнимите си политически качества и „правешка хитрост” не можа да направи нищо, за да се противопостави. А иначе диктаторът затова е диктатор – защото няма ка да се отървеш от него - освен по изключение с насилие. Никой не питаше българите дали харесват Живков или румънците Чаушеску.
Продължение 1
Пита се също така дали диктаторите по принцип са представителни за своите народи. Ленин типичен руснак ли е? Сталин типичен грузинец ли е? И какво е това въобще – типичен руснак или грузинец? Такива ли са руснаците и грузиниците - садисти и ненормалници? На мен ми се струва, че политическият елит, дори демократичният политически елит не бива непременно да е идентичен с народа, от който произлиза. Той затова е ЕЛИТ – защото е избран и отбран. Особено например във Франция политическият елит е доста затворена каста, членовете на която се рекрутират от тесен кръг елитни учебни заведения. Въпреки че при демокрацията трябва да има обмен и контакти межу народа и елитите, последните все пак не може да са представителни за общото ниво. Това е и донякъде проблемът на България след 1989 – че не успя да създаде хомогенен политически елит, а в политиката нахлуват непрекъснато нови и нови лица без опит и качества. Средният българин сигурно е не по-тъп от средния французин или англичанин, макар че разлика в политическата култура сигурно има. (Според американския автор Джеръд Даймънд „примитивните” народи – диваците - в Нова Гвинея например са общо по-интелигентни от европейците и американците. Само че на тях, естествено, им липсва политическа култура. Политическата култура не е свързана с общата интелигентност.)
Политическата култура е въпрос на време, натрупавания и традиции. Затова Франция и Англия имат по-качествен политически елит от България.
Живков обаче казва нещо много важно – че КГБ е имал собствена мрежа от агенти в България, за която БКП и ДС не са знаели нищо! Това обезпоколително, защото означава, че дори да отворим всичките досиета на ДС, агентите на КГБ пак ще останата неизвестни. А именно те са най-опасните.
Продължение 2
Неортодоксалният американски анализатор Джеф Найквист твърди, че мирните революии през 1989 са само част от дългосрочен план на КГБ за дестабилиззация на Запада, конципиран още през 60-те години на XX век. Напоследък той обаче съзира известни пукнатини в плана. Според него победата на Москва (и Пекин) над Запада е трябвало да дойде около 2000 г., но нещата са се проточили във времето с поне още 10 години. Затова Москва вече трябва да разчита на трети ешелон политици. Той смята, че хора кто Саакашвили или Юшченко може и да са били част от плана, но вече са се еманципирали донякъде, т.е. изневерили са на Москва. На това възразява полският писател и аналитик Михал Баковски, който смята, че Москва още твърдо и безпроблемно контролира процесите в Източна Европа. Дискусията между тях (на английски) под формата „статия – контрастатия – статия – контрастатия” е много интересна, макар и малко дълга. Определно си струва търпението и труда да се прочете. Те са вникнали много дълбоко в стратегията и духа на комунистите:
http://wydawnictwopodziemne.com/en/
Между другото Найквист е много обезпокоен от ролята на Обама, който според него е не само ляв, а може би прекалено ляв – т.е. комунист, (контролиран от Москва?). Лесно е да се каже, че всичко това с дългосрочната стратегия на Москва, Обама е несериозно и параноя, но аз мисля, че тези неща не бива да се отхвърлят с лека ръка.
Публикуване на коментар