Гласуването с пръстови отпечатъци е израз на най-грубо милиционерско пренебрежение спрямо моралния авторитет на институцията Парламент

Да напиша и аз нещичко във връзка с въведената "нова система" за гласуване в Парламента на Республиката ни, а именно - с пръстови отпечатъци. Явно по-голямата част от народа приветства тази мярка, още повече че по-голямата част от същия този народ няма високо мнение не само за депутатите в Парламента, ами и за самия Парламент като институция, дори, нещо повече - няма особено високо мнение и за самата демокрация, която се реализира като такава тъкмо чрез Парламента.

Този извод си правя като чета коментарите под една публикация в блога на г-н Иво Инджев (Пръстови отпечатъци за депутатите – и татуирани номера безропотно ще приемат), който, впрочем, е изказал твърде необичайна и доста провокираща - на общия фон от "народни реакции" - гледна точка. Ето основното от нея, което ме кара да се присъединя към моралната основа на подобна преценка:

Знам, че най-популярната позиция е да се присламча към мнозинството българи, които по условие презират депутатите и политиците изобщо, защото така е най-лесно да си обяснят собствените неудачи. На нас винаги депутатите са ни лоши, а избирателите сме просто великолепни създания!

Замислете се обаче, дали е добре за достойнството на нацията да има безмълвно послушни представители в законодателната власт, третирани като рецидивисти в ареста? Знам, че мнозина, ще отговорят с “да” на този въпрос и че народните представители си го заслужават заради гласуването с чужди карти. За доста хора е голям кеф да гледат чуждото унижение, някак по-хубаво й става на унизената от житейските несгоди душа.

Разбира се, заради такива думи се е появила вълна от коментари, в които се осъжда нашият известен журналист за "непонятната фриволност", която си е позволил, а именно: да защищава човешкото достойнство, и то не на кой да е, ами именно - представете си, любезни ми таваришчи! - на презрените депутати! Та в този контекст на дискусията ми се иска да кажа и аз нещичко.

Че има злоупотреби с чужди карти при гласуване - имало е. Туй нещо е много осъдително. И е незаконно, и е тарикатлък и далаверка по специфично български начин, щото у нас такива неща като "закон", "правилник", опази Боже пък "морал", нямат кой знае каква цена и не се пласират много-много. Щото, излиза, законността у нас не се уважава и спазва даже от тия, които коват самите закони - това е много, много лош пример!

Добре, излиза, че щом като "най-достойните от достойните", именно, нашите избраници - щото и ний самите, дето сме ги пратили там, по презумпция сме от достойни по-достойни! - без особени угризения си позволяват тоя лукс, да нарушават приети от самите тях правилници и закони, то явно нещата у нас в това отношение са твърде зле, имам предвид спазването на законите. Когато катаджия и случайно взет масов българин се спазаряват за 5-10-20 лева заедно да нарушат закона и да скрият едно престъпление (едно нарушение на закона), то и това явление спада към порядъка на масовото неуважение към законите, което се шири така широко у нас, че даже е и парламентарно представено. Нещата в това отношение са изпуснати, но начинът, по който управляващите от ГЕРБ си мислят, че може да се реши проблемът, е твърде неадекватен спрямо същината на явлението, срещу което уж се борят. Аз бих даже си позволил тази идея с пръстовите отпечатъци при гласуване да я охарактеризирам като проява на един типично милиционерски възглед за възцаряването на законността у нашето многострадално Отечество.

Защото в случая някой си, именно парламентарното мнозинство и началство, демонстрира пълно милиционерско пренебрежение към личността и достойнството на народния представител, а оттук, косвено - и срещу моралното достойнство на ония, на които той е представител, т.е. към нас, гражданите. Щото такъв един подход казва: и ти там, гражданино, не струваш много, щом представителят ти тук у Парламенто, не заслужава капка уважение - и затуй ще гласува с пръст, сякаш е криминален престъпник. Обиждайки моя народен представител, този подход обаче обижда и мен, гражданинът-избирател, щото с моето доверие този представител е отишъл да ме представлява там, в най-висшия орган на държавата ми. Нещата, ако забелязвате, стават, както се казва, твърде дебели, ако се разчоплим в символиката, която е скрита в тях - и която изобщо не се чувства и възприема от масовата българската душа, претръпнала на всякакви унижения. А така не бива. Ако действаме по този начин, нещата няма да се оправят никога.

Защо ли? Ще ви обясня вкратце, защото проблемът иначе е твърде сериозен и заслужава много по-внимателно вглеждане.

Не бива всички депутати да бъдат подвеждани под общ знаменател, а този подход прави точно това, той им казва директно в очите: понеже всинца до един сте мошеници, понеже нямаме вяра на нито един от вас, ето затова въвеждаме пръстови отпечатъци, както това се прави с престъпниците у ареста в милицията и по затворищата. Излиза, че тия, на които е хрумнала тази идея, дори и на себе си нямат вяра, и затуй им е щукнала в главите точно тази тъпа мисъл, особено ако се вземе предвид институцията, спрямо която дръзват да я прилагат: Българският Парламент.

По презумпция на една такава институция дължим уважение, тя е достолепна по идеята си, понеже символизира ценностите, на които се уповаваме, бидейки човешки същества: свобода, достойнство, личностен и народен суверенитет, демокрация. Ако допуснем безнаказано да обиждат институцията, символизираща нашата свобода и демокрация, ако им позволим даже това, то представете си какво ни чака после: в един прекрасен миг ще ни лишат, и то за наше добро, от самата свобода и демокрация! И тогава ще клекнем и ще мирясаме, нали така?!

Щото мнозина у нас сега смятат, че нашия истински враг е не друго, а тъкмо презряната свобода и още по-презряната демокрация. Аз пък лично не ща да живея в държава, в която и властта, и мнозинството от народа мразят свободата и демокрацията - и не се смущават да демонстрират по всякакви начини неуважението си спрямо тия най-базисни ценности на една страна, която, като капак на всичко, претендира да е европейска. Заради комфорта на един милицонерски манталитет аз няма да позволя да поругават достойнството и великолепието на институцията, на която се крепи българската демокрация - макар и непрокопсала, макар и млада, тя заслужава нашия респект.

Институцията е едно, а лицата, които временно - тази дума "временно" е ключовата! - се свързват с нея, е нещо съвсем различно. Институцията е свята, а отделните емпирически лица, които временно се свързват с нея, могат да са всякакви; примерът с лицето Гоце Първанов, временно свързвано с институцията "Държавен глава на България", е особено крещящ и фрапантен за подобно разминаване. Затова не трябва да се ругае Парламентът изобщо, както у нас това се прави, а нормалното е нашето недоволство да е насочено срещу отделни представители и лица (депутати, партии, мнозинства), които не работят според изискващото се от високото положение, до което са стигнали благодарение на нас, избирателите, гражданите.

Щото нещата са прости: като не ви харесва поведението на Ахмед Доган или на който и да било друг, ами не гласувайте за него, не го пращайте повече там! А като някои го пращат там, да му берят резила после. Ето, примерно аз имам обичай да гласувам за личности и партии, които в общи линии никога не ме резилят с позицията и работата си в Парламента, а напротив, карат ме да съм горд, че и с моя глас тия хора са там. И аз добре знам, че моите представители в Парламента не гласуват с чужди карти. Ето защо не искам и те да бъдат обиждани, като ги подвеждат под общ знаменател с такива като Доган, именно, като ги карат да гласуват с пръстови отпечатъци все едно всички депутати априори са престъпници - не заслужаващи капчица доверие. А най-вече протестирам срещу толкова грубото дискредитиране на моралния авторитет и достойнството на институцията Парламент, което имплицитно се съдържа в това несмислено изискване да се гласува с пръстови отпечатъци - сякаш нашите депутати всички до един са престъпници!

Щото ако те до един са престъпници, значи и ние, дето сме ги пратили там, изобщо пък не струваме - и сме твърде лош човешки матрьял, щом пращаме точно такива там, щом на такива се доверяваме! Схванахте ли докъде води това пренебрежение към моралния статус на народния избраник, което се демонстрира в случая от тази пълзяща милиционерщина в управлението на държавата ни, която допълзя и до самия Парламент?! Ако не сте схванали, блазе ви, щастливци сте! Ала аз като вас не ща да бъда наричан "лош човешки матрьял", пък вий си бъдете каквито си искате и каквото ви е угодно...

Добави в Svejo