Представена публикация

За всички, които се интересуват от моите коментари, беседи и от дискусиите, в които участвам!

Съобщавам, че всеки, който иска да следи моите всекидневни коментари и анализи, може да го прави като посещава редовно моята страница във фе...

сряда, 17 февруари 2010 г.

Явно нищо не се е променило и не се и променя по отношение на българската сервилност спрямо Москва

(Препечатано от тук: И твърдият Борисов е гъвкав (в кръста) пред Москва), автор е Иво Инджев; ползвам се случая да изразя възхищението си от смелата гражданска, нравствена и професионално отговорна позиция на известния български журналист.)

Като човек, който издържа семейството си със заеми от доста време, с интерес се запитах колко ли близка на нашата натовска и европейска България трябва да е Русия, за да прибегнем до нея за заем за нещо толкова интимно, като завършването на замисления във времето на СССР ядрен обект АЕЦ “Белене”? Защото аз взимам заеми само от близки, много близки заемодатели. Бягам от всякаква задлъжнялост спрямо когото и да било, който би могъл да ме зароби.

Поводът за тези мисли е материализирането на новината, за която отдавна ни подготвят. Русия ще ни помага и с пари за осъществяването на своя стратегически проект на българска земя. В петък, 19 февруари, тук се очаква да се появи с чек за 2 милиарда евро пратеникът на Путин, Генералният директор на Росатом Сергей Кириенко. Дават ни ги само и само да се строи тяхната централа на наша територия.

Очертава се следната картина: тук на всяка цена, платена от Русия, ще се строи руска ядрена (по проект и стратегически замисъл) централа, захранвана с руско ядрено гориво, по руска технология, с руско оборудване, с руски кадри и обучавани години наред в Русия български такива, за да се продава незнайно къде (понеже няма разчети и дори минимални очаквания за български глад за ток) и на кого уж българска електроенергия, произведена само формално на българска територия, но под тоталния руски контрол.

С услужливото съдействие на предишните две правителства и с днешното спомоществователство на Гражданите за европейско развитие на България (ГЕРБ).

Това се очертава да се случи в добавка към вече съществуващите ядрени мощности в Козлодуй, построени по съветска технология, захранвани с руско гориво, зависещи при всякакви рискови ситуация от волята и експертизата на Русия.

На това му се казва Българска национална сигурност в действие! Всички ядрени енергийни яйца на България – в руския полог. Някой да се съмнява какво ще се измъти?

На фона на тази фатална предрешеност на несъстоялата се, макар и обещана предизборно битка за запазване на западната ориентация на България, вече като дребна подробност изглежда маниерът на Русия да си общува с България като колониална метрополия със своя васал. Тук пратениците на Путин се появяват когато си поискат без предупреждение и веднага се натъкват на прословутото българско гостоприемство.

Спомняте ли си как премиерът Станишев беше накаран от президента Путин да го чака часове наред за аудиенция в Сочи, макар да беше там през септември 2008 г. по покана на руската страна? Ами през април следващата година, когато президентът Медведев увеличи срока на наказанието и накара Станишев да чака цял ден след уговорената и публично оповестена среща в Кремъл?

Ние обаче сме гостоприемни и гъвкави (в гръбнака). Не сме злопаметни в никакъв случай. Решава шефът на “Газпром” Алексей Милер да изненада българските власти с благоволението си да ги посети и веднага бива приет от самия Бойко Борисов. С широка усмивка и горещи ръкостискания, както е видно от всички медийни илюстрации. После иди казвай, че в българската политика нямало приемственост!

Американският “Бостън глоуб” обръща внимание на тази случка и отбелязва, че няма подробности за разговорите на Милер в София. В Бостън май не са чели пределно ясното комюнике на пресслужбата на “Газпром”, което откровено формулира руските приоритети, без възражения от българска страна, особено след разговорите с българския президент Първанов.

“Страните са на мнение, че „Южен поток” има специално значение за разнообразяването на маршрутите за доставка на руски газ в Европа и повишаване на енергийната сигурност”.


Кратко и прозрачно. В превод означава, че страните, т.е. Русия и България, са съгласни, че трябва да бъде заобиколена Украйна за доставка на още, именно на руски, а не на някакъв друг газ в Европа, за повишаване на енергийната сигурност… на самата Русия като претендент за утвърждаване на своя монопол.

Защото повече “сигурност” за Европа чрез допълнително задълбочаване на зависимостта й от руските доставки, вместо чрез намирането на алтернатива, със сигурност е обратното на това, от което Европа има нужда.

Освен това в Бостън не са прочели и информациите за обещанието на руския газов бос Милер да защити българският интерес (от попълзновенията на американския и империализъм и неговите помагачи, предполагам). И това ако не е “подробност”, заслужаваща внимание : “Газпром”, известен като най-агресивния инструмент на путиновата стратегия за укрепване на руските имперски претенции за налагане на влияние с помощта на износа на суровини, се е загрижил да брани българските интереси!

Както се казва, където е текло, пак ще тече. По този повод отново да напомня актуалността на лозунга: “Течна дружба, течна дружба, течна дружба”!

Вярно е, че всичко тече, но дали нещо се променя по трасето на българската сервилност спрямо Москва?

Няма коментари: