Преди известно време по повод на една написана от мен фраза по адрес на Христо Марков от Пловдив, някогашен депутат на СДС от Великото, пък и на някои от Обикновените народни събрания - фраза, написана в книгата ми СТРАСТИТЕ И БЕСОВЕТЕ БЪЛГАРСКИ (Кратка психологическа история на съвременна България) - срещнах някъде кратичка негова реплика от рода на "Ех, г-н Грънчаров, как можахте да напишете такова нещо, бил съм "скромен милионер"; де да бях, ама не съм, най-обикновен човек си останах!". По интонацията на репликата му усетих, че съм го набедил несправедливо, и ми стана твърде неприятно, почувствах се много гузно; понеже се бях подвел по непроверена информация, по слухове, а така не бива.Вчера обаче попаднах във Фейсбук на името Христо Марков, и то в списъка на хората, които са се писали там мои приятели; помислих си дали пък не е същия оня Христо Марков, и макар че не бях сигурен, му пратих следната бележчица:
Angel Grancharov 03 февруари в 23:46: Здравей, ако си същия Христо Марков, за който си мисля, искам нещо да ти кажа: съжалявам, че в книгата си се изказах за теб ей-така, без да знам, налучквайки, и те обидих, съжалявам много!
Днес гледам, че Хр.Марков ми е отговорил следното:
Христо Марков 04 февруари в 09:59: Да, същият съм, г-н Грънчаров, и при това съм Ваш редовен четец; но ми стана неприятно, защото така си и останах едва свързващ двата края, колкото и да е странно, но... Други бяха времената, колкото и да е странно, не че не съм имал възможност, но тогава още вярвахме, поне тия като мен, които попаднаха от улицата в Парламента - такава ни била съдбата, не се сърдя и не обвинявам никого - поне си останах с хубавите спомени.Иначе - приятно е да получиш такова съобщение от човек, който уважаваш за писаното слово, най-малкото защото от известно време се опитвам да пиша в скромния ми блог - понякога се получава; ако имате време погледнете го (В стари публикации има и за историята на опизицията в Пловдив, така както аз съм я преживял).
Иначе - поздрави и пожелания за здраве и късмет!!!
Веднага му написах това:
Angel Grancharov 04 февруари в 15:33: Здравейте, радвам се, съобщението ми Ви е намерило; тежеше ми, че Ви обвиних в книгата си ей-така, по някакви слухове, стигнали до мен (а именно, че сте били собственик на някакви газстанции; признавам си, че това се говореше по едно време и стигна до ушите ми); но аз се подведох по слуховете и без да имам някаква сигурност, писах ония несправедливи думи, а като срещнах някъде реакцията Ви, се почувствах много гузно; така не бива да се прави, постъпих грозно, набедих Ви; сега ми олекна малко, че можах да Ви се извиня.
Аз вече съм посещавал Вашия блог, но не знаех, че е тъкмо Ваш, сега си го сложих в списъка с блогове и сайтове и непременно ще следя всяка нова публикация, пък ще изчета и старите. Желая Ви успехи, толкова се радвам, че сте си останал човек с ценности; всъщност, да остане един човек просто човек, но човек в истинския смисъл, съвсем не е малко; това, че някои станаха богати, ала човешкото у себе си пожертваха и платиха огромна цена, съвсем не ги прави по-високо стоящи от нас, от тия, дето си останахме с едните идеали - но пък и с чисти съвести...С поздрав и уважение: Ангел Грънчаров
Та ето че и това прави тази американска измишльотина, интетернет: сдобрява хора. Това съвсем не е малко. Пустите му американци, не мирясват да измислят все нови и нови неща! Ето, благодарение на създадения от тях интернет имаме възможност да кажем какво мислим и ние, обикновените хора; а ако го нямаше интернет, щяхме да слушаме по медиите до втръсване само все същите ония лица от преди 1989 г. като Дърева, Мърева, Гърева, Кърева и т.н., Недялко, Панто, Божо и т.н., и прочие, до безкрайност...
(Забележка: Ето един текст от Хр.Марков: “Опозицийо, Опозицийо!?...” или как БКП в Пловдив трепереше от СДС)
Няма коментари:
Публикуване на коментар