Човешката потребност от Бог е непреодолима

Блогърът "Номер едно" на България Петър Стойков бил написал в своя си стил доста провокиращ текст, който, както обикновено става при него, е предизвикал много коментари. Разсъждението му този път е под заглавието Цинизмът и циниците, в която поставя какви ли не въпроси, но основният сякаш е за т.н. "духовна реалност". Аз едва вчера попаднах на този текст, но ви съветвам да прочетете както текста на Петър, така и, особено, коментарите след него - наистина са много интересни и поучителни. И понеже кажи-речи преди година му подарих и изпратих своята книга ИЗВОРИТЕ НА ЖИВОТА: вечното в класическата и модерната философия, Петър в текста си е споменал и книгата ми, но ето по какъв начин:

По-сложната, но много разпространена, особено сред по-интелигентните хора разновидност на този вид заблуда е “Нещо е така, защото трябва да бъде така” или “защото вярвам, че трябва да е така”. Накратко - пожелателното се приема за реално, независимо от това какво сочи истинската реалност. Следвайки този начин на мислене, някои философи (примерно А. Грънчаров в книгата си “Изворите на живота”) успяват да “докажат”, че бог съществува - базирано единствено на разсъжденията им, че той просто трябва да съществува. Идеалистичният комунизъм е роден по същия начин - “хората могат да живеят в идеално общество и да споделят безкористно всичко - защото аз мисля, че трябва да могат и че такова общество ще е идеално“.

Аз едва вчера попаднах на целия текст, а пък твърдението по мой адрес е така неверно, че се наложи да реагирам някак; написах следната реплика, която обаче породи известна дискусия, която, струва ми се, скоро няма да спре.

Ангел Грънчаров казва: Явно Петър не е и разлиствал книгата ми, щом твърди, че съм се бил опитвал да “доказвам”, че Бог съществува, докато аз всъщност тръгвам от положението, че това дали съществува или не съществува Бог в еднаква степен не може да се докаже. Но това да се “доказва” има ли или няма Бог е лишена от смисъл постановка на въпроса, понеже Бог не е “предмет” на ума (разсъдъка, интелекта), той е “предмет” на една друга човешка способност, равностойна по значимост и дори превъзхождаща ума, и това е вярата.

В Бог може да се вярва или да не се вярва - и това са положения, които нито едно “доказателство” не може даже да докосне, камо ли да разклати. В този смисъл възразявам единствено да ми се приписва нещо, което просто няма как да съм го казал; а пък книгата е издадена и всеки сам може да се увери в това какво наистина твърдя в нея.

Иначе ми е много интересно да проследявам как душата на нашия любезен домакин явно има засилена потребност от Бог, след като периодично поставя все същия въпрос. За нивото на “аргументацията” му по въпроса има или няма Бог просто е излишно да се говори или пише; тя обаче може да предизвика известна снизходителна усмивка у ония, които разбират за какво става дума. За адмириране е обаче желанието му да си уясни въпроса, въпреки че за момента се движи в противоположната посока; но блажени са търсещите :-)

vitaminko казва: Г-н Грънчаров, вярата е вид мисловна дейност, която подлежи на изследване и един ден ще бъде разгадана като явление. При всички положения няма как да е нещо повече от ума, защото тя е рузултат от дейността на същия този ум. Все едно да кажете, че картината е нещо повече от художника.

Недомлъвките, с които пишете показват минимум Вашето нежелание да се аргументирате.

Келанвед казва: Какво е мислене и какво е разум, витаминко? Как действа човешкия ум и какво ни прави нещо повече от машини (ако приемем че машините биха били резултат от еволюция)? Човек е толкова шибано комплексен, че сам не разбира това. Подсъзнателната мисъл пак е дейност на мозъка, но не може да се анализира напълно, нито да се предсказва. Разбирам нежеланието ти да вярваш във висша сила, но се надявам да не бъдеш лицемерен и един ден (дано не е скоро), когато тръгнеш да умираш да не решиш да се надяваш и да вярваш, че има нещо след този живот. Всъщност тъжно е но е факт - една от последните човешки съзнателни мисли, ще е точно надеждата да има нещо (та ако ще и да е ад) след като тялото умре. И като помисля пак това не е лицемерна надежда, ами инстинкт за самосъхранение на личността. Та ще поживеем и ще видим (и ще умрем де, ама видим звучи по-яко)!

Ангел Грънчаров казва: vitaminko, струва ми се, че твърде ясно се изразих, къде виждате “недомлъвки”: вярване и мислене са различни по характер и насока душевни активности, те дори са с противоположна насока. Да се смята, че вярата е “вид мисловна дейност” е некоректно и неоправдано: по този начин Вие искате да превърнете човека в изчислителна машина, в компютър или робот. Има принципна разлика и между съзнание (ум, разсъдък, интелект) и чувство, да се каже, че чувството е “форма на мислене”, на вездесъщото мислене, е неоправдано смесване на душевните сили, а то пък е израз на неразбиране на тяхната специфика, на коренното, на същностното различие между тях.

По същия начин, по който има принципна разлика между чувство и мисъл, има и кардинална разлика между разум и вяра, те просто не може да бъдат сведени едно до друго; но това не свидетелства нито за превъзходството на разума, нито за непълноценността на вярата. А религията израства върху човешката способност и потребност от вяра. Без вяра (ценности) човекът е за никъде, той тогава губи най-съществената част от човечността си. Същото става и ако бъдат елиминирани чувствата от нашия душевен живот.

Ето защо аз смятам, че причина за кардиналната съдбовност на вярата за човешкото съществуване е толкова човешката потребност от Бог; на това основание всеки човек има някакъв свой “бог”, всеки пред нещо се прекланя: за някои техен “бог” е прехваленият разум или по-скоро ума (понеже вяра и разум в тяхната истина, т.е. вярно разбраните вяра и разум, се намират в най-прекрасна хармония!), за други техен самозван и безусловен “бог” е тяхното тяло, на което постоянно слугуват и угаждат, за трети не друго, а парите са нещо като техен “бог”. Какъвто е човекът, в това той и вярва; в каквото вярваш, такъв и ставаш.

Ала ония, които са усетили в себе си толкова възвишената духовна същност на човека, такива необходимо вярват в Бог като извор, образец, стожер и пр. на духовното изобщо, на духовната субстанция на света. Ако щете, разбирайте го така: Бог не е нищо друго освен най-възвишен духовен идеал за човека, символ и въплъщение на духовното по принцип. Ако не съществува Бог, не съществува и духовното; ако не съществува духовното, не съществува и човешкото, т.е. човекът не е друго, а “мислещо животно”. Но като вземем предвид и това, че самата мисъл е проява на духовна активност, то тогава става съвсем безнадеждна за удържане позицията на антидуховния материализъм, която така или иначе стои зад всяко отричане на съществуванието на духовното, сиреч, на Бога.

А за мен наистина е похвална настойчивостта, с която собственикът на този блог редовно поставя въпроса за Бога, което аз тълкувам като израз на засилената му потребност от вяра, тоест, на засилената му потребност от Бог. Ако искаш да бъдеш човек в истинския и възвишен смисъл на тази дума, то това не може да стане без вяра, без духовното, без Бог.

Ангел Грънчаров казва: vitaminko, не отричам, че си интересен и провокативен събеседник: всичко, което кажеш, е така объркано, че повече едва ли може да бъде (минах на "ти", но както и да е, понеже сме вече партньори в търсенето на истината, е допустимо такова фамилиарничене!); ето един пример, пишеш следното:

Религията е един вид деградация на философията. Нещо такова се е случило с Будизма преди време. Това което трябва да знаеш е че това са опити на хора от преди хиляди години до наши дни да си обяснят света и себе си. Науката днес дава много по-вярна представа и обещаващи открития.

Така ти се чини, кой знае защо, ала интересува ли те как наистина стоят нещата? Ще се опитам да ти помогна, понеже това е основна тема в моето развитие като философ: темата на моята дисертация беше “Учението за човека и формите на духа”. В моя блог, наречен СВОБОДНА ВИРТУАЛНА АКАДЕМИЯ можеш да намериш този текст и при желание да научиш как наистина стоят нещата: изследвал съм ги най-внимателно и съм постигнал възможно най-убедителното решение. А тук искам съвсем накратко да ти покажа къде бъркаш.

И религията, и философията, и изкуството са все духовни форми, са все израз на духовни активности. Те неслучайно са три, всяка има своя специфика, всяка е несводима до друга, духът не може да се изявява пълноценно без нито една от тях, т.е. те съществуват необходимо и нещо повече: взаимно се подкрепят и допълват. Те всъщност са три различни езика, с които може да се говори за духовното, другояче казано, те са три различни начина за постигане на Божественото, на Бог. Или, казано с други думи, за доближаване към субстанцията на всичко съществуващо.

Науката заема особено място и тя е възникнала доста по-късно. Тя не може да се нарече “духовна форма”, понеже се основава на чистото познавателно (интелектуално) отношение на човека към света и към самия себе си, докато духовните форми (изкуството, философията и религията) синтезират в нещо цялостно и трите чисти и коренни човешки отношения: познавателното, ценностното и практическото. Ето защо и “продуктите” както на религията, така и на философията, така, накрая, и на изкуството, са неразбираеми от гледна точка на науката, а пък нейната гледна точка в никакъв случай не може да бъде меродавна. Трябва също добре да се разбере, че философията, която наподобява в някакъв смисъл науката, също не е и не може да бъде наука - ако се опита да стане наука, тя губи тъкмо философското в себе си. (Да не говорим колко недостатъчна и непълноценна е научната гледна точка спрямо религията и спрямо изкуството!)

Накрая, искам да ти обърна вниманието към това, че трите духовни форми - изкуството, религията, философията - са напълно равностойни по изразителния си потенциал, те всъщност по три различни и взаимнодопълващи се начина говорят все за едно и също нещо, т.е. техните изводи се намират в прекрасна хармония. Която науката никога не може да постигне, понеже изначално е обременена с непълноценност: тя разкъсва едно от друго трите коренни отношения на човека към света и към себе си, противопоставя ги, тя неуморно гони от своите предели ценностното отношение (субективното чувство, чрез което оценяваме човешкия смисъл на нещата), а пък практическото отношение, свързано с науката, именно, техниката и технологията, е недостатъчно, за да може да се породи духовна значимост на комплекса “наука-техника”.

Разбира се, ония, които се покланят на науката и на техниката, имат засилена потребност от духовни ценности и такива обикновено не мирясват, докато не стигнат един ден до духовното като такова, сиреч, до "Божиите неща", до Бог. Извън него остават само ония, които се оставят да деградират в духовно отношение дотам, че стават неспасяем случай: имам предвид израждането на човешкото, свързано с крайния, с вулгарния, със сатанинския материализъм, който е така влиятелен в наше време.

Надявам се, че ме разбра поне отчасти. Желая ти успех в духовния растеж на твоята личност! Същото желая и на Петър; той, доколкото разбирам, има положително отношение към изкуството (литуратурата), е, към философията няма влечение, но пък към вярата и религията се нуждае от такъв поврат, че благодарение на това няма как да не се обърне и към философията един ден, за да запълни някак духовно-екзистенциалния вакуум, в който пребивава душата му. Същото предричам и за теб, Витаминко! И ти го желая: този е пътят, смело го поемай!

Келанвед казва: Ангеле, за Петър много бъркаш. Такива скептици не се хващат да търсят нещо духовно, защото не могат да го видят и пипнат. Освен от литература човекът се интересва от видео-игрици и акваристика, така че необходимостта от изкуство общо взето се изпълва. Но че през 2-3 теми засяга религията наистина ми е непонятно (вдигане на рейтинг?). Като заключение - липсват ми ония брутални теми за гей пиипъл, нацисти или как се прави малко секс в тая държава... беше доста надъхано всичко.

Longanlon казва: Изследването на проявленията на човешката глупост (вкл. религиите и бездоказателствената вяра, вкл. към богове) са ми интересни за обсъждане, затова ги засягам често в блога.

Ангел Грънчаров казва: “Ненаучното”, намиращо се извън науката, несводимото към науката, Петре, не значи че е “глупаво”, не значи, че е проява на “човешката глупост”. Щото не усещаш ли, че по този начин отнасяш към разреда на глупостите и философията, и религията, и ценностите, и изкуството; всичко, що не е наука, мигом става глупост, в това число и философията, която по дефиниция е най-непримирим враг на глупостта, понеже философия значи любов към мъдростта. А не допускаш ли, че за теб “глупост” е всичко онова, което не разбираш?!

Longanlon казва: Философията е наука, Ангеле. Разликата между нея и повечето други науки е, че не се изискват емпирични доказателства за теориите.

Келанвед казва: Пепи, я сподели дали психологията е наука и ако да - коя част от нея считаш за такава?

Longanlon казва: Пепи ше викаш на сина си, ако се казва така.

Келанвед казва: хвана ме лигнята... та не си отговорил

Ангел Грънчаров казва: Философията не е наука, Петре. Повярвай ми; все пак съм нещо като експерт в тази област. Много ми е интересно как някои хора се произнасят компетентно по всякакви въпроси, от които нищо не разбират; колкото повече не разбират, толкова по-компететно се изказват, а най-компетентни са, разбира се, по въпросите, от които съвсем нищичко не разбират. Ти лично какво би казал ако, да речем, си голям специалист по програмирането, а пък аз нищо не разбирам от тия неща, ала въпреки това почна да ти давам най-компетентни съвети? Така че изказването ти, че философията била наука, показва единствено пълна некомпетентност по въпроса. Ако си забелязал, първия раздел на книгата ми ИЗВОРИТЕ НА ЖИВОТА: вечното в класическата и модерната философия, е тъкмо по темата що е философия. Прочети, постарай се да вникнеш, и тогава пак ще говорим…

Абонирайте се! Подкрепете свободната мисъл и свободното слово в България тъкмо когато те са в страшна немилост!

(Забележка: Можете да получавате броевете на в-к ГРАЖДАНИНЪ за 2010 г. ако пишете на имейл angeligdb [@] abv.bg)

ВИЖ >>> кн. II на сп. ИДЕИ

Добави в Svejo