Бог да прости зверски избитите държавници и политици на Царство България! Днес се навършват 65 години от мъченическата им смърт, ала нито една медия не се сети да ги спомене, да зачете паметта им. Нищо ново и нищо чудно няма в това: тия, които владеят и командват не само медиите, но и парада в днешна България, са наследници или са кръвно и идейно свързани с убийците след 1944 година!
По-долу представям някои факти около "съдебните процеси" и личността на избитите. Да прочетем, да вникнем и никога да не забравяме престъпленията на комунистическите убийци и злодеи! Ето и сведенията, които копирах за тия, които не знаят истината за случилото се, но искат да я узнаят:
На 3 юли 1945 г. Главният народен обвинител Георги Петров докладва, че са произнесени 2618 смъртни, 1226 доживотнни тъмнични, 8 присъди 20-годишни, 946 присъди 15-годишни, 687 присъди 10-годишни и 3741 на по-кратки присъди. Голям брой от осъдените на затвор умират непосредствено след съда от побой и изтезания.
За брой на процесите се сочи 135, а за общ брой на присъдите — 9 155. По „Дело № 6“ са подсъдими 101 писатели, художници, журналисти, включително вече убити, като Райко Алексиев, Данаил Крапчев, Петър Амзел и други. По други данни обвиняеми пред Народния съд са 11 122 души, смъртни присъди получават 2730, оправдани са 1516.

Присъдите на първите два състава са обявени на 1 февруари 1945 г. на 150-хиляден внушителен митинг.
Присъдите на съда: смъртни - 2618, доживотни тъмнични - 1226, 20-годишни - 8, 15-годишни - 946, 10-годишни - 687, по-кратки присъди - 3741.
Народният съд е нелегитимен. Той узаконява вече извършени политически убийства, но е само малка част от извършеното от режима спрямо неговите противници и близките им. Извършеното от "народния съд" се вписва в мащабната чистка след 9 септември 1944 г., която на глава от населението взима повече жертви от всяка друга страна в Източна Европа. За сравнението осъдените на смърт в Нюрнбергските процеси са едва 12 души, спрямо 2618 от българския Народен съд.
Несправедливите присъди на Народния съд са изброени сред престъпленията на комунистическия режим в приетия през 2000 година специален закон.
След тримесечно пленничество в Съветския съюз, принц Кирил е съден и осъден на смърт от т.нар. Народен съд - през януари-февруари 1945 г. - като "виновен" в сътрудничество с "фашистка" Германия и осъден на смърт, заедно с проф. Богдан Филов и генерал-лейтенант Никола Михов, осем царски съветници, 22 министри от кабинетите на Филов, Добри Божилов и Иван Багрянов и 67 депутати от XXV Обикновено народно събрание, включително и неговите председатели Никола Логофетов и Христо Калфов.
Княз Кирил и колегите му били разстреляни от комунистически функционери в района на Софийските централни гробища в нощта на 1 февруари срещу 2 февруари 1945 г. Тялото му заедно с другите били захвърлени в обща яма, издълбана от бомба паднала по време на бомбардировките над София. Мястото веднага било заринато с купища сгурия, заравнено и заличено, а не много по-късно след това - парцелирано за нови гробища. До 1995 г. нямаше никакъв паметен знак, който да напомня за тях. Едва 50 години по-късно - през 1995 на Софийски централни гробища бе поставен паметник в тяхна памет.

Проф. Богдан Филов е арестуван на Чамкория няколко дни след Девето-септемврийския преврат, той е набързо изпратен в София като затворник, а скоро - на тримесечно пленничество в Съветския съюз заедно с останалите регенти и повечето министри. В началото на януари 1945 Филов е върнат в България и осъден на смърт от т.нар. Народен съд, създаден под диктата на СССР и Георги Димитров. Екзекутиран е заедно с другите регенти, министри и много членове на интелигенцията от периода 1940-1944, през нощта на 1 срещу 2 февруари 1945 г., а цялото имущество на семейството му е конфискувано.
Присъдата е отменена с Решение № 172 на Върховния съд от 26 юни 1996 г.
(Забележка: Информацията е взета от Свободната енциклопедия Уикипедия. По същата тема е писал и Б.Станимиров, ... Когато цървули дойдат на власт те се превръщат в ботуши..., а също и в блога ЕДИН ЗАВЕТ: Памет: Годишнина от „народния съд“ – най-масовото убийство на български офицери. Настоящата публикация е по идея на П.Каменов от Монтана.)
6 коментара:
Поразява ме лицемерието на Бойко Борисов - дядо му (после се оказа че е прадядо му)бил убит от комунистите.
Когато е необходимо, ползва този факт да се доказва като антикомунист..
Добре бе, човече, ама нали днес е точно денят като министър-председател да отдадеш почит на унищожените от комунистите съдби, да и оставиш букет цветя точно на този общ гроб, пълен с позора на българските комунисти ??
Едва ли, след прегръдките с Божо Димитров, Бокова, Плугчиева, Парамов,
милия агент "Тарасов" (посланик в Хага - Тръпков)и цялата останала комченгесария,пръкнала се по живо по здраво по канцеларии и посолства, след като обяви официално, че енергийните проекти ще съгласуваш с агента "Гоце", изпълняващ в момента ролята на пРезидент, разочарованието е пълно..., лъжата е очевадна..
Но, не се страхувай, нашенецо "има сили" да те избере и за президент....
Г-н Грънчаров, моля да ме извините, но ще ви задам малко личен въпрос. Вие или членове на вашето семейство били ли сте обект на репресии от страна на комунистите? Ако е така, какво са ви причинили? А ако с въпросите си ви създавам неудобство, не сте длъжен да ми казвате каквото и да боло. Предварително ви благодаря, ако отговорите, на може би нетактичните ми въпроси. Възможно е да сте го споменавал някога, но не съм чел всичките ви статии, а мисля, че е редно да се знае за всеки човек, пострадал при подобни обстоятелства.
Четете, Алеко Констатинов бе глупаци. Да видите какви политици и депутати са били тогавашните - същата измет като сегашните. Хубаво, че са ги избили.
Това, че е имало Стамболов и още 2-3 истински радетели за България, не значи, че всички са такива. Особенно пък след 1923 г. всички са мръсна измет. Яд ме е, че не е паднала втора бомба, докато са ги избивали да убие и комунистите и тях заедно.
Всички хора от моя род са пострадали твърде много от комунизма, кой повоче, кой по-малко - и за отбелязване е, че съзнавали това още навремето...
Г-не, преди да наричате другите „глупаци”, обърнете внимание на следното:
1. ВИЕ сте този, който твърди, че написаното от Алеко се отнася за хора, живяли половин век след неговата смърт.
2. ВИЕ сте този, който твърди, че убийството е средство за политическа борба, т.е. в реда на нещата, т.е. в реда на нещата е убит и самият Алеко.
3. ВИЕ сте този, който твъръди, че особено след 1923 г. всички са измет. А точно тогава например идва периодът на „златния лев”, по времето на Андрей Ляпчев. ВИЕ наричате този човек „измет”, след като преди това е изиграл ключова роля за обявяването на Независимостта на България през 1908 г., както и за преодоляване на националната криза през 1918 г. и възвръщането на вътрешната стабилност „со кротце и со благо”.
4. ВИЕ сте този, който не чете, ама никак не чете! Преместете се малко по-нагоре в блога на г-н Грънчаров и ПРОЧЕТЕТЕ статията на Стамболов. В нея ще видите за кого всъщност е писал Алеко, защото става дума за същите години и за същите хора. Може би ще проумеете, че след Освобождението през 1878 г. политическите нрави и похвати, внесени у нас, произхождат от общество, което е преживяло векове под монголско иго и самото то съвсем доскоро е било феодално (по този въпрос пък прочетете европееца Раковски!).
Андрей
Андрей,
На такова комунистическо изчадие, каквото и да му обясняваш, няма да те разбере.
Комунизма и да си отиде, комунистите ще си останат.
Публикуване на коментар