В сайта Електронен вестник попаднах на следния многозначителен текс, който, струва ми се, е полезно да се прочете от повече хора, особено в контекста на днешната ситуация около Негово Превъзходителство Президента на Республиката: Николай Марков: Службите са задръстени с вифаджии и хора от Перник. Бойко не ги пипа. Ето откъс от текста, а продължението всеки може да дочете в първоизточника. Там текстът е публикуван неотдавна, на 24 Февруари 2010.
НАПИСА: Светослава Банчева
Николай Марков е бивш служител и подполковник от Национална служба охрана (НСО). Работи там от 1993 г. до лятото на 2007, когато е уволнен, след като написва доклад до президента за безобразията в службата. Нелицеприятните разкрития на Марков са оформени като 28 въпроса към президента Първанов (виж повече в “НСО е банка кадри на организираната престъпност”). И до днес той не е получил отговор защо президентът е произвел в чин „генерал“ хора без ценз и образование.
След като беше уволнен, срещу Марков тръгнаха наказателни съдебни производства – предполага се, че за да се потули случая с доклада до президента. Официалното обвинение на Военна прокуратура срещу Марков беше, че не се е подчинил на заповедта на шефа си – ген. Стоян Томчев, да прави лицеви опори. За това „престъпление“ Николай Марков първо е осъден на 1.5 години затвор условно с тригодишен изпитателен срок. Обжалва на по-горна инстанция. Апелативният съд постановява, че ген. Томчев е извършил гавра с военнослужещ и е злоупотребил с власт, след което връща делото на първа инстанция. Там условната присъда на Николай Марков изведнъж се трансформира в ефективна – той получава 3 години затвор за отказа си да прави лицеви опори.
По време на едно от съдебните заседания военният прокурор се „изказва неподготвен“. Той заявява пред съда, че „президентът е бесен“. Николай Марков пита: „Какво общо има президентът с моите лицеви опори?“, а съдийският състав избухва в смях как прокуратурата се изявява като говорител на президента в едно абсурдно дело. Когато всичко стига до Върховна касационна прокуратура, още в началото на делото съдията обявява “невинен”. Според Николай Марков всичко е било постановка и цирк за отвличане на вниманието от въпросите към президента, а накрая са го оневинили, за да не продължи делото в Европа, където ще лъсне истината за българската правосъдна система. След като съдът е доказал на най-горна инстанция, че не е престъпник, Николай Марков продължава да настоява президентът да му отговори на въпросите отпреди две години.
E-vestnik се свърза с него, за да проследи как се развиват събитията в момента.
Николай Марков. Снимка: авторката
„Освен наказателното производство, имаше и административното дело, което аз заведох за отмяна на заповедта ми за дисциплинарно уволнение. В наказателното производство се проведоха 6 заседания, през които цинизмът на цялата съдебна система лесна. Събрах достатъчно доказателства как се раздава телефонно правосъдие в България. Още в началото, след като президентът ми каза: „Г-н Марков, давате ли си сметка за правните последици от това, което говорите и пишете в доклада си до мен?“, аз отговорих: „Да, давам си сметка“. Вероятно той е имал предвид въпросното телефонно правосъдие, което се проведе последните две години. Имам писмен отказ да се образува дело, защото „свиня“, употребено от български генерал към мен, според Военна прокуратура не е обида. При условие, че лично генерал Томчев си е признал, че ме е нарекъл така. Същевременно мен ме осъдиха, че съм обидил ген. Томчев, като съм го нарекъл “национален срам” и сега му дължа 10 000 лева обезщетение. Сега тези неща се обжалват, докато се стигне до главния прокурор. Не съм сигурен той как ще се произнесе, защото също идва от президентските кръгове и среди.
Решил съм да продължа докрай. За да стигна до европейско правосъдие, трябва да извървя целия административно-процесуален ред в България. Категоричен съм, че трябва да се разобличи този порочен кръг около президента и решенията му за назначаване на учители по физическо възпитание за генерали.
Стигнах до извода, че в днешно време телефонното правосъдие е по-зле от това по комунистическо време – тогава пак са се издавали несправедливи присъди, но поне е имало кой да ги мотивира според действащото законодателство. Примерно – враг на народа по член еди кой си. Сега е по-зле – ти си враг на народа (тоест – враг на президента), без член от закона и без мотиви. На всичкото отгоре си враг и на държавата, и на националната сигурност - разбирайте на президента и ловджия Гоце, и на двама учители по физическо възпитание – Димитър Димитров, шеф на НСО и Стоян Томчев, за когото от трибуната на Народното събрание беше казано, че е бил охрана на Маргините. Всички знаят кой е Стоян Томчев и къде е работил, но никой не смее да го каже, защото виждате, че в България се убиват хора. Бях обещал някои неща да излязат наяве. Не съм забравил, но може би начинът, по който това ще се случи, трябва да е друг, за да не се превърна в кръвна жертва на шепа случайни хора, попаднали във властта, сред които - и президентът.
Знаете, че същината на нещата е докладът ми от 28 точки до президента. Цялата съдебна месомелачка, на която бях подложен, целеше да се измести вниманието от тези въпроси. Е, след като преживях всичко това в последните две години и съдът се произнесе, че не съм престъпник, а само административен нарушител, президентът ще бъде ли така добър най-накрая да ми отговори на въпросите? Мисля, че съм го заслужил.
Друг въпрос, който си заслужава вниманието, е какво стана със закона за НСО? Знаете, че когато бях поканен в президентството, Първанов каза, че е събрал спешно всички онези 40 души, които присъстваха, за належащ закон за НСО. Две години след този момент такъв закон не само не съществува, но дори липсва проектозакон за него. Вероятно има споразумение и с новата власт, защото вече 6 месеца от управлението й, пак няма закон – нито за НСО, нито за Националната разузнавателна служба (НРС). В това време президентът излиза публично и казва: „Не искам повече да ми се коментират хобитата“.
Съжалявам г-н президент, но щом аз като данъкоплатец трябва да давам пари от джоба си за транспортни разходи, автомобили, джипове, хора от НСО, и още 300 души от полиция и служби, които ходят на лов заедно с Вас (без да знаете), заради Вашата сигурност, не може да имате такова хоби. Хобито е, когато си изваждаш от джоба и си плащаш сам за него.
Как са назначени хората в НСО? Защо близо две трети от тях са от Перник и от района? В разузнавателната служба нямам много данни, но мисля, че и там е същото. Където командва президентът, всички са от Перник, Радомир и околността. И в ДАНС е същото. Част от широкото ръководство на ДАНС също е от радомирските и пернишките села. Средният ешелон от администрацията на министерствата също е оттам. Представете си колко е блокирана и затлачена системата от кадри на определени хора, назначени да обслужват интересите на една грабителска клика около партийната централа на Позитано…
(Следва ТУК)
НАПИСА: Светослава Банчева
Николай Марков е бивш служител и подполковник от Национална служба охрана (НСО). Работи там от 1993 г. до лятото на 2007, когато е уволнен, след като написва доклад до президента за безобразията в службата. Нелицеприятните разкрития на Марков са оформени като 28 въпроса към президента Първанов (виж повече в “НСО е банка кадри на организираната престъпност”). И до днес той не е получил отговор защо президентът е произвел в чин „генерал“ хора без ценз и образование.
След като беше уволнен, срещу Марков тръгнаха наказателни съдебни производства – предполага се, че за да се потули случая с доклада до президента. Официалното обвинение на Военна прокуратура срещу Марков беше, че не се е подчинил на заповедта на шефа си – ген. Стоян Томчев, да прави лицеви опори. За това „престъпление“ Николай Марков първо е осъден на 1.5 години затвор условно с тригодишен изпитателен срок. Обжалва на по-горна инстанция. Апелативният съд постановява, че ген. Томчев е извършил гавра с военнослужещ и е злоупотребил с власт, след което връща делото на първа инстанция. Там условната присъда на Николай Марков изведнъж се трансформира в ефективна – той получава 3 години затвор за отказа си да прави лицеви опори.
По време на едно от съдебните заседания военният прокурор се „изказва неподготвен“. Той заявява пред съда, че „президентът е бесен“. Николай Марков пита: „Какво общо има президентът с моите лицеви опори?“, а съдийският състав избухва в смях как прокуратурата се изявява като говорител на президента в едно абсурдно дело. Когато всичко стига до Върховна касационна прокуратура, още в началото на делото съдията обявява “невинен”. Според Николай Марков всичко е било постановка и цирк за отвличане на вниманието от въпросите към президента, а накрая са го оневинили, за да не продължи делото в Европа, където ще лъсне истината за българската правосъдна система. След като съдът е доказал на най-горна инстанция, че не е престъпник, Николай Марков продължава да настоява президентът да му отговори на въпросите отпреди две години.
E-vestnik се свърза с него, за да проследи как се развиват събитията в момента.
Николай Марков. Снимка: авторката
„Освен наказателното производство, имаше и административното дело, което аз заведох за отмяна на заповедта ми за дисциплинарно уволнение. В наказателното производство се проведоха 6 заседания, през които цинизмът на цялата съдебна система лесна. Събрах достатъчно доказателства как се раздава телефонно правосъдие в България. Още в началото, след като президентът ми каза: „Г-н Марков, давате ли си сметка за правните последици от това, което говорите и пишете в доклада си до мен?“, аз отговорих: „Да, давам си сметка“. Вероятно той е имал предвид въпросното телефонно правосъдие, което се проведе последните две години. Имам писмен отказ да се образува дело, защото „свиня“, употребено от български генерал към мен, според Военна прокуратура не е обида. При условие, че лично генерал Томчев си е признал, че ме е нарекъл така. Същевременно мен ме осъдиха, че съм обидил ген. Томчев, като съм го нарекъл “национален срам” и сега му дължа 10 000 лева обезщетение. Сега тези неща се обжалват, докато се стигне до главния прокурор. Не съм сигурен той как ще се произнесе, защото също идва от президентските кръгове и среди.
Решил съм да продължа докрай. За да стигна до европейско правосъдие, трябва да извървя целия административно-процесуален ред в България. Категоричен съм, че трябва да се разобличи този порочен кръг около президента и решенията му за назначаване на учители по физическо възпитание за генерали.
Стигнах до извода, че в днешно време телефонното правосъдие е по-зле от това по комунистическо време – тогава пак са се издавали несправедливи присъди, но поне е имало кой да ги мотивира според действащото законодателство. Примерно – враг на народа по член еди кой си. Сега е по-зле – ти си враг на народа (тоест – враг на президента), без член от закона и без мотиви. На всичкото отгоре си враг и на държавата, и на националната сигурност - разбирайте на президента и ловджия Гоце, и на двама учители по физическо възпитание – Димитър Димитров, шеф на НСО и Стоян Томчев, за когото от трибуната на Народното събрание беше казано, че е бил охрана на Маргините. Всички знаят кой е Стоян Томчев и къде е работил, но никой не смее да го каже, защото виждате, че в България се убиват хора. Бях обещал някои неща да излязат наяве. Не съм забравил, но може би начинът, по който това ще се случи, трябва да е друг, за да не се превърна в кръвна жертва на шепа случайни хора, попаднали във властта, сред които - и президентът.
Знаете, че същината на нещата е докладът ми от 28 точки до президента. Цялата съдебна месомелачка, на която бях подложен, целеше да се измести вниманието от тези въпроси. Е, след като преживях всичко това в последните две години и съдът се произнесе, че не съм престъпник, а само административен нарушител, президентът ще бъде ли така добър най-накрая да ми отговори на въпросите? Мисля, че съм го заслужил.
Друг въпрос, който си заслужава вниманието, е какво стана със закона за НСО? Знаете, че когато бях поканен в президентството, Първанов каза, че е събрал спешно всички онези 40 души, които присъстваха, за належащ закон за НСО. Две години след този момент такъв закон не само не съществува, но дори липсва проектозакон за него. Вероятно има споразумение и с новата власт, защото вече 6 месеца от управлението й, пак няма закон – нито за НСО, нито за Националната разузнавателна служба (НРС). В това време президентът излиза публично и казва: „Не искам повече да ми се коментират хобитата“.
Съжалявам г-н президент, но щом аз като данъкоплатец трябва да давам пари от джоба си за транспортни разходи, автомобили, джипове, хора от НСО, и още 300 души от полиция и служби, които ходят на лов заедно с Вас (без да знаете), заради Вашата сигурност, не може да имате такова хоби. Хобито е, когато си изваждаш от джоба и си плащаш сам за него.
Как са назначени хората в НСО? Защо близо две трети от тях са от Перник и от района? В разузнавателната служба нямам много данни, но мисля, че и там е същото. Където командва президентът, всички са от Перник, Радомир и околността. И в ДАНС е същото. Част от широкото ръководство на ДАНС също е от радомирските и пернишките села. Средният ешелон от администрацията на министерствата също е оттам. Представете си колко е блокирана и затлачена системата от кадри на определени хора, назначени да обслужват интересите на една грабителска клика около партийната централа на Позитано…
(Следва ТУК)
Абонирайте се! Подкрепете свободната мисъл и свободното слово в България тъкмо когато те са в страшна немилост!
(Забележка: Можете да получавате броевете на в-к ГРАЖДАНИНЪ за 2010 г. ако пишете на имейл angeligdb [@] abv.bg)
ВИЖ >>> кн. II на сп. ИДЕИ
1 коментар:
Относно снимката по-горе:
Едно е да си негоден, ама съвсем друго е да си негодяй !
Когато си и двете - незабавно трябва да се дръпне синджира на казанчето !
Публикуване на коментар