Представена публикация

За всички, които се интересуват от моите коментари, беседи и от дискусиите, в които участвам!

Съобщавам, че всеки, който иска да следи моите всекидневни коментари и анализи, може да го прави като посещава редовно моята страница във фе...

събота, 30 януари 2010 г.

Гласуването с пръстови отпечатъци е израз на най-грубо милиционерско пренебрежение спрямо моралния авторитет на институцията Парламент

Да напиша и аз нещичко във връзка с въведената "нова система" за гласуване в Парламента на Республиката ни, а именно - с пръстови отпечатъци. Явно по-голямата част от народа приветства тази мярка, още повече че по-голямата част от същия този народ няма високо мнение не само за депутатите в Парламента, ами и за самия Парламент като институция, дори, нещо повече - няма особено високо мнение и за самата демокрация, която се реализира като такава тъкмо чрез Парламента.

Този извод си правя като чета коментарите под една публикация в блога на г-н Иво Инджев (Пръстови отпечатъци за депутатите – и татуирани номера безропотно ще приемат), който, впрочем, е изказал твърде необичайна и доста провокираща - на общия фон от "народни реакции" - гледна точка. Ето основното от нея, което ме кара да се присъединя към моралната основа на подобна преценка:

Знам, че най-популярната позиция е да се присламча към мнозинството българи, които по условие презират депутатите и политиците изобщо, защото така е най-лесно да си обяснят собствените неудачи. На нас винаги депутатите са ни лоши, а избирателите сме просто великолепни създания!

Замислете се обаче, дали е добре за достойнството на нацията да има безмълвно послушни представители в законодателната власт, третирани като рецидивисти в ареста? Знам, че мнозина, ще отговорят с “да” на този въпрос и че народните представители си го заслужават заради гласуването с чужди карти. За доста хора е голям кеф да гледат чуждото унижение, някак по-хубаво й става на унизената от житейските несгоди душа.

Разбира се, заради такива думи се е появила вълна от коментари, в които се осъжда нашият известен журналист за "непонятната фриволност", която си е позволил, а именно: да защищава човешкото достойнство, и то не на кой да е, ами именно - представете си, любезни ми таваришчи! - на презрените депутати! Та в този контекст на дискусията ми се иска да кажа и аз нещичко.

Че има злоупотреби с чужди карти при гласуване - имало е. Туй нещо е много осъдително. И е незаконно, и е тарикатлък и далаверка по специфично български начин, щото у нас такива неща като "закон", "правилник", опази Боже пък "морал", нямат кой знае каква цена и не се пласират много-много. Щото, излиза, законността у нас не се уважава и спазва даже от тия, които коват самите закони - това е много, много лош пример!

Добре, излиза, че щом като "най-достойните от достойните", именно, нашите избраници - щото и ний самите, дето сме ги пратили там, по презумпция сме от достойни по-достойни! - без особени угризения си позволяват тоя лукс, да нарушават приети от самите тях правилници и закони, то явно нещата у нас в това отношение са твърде зле, имам предвид спазването на законите. Когато катаджия и случайно взет масов българин се спазаряват за 5-10-20 лева заедно да нарушат закона и да скрият едно престъпление (едно нарушение на закона), то и това явление спада към порядъка на масовото неуважение към законите, което се шири така широко у нас, че даже е и парламентарно представено. Нещата в това отношение са изпуснати, но начинът, по който управляващите от ГЕРБ си мислят, че може да се реши проблемът, е твърде неадекватен спрямо същината на явлението, срещу което уж се борят. Аз бих даже си позволил тази идея с пръстовите отпечатъци при гласуване да я охарактеризирам като проява на един типично милиционерски възглед за възцаряването на законността у нашето многострадално Отечество.

Защото в случая някой си, именно парламентарното мнозинство и началство, демонстрира пълно милиционерско пренебрежение към личността и достойнството на народния представител, а оттук, косвено - и срещу моралното достойнство на ония, на които той е представител, т.е. към нас, гражданите. Щото такъв един подход казва: и ти там, гражданино, не струваш много, щом представителят ти тук у Парламенто, не заслужава капка уважение - и затуй ще гласува с пръст, сякаш е криминален престъпник. Обиждайки моя народен представител, този подход обаче обижда и мен, гражданинът-избирател, щото с моето доверие този представител е отишъл да ме представлява там, в най-висшия орган на държавата ми. Нещата, ако забелязвате, стават, както се казва, твърде дебели, ако се разчоплим в символиката, която е скрита в тях - и която изобщо не се чувства и възприема от масовата българската душа, претръпнала на всякакви унижения. А така не бива. Ако действаме по този начин, нещата няма да се оправят никога.

Защо ли? Ще ви обясня вкратце, защото проблемът иначе е твърде сериозен и заслужава много по-внимателно вглеждане.

Не бива всички депутати да бъдат подвеждани под общ знаменател, а този подход прави точно това, той им казва директно в очите: понеже всинца до един сте мошеници, понеже нямаме вяра на нито един от вас, ето затова въвеждаме пръстови отпечатъци, както това се прави с престъпниците у ареста в милицията и по затворищата. Излиза, че тия, на които е хрумнала тази идея, дори и на себе си нямат вяра, и затуй им е щукнала в главите точно тази тъпа мисъл, особено ако се вземе предвид институцията, спрямо която дръзват да я прилагат: Българският Парламент.

По презумпция на една такава институция дължим уважение, тя е достолепна по идеята си, понеже символизира ценностите, на които се уповаваме, бидейки човешки същества: свобода, достойнство, личностен и народен суверенитет, демокрация. Ако допуснем безнаказано да обиждат институцията, символизираща нашата свобода и демокрация, ако им позволим даже това, то представете си какво ни чака после: в един прекрасен миг ще ни лишат, и то за наше добро, от самата свобода и демокрация! И тогава ще клекнем и ще мирясаме, нали така?!

Щото мнозина у нас сега смятат, че нашия истински враг е не друго, а тъкмо презряната свобода и още по-презряната демокрация. Аз пък лично не ща да живея в държава, в която и властта, и мнозинството от народа мразят свободата и демокрацията - и не се смущават да демонстрират по всякакви начини неуважението си спрямо тия най-базисни ценности на една страна, която, като капак на всичко, претендира да е европейска. Заради комфорта на един милицонерски манталитет аз няма да позволя да поругават достойнството и великолепието на институцията, на която се крепи българската демокрация - макар и непрокопсала, макар и млада, тя заслужава нашия респект.

Институцията е едно, а лицата, които временно - тази дума "временно" е ключовата! - се свързват с нея, е нещо съвсем различно. Институцията е свята, а отделните емпирически лица, които временно се свързват с нея, могат да са всякакви; примерът с лицето Гоце Първанов, временно свързвано с институцията "Държавен глава на България", е особено крещящ и фрапантен за подобно разминаване. Затова не трябва да се ругае Парламентът изобщо, както у нас това се прави, а нормалното е нашето недоволство да е насочено срещу отделни представители и лица (депутати, партии, мнозинства), които не работят според изискващото се от високото положение, до което са стигнали благодарение на нас, избирателите, гражданите.

Щото нещата са прости: като не ви харесва поведението на Ахмед Доган или на който и да било друг, ами не гласувайте за него, не го пращайте повече там! А като някои го пращат там, да му берят резила после. Ето, примерно аз имам обичай да гласувам за личности и партии, които в общи линии никога не ме резилят с позицията и работата си в Парламента, а напротив, карат ме да съм горд, че и с моя глас тия хора са там. И аз добре знам, че моите представители в Парламента не гласуват с чужди карти. Ето защо не искам и те да бъдат обиждани, като ги подвеждат под общ знаменател с такива като Доган, именно, като ги карат да гласуват с пръстови отпечатъци все едно всички депутати априори са престъпници - не заслужаващи капчица доверие. А най-вече протестирам срещу толкова грубото дискредитиране на моралния авторитет и достойнството на институцията Парламент, което имплицитно се съдържа в това несмислено изискване да се гласува с пръстови отпечатъци - сякаш нашите депутати всички до един са престъпници!

Щото ако те до един са престъпници, значи и ние, дето сме ги пратили там, изобщо пък не струваме - и сме твърде лош човешки матрьял, щом пращаме точно такива там, щом на такива се доверяваме! Схванахте ли докъде води това пренебрежение към моралния статус на народния избраник, което се демонстрира в случая от тази пълзяща милиционерщина в управлението на държавата ни, която допълзя и до самия Парламент?! Ако не сте схванали, блазе ви, щастливци сте! Ала аз като вас не ща да бъда наричан "лош човешки матрьял", пък вий си бъдете каквито си искате и каквото ви е угодно...

4 коментара:

Ники каза...

Депутатите заслужават да бъдат унизявани докато сами не заслужат уважението на останалите. Много глупаво и наивно е да се смята, че щом са народни представители и са в институцията Парламент, то трябва да им се има пълно доверие. Още повече, ПРИЗОВАВАМ ВСИЧКИ БЪЛГАРИ, ДА СВАЛИМ ДЕПУТАТСКИЯ ИМУНИТЕТ!!! Те не го заслужават!

Анонимен каза...

Гласуването с чужди карти може много лесно да се преустанови, просто не мога да разбера защо никой не се сеща за тази възможност: просто гласуването да не става с карти, а по класическия начин с вдигане на ръка. Германският Бундестаг например гласува само с вдигане на ръка. Гласуването с карти по принцип е НЕДЕМОКРАТИЧНО и веднага трябва да се отмени. Освен това да се разширят възможностите са поименно гласуване и при персонални решения да се въведе тайното гласуване.

Анонимен каза...

http://www.segabg.com/online/new/articlenew.asp?issueid=2112&sectionid=16&id=0000111

Unknown каза...

Не съм съгласна с мнението Ви, че това е обида. Според мене не би навредило въобще, ако към него се гледа по-скоро като веществено доказателство за присъствието и свършената работа на депутата. Ако някой обиди депутат с това, че не е ходил на работа, то той може да им докаже, че е ходил чрез тази система, примерно, и би си „изчистил“ името. От друга страна, ако се санкционират депутатите, които отсъстват без уважителни причини, то те ще се „стегнат“ и най-малкото ще уважат българския народ, който е гласувал за тях и който им се пада работодател, с присъствието си на работа. Аз не мисля, че България заслужава такова неуважение като нехайство за поетия ангажимент от тяхна страна. Аз също не обвинявам Парламента, а самите депутати.

Една много важна причина да бъде приета тази крайност (гласуване с пръстови отпечатъци) е, че много голяма част от българския народ нарушава безнаказано закони - често и системно/постоянно. А простичката молба, отправена към неспазващите закони хора, няма абсолютно никакъв ефект, дори в някои ситуации има обратен ефект. Много от тези хора се оправдават с факта, че другите също не спазвали законите - и посочват най-често за пример самите ковачи на законите - депутатите. Мога да Ви дам пример. Аз не обичам цигарения дим и затова съм се запознала със закона, който определя местата, където е забранено да се пуши. Тъй като живея в общежитие, често срещам пушачи по коридорите, към които в началото се обръщам с молба да не пушат там, тъй като не ми е приятен цигарения дим. Този разговор обикновено нараства в спор от типа на „защо да не пуша тук“, „ти коя си, че да ми казваш какво да правя“ и подобни. Естествено, когато забележа, че молбата ми няма влияние (само два пъти беше уважена, а съм я отправяла към минимум 10 човека в общежитието без да включвам две служителки), аз им съобщавам, че е забранено по закон да се пуши и съответно отново няма ефект над действията им (освен да почнат да ми правят номера като да си изхвърлят фасовете (случвало се е и слюнки) пред вратата ми или да ми лепят дъфки по вратата. Знаете ли какво присъства в оправданието за незаконното им действие? Следното изречение присъства: „Защо да не пуша тук, като всички други пушат тук дори и служителите?“ (Не усещате ли, че демокрация няма в България?) Не вярвам, че можем да имаме силна държава (със истинска свобода и демокрация), когато депутатите ни са явни престъпници, които не ги е срам от лошите си действия дори когато са насочени към народа, който ги е избрал.

Да стоиш заедно с още 10000 българи 5-6 часа пред Министерския съвет и да очакваш да излезе министър-председателят, да те уважи най-малкото за дето си изминал 200-400 километра, за да застанеш пред него... А той да се прави, че абсолютно нищо не е станало... Просто е много по-голямо от обида и унижение. Особено при положение, че за да се създаде партия, трябват 500 души - един вид хората са имали правото да бъдат уважени като, да речем, една партия от 10000 души или 20 партии от 500 души. Аз не искам такава „демокрация“ да се повтори и затова искам политиците да бъдат „стегнати“ по някакъв начин (дори и системата да не е гласуване с пръстови отпечатъци)... Просто искам от тях да спазват закона. Оттук нататък останалите неща ще си тръгнат като по вода...