Преди около месец писах за смъртта на един колега, учител по математика: България - страна-убийца на учители, на личностите с по-голям духовен потенциал и мащаб. През миналата седмица в училището, в което работя (Професионална гимназия по електротехника и електроника-Пловдив) почина още един учител, този път на 57-годишна възраст: г-н Александър Милев, Бог да го прости! Оня ден, в петък, беше погребението му.
И така, оказва се, че от 70-80-те човека учителски състав това е пети случай за последните 4-5 години, в който учители преди пенсия (3-ма) или малко след като са се пенсионирали, скоропостижно умират. Очертава се страшна тенденция, която показва, че този вид труд, учителския, така похабява жизнените сили на личността, че животът й се прекършва без време. И за отбелязване е, че починаха прекрасни, направо образцови учители, които не допускаха компромиси в работата си - за което платиха ужасна цена. Обществото обаче показва грозна неблагодарност към труда на учителството: даже самите родители не подкрепят учителите на своите деца в тежката задача, която се е стоварила на плещите им, а по-скоро непрекъснато са недоволни и ги упрекват. Пример: когато се проведе учителска среща често идват 15-20% от родителите, по 4-5 човека, а на останалите явно не им пука какво става с децата им, понеже си имат готов отговор, задоволяващ ги по всички въпроси. И той е: за всичко са виновни учителите!
Така "мислят" общо взето и образователните институции: директори, инспектори, бюрократи от всякакво ниво. Да помогне някой с нещо на български учител е невъзможно, ала да го упрекват за щяло и нещяло, пожалуйста, нема проблеми! На това именно аз му викам грозна неблагодарност от страна на обществото спрямо духовните наставници на младежта. От друга страна всичко е сгрешено в принципа, върху който е построено българското образование, нищо не си е на мястото, всичко е наопаки, поради което са дезориентирани и масата от учители, и особено пък - учениците. Поради което, бидейки поставени в една абсурдна ситуация, те си отмъщават с не по-малко абсурден, несъзнаван бунт срещу системата. В съвременното българско училище тлеят ужасни конфликти, които всеки момент могат да предизвикат пожар. Никой не знае какво трябва да бъде направено, а и да знае някой, никой няма да го чуе, камо ли пък да се вслуша в предложенията му. Затова се е стигнало до този възглас: Аве (Цезар в оригинал, а в нашия случай кой да сложим, Бойко ли, Сергей ли, дядо Господ ли?!), осъдените на смърт те приветват!
На 10 март в Ритуалната зала на ПГЕЕ-Пловдив ще се проведе дискусия върху ситуацията в българското образование, и то в съпоставка с австралийското (виж обявата). Разбира се, никой от образователната институция в Пловдив, имам предвид Инспектората, няма да дойде, нищо че, това добре го зная, мнозина от "работещите" там четат тоя блог. Надявам се, поне някои граждани да дойдат - ако искат де, то не е задължително. Ако има някой изобщо загрижен за ситуацията в образованието и бъдещето на страната ни - защото тия две неща са директно свързани - да заповяда на дискусията, а на останалите много им здраве желая!
И така, оказва се, че от 70-80-те човека учителски състав това е пети случай за последните 4-5 години, в който учители преди пенсия (3-ма) или малко след като са се пенсионирали, скоропостижно умират. Очертава се страшна тенденция, която показва, че този вид труд, учителския, така похабява жизнените сили на личността, че животът й се прекършва без време. И за отбелязване е, че починаха прекрасни, направо образцови учители, които не допускаха компромиси в работата си - за което платиха ужасна цена. Обществото обаче показва грозна неблагодарност към труда на учителството: даже самите родители не подкрепят учителите на своите деца в тежката задача, която се е стоварила на плещите им, а по-скоро непрекъснато са недоволни и ги упрекват. Пример: когато се проведе учителска среща често идват 15-20% от родителите, по 4-5 човека, а на останалите явно не им пука какво става с децата им, понеже си имат готов отговор, задоволяващ ги по всички въпроси. И той е: за всичко са виновни учителите!
Така "мислят" общо взето и образователните институции: директори, инспектори, бюрократи от всякакво ниво. Да помогне някой с нещо на български учител е невъзможно, ала да го упрекват за щяло и нещяло, пожалуйста, нема проблеми! На това именно аз му викам грозна неблагодарност от страна на обществото спрямо духовните наставници на младежта. От друга страна всичко е сгрешено в принципа, върху който е построено българското образование, нищо не си е на мястото, всичко е наопаки, поради което са дезориентирани и масата от учители, и особено пък - учениците. Поради което, бидейки поставени в една абсурдна ситуация, те си отмъщават с не по-малко абсурден, несъзнаван бунт срещу системата. В съвременното българско училище тлеят ужасни конфликти, които всеки момент могат да предизвикат пожар. Никой не знае какво трябва да бъде направено, а и да знае някой, никой няма да го чуе, камо ли пък да се вслуша в предложенията му. Затова се е стигнало до този възглас: Аве (Цезар в оригинал, а в нашия случай кой да сложим, Бойко ли, Сергей ли, дядо Господ ли?!), осъдените на смърт те приветват!
На 10 март в Ритуалната зала на ПГЕЕ-Пловдив ще се проведе дискусия върху ситуацията в българското образование, и то в съпоставка с австралийското (виж обявата). Разбира се, никой от образователната институция в Пловдив, имам предвид Инспектората, няма да дойде, нищо че, това добре го зная, мнозина от "работещите" там четат тоя блог. Надявам се, поне някои граждани да дойдат - ако искат де, то не е задължително. Ако има някой изобщо загрижен за ситуацията в образованието и бъдещето на страната ни - защото тия две неща са директно свързани - да заповяда на дискусията, а на останалите много им здраве желая!
Абонирайте се! Подкрепете свободната мисъл и свободното слово в България тъкмо когато те са в страшна немилост!(Забележка: Можете да получавате броевете на в-к ГРАЖДАНИНЪ за 2010 г. ако пишете на имейл angeligdb [@] abv.bg)
ВИЖ >>> кн. II на сп. ИДЕИ
Няма коментари:
Публикуване на коментар