Днес, приятели, на този ден, 19 февруари, в годината 1873-та, в София, е бил обесен Васил Иванов Кунчев (Левски), толкова самотният Апостол на българската свобода. Дали някой ще си спомни за него? Дали лицемери и Кириак Стефчовци (като Гоце Първанов примерно!), които са окичили луксозните си кабинети с портрети на бедния, на горкия Васил Кунчев от Карлово, ще се сетят изобщо за него?! И (ако) се сетят, какво ли ще направят - освен звучно да се оригнат? А ще си помислят ли нещо, какво ще почувства душата на тия безсъвестни лицемери?О, аз не се съмнявам, нищо чудно днес Гоце да обяви бляскав прием за елита в резиденцията си, и то тъкмо по случай обесванието на Апостола на българската свобода. Да, на тази българска свобода, която продажници като Гоце сега продават ей-така, за едното нищо, на Матушката им Русия. Аз не се съмнявам, че тия грозни подлеци и лицемери са способни на такова светотатство да организират бал по случай смъртта на Левски. Нищо чудно и огромна президентска торта с набучено отгоре й бесило от шоколад да поръчат, и то непременно с увисналия на бесилото бат Васил да я направят тортата и дружно да я изядат, похапвайки си парченца от бесилото и... главата, ръцете, краката, торса на Апостола! Както преди време на прием в президентската резиденция по случай Освобождението на България ядоха торта във формата на... връх Шипка, с оръдията му, с шоколадови опълченци, с войничета-руснаци и турци по нея, направени все от такъв хубав марков шоколад, който така приятно се топи в устата! Аз не се съмнявам, че тия са способни на всякакви извращения от този род: те вече с нищо не могат да ме учудят...
Да, така е сега, а в ранната утрин на 19 февруари, може би точно в момента, в който почвам да пиша това есе, ама преди 136 години, в ужасния студ и във виелицата към бесилото от конака (същата сграда, дето сега е Царския дворец, ползван като Национална художествена галерия) е бил поведен осъдения на обесване Васил Левски. Тази февруарска сутрин обаче е един от най-позорните дни в историята на българската нация. Не знаете защо ли? Ще ви кажа.
През софийската чаршия Васил Левски е бил преведен към бесилото, ескортиран, воден само от няколко заптиета (полицаи). Минава, горкият, през чаршията, а от двете му страни грозно поскърцват яко залостени порти: зад здравите дувари се крият, треперейки от страх, тогавашните софианци - или пък подло и малодушно гледат, скрити зад пердетата, от високите прозорци. Никой, наистина никой, даже и не си е помислил да изскочи, да подгони заптиетата, ако трябва и със секира да ги съсече, или с пищов да ги простреля, ала да освободи българския светец Левски! Ако си го е помислил някой, не е събрал решимост да го стори, защото никой е нямало да го подкрепи, и затова такъв безумец бързо се е прекръстил, бягайки от позорната, от ужасно страшната мисъл. Българите тогава, както, впрочем, и досега, винаги избираме и предпочитаме пред мъжеството подлостта, пред честта - недостойнството.
Тогавашните българи сме били, уви, не по-малки треперковци и малодушници от сегашните - напротив, даже по-големи сме били. В мнозинството си, за жалост, сме били все такива, а пък лудите глави, такива като Левски и като Ботева след няколко години, са се броели на пръсти - и тях малодушният народ ги е оставял да отидат на курбан, да си строшат главите, да турят главите си на поднос, а пък треперковците да гледат сеир. Кървищата в българската история - спомнете си Перущица, Батак и пр.! - се дължат на прословутото и така колосално българско масово малодушие, заради което народът ни никога не е подкрепял най-достойните си чада, а ги е наричал "луди глави" и по тази причина кротко ги е отдавал на заколение.И така, да продължа, нека да продължа, разрешавате ли да продължа, любезни дами и господа? Предлагам да проявим милостта поне мислено да последваме Апостола на свободата в последните му крачки и стъпки към тази българска Голгота, искате ли? Да, искате ли - или май ви е неприятно това, което пиша?! Нека да ви е неприятно, то неслучайно ви е неприятно. Нека да ви е срам, ако почувствате поне малко срам, е добро, но ако се разгневите и ме прокълнете, значи сте същите като ония, които навремето оставиха Левски да увисне така самотен на бесилото.
Нищо че тази вечер креслювците от "Атака", дето не се свенят да светотатстват с такива национални светини като Левски и обесването му, ще се съберат около паметника му, за да го осквернят за пореден път с най-пошла политическа цел. Защото те правят най-мизерна и гнусна политика, тъпчейки всичко най-светло, чисто и българско в полза на Матушката им Русия, която така щедро ги субсидира да развяват "патриотичните" си байраци. Да, те довечера ще покрещят пред Паметника на Апостола за "смелия и достоен български народ", дето от толкова смелост е оставил турците тогава да обесят най-великия син на България, дето не си мръднаха тогава и малкия пръст да го освободят! Какво грозно светотатствено лицемерие: проклети да са тия, дето се гаврят с ценностите ни, с нас самите, които баламосват народната свяст, а пък малумниците даже и не го и усещат!
Апостолът е вървял, окован, към бесилото, и са го водили само няколко турски заптиета. А там, дето е сега паметникът, сигурно ги е чакал някой циганин, дето да окачи клупа около врата на Левски. И да не е бил циганин, пак е трябвало да има някой, който да изпълни ролята на палача. Дали не е изпълнил тази функция някой българин, също такъв мизерник като днешния ни Гоце - продажно и лъжливо ченге, дето с другото ченге на ДС, Доганчо, съсипаха и оскверниха, без да им мигне окото, полета на днешната България към европейския жизнен свят на свободата, личността, демокрацията, достойнството?!
Знаете ли какво, имам и една кощунствена мисъл, ама ще я кажа. Неслучайно Левски е бил воден към Голгота само от неколцина заптиета - пък и повечко да са били, какво от това?! Но не са били много, това се знае. Водили са го неколцина заптиета, понеже самите турци, и то турските първенци, големци, пашата, кадиите (съдиите), управниците, убеден съм в това, дотолкова са уважавали безумно смелия русоляв младеж, дето народът му не го заслужава, че са направили всичко за да подтикнат неговите съплеменници с такъв презрян робски манталитет да скочат и да го освободят!Смятам, че е било точно така: чужденци, пък макар и поробители, могат да оценят личност от мащаба на Васил Левски, но неговият народ тогава не е имал душевния аршин да я оцени. Неслучайно е казано в Светата Книга: "Никой не може да е пророк в собственото си отечество...". И така Левски е бил преспокойно доведен до бесилото през цялата софийска чаршия, метнали са му клупа, ритнали са дръвника, и е увиснал, милият! Велика минута - а каква ли е била последната мисъл в душата на нашия Апостол на свободата?! Питате ли се за това, драги ми днешни, съвременни и модерни български треперковци и недостойници?!
Аз знам каква е била, не може да е била друга. Левски фактически е предаден от своя малодушен народ, съставен преимуществено от най-жалки треперковци. Той, основателят на толкова комитети, човекът, който е държал такива въодушевяващи речи за свободата, но пред трепереща от страх публика, е бил оставен от треперковците, след като е арестуван на Къкринското ханче, да бъде заведен безпрепятствено от Ловеч до София: и не се намериха из българските земи и простори неколцина луди глави, които да съставят набързо потеря, и да освободят своя лидер в някой старопланински проход!!!
Срам, гнус, отврат! Оставиха го да мре, и не си мръднаха пръста: та какво се чудим, нали сега ние, техните наследници, не можем да се съберем 20 човека на квадрат когато отидем да протестираме пред Парламента срещу днешните арогантни и крадливи управници, турени на власт и търпяни все от мизерници като ония, които оставиха някога Апостолът на българската свобода да увисне на бесилото!
Да, аз знам каква е била последната мисъл на Васил Левски. Ти пък досещаш ли се, мили ми мислещ масов сънароднико?! Не се досещаш, така ли отвърна? Брях, да му се не види, що се правиш на ударен, мама му стара?! Не е чак толкова трудно да се открие тази последна мисъл в съзнанието на Апостола, ама ти с тъпа хитрост и гнусна подлост ми се правиш на ударен...
Аз смятам, че огорчен от страхливците, преимуществено съставящи нашия народ тогава, пък и досега, Левски е проклел този наш народ, който "обича свободата, но само ако му я поднесеш на тепсия". Да, този същия наш народ, който не съзнава, и дори не ще и до ден днешен да осъзнае, че "оня, който ни освободи, той ще да ни и пороби". Този наш народ, който до ден днешен не намери душевна и духовна сила до възжелае така силно свободата си, та да осъзнае, че няма и не може да има "подарена свобода", този наш народ, който в мнозинството си се прекланя пред своя най-голям душманин - имперска Русия! - и й сторва поклони, и я нарича "освободителка", и песни й пее, и й строи безброй паметници, осеяли българските простори.Бог да прости ония руски войничета, които сложиха кости за свободата на България, но които, идвайки тука, минавайки през китните села и спретнатите градчета, са мълвели ето тия думи: "Господи, та те са по-добре от нас, от какво ли идваме да ги освобождаваме?!". Да, Левски е проклел малодушието на този наш народ, обиден и изоставен така самотен да умре на бесилото, няма как Левски да не ни е проклел! И това проклятие още ни държи: може би заради него сме толкова жалки и нещастни. Защото проклятия от този род могат да паднат само ако същия този проклет народ успее да покаже грамади от чест, смелост, мъжество, дързост, преданост пред свободата! А ние показали ли сме го? Нима?!
Да свършвам вече. Не ми се пише повече. Мъчно ми е да пиша тия думи. Срам ме е че принадлежа на такъв народ. Чувствам се чужденец в тази страна. Сърцето ми плаче с кръв като се сетя как позорно сме се държали в най-решаващи исторически моменти. А се сещам, че сме се държали така като гледам как подличко се държи мнозинството от нас сега, днес: ето, всеки ден мълчим, мълчим, треперим, треперим, гледаме гузно, гледаме гузно, гледаме с мътния поглед на животното, да, гледаме така, все едно сме говеда...
Прости ми, Апостоле, може да излезе че е израз на горделивост това, че дръзнах да описвам твоята последна мисъл, но трябваше, длъжен бях да го направя. Няма да кажа онова, което се мълви от мълвата, именно, че си бил поискал от близкостоящото заптие един фес, и си бил изрекъл тия думи: "Дай ми феса си, момче, да умра като турчин, а не като българин-предател!". Да, така се мълви, и да си призная, не без основание. Да беше го направил, ще те разбера. Затова и допускам, че може и да си го направил. И аз бих го направил. Заслужават си го нашите родни малодушни страхливци и търпеливци да си го направил. Ала едва ли си го направил. Но и да си го направил, повтарям, още повече ще те уважавам...
Ето, мили Апостоле, като пиша тия думи, и лекичко започвам да си плача, сълзите ми сами тръгват: така обикновено става с хората, които имат душа, пък и дух. Не е нормално да не си поплаче в такъв миг човек като се сети за твоята смърт, скъпи ми духовни приятелю Васил Кунчев! Аз, зрелият мъж, си плача за теб ето сега като дете, и не се срамувам от това. Казвам това, не го крия, та белким някой и от четящите да пророни и той поне една сълза за теб, скъпи Василе (не мога да те нарека "бачо", щото съм много по-голям от теб, а ти умря толкова млад!). Е, няма да пропуснат някои да ме нарекат, че съм луд, че съм пощурял, че съм лицемер, че съм гаден, щом пиша така, но аз наистина си плача ето сега и чувствам, че ми олеква поне малко.
Да свършвам вече. Да сторим, господа, поклон пред най-великия син на България, умрял точно днес, на този ден, за българската свобода - и изоставен от тогавашните българи. И затова умрял така самотен на бесилото си!Ние, потомците на ония българи сега си утешаваме гузната национална съвест и свяст като осейваме пространството наоколо с неговите, на Левски, портрети. И тия на Ботев, също така изоставен от народа и умрял в слава, заслужавайки безсмъртието си - нали така още казват горките даскалици по литература из школата? Е, не са толкова много портретите му де, но, безспорно, най-много портрети на Левски днес се кипрят в бляскавите кабинети точно на ония, които без замисляне биха го предали и обесили ако трябва и собственоръчно. На това му се вика историческа ирония, по-скоро най-мръснишка "човешка" наглост...
Днешните българи, за жалост, сме точно същите като ония, тогавашните: а толкова години са минали! Днес мизерниците сред нас пак доминират и водят българското хоро, и се гаврят с всички нас, и при това най-безжалостно, с настървение разкостват най-достойните сред нас, сякаш са същи чакали, а не хора. За нас сякаш историята е работила без полза и смисъл - защо ли? Какво ли трябва да променим у себе си, та най-сетне и ние да започнем да живеем по-смело, човешки и немалодушно - та да имаме пълното право да почнем да се наричаме достоен и свободен народ?!
(Забележка: Горната публикация е писана и публикувана преди една година; понеже съм болен не мога днес да напиша нещо ново, а пък в същото време не мога да оставя без отбелязване важната дата, та по тази причина се видях принуден да препубликувам миналогодишния текст, за което моля за ме извините.
Други мои публикации по същата тема:
Молим ти се, Апостоле, прости ни…
Гоце и… Левски
Сидеров оскверни паметта и паметника на Апостола
и много други, които могат да се намерят пръснати из моите блогове и книги.)
Вижте и чуйте най-новото в първия български видеоблог: Angel.G-TV - видеоблогът на Ангел Грънчаров. Технологичният прогрес трябва да се насърчава!
22 коментара:
Спомних си публикацията, същата като отпреди една година е. Тя изразява, така да се каже, ортодоксалната позиция за Левски. Всеки народ по ред причини изпитва инстинктивна нужда от герои и митологеми, по които да се прехласва и обикновено си ги създава. Може би така и трябва, затова ако бях политик, никога нямаше да дръзна да критикувам личности от рода на Левски. В действителност обаче няма абсолютни авторитети. В света действат само хора, не богове или абсолютнана истина. Затова като независим интелектуалец и изследовател мога да си позволя и малко по-различен, дори еретичен поглед върху нещата, още повече че според една мисъл „историята са лъжите, които никой не оспорва”. Подобен подход бива да става самоцел и да се превръща в празно оригиналничене, но при всички явления трябва да се мисли и за алтернативни обяснения и становища. Ще скицирам няколко мисли без претенции за пълнота.
Левски сигрно е бил светла и безкористна личност, която обикновено е над всякаква критика. Ако обаче генерализираме, можем да кажем, че ВСИЧКИ сепаратисти по света са образци за подражание. В случая всичко е въпрос на гледна точка. Не виждам тогава защо в България се репресира ОМО Илинден например. То чисто и просто се бори за свободата на своя „македонски народ”. От гледна точка на официална София това, разбира се, е лошо и недопустимо, но от гледна точка на няколко хиляди македонци с „македонско национално самосъзнание” в Пиринска Македония и останалата част на България сигурно е похвално. Чеченският сепаратист Шамил Басаев също би трябвало да е голям герой. Това се отнася и за кюрдския лидер Абдулах Йоджалан. Той кюрдският Левски ли е? Заслужават ли адмирации терористичните действия на ИРА в Северна Ирландия и ЕТА в Испания? Между другото Левски, както е известно, е извършил убийство. Това похвално ли е, осъдително ли е или е дребна, пренебрежима „колатерална щета” в името на свободата, респ. сепаратизма.
Продължение
Левски бил воден към бесилката само от „няколко заптиета”. Защо никой не бил скочил да го освободи? Въпросът е комичен. Доколкото забелязах, Алексей Петров (не поставям знак на равенство между него и Левски, макар че Левски е извършил убийство) също беше воден „само” от няколко полицаи. Защо неговите хора не скочиха да го „освободят”? А колко полицаи са охранявали разстрела на осъдените от т. нар. „Народния съд” депутати, министри и регенти 1945? Защо софиянци не са скочили са голи ръце, че и с брадви да ги „освободят”? В една организирана държава подобни наивни игри на „стражари и апаши” са невъзможни. Подобни инфантилни сценарии има само в Холивудските екшъни. Как ще освободят Левски, накъде ще избягат, докъде ще стигнат?
Има и нещо друго, много важно. Сегашна София няма нищо общо със София от 1873. София по онова време е била ПРЕИМУЩЕСТВЕНО ТУРСКИ ГРАД. Имало е ЕДНА ЕДИНСТВЕНА БЪЛГАРСКА МАХАЛА – в района на днешната църква Света Неделя. Т.е. българи в София почти не е имало. А софийските турци на са се крили зад „здравите дувари”, за тях това просто е била поредната екзекуция на някакъв разбойник-убиец. Съмнявам се, че българите от своя страна са знаели кой е Левски. В онази епоха не е имало телевизия, радио, интернет, вестниците почти не са играели роля. Нито пък анкети на обществното мнение с въпроси от рода на „Познавате ли личността Васил Левски?” (щеше да е много интересно да се проведе, но уви, няма как.) или „Одобрявате ли дейността на Васил Левски?” Днес ни се струва странно как българите тогава да не са знаели и оценявали една таква личност. Само че източниците на информация са били много ограничени. Освен това дейността на Левски е била именно конспиративна, така че ДА НЕ СЕ ЗНАЕ ОТ ШИРОКАТА ПУБЛИКА. Митът за Левски възниква по-късно.
Продължение
Искам да запитам: кой е Георги Търпанов? Едва ли някой знае. Георги Търпанов е български национален герой-горянин, лидер на първото и най-голямо въоръжено антикомунистическо въстание в Източна Европа. Цитат:
„На първи и втори юни 1951 година 106 горяни от четата на Георги Търпанов водят сражение срещу 6-хилядна армия от милиционери и войници в Сливенския Балкан. След 48-часова престрелка четниците разкъсват блокадата и се изтеглят. Командирът им получава 12 огнестрелни рани, но въпреки това успява да изведе хората си на безопасно място. Загинали са 40 горяни, но въстаниците успяват да изнесат всички свои ранени. Няколко седмици по-късно четата на Търпанов е преустроена и готова да се впусне в нова битка.”
Защо това име нито 1951, нито днес не е широко известно?
Продължение
Колкото до България и българите, ето няколко интересни мисли на поета и писателя Кирил Христов (1875-1945), който добре е познавал европейската култура.
Из въпроси на студенти към него от 1939:
С т у д е н т: Кое бе най-свидното за Вас тук, в родината и кое Ви привличаше най-много, за да се върнете: дали черноземът, или цветовете или нашата природа?
К и р и л Х р и с т о в: Природата! Живеех в страна с убити тонове (отначало Германия, после Чехия) и този блясък на цветовете на българската природа беше изворът на носталгия. Връзките ми с родната земя бяха дълбоки. През своето дълго стоене в чужбина (1922-1938) изпитвах чувството на разтегнат корен, който всеки миг може да се скъса. Да се върна беше вик на кръвта. Веднъж професор Геземан при обиколка из Балкана ми донася един камък. Имах го като талисман. Години стоеше на масата ми. Често го криех, изпитвах непоносима мъка да го гледам. Цяла редица стихове из „Вълнолом” показват болката ми по родината.
...Истината една плоскост ли е, или пък е многостранна? По-приемливо е второто. Да си я представим така: ако беше плоскост, от всички места се вижда едно и също. Но понеже е многостранна, всеки вижда от различни страни...Например английският народ – съберете сто души за обща акция; приблизително всички гледат от една страна на истината и са максимално годни за обща акция. При французите и славяните десет-двадест души да вземат решение за обща работа, в края на краищата се скарват...
Продължение и край
С т у д е н т: Какво ще кажете за българския език в сравнение със славянските езици?
К и р и л Х р и с т о в: Миналата година този въпрос ме специално занимаваше. Приготвих нов превод на „Фауст”. Интересуваше ме на кои езици може да се преведе конгениално „Фауст”. Оказа се, че само четири езика има, на които ритмично може да се преведе. Нито на италиански, нито на френски, който няма женска рима. Езиците пък с ударение на първия слог нямат същински ямб и мъжка рима – чешкият език например. На скандинавските езици също, както и на полски, испански, португалски и унгарски. Остават, значи, три славянски езика, които имат подвижно ударение: български, руски, развил се под влиянието на старобългарски, и словенският. Ето какво място може да се даде на българския език – много по-предно от някои езици с вековна култура.
Чисто звуково много по-съвършен е оня език, според мене – като сравнявам езиците, които познавам – който има най-голяма звукова амплитуда. Той може да шуми като копринен плат и като буря да реве. Италианският език, за който се мисли, че е много по-музикален, е много по-беден от нашия в звуково отношение. Казват, че „ъ” бил най-грубият звук и затъмнявал нашия език. А Иполит Тен в своята „История на английския език” съжалява, че неговият френски език нямал могъщото английско „ъ”. Причината да изглежда българският език груб трябва да дирим другаде. У нас няма традиция за сладкодумство, още душите ни не са достатъчно култивирани. След петдесет години ние не бихме познали, че това е българският език – така ще говорят бъдещите българи. Аз намирам често единственият път на утеха в това: народ, който е могъл да създаде такъв хубав език, не може да бъде нищожен...
С т у д е н т: Възхищението Ви от българския език възхищение от всичко българско ли е?
К и р и л Х р и с т о в: Честите явления на неграмотност у интелигентните хора са ме докарали до хокане; но и гневът, и ругатните в такива случаи са една форма на любовта, иначе майката не би се карала на детето си. По-късно у мен настъпи помирение, че не бива нито от народа, нито от отделния човек да се иска повече, отколкото могат да дадат. Вземай света и хората такива, каквито са. За народа можа да се говори като сбор от железни стърготинки. Трябва да се яви личност, която като могъщ магнит да ги привлече и да прави от тях хубави фигури. Ако отмахнем някои несъществени неща, нашата представа за българския народ не може да не ни доведе до мисълта, че това е един велик народ, който процентово дава много велики люде.
Някои казват, че българският народ няма полет. Как може един народ да няма полет, когато през време на война прави такива чудеса с храбростта си? Може ли човек без полет да отива тъй лесно към върха, където падат гръмотевици? Друго качество на българския народ, което и най-безумните ни врагове няма да откажат, са организационните таланти на българина. Примери: трудовата повинност, кооперативните домове и пр.
Да обобщя: исках да покажа, че личността на Левски не може да бъде оценена еднозначно от някаква хипотетична „обективна” гледна точка. За българите той завинаги ще си остане национален герой, но от гледна точка на Турция той безусловно е бил сепаратист. Няма как тези позиции да се съвместят. ПОСЛЕДОВАТЕЛНОТО ПРИЛАГАНЕ НА ПРИНЦИПА НА НАЦИОНАЛНО САМООПРЕДЕЛЕНИЕ ВОДИ ДО НЕРАЗРЕШИМИ ПАРАДОКСИ И ПРОТИВОРЕЧИЯ.
Разбира се, за един съвременен български политик би било самоубийствено да защитава подобно скептично, умозрително, повече или по-малко философско схващане. Народите се нуждаят от ясни ориентири, митове и кумири. Юлий Цезар например е твърдял, че е потомък на Афродита. Като трезв, рационален човек и „политик на властта” той едва ли е вярвал в подобни наивитети, но те са били много полезни в дейността му.
Уикипедия: „На 15 януари 1999 година Абдула Йоджалан с помощта американски, турски и израелски разузнавателни агенци е арестуван в Кения и предаден на турските власти, след което осъден на смърт. Присъдата е заменена с доживотен затвор на остров Имрали на Мраморно море в Турция.”
...и не се намериха из кюрдските земи и простори неколцина луди глави, които да съставят набързо потеря, и да освободят своя лидер в някой анадолски проход!!! Или от затвора на остров Имрали!
Срам, гнус, отврат! Оставиха го да гние в затвора, и не си мръднаха пръста!
Никой, наистина никой даже и не си е помислил да изскочи, да подгони заптиетата, ако трябва и със секира да ги съсече, или с пищов да ги простреля, ала да освободи кюрдския светец Йоджалан! Ако си го е помислил някой, не е събрал решимост да го стори, защото никой е нямало да го подкрепи, и затова такъв безумец бързо се е прекръстил (кюрдите не са християни и не се кръстят, но нищо), бягайки от позорната, от ужасно страшната мисъл. Кюрдите винаги избират и предпочитат пред мъжеството подлостта, пред честта - недостойнството.
Аз смятам, че огорчен от страхливците, преимуществено съставящи днес кюрдския народ, Йоджалан е проклел този кюрдски народ, който "обича свободата, но само ако му я поднесеш на тепсия".
Много приказки за нищо; на туй му се вика "дървено философстване", да ме прощаваш, ама бях длъжен да го река.
Левски няколко години е работил по създаването на тайна революционна организация из цялата страна, цяла мрежа от комитети, които при сгоден случай да вдигнат въстание, та със свои сили да се освободим. И когато водачът на организацията е арестуван, се оказва, че не могат да се намерят неколцина луди глави, които да освободят водача си. Интересното е, че от десет кладенеца се носи вода, само и само да се подхрани някак тезата, мъчеща се да оправдае малодушието и страхливостта на огромната част от българския народ и тогава, и сега. И какъв е смисъла, що искаше да ми кажеш: че като народ "сме си много хубави", а пък Левски е умрял щото е трябвало да умре, а е умрял, само и само щото да си имаме сега икона, на която да се кланят лицемери като Гоце, това ли ти е мисълта?!
При разглеждане на исторически събития и личности задача на философа, историка и аналитика е не толкова да дава оценъчни съждения и морални оценки, макар че и това е важно, не да интерпретира събитията и историческите личности, изхождайки от днешните мащаби, представи и схващания, а да се опита да разбере и обясни нещата в светлината на епохата. Днес грешките на България в Балканската война например са ясни, но те съвсем не са били толкова ясни преди избухването й. Между другото в Балканската война българите доказват, че са всичко друго, но не и треперковци. Както пише Георги Марков: „Бойният дух на вековния поробител бе прекършен.” А Кирил Христов казва: „Ако някой ми беше казал, че това е възможно, нямаше да повярвам. Опиянението в навечерието на Балканската война бе неописуемо. ЗА ФРОНТА ПОТЕГЛИХА ДОРИ ЖЕНИ!” Как се връзва това с треперковците?!
Можели ли са руският цар и австроунгарският император да предвидят, че войната, която започват 1914, ще стане световна и накрая ще им коства троновете и империята? Едва ли. Днес, когато това е факт, е лесно да се раздават оценки. Впоследствие всички сме по-умни и можем да раздаваме оценки и съвети със задна дата.
В случая с Левски 1873 не е 2010. Ако през 1873 българите са знаели, че само след 5 години ще има независима българска държава, сигурно са щели да имат по-друго поведение. Така че е безсмилено да бъдат обвинявани, че са били „треперковци”. Дядо ми през 1945 (!) е искал да купува воденица, без да може да предположи, че ако я купи, съвсем скоро ще му бъде отнета от „народната власт”. Ако Ангел Грънчаров знаеше, че през 1989 комунизмът ще падне, може би щеше да протестира публично срещу комунизма малко преди 10 ноември 1989 на Главната в Пловдив, може би щеше да бъде репресиран за няколко месеца, но сега щеше да е национален герой. Само че никой не знае какво ще е бъдещето, трудно е да се претегли риска и далеч невинаги е ясно дали си струва да рискуваш. Правилно ли беше например Унгарскоро въстание от 1956? То беше безуспешно, коства хиляди жертви и доведе до масови репресии. Освен това като цяло стабилизира комунизма, защото комунистите взеха допълнителни мерки да се подсигурят. Ако унгарците знаеха предварително, че нямат шанс, щяха ли все пак да опитат? Докато Априлсково въстание 1876, макар и формално безуспешно, в крайна сметка беше положително и доведе до Руско-турската война и освобождението на България. (Макар че и тук може да се спори доколко Русия и „освободила” България и дали е било за добро.)
Комунизмът например изглеждаше непоклатим и ако някой беше казал на българите и другите източноевропейци през, да кажем, 1979, че след 10 години комунизмът ще е минало, щяха да му се изсмеят. А през 1873 България е била вече близо 500 години под Турско робство. Кой е можел да предположи, че след 5 години ше му дойде краят? Това не е оправдание за действията или бездействията на българския народ (макар че в историята действат обикновено не „народите”, а отделни личности), а опит да се ОБЯСНИ, РАЗБЕРЕ И ОСМИСЛИ КОНКРЕТНАТА СИТУАЦИЯ.
„Интересното е, че от десет кладенеца се носи вода, само и само да се подхрани някак тезата, мъчеща се да оправдае малодушието и страхливостта на огромната част от българския народ и тогава, и сега.”
Тези „малодушие и страхливост” може наистина да ги е имало, но можем само да се радваме, че са налице например и у българските турци в съвременна България, защото в противен случай щяха да поискат да приложат принципа на национално самоопределение и да се освободят от българите. Малодушни и страхливи очевидно са също така шотландците, които явно не са в състояние да се освободят от англичаните, каталонците, които продължават да търпят испанците и румънските унгарци, които търпят румънците. Да не говорим за Русия с нейните десетки народи и етноси. Там само чеченците се оказаха храбреци и смелчаги.
Бих искал да знам подкрепяте ли чеченските сепаратисти, ИРА, ЕТА, кюрдите и тамилските тигри.
Не подкрепям терористите, можете да спите спокойно. Самият факт, че ми изнасяте морални проповеди, добре скрит зад непробиваемите дувари на анонимността, показва, че самият вие с поведението си потвърждавате тезата ми за малодушието, треперковщината и недостойнството на огромни части от българската природна популация :-)
Значи чеченците, баските, ирландците, тамилите и т.н., борещи се за своята свобода, да са терористи и да не заслужават подкрепа, но Левски, ВРО и БРЦК, а също така Гоце Делчев, Тодор Александров, Ванчо Михайлов и ВМРО да заслужават? Може би защото това е друга работа, те са си наши, българи, те не са терористи? Тук нещо не разбирам, като че ли се мери с два аршина, според мен има известно противоречие. Аз мисля, че тези хора по-скоро заслужават подкрепа, и то особено от нас, българите, защото ние най-добре разбираме положението им. Нали до вчера и ние бяхме така! Това не означава, че българскарта държава трябва да подкрепя терористи и сепаратисти, става дума по-скоро за морална подкрепа и симпатии от страна на българския народ. Можем да приемем като правило: винаги бъди на страната на по-малкия, по-слабия и потиснатия.
Интернет е хубаво изобретение и с анонимността, която позволява на хората понякога да изказват мнението си по-свободно, отколкото биха го направили иначе. И не от страх или малодушие. Някога, в епохата преди интернет, мнозина писатели са публикували под псевдоним. Аз съм публикувал достатъчно неща от собственото си име, където ясно и на всеослушание изказвам безапелационно мнението си. Но понастоящем не бих искал непрекъснато да уточнявам, че в постовете изразявам лично становище, а не на тази или онази институция, за която съм работил или работя. Иначе съм далеч от мисълта да се правя на тайнствен, няма нищо скрито-покрито, българите и без това не са най-големият народ на света, всички сме братовчеди и се познаваме, както беше казал май Иван Костов. Моята личност е съвсем банална и непублична, освен това имам физически оплаквания и просто не искам да съм в светлината на прожекторите. Може при случай да ви пусна личен имейл и ще видите, че няма нищо конспиративно или мистериозно.
Можем да приемем като правило: винаги бъди на страната на по-малкия, по-слабия и потиснатия
Това правило е интересно за обсъждане, при сгоден случай и ако не забравя, ще го коментирам по-обстойно. Че накой е по-малък съвсем не означава, че е прав. Че е по-слаб също не значи, че е прав. Че е потиснат, разбира се, също, щото може сам да си е виновен за потиснатостта си. Има някои ценности, които са ориентири: свободата е един от тях. Истина и свобода съвпадат. Човечността е друг темел. Става дума за нравственост. Но сега не съм добре здравословно и не мога да продължа разсъжданието. Лека нощ!
И без да злоупотребявам, прекалявам и натоварвам прекалено форума още една кратка бележка:
Клишетата са известни: българите са малодушни и страхливи - „Преклонена глава сябя...”, „свободата на тепсия”, „Не сме народ, а...”, „народе???” и т.н. Друг е въпросът дали фактите подкрепят подобно твърдение. Така например по време на турското робство българите са вдигали много въстания, като започнем от Константин и Фружин 1404 през Чипровци 1688 и Северозападна Бългатия 1850/51 и свършим с Април 1876. В моята родна Северозападна Б-я през 1850/51 става едно позабравено въстание. Българите, т.е. уж „смотаните торлаци” се показват храбри, но, естествено, нямат шанс срешу турската държавна машина. И днес в Белоградчишката крепост - Калето може да се види тъмницата, в която са били държани въстаниците, в някои села има паметници и т.н. Все пак в резултат на него българите в Северозапада получават известни обклечения. Между другото Северозападна България тогава е била свързана основно с Поморавието и Македония, в никакъв случай не със София, която не е игреала съществена роля. Днешната граница е съвсем неестествена.
Но трябва да се има предвид, че народите се променят. Евреите са вървели в Холокоста като на заколение без съпротива (ако изключим въстанието във Варшавското гето), но нека днес някой се опита да нападне Израел и ще види какво ще му се случи! А в Балканската война довчерашната българска рая показва чутовна храброст. Жалко, че този подем после не е материлаизиран политически в достатъчна степен. А колко стояха българите след 1989 на улицата!
Продължение и край
Така погледнато малодушни и страхливи народи са били например датчаните, норвежците и чехите, които се подчиняват на Хитлер без съпротива. Защо не са се били? Вярно, не са имали шансове, но са щели поне да покажат на света как се умира. - Само че, от друга страна, в природата и еволюцията невинаги оцелява най-храбрият и най-безразсъдният. Напротив, и тук е в сила много важната за живота доктрина на Аристотел за „златната среда” и избягване на крайностите. Българите ми изглеждат един такъв разсъдлив народ, внимателно претеглящ всички „за” и „против”, преди да действа. Рицарската формула „Да победим или да загинем” звучи величествено, но невинаги води до успех. В камбрийския период преди 500 милиона години в океана е имало един страшен няколкометров свиреп звяр с остри зъби, от който всичко живо се е плашело и бягало. Същевременно е имало един гол, слаб, беззащитен и страхлив червей. Само че в еволюцита оцелява червеят, а не страшилището и ние днес сме потомци на червея. Разбира се, сравненението не е много уместно, защото ние сме човешки същества с достойнство, а не животни. Когато се вдига въстание, трябва да се мислят и претеглят много неща. Може да си голям храбрец и да плюеш на живота – както казва Аристотел, „великодушният” не поставя собствения живот над всичко:
„Но в името на великото той може да рискува и в решителен миг не се страхува за живота си, смятайки, че не е достойно да остане жив на всяка цена.”
Само че и тук се забравя, че „великодушният” носи отговорност не само за себе си, а и за семейството, общността и народа. Има много примери от историята, когато народи са вдигали безразсъдни въстания и са изтрити от историята. Вероятно никакви въстания между XV и XVIII век не са щели да помогнат на балканските народи да се освободят. Просто турската държава е била прекалено силна и международното положение неблагоприятно. Благоприятни условия се създават едва през XIX век. Съмнително е дали България е щяла да бъде в състояние сама да се освободи от Турция, дори Левски да беше довършил делото си. Но дори при евентуална намеса на Великите сили приносът на българите към собственото освобождение щеще да е по-голям. Впрочем това именно е била целта на Априлското въстание. Апостолите не са били наивници да вярват, че ще победят Турция, а са искали да привлекат вниманието на Великите сили. Привличат го с цената на дестки хиляди жервти. Проблемът е, че въстанието избухва преждевременно и е ограничено в мащаба си. Ако беше продължило няколко месеца, нещата щяха да са различни и да доведат до намесата на Великите сили. А Левски след освобождението можеше да стане президент или министър-председател. И да се покаже като голям политик, или да се провали.
За финал: онзи петък минах късно вечерта из града, нещо, което не бях правил скоро. Направи ми впечатление, че няма никакви пияни, завалящи се, паднали и крещящи хора. Това в петък-вечер в Централна Европа е немислимо. Там всички са пияни и се търкалят по улицата. При това България не е на сух режим, алкохол се продава на достъпна цена на всеки ъгъл. Българите май наистина са някакви трезвеници-аскети, страхливци и малодушни. Интересно какво правят и за какво живеят?
:-) Перфектни сме обаче в търсенето на доводи за самооправдание, в извиненията.
Великодушният обаче има силата да признае слабостта си - и да се поправи, да се преобрази, да подсили силата си. Мърморенето и изтъкването на всякакви разсъдъчни оправдания не е признак на достойнство, още повече че пък издава един несвободен манталитет: щом "обстоятелствата" били решаващия фактор (при това "неблагоприятните", разбира се!), щом не се съзнава, че единственият решаващ фактор сме ние самите, то това говори за неосвободеност на съзнанието, да не говорим за десйтвието и поведението. Българите винаги до този момент сме били вечно мърморещи недоволници, на които целия свят им е крив за собствените несполуки. Факт. Ако осъзнаем и смело признаем този факт, това е стъпка към поправянето ни. Иначе все ще си останем народ, съставен преимуществено от най-недостойни, самооправдаващи се и малодушни мърморковци...
Да поносим пак от девет дерета вода.
Да допуснем, че българите въпреки прозвището си „прусаци на Балканите” от времето на Левски, а може би от времето на хан Аспарух, а може би още в прародината в централноазиатските степи в действителност са страхливци, малодушни и мърморковци. Така и би трябвало да бъде, ако националният характер е някаква константа през вековете, независима от външните обстоятелства. Има логика тогава да ги сравним най-вече с другите съседни балкански народи. Да видим там какво е положението. Албанците например са били известни като най-добрите войници в Османската империя. Всеки албанец традиционно е носел оръжие. Странно, но тези най-храбри войници се освобождават последни на Балканите – чак през 1912 година, когато се образува модерната албанска държава! И то в резултат на Балканската война. Тук има някакво проворечие. Защо тези храбреци са търпяли турците най-дълго?
Как стоят нещата със сърбите? Всичко това е известно, но въпреки това:
1885: „В ранната сутрин на 7 ноември капитан Христо Попов и воденият от него отряд се насочват към село Гургулят, където в неравна битка срещат 3 сръбски батальона, една батарея и един ескадрон и ги разгромяват.
По това време сръбските войски на северния фланг се съвземат и си връщат част от изгубените терени. Българите контраатакуват. Капитан Марин Маринов - командващ Бдинския полк, нарежда щикова атака - „На нож“, като сам повежда бойците си и загива в боя. По-късно Бдинският полк е подкрепен от плевенските дружини и една батарея. Развихря се ожесточена борба за надмощие, но сърбите не успяват да издържат и обръщат в бяг, от тук нататък ходът на сражението е решен. По обяд на 7 ноември българите минават в настъпление.
На 14 ноември българските части достигат укрепленията пред Пирот. Българското командване преценява, че най-важната тактическа точка в сражението е Църни връх. През нощта на същия ден дружини от Преславския и Конарския пехотен полк атакуват върха с щикова атака и го превземат. Боят е общ, по цялата Пиротска линия. Българската артилерия подкрепя силно пехотата. Пирот е обграден от българските войски.
На 15 ноември българите преминават в щикова атака, боят се развихря по улиците на града. В сръбските редици настъпва хаос заради неочаквано ранната атака и те изоставят града. Пътят на българите до Ниш е свободен.В боя при Пирот от сръбска страна има повече от 700 убити и 560 ранени. Загубите на българската войска били 1150 убити и ранени и 165 безследно изчезнали.”
Да видим как стоят нещата с гърците. Цитат:
1913: „Гръцката армия е блокирана в Кресненския пролом и е изправена пред опасност от пълно унищожение. Гърция търси помощ от Сърбия, но сръбската армия е в трудна позиция и не е в състояния да направи нещо по-сериозно. Престолонаследникът на гръцкия трон иска примирие.”
А 1916: „В Беломорието в настъпление тръгна и Втора българска армия, превземайки Драма, Серес, Демирхисар, Бутково. Пленен бе целият II-ри гръцки корпус с всичките му оръжия. Към края на август двете български армии увиснаха над Солун. Само хилядата им оръдия можеха да превърнат в прах и пепел укрепения лагер на съюзниците.”
А румънците? Цитат:
1916: „Генерал Киселов обаче решава да не си играе на обсади и на 5 септември от движение атакува директно крепостта. Такова нещо няма до сега нито в световната практика, нито в учебниците. Стоте оръдия на дивизията смазват фортовете в сравнително тесен участък на фронта. Надвечер българската пехота превзе на нож този участък, а ужасените румънци напуснаха цялата първа фортова линия. На 6 септември, получила подкрепление през Дунав, румънската пехота атакува заетата от българите първа фортова линия, спускайки се в оврага.
Българите избиха хиляди румънци петлявещи се в дълбокия овраг и се хвърлиха в атака на нож. Буквално на гърбовете на бягащите румънци, българите се изкачиха на втората фортова линия и я превзеха.
Ужасените румънци се хвърляха в Дунав - с шлепове, лодки, гемии, копита или просто здраво стиснали някоя дъска. Българската артилерия открива огън по тази флотилия с пряк огън, избивайки или издавайки хиляди румънци. Батареята на капитан Стоянович (дядо на известния в наши дни кинокритик) откри огън по отсрещния румънски град Олтения, където имаше големи складове за петрол. Олтения пламна и изгоря до основи.
Загинаха 30000 румънски войници и офицери, 28000 бяха пленени.”
Как се изявиха българите след 1989? Като страхливци и треперковци ли? Ами на първия наистина голям анткомунистически митинг още на 18 ноември 1989 в София, т.е. САМО 8 ДНИ СЛЕД ПАДАНЕТО НА ТОДОР ЖИВКОВ се събраха 50-100 000 души. А 1997 дори след побоя пред парламента на следващия ден на площада бяха поне 200 000 души. Никой не се уплаши. Пламен Даракчиев:
„Мисля, че моето поколение изпълни своя граждански дълг. То бе призовано на улицата и стоя там достатъчно дълго. Едва ли има друга европейска страна, в която хората да са стояли толкова дълго по улиците и площадите. Това, че улицата на преля в отворени институции и модерна държава, вече лежи на съвестта на лидерите.”
Защо обаче до 1997, дори до 2001 българският народ така бурно реагираше на всички безобразия на политическата класа – с митинги, шествия, демонстрации и т.н., а след това, въпреки че безобразията продължиха, тази обществена активност силно намаля? Как може за няколко години гражданското общество да отслабне толкова, а българите да се превърнат в малодушни треперковци? Ами обяснението е много по-просто: българите съвсем не са се превърнали в треперковци. Причините за пасивността им са няколко, но най-важните са: 1. ХОРАТА СЕ УМОРИХА. НЕ МОЖЕ ДА СТОИШ 20 ГОДИНИ НЕПРЕКЪСНАТО НА УЛИЦАТА. 2. В ОЧИТЕ НА ХОРАТА НЯМА ПОЛИТИЧЕСКА АЛТЕРНАТИВА, ТЕ НАИСТИНА СА НА МНЕНИЕ – ОПРАВДАНО ИЛИ НЕ, ЧЕ ВСИЧКИ ПОЛИТИЦИ СА ЕДНАКВО НЕКАДЪРНИ Е НЕМОРАЛНИ. ПРОСТО НЯМА КАУЗА, В ИМЕТО НА КОЯТО ДА ПРОТЕСТИРАТ. ЕТО ТОВА Е ОБЯСНЕНИЕТО. А не че са се уплашили и разтреперали. Не виждам по улицата никой да трепери от страх.
А как така гръцките фермери например излизат на протест и т.н.? Ето това са хребреци, така трябва и ние българите да отстояваме правата си! Да ме простят гърците, но техните масови протести за мен не са израз на някакво развито гражданско общество, а на балканска простотия, капризи и разгащеност. Гърция затова е на този хал – пред фалит. Там всички са глезльовци, искат държавата да им дава и раздава благинки, без да работят. Грък морен вода не пие. Колко пари наляха ЕС и САЩ по време на Студената война в Гърция заради стратегическото й положение! Затова и заплатите в Гърция днес са по-високи от България, въпреки че в Гърция никой не плаща данъци и никой не работи.
Същото се отнася и за френските протести, които често имат вид на гражданска война.А как протестираха българите? Ами от 1989 насам в България няма счупен един прозорец или витрина (изключвам провокациите на ДС 1990 с пожара на Партийния дом и 1997 няклко счупени стъкълца на Народното събрание пак от хора на ДС). Това се вика култура на протеста!
Не знам дали сте гледали сутрешното предаване на БТВ " Денят е прекрасен" НА 20.02.т.,за да се насладите на на умни приказки,на ълбоки социо-психолого-философски анализи,свързани с личността и делото на Апостола от рода"момчето на леля Гина от Карлово,както и синът на даскал Петко от Калофер били проблемни,а Васил и конекрадец,че преди идеята,повлияни от някой си Раковски бил неосъзнатия бунт и пр.и пр.оригинални скудоумия."Мислителят",има ли нужда да го назовавам,всеки средноинтелигентен човек би се сетил от раз-вездесъщия ментор Андрей Райчев.И В ДЕН КАТО ТОЗИ,ДЕН,В КОЙТО МЪЛЧАНИЕТО И САМОВГЪБЯВАНЕТО СА НИ ПРОСТО ЗАДЪЛЖИТЕЛНИ,НИЕ,НИЕ......
НИЕ НЕ УСПЯХМЕ ДА ДОПОСТРОИМ СВОЯ ПАНТЕОН!
ГРОБЪТ
В памет на Николай Хайтов
Вдясно от олтара,
до царствения трон
на старинната черкова
полемизираше яростно ти,
бил гроба му.
Но уви-всуе напусто,напразно-
няма Го.
И не човешкото ни нехайство,
нито вековната злоба на роба
са виновни за това.
А несломимата Негова воля
и тая на народа-
избранниците Негови
и достойни Синове,
без да са канонизирани за светци
сами да бъдат и трон,и олтар.
19.02.2007 год.Атанас Ганчев-из
подготвената за печат "Недопостроеният пантеон"/лирика/
Пише му се на човека бе, какво сега. Чак се прехласнах... Аз много обичам историята на българската армия по време на Първата световна война - особено в тази и част с победите срещу сърбия и изнасянето с кораби на разбитата сръбска армия в Русия. Срещу исторически факти не може да се рита. Колкото до анализите и разсъжденията - може.
1. Легия І, и Легия ІІ на Раковски са политически ангажирани със световната революция на Мацини.
2. Организацията на Васил Кунчев също е политически ангажирана, известна по късно с името Млада България (Младите).
3. Организацията на младотурските офицери също е била политически ангажирана - (млада Турция), и е получила съдействие и въоръжена помощ от една друга революционна организацията на Васил Кунчев - само, че под друго име (ВМРО(об)).
4. Тези организации изброени по горе по никакъв начин не могат да бъдат представители на някаква националнообединителна идея поради простата причина, че са политически ангажирани. Аз по никакъв начин няма да се съглася да ми се натрапват идеите на френската революция или на младотурската революция - тоест идеите на световната революция на Мацини и черният папа Албърт Пайк. Не приемам и идеите на монархическият интернационал на мъдреците от Сион. Тази борба е на западната Римска империя и като източно православен християнин и българин с нищо не ме ангажира. Днес много всеядни нагаждачи които ближат европейски задници, въобще не познават историята и митологията на Европа - а от там и собствената си история и митология.
Атанас Буров за Левски и българите:
„Обвиняват българите, че били ставали предатели. Глупости. Няма по-чист народ от българския. Кажете ми кой народ, кой друг народ успя да запази тайната на конспирацията на Левски цели седем години?
И ако не бе онзи турски шпионин - Димитър Общи, тя нямаше да се узнае.
- Смятате ли че е бил турски шпионин?
- Не смятам, а го знам, че е такъв.
- Откъде?
- От хората, които са били на процеса на Васил Левски. От свидетелите. От свещеника Митов, Тодор Митов, който е изповядал Левски, от архивите в Турция, които аз съм разучавал. Димитър Общи е добре платен турски шпионин, като Пъшков от Ловеч, като Пеев от Етрополе. Но никога не съм се интересувал от тези неща освен като лаик, като българин. Аз бих могъл да напиша трактат по този въпрос.“
Публикуване на коментар