В сладникав стил "Г.Димитров разговаря с руменобузи комсомолци" другарят Гоце Седефчович разви възгледите си за 4 февруари 1997 г.

Истината за миналото ни, включително и най-близкото, трябва да бъде пазена като нещо най-съкровено: защото фалшификаторите никога не спят, те дебнат и не изпускат нито една възможност да я изопачат, да я омацат с лъжи, да я осквернят. За да не бъде задушена, за истината трябва да се борим всеки ден: тя живее благодарение на нас, а пък ний сме живи доколкото пребиваваме в нея.

Надявам се сте видели снощи по новините как наший (п)Резидент, с прическа-четина тип "Г.Димитров громи фашистите на Лайпцигский процес", разви своите банални мисли за датата 4 февруари 1997 година, и то пред публика, състояща се от млади хора - т.е. пред благодатна за лъжите му публика, понеже съвсем младите не могат да знаят какво се е случило наистина; понеже истината за случилото се я няма и в учебниците по история. Естествено, атмосферата беше банална също толкова, колкото си е по начало банален наший (п)Резидент, нито повече, нито по-малко: он, бидейки най-изпечен и доказан лъжльо, беше приел благочестива поза, а пък държането му, разбира се, не можеше да е друго, а си беше в обичайния му стил "Георгий Михайлович Димитров разговаря най-мило с руменобузи пионери и комсомолци".

Он, нашиий родной (п)Резидент, има два-три стила, кой от кой по-банален, които мени според случая. И трите се опират на съветската "харизма" на пияницата-пиянде Гошо Тарабата, младежкия комунистически идол на наший Георгий Седефчович; за най-голямо съжаление наший Седефчович не може да се държи с непринудеността на правешкия простак, щото е в прекалена степен банален и плосък, докато оня беше все пак "човек от народа"; докато Гоце е най-банален комсомолски труженик, дорасъл заради прилежност и послушание до длъжността ченге от ДС. А пък после, след много лъжи и предателства, получил стремглав възход до самия връх, на който сега сам не знае кому повече да подражава, и то най-позьорски начин: на Сталин ли, на пияницата Георги Димитров ли, на бай ви Тодаря (Живкова) ли? В резултат на тия умствени усилия имаме най-еклектичния и излъчващ убийствена скука и баналност президент, какъвто изобщо човешката фантазия може да си представи.

Ако нещо трябва да бъде осквернено и опошлено, то там требе да повикате Гоце, и он ке стори нужното да го оскверни и опошли така, че никой нема да може да го познае. По-неадекватен към реалностите човек едва ли съществува на тая земя - той, наший (п)Резидент е неадекватен точно толкова, колкото е скучен и банален, т.е. в баналностите, които бълва, личи в същата степен неудържима неадекватност, която може да изопачи всичко така, че и майка му да не може да го познае. И ето, сега наш Гоце говореше за някакви "държавнически подвизи", които таваришчите от БКП(БСП) тогава били совершили, во имя государства и комунистической идеи! Представяте ли си, разгневеният народ тогава изрита като мръсно коте крадливата БКП(БСП), която за пореден път разгроми България, а туй чудо Гоце сега лъже, че комунистите, които тогава от страх бяха станали по-ниски от тревата, се били държали много достойно, смело, храбро, "държавнически" и прочие, и тъй нататък, и ала-бала?!

Е, он, за жалост, не можеше да хвали себе си за тия "върховни държавнически херойства", благодарение на които България била спасена, иначе без него щяла да загине. И по тази причина хвалеше най-неудържимо съратника си, покойния Н.Добрев, и то по принципа "Думам ти дъще, сещай се снахо!". Сиреч ни намекваше, че сме големи неблагодарници, щом даже една улица и още по-добре булевард не сме нарекли на нашия спасител Добрев, сиреч, и на неговата сянка Гоце Първанов. Аз затуй предлагам да наречем една улица "Гоце Първанов", пък и един бюст да му турим там, до Президенството, което той превърна в (п)Резидентство, та да миряса най-сетне; щото се разбра, че най-големата му болка на тоя е че не може сам да си наниже един орден "Стара планина" на шията. А пък за това колко много жали за това, че вече нема златни звезди на герой Саветскага союза и Болгарии, за туй не требе изобщо и да се говори, щото това е най-съкровената тайна на многострадалното Гоцево сердце.

Пиша тия неща, понеже така възприемам туй лице, дето орезилява страната ни със самото си стоене там, у Президентството: не може човек, който през целия си живот е служил най-беззаветно на Съветския съюз като агент на ДС (сиреч, на съветското, после пък на руско-путинското КГБ), не може човек, който сека нощ плаче, че вече нема Съветски съюз, да бъде Президент на страна, която - о, кошмар! - е член не на Съветския съюз, а на някакъв си там, представете си, дарагие таваришчи, "Европейски съюз"! Не може такова трафаретно лице да е Президент на страна, която е член - О, зли сили на Вселената, що ме наказвате тъй жестоко! - на страна, представете си, многострадующие таваришчи, която е член на... НАТО, а не на великий Варшавский дагавор!

Щото младите не могат да знаят, но до вчера същият този Гоце водеше в София демонстрации на яростни червени бабички под лозунга "НАТО-убийци!", щото тогава НАТО беше ударило с бомби не кой да е, а тъкмо най-сърдечният другар на наш Гоце, именно сръбския комунистически тиранин-кръволок Слободан Милошевич, комуто същото това Гоце пишеше блудкави писма, започващи с думите "Дарагой мой таваришч Слобо!". Е, кажете ми как да се чувствам аз сега, като съзнавам, че няма как, ако разсъдъкът ни е здрав, да се примирим, че същото това анахронично и парадоксално лице, приятел и участник в гешефтите с петрол също така с един друг враг на НАТО и на Америка, именно със самия Саддам Хюсеин, т.е. че не може тъкмо туй странно подобие на личност да е лице на европейска и натовска България!

Кажете ми, мили мои дебелокожи сънародници, вий лично как понасяте туй противоречие, щото моя милост, признавам си, не може да го понесе?! А, дайте ми рецепта как да се примиря с туй безумие, с тая несрещана другаде лудост?! Щото сили нямам вече да изнемогвам от тая наглост, от тоя абсурд, от тая гавра, че тъкмо туй скандално лице продължава да стои не къде да е, ами начело на иституцията Държавен глава на България - същи позор за същата тая България!

Направете го най-сетне пожизнен главен ловджия на Республиката, дето му е призванието на тоя скромен сирищничанин, пратете го за вечен посланик на България в Узбекистан, та да си убива узбегски козли колко му сърце иска, издействайте му длъжността почетен караул до мумията на Ленин у Мавзолею на Червения площад, пратете го, най-сетне, да носи и да разлива чай не на кой да е, ами на душите на сатрапите Ленин, Сталин и Дзержински в Ада, та да им се нарадва и налюбува най-сетне донасита.

Къде сте го турили, о, жестоки и безсърдечни хора, за (п)Резидент на натовска и европейска България, та да изнемогва стоически под непосилната тежест?! Пратете го да строи комунизъма на Луната или на Марс ако щете, само го пратете да е некъде по-далече, щото това ще е и една милост за него: да не се мъчи човекът тук да гледа крушението на младежките си комунистически идеали; и вместо с Маркс, Сталин, Ленин, Георгий Димитрович и Тодар Живков да бъде принуден да пирува на банкети с Маджо, с Маргините, с Георги Гергов и прочие, и прочие, и така нататък... то не се издържа веке, аман, баста, конец!

Добави в Svejo