Представена публикация

За всички, които се интересуват от моите коментари, беседи и от дискусиите, в които участвам!

Съобщавам, че всеки, който иска да следи моите всекидневни коментари и анализи, може да го прави като посещава редовно моята страница във фе...

четвъртък, 18 март 2010 г.

Строгите мерки на правителството за излизане от кризата породиха ирационален страх и трепет в народната душа

Моето възражение на написаното в един блог, което озаглавих Възражение спрямо най-интимните сърдечно-политически трепети на родните почитатели на евтина ракия, предизвика известна полемика с автора на ония душераздирателни вопли, които ме принудиха да се обадя. Ето какви мисли си обменихме с този човек:

wattie каза: Ангеле, каквато и да е причината, каквито и да са задкулисните игри - те не трябва да са на дневен ред и не трябва да ги има! Това е моята позиция - простичка и наивна.

Ангел Грънчаров каза: Разбирам те, но с написаното де факто приравняваш мръсника, ловеца-бракониер, лъжеца и страшния лентяй Гоце, изцяло вреден за страната, с хора, които работят - и които искат да направят нещо добро за България в този наистина тежък момент; а това е съвсем некоректно...

wattie каза: Е тук се разминаваме страшно - аз досега нищо добро не видях от Дянков. Върши само бели. Единствените му "конструктивни идеи" са да вдигнем данъците, акцизите, осигуровките - въобще всичко де що може да смъкне пари от данъкоплатеца. Отгоре на всичко винаги бие най-бедните прослойки на населението - дребните фирми, работниците... Изобщо този "топ финансист" не го долюбвам.

Ангел Грънчаров каза: За жалост прекъсна ми интернета и написаният от мен отговор се загуби, но пък това си има и хубава страна: ще бъда по-кратък, ще бъда по-лаконичен :-)

Виж сега, в условията на тежка криза, в която се намира страната, на днешните управници се налага да вземат решения и да прилагат мерки, които са изключително непопулярни и неприятни за много хора, а нищо чудно и за повечето; но тези мерки са наложителни и трябва да се приложат с оглед дългосрочните интереси на гражданите и по-доброто бъдеще на страната. От тази гледна точка оня управник, който смело приема тежки и непопулярни, ала необходими, икономически рационални мерки, е добър управник; а оня, който не смее да вземе подобни решения и се мъчи да се хареса едва ли не на всички, е възможно най-лошият управник.

В Гърция например се стигна до фалит на държавата тъкмо защото управляващите там социалисти почнаха да прилагат мерки, които да се харесват на тоя и оня; в резултат ще загубиха всички. Ето защо смятам, че до този момент Дянков, пък и Борисов вървят по верния път, и дай Боже да не се подхлъзнат по пътя, по който гърците затънаха в тресавище, от което лесно няма да излязат.

Та това бих отговорил на горната ти забележка... А че не мислим еднакво е естествено, и точно по тази причина изобщо има смисъл да разговаряме; представяш ли си какво би станало ако всички мислехме еднакво?! Голяма, убийствена скука би настъпила...

wattie каза: Нещата отдавна са измислени. При нас се измисля топлата вода, пък пием все студена. Справка например - правителствата на Кимион Георгиев. Пример от тях - България губи война, плаща репарации и за 2 години става четвърта икономическа сила. Как? Разчиства 70 000 души държавна администрация и на възловите постове на нейно място слага военни офицери. Когато някой иска - става. Когато не иска - работи "около оная работа".

Ето какво трябва да направи Дянков:

1. Да затвори здравната каса - банда бюрократи, които изпиват парите за здраве;

2. Да разкара администраторите в университетите - на един преподавател се падат двама;

3. Да разкара бюрократите по общини, НАП, агенции и министерства.

Вместо това той товари още повече данъкоплатеца, само и само за да им задържи службицата. Това впрочем Е ПОПУЛЯРНОТО РЕШЕНИЕ. Много по-непопулярно е да изхвърлиш боклука на улицата и да го накараш да гладува.

Ангел Грънчаров рече: Възхищавам се на твоите управленски способности, ала ми се чини, че тъкмо фашисто-комуниста Кимон Георгиев едва ли е най-подходящ пример за подражание от страна на днешните ни управници. Де да можеше нещата да стават толкова лесно, колкото си мислиш. Нали знаеш вица за влака на комунизма? Ако не го знаеш, ще ти го кажа:

Тъкмо потръгнал влака на комунизма, ала нещо се счупило и той спрял. Ленин дръпнал една пламенна реч, като се надявал това да накара влака да потегли пак. Да, ама не - влакът не помръднал.

След това дошъл Сталин. Накарал да разстрелят машинисти и кондуктори, надявал се, че по този начин влакът отново ще потегли. Както и се очаква, това не помогнало. Влакът стоял като паметник.

После Хрущов се пробвал. Той накарал да натиснат яко пищялката (свирката) на влака, и това накарало пътниците да си помислят, че влака скоро ще тръгне. Да, ама не - пак нищо не произошло (руска дума, означава: произлязло) от тази инициатива на поредния комунистически вожд.

Когато дошъл Брежнев, той сякаш измислил чудодейното средство. Накарал пътниците да се мърдат в такт, та отстрани да изглежда, че сякаш влакът се движи. И така, клатели се пътниците на влака на комунизма, в един момент даже сякаш си повярвали, че нищо чудно влакът и да е помръднал. Разбира се, не помръднал, не могъл да помръдне проклетият влак.

Не помня какво било станало когато вожд станал Горбачов. Предполагам, че е признал, че тоя влак изобщо никога няма да тръгне и е наредил да го дадат за вторични суровини. И така завършила героичната епопея с пускането в движение на влака на комунизма.

Извинявай, но твоите мерки за излизане от кризата ми звучат точно по същия начин. Несериозно е. Нека да оставим тия, които разбират, да си свършат работата. А ако се налага, ще изтърпим известни неудобства в тежкия за страната момент. Ако се разкрещим като ощипани госпожици, ако прокълнем всичко и всички само защото нещата не били както ни се искало, т.е. не били по мед и масло, такъв народ, неспособен за жертви и лишения, наистина си заслужава жалката участ.

В тия 20 години преход на няколко пъти се налагаше да се стискат зъби от цялата нация, ако бяхме издържали, сега щяхме да сме на светлинни години напред. Ала малодушниците почваха да пищят като госпожици, ощипани по задника, всички проклинаха властта, и бързо се връщахме назад, или се въртяхме в кръг. Ето по тази причина сме най-бедни не само в Европейския съюз. Аз лично смятам, че слабите духом няма как да са богати и доволни от живота...

Kasiana каза: Ако тази червена партия я бяха забранили преди 20 години със закон сега нямаше да имаме толкова проблеми. А може би щяхме да сме втората Швейцария.

wattie каза: Да, с дясно ориентиран капитализъм ще цъфнем и вържем. Ще погледаме и ще се порадваме, пък после ще си разказваме пак вицове. Мисля, че си просто мечтател.

Ангел Грънчаров рече: Капитализмът по идея, т.е. в същностно и ценностно отношение е винаги десен. "Олевовяването" и "социализирането" на капитализма води до ерозията му, до създаването на необходимите предпоставки капитализмът да бъде дискредитиран и унищожен. Ония, които си мислят, че с леви мероприятия ще подобрят капитализма, нека имат много здраве от мен - няма как да стане тая работа.

А плодовете на всички видове левичарство имахме възможността да им се насладим в толкова печалния за някои народи (като нашия) ХХ век. Ето защото да ни се пробутва в този момент "лява козметика" за "разкрасяване" на "грозния капитализъм" е нещо, което ще доведе до противодействието на рационално мислещите хора. Още си патим от леви проекти - които включват като своя неотменна страна лъжата, кражбите, разбойничествата, бандитизма и пр. - така че мерси, не щем повече левичарство; още повече че до вчера ни управляваше "социално-либералната" тристранна коалиция, която ни набута в кризата и ни окраде както само те могат - как тогава да искаме "ляво ориентиран капитализъм"?!

От мен чуйте и запомнете: "ляво-ориентираният капитализъм" е термин, с който де факто се обозначава кагебистко-ченгесарският мутренско-мафиотски бандитизъм - а неговият лик ни е добре познат от изминалите 20 години. В резултат на неговите непрестанни разбойнически набези през тия години в момента сме най-бедни и унизени не само в Европейския съюз...

Това му написах тази сутрин. Какво ще отговори не зная, ще видим. Продължението на дискусията следете там. Лек ден на всички!


Абонирайте се! Подкрепете свободната мисъл и свободното слово в България тъкмо когато те са в страшна немилост!

(Забележка: Можете да получавате броевете на в-к ГРАЖДАНИНЪ за 2010 г. ако пишете на имейл angeligdb [@] abv.bg)

ВИЖ >>> кн. II на сп. ИДЕИ

3 коментара:

Анонимен каза...

Ще видим като ти вземат от заплатката каква песен ще запееш.

Ангел Грънчаров каза...

От моята заплата таваришчите-комунисти са ми взели толкова много във всичките тези години, че ако трябва да ми се изплати някога откраднатото, няма да стигнат и милионите на самия Гоце Първанов. Ето защо съм толкова краден и мамен от червената напаст, че вече изобщо не се боя от намаляване на заплатата ми - ако това изобщо е възможно...

Анонимен каза...

„…това не ме храни и не ми прави живота по-лек (а вие достатъчно го сговнихте тъй или иначе)! Искам моментално да започнете да работите! Именно затова АЗ ви плащам - хрантутите се от моите данъци! Писна ми глупостите ви! СПРЕТЕ С ПРОСТОТИЯТА!“

Това е лесно да се каже, но показва дълбоко неразбиране на политиката. Първо, не е работа на правителството да ощастливява когото и да било, да го храни и да прави живота му по-лек. Правителството е призвано да създава рамковите условия, в които всеки сам да се храни и да прави живота си по-лек.

Второ, разбира се, в политиката понякога има бутафорни, безсмислени конфликти и бури в чаша вода. Но все пак като цяло работата на политиците често се състои именно в такива на пръв поглед безсмислени, понякога и задкулисни игрички. Светът е такъв, какъвто е, а не какъвто би ни се искало да бъде. Разбира се, инициатори на задкулисни игрички обикновено са диктатори и комунисти, те политиката я разбират само така. Комунист трудно може да прави политика под светлината на прожекторите. Но и на демократичните политици често се налага да играят прикрито и да не казват всичко, което знаят. Храната и по-лекият живот са ДЪЛБОКО СВЪРЗАНИ С ТЕЗИ „ПРОСТОТИИ”. Ами че иначе повечето неща в политиката може да бъдат обявени за простотия! По тази логика импийчмънтът на Клинтън заради лъжата с Моника Левински също може да мине под параграфа простотия. А също и скандала Уотъргейт. А защо не и 9.9.1944 в България, това беше мегапростотия. Комунистите по-добре да бяха „работили”, вместо да репресират народа. Също и Втората световна война. А Хитлер по-добре да беше „почнал да работи”, вместо да се занимава с детинщини и да завладява Европа и СССР.

Най-сетне обаче трябва да се каже, че повечето процеси и събития в България след 1989 съвсем не са безобидни, глупави, досадни, наивни и излишни игрички, колкото и медиите да се опитват да ги представят като такива. В действителност на територията на България се води една ГИГАНТСКА ГЕОПОЛИТИЧЕСКА ВОЙНА между Изтока и Запада, между ЕС и САЩ, от една страна, и Русия, от друга.Импийчмънтът е част от тази титанична битка. И можем да бъдем сигурни, че ако Русия надделее, животът на българите няма да стане по-лек, а напротив. Борбата на Русия е именно животът на мафията да стане по-лек, а този на българския народ по-тежък.