Алексей Петров бил титулярен доцент не къде да е, ами в ПУ, отколешната "академична" червена крепост

От публикация, наречена Академичната кариера на Алексей Петров в УНСС разбрах следната важна информация:

По обявен конкурс от Пловдивския университет (Uni-Plovdiv.bg) той е избран за доцент и е назначен на основен трудов договор в същия университет. Какво точно преподава и други уточнения могат да се получат само от Пловдивския университет, се отбелязва в съобщението.

Тъй значи, Алексей Петров, ученият мъж, работи в ПУ "П. Хилендарски"! Какво точно преподава и по каква специалност също е интересно да се разбере. Сигурно ще разберем тия дни подробностите, за да можем да си направим изводи за това в какво състояние се намира университетът, в който моя милост преди 25 години започна своята академична кариера.

За мен ПУ в днешно време продължава да е "университетът на партийните секретари", имам предвид партийните секретари на БСП-БКП, разбира се. Той и по мое време си беше и до ден днешен продължава да си е най-здрава червена крепост. Нарекъл съм го така, понеже и днес, когато мина пред сградата му и седна да си почина за малко на някоя пейка, колкото и минути да поседя, 5, 10 или 15 (не повече), пред мен в забързан ход минават поне няколко партийни секретари (хора, които в миналото са изпълнявали тази длъжност, пак в ПУ, разбира се, и за които съм сигурен, че са били такива). И при това дори съм установил интересна закономерност.

Седна си значи аз на пейката, да речем, за 5 минути, и е абсолютно сигурно, че за това време ще мине поне един партиен секретар, а при късмет, за тия 5 минутки могат да минат и двама (това ми се е случвало няколко пъти). Я ще мине, примерно, проф. Н.Балабанов, бивш партиен секретар на БКП от байтодорово време още, я ще мине Петър Вранчев, а ако никой от тях не мине, ще мине поне Владимир Янев, също партиен секретар от "време оно". Ако и той не мине, което е трудно представимо, тогава непременно ще мине Константин Ковачев, бивш комсомолски секретар, а ако случайно не мине Коцето, задължително ще мине Румен Киров - или някой друг от безсмъртната, от вечно неунищожимата гилдия на партийните и на комсомолските секретари в ПУ.

Ако пък поседя 10 минути на пейката, тогава ще минат поне два пъти повече партийни секретари. Ето, оказва се, че в това време е минавал и поне един бандит, който е почетен доцент в ПУ, ама кой да ти познава и бандитите, нали, за да си бандит, е тайна работа?! Аз си познавам партийните секретари само, а те са толкова много в туй "академично заведение", че никога не е било случай да съм застанал пред сградата на ПУ и да не съм видял някой забързан безсмъртен партиен секретар на БКП (БСП).

Неслучайно ПУ си го помня като червена крепост. Червените са и бандити, така че нищо чудно че А.Петров бил доцент, а не вече академик или дори... нобелист! Чудно е само, че все още е само доцент. Както и да е де, нивото на пловдивската нАука е твърде високо, както сами можете да се досетите...

Добави в Svejo