Под една публикация в блога се завърза една банална политическо-ценностна препирня, която нищо чудно да прерасне и в нещо крайно позитивно и съзидателно. Ще видите как самият живот всекидневно ни предлага някакви предизвикателства, които, ако подходим с подобаваща нагласа, нищо чудно да обърнем било в своя полза, било в полза на т.н. "обществено благо". А това е поучително за всеки, особено пък за устойчиви и доказани неудачници като моя милост.В случая ще видите как ми се удаде случай да поставя един важен за мен въпрос, именно, за известна финансова подкрепа за излизането на списание ИДЕИ, което аз вече изнемогвам и затънах в дългове, понеже до момента го издавам кажи-речи съвсем сам. А как ще ми отвърне човекът, на който отправих съвсем спонтанно едно предложение за подкрепа, за мен е същинска загадка. Ето как се разви тази любопитна история с неочакван, по-скоро с непредвидим край:
Анонимен каза: Kато ми изтриваш коментарите, а те не са ти никак приятни, си показваш комуноидната същност. За това говори и самото ти съветско образование по марксиско ленинска философия. Ако не е така публикувай си дипломата. Ама май те е срам да си я погледнеш. Много е лошо когато си написал повече книги от колкото прочел. Злобата ти е обяснима и се корени в професионалната ти нереализация. Ако си учен философ, какъвто не си, а ти се иска да бъдеш, на 50 г. щеше да си доста на високо. В момента нивото ти е на една злобна махленска клюкарка. Какъвто и да ме наречеш, ти благодаря. От марксистко-ленински философи не се обиждам. От съветски възпитаници още по-малко.
Ангел Грънчаров каза: Не, бъркаш, към комуноидите не съм злобен - те само ме забавляват! Винаги ти оставям коментарите, не е нужно да лъжеш, че съм ти ги бил трил. Ако ги трия кой ще ме забавлява, кой ще радва посетителите на блога ми?!
Интересно е та, таваришч, защо толкова злобееш спрямо мен, а? Че не си се реализирал като марскистко-ленински философ ли? Или щото не си прочел и написал нито една книга - и няма да напишеш, естествено! Щото си обречен да пишеш само най-злобни бележки по блоговете на хора, които нещо са направили в тоя живот, затова ли? Или щото - ако следваме психоаналитичните постулати - си тъй нещастен, понеже никой не те е пожелал сексуално, затова ли?!Само поставям въпроси, сиреч, се питам, пък и теб питам: що си така озлобен, а, човече? Или това име "човек" за злобни комуноиди вече е неподходящо, така ли? Напълно съм съгласен с теб, неподходящо е!
Анонимен каза: Признавам че си забавен. И никога не отговаряш на неудобни вапроси. От съветските възпитаници не се обиждам.
Марксиската философия е твое поле на действие, аз никога не съм я изучавал. Щастлив човек съм защото не мразя никого. Още по-щастлив съм че въпреки трудностите осигурявам прехрана на 53 души. Всеки месец плащам данъци, равни на близо тригодишни твои заплати. Не парадирам с това, нито се оплаквам, пътя аз сам си го избрал.
Човек, създаващ препитание на толкова хора, сигурно е доста по реализирал се от един гимназиален учител. Поклон пред професията на учителя, нищо лично, просто сравнение. Намеците ти със сексуалния елемент отминавам, те само показват махленското ти ниво, ако беше каруцар щях да те разбера. Бъди здрав - и по-малко сърдечни проблеми, пожелавам ти го защото съм човек преди всичко.
И бъди сигурен, че ако ти закрият блога, колкото и да не съм съгласен с нито един твой ред, ще бъда от първите, които ще защитят правото ти на мнение.
Ангел Грънчаров каза: Благодаря за великодушието и благородството! Наистина ме трогна! Понеже съм неуспял и провален, а съшо така изцяло опорочен от марксизма човек, в тази връзка, понеже се възхитих от човечността ти и от личния ти успех, се осмелявам коленопреклонно да помоля за следното: да подпомогнеш издаването поне на една книжка на списание ИДЕИ, което, както ти е известно, моя милост почна да издава съвсем без пари, с една най-мизерна учителска заплата.
Вярвам, че това съвсем няма да затрудни успял човек като теб, пък и ще бъде ценен принос на нивата на българското образование и култура. Ще се радвам да откликнеш на идеята, която току-що се породи в бедния и опорочен от марксизъм-ленинизъм мой мозък.Отправям тази молба съвсем искрено, понеже ето издаването на втората книжка на списанието струваше 720 лева, по-голямата част от които ми се наложи да изтегля от ВСК (взаимо-спомагателната каса) към училището (можеш винаги да се поинтересуваш истина ли е това, дали наистина съм теглил от касата пари), а парите ще ги плащам за 20 месеца отчисления от повече от скромната ми учителства заплата.
Вярвам, че благороден човек като теб ще откликне на молбата ми, все пак издаването на едно ново философско списание, както и да го погледне човек, е нещо ценно; не искам парите за себе си, а за хората, за читателите на списанието, за младежта на България, която има нужда от качествено философско образование, от идеи, от ценности...
Очаквам отговора на този човек с нетърпение. Не крия, че имам известни съмнения, че от този момент той ще изчезне от хоризонта, щото, доколкото познавам разпространената у нас психология, добре зная, че българинът обича акъл да дава, но ако му поискаш пари, мигом побягва като опарен. Но да видим де. Никога човек не може да е сигурен в нещо, особено ако то касае човешките реакции и поведение. Винаги можем да бъдем приятно изненадани от някое човешко същество, у което се е пробудил някакъв по-благороден порив, благодарение на който то е преживяло поврат към доброто и към истината...
Абонирайте се! Подкрепете свободната мисъл и свободното слово в България тъкмо когато те са в страшна немилост!(Забележка: Можете да получавате броевете на в-к ГРАЖДАНИНЪ за 2010 г. ако пишете на имейл angeligdb [@] abv.bg)
ВИЖ >>> кн. II на сп. ИДЕИ
Няма коментари:
Публикуване на коментар