През април 1940 г. съветският НКВД избива цвета на полската националистическа и християнска интелигенция – това става в гората Катин и на други места из страната. Тези хора са били унищожени, защото не са искали да се присъединят към комунистите и съответно да проправят пътя им за една бъдеща окупация на Полша.Седемдесет години по-късно, на 10 април 2010 година, наследниците на НКВД, които продължават да управляват Русия, най-сетне довършиха започнатото. Самолетната катастрофа, която уби полския президент, началниците на армията, флотата и тайните служби, както и повечето представители на патриотичното крило в полския парламент, вероятно е била предварително разработена с инженерна точност... С такива деяния сатанистите се “извиняват” за старите си злодеяния – като повтарят безчинствата си отново и отново, докато не бъдат възпряни.
Основанията за съмненията са многобройни:
1. Самолетът е бил руски и скоро преди катастрофата е бил “ремонтиран” в Русия. Един пилот писа на блога си, че “обстоятелствата сочат за огромна авария или преднамерено блокиране на контролната система. Подобна блокировка може да се инсталира с умисъл, за да се задейства при активиране на шасито или задкрилките точно преди кацане”. (Повечето данни са от статии, резюмирани на сайта на Джейн Бюргермайстер.)
2. ... Почти няма останки от самолета, няма и тела. Едно едно показателно видео от YouTube. Ако самолетът е летял на височината на дърветата щеше да има оцелели. Щеше да има поне тела. Щеше да има багаж. В събота руските власти казаха, че са намерени всички тела. В понеделник вече говореха друго.
Един полски наблюдател пише: “Силно съмнително е, че всички политически и военни лидери на Полша са се качили на един и същ самолет, затова трябва да се разгледа вероятността някои от тях да са били отвлечени и екзекутирани още в Полша. За да се обясни смъртта им пред широката публика, имената им може да са добавени по-късно в списъка на пасажерите. Според медиите само 14 тела са били идентифицирани в Москва, а останалите били твърде силно овъглени.”
Приятел от Полша ми писа: “Няма свидетелства дори за едно намерено тяло или за кръв – полският оператор е смятал, че самолетът е бил празен и докато е записвал, е разбрал с ужас, че самолетът е полски, но не е подозирал, че това е президентският самолет. Значи, самолетът е летял много ниско, на височината на дърветата, но са могли да разпознаят само 14 тела, а всичко останало било на парчета, изгоряло и трябвало тестване на ДНК.”
И още: “Не викат линейки, не викат лекари, а само една пожарна и веднага обявяват, че никой не е оцелял. От записа личи, че никой не търси тела, никой не търси хора, които може би се нуждаят от помощ, просто пращат една пожарна и веднага след нея идват ковчезите. Първо казаха, че са намерени всички тела, а на следващия вече говореха, че от намерените са разпознати само 14 и продължавали да търсят трупове.
Това са лъжи след лъжи. Повечето от хората на самолета бяха поддръжници на президента и представители на неговата партия, която беше в остра опозиция на премиера, който обаче не е бил там. Полският оператор беше заловен и изблъскан извън мястото, а след това каза за телевизията, че в никакъв случай в самолета не е имало 80 тела. Тази част беше изрязана от интервюто. Както и това, че всъщност не е видял нито едно тяло.”
3. Антуражът е трябвало да пътува с влак. Внезапно плановете се променили и генералите били убедени да се присъединят към групата в самолета. (Бел.: Това са глупости. Монарсите от едно семейство, властниците и пълководците никога не пътуват с една кола или с един самолет точно по тези причини – за да не загинат вкупом при “инциденти”. Това е правило, което се спазва от много, много, много години до наши дни.)
4. Свидетели на катастрофата са чули експлозии. Бомба? Друг казва, че мъглата се появила точно преди приземяването на самолета и се разпръснала веднага след това. Руснаците твърдяха, че пилотът не знаел руски, което се оказа лъжа. New York Times продаде лъжливата история, че полският президент е принудил пилота да се приземи. Това е същият New York Times, който покриваше масовите убийства на Сталин от американската публика.
Полският ми приятел пише: “Най-ценните, християнски и патриотични водачи на Полша бяха заличени с един замах. Сега пътят е прочистен и Големият брат ще прави каквото си ще.”
Из Катин II – Как сатанистите казват: “Извиняваме се!”
Автор: д-р ф.н. Хенри Макоу
Абонирайте се! Подкрепете свободната мисъл и свободното слово в България тъкмо когато те са в страшна немилост!(Забележка: Можете да получавате броевете на в-к ГРАЖДАНИНЪ за 2010 г. ако пишете на имейл angeligdb [@] abv.bg)
ВИЖ >>> кн. II на сп. ИДЕИ
15 коментара:
Никой не би действал с бомба, личи много. Има си минипредаватели, които могат да объркат траекторията на самолета, при желание на убиеца.
Да, има прекалено много съмнителни моменти и странни съвпадения около цялата тази работа. Малко материал за размисъл:
Артём Генрихович Боровик (13 сентября 1960 — 9 марта 2000) — известный российский журналист, президент издательского холдинга «Совершенно секретно».
В одной из своих последних публикаций Артём Боровик процитировал Владимира Путина, который произнёс: «Есть три пути воздействия на человека: шантаж, водка, угроза убийства». Артём Боровик погиб в результате авиационной катастрофы. Самолёт Як-40, на борту которого также находился глава компании "Группа «Альянс» Зия Бажаев, выполнял частный рейс в Киев. Все пассажиры и члены экипажа погибли.
Сразу же после гибели Боровика и Бажаева в СМИ было высказано предположение, что катастрофа не была несчастным случаем и что саботаж самолета организовали российские спецслужбы. Дело в том, что Боровик (через Бажаева) в эти дни и недели активно собирал материал о детстве Путина, причем публикация этого материала должна была состояться 12 марта 2000 г., перед самыми президентскими выборами. Что же собирался опубликовать Боровик? Чем были так встревожены Путин и те, кто продвигал его к власти?
Боровик располагал информацией о том, что настоящей (биологической) матерью Путина является не Мария Ивановна Путина (Шеломова), 1911 г. рождения, а совсем другая женщина — Вера Николаевна Путина, 1926 г. рождения, из города Очера (Пермской области), по сей день проживающая в селе Метехи Каспского района Грузии, примерно в часе езды от Тбилиси. С трех до девяти лет жил в селе Метехи и будущий президент России Владимир Владимирович Путин.
Государственной тайной информация эта считалась по следующим причинам. В КГБ СССР с особой готовностью брали сирот или усыновленных детей, живших не с биологическими родителями. Считалось, что такие молодые люди и девушки, лишенные тепла и защиты родителей, часто своими родителями брошенные и преданные, прошедшие из-за этого через тяжелые испытания жесткой советской жизни, обиженные, униженные и битые, идут в КГБ как в новую семью, потому что ищут настоящей защиты от всех тех злых людей, с которыми сталкивались в детстве и юношестве, во всесильной государственной структуре, наводящий страх на всю страну. Юный Путин стал заниматься дзюдо, чтобы защитить себя физически. Он пошел на службу в КГБ, так как считал, что только служба в этой организации сможет сделать его сильным и уважаемым человеком. Со временем КГБ действительно стал его семьей. Его единственной семьей. И если все рассказанное Верой Путиной правда, совсем иначе видится и служба Путина в КГБ, и его путь к власти. Обиженный, преданный, лишенный родительского тепла в детстве, Путин действительно шел в КГБ для того, чтобы найти там новую семью и свести счеты со всем обижавшим его миром. И когда в 1990-е гг. КГБ-ФСБ (или, как они себя называли, "контора") стала продвигать Путина к власти, в одном там были уверены наверняка: более преданного кандидата в президенты, в смысле его лояльности ФСБ, быть не может.
***
Сравнить две биографии нынешнего премьер-министра России Владимира Путина — официальную и, по мнению Юрия Фельштинского и Владимира Прибыловского, подлинную — читатели могут, ознакомившись со второй главой книги "Корпорация. Россия и КГБ во времена президента Путина".
Александър Иванович Лебед (1950-2002) е руски военачалник, генерал-лейтенант, политически деятел.
Загива на 28 април 2002 година при катастрофа на вертолет Ми-8, паднал в района на езеро Ойское, Буйбински перевал, Красноярски край, където трябва да открие заедно с членове на своята администрация, ново трасе за ски и зимни спортове.
Вертолета се разбива на около 50 км от селището Арадан, Ермаковски район, блъскайки се в високоволтова електроснабдителна магистрала. От получените рани Александър Лебед умира. По мнение на държавна комисия, причина за катастрофата става "незадоволителна подготовка на екипажа за изпълнение на полета“.
Версията за атентат засега се поддържа най-вече от политиците. Най-остро се изказа скандалният руски бизнесмен Борис Березовски. Той не изключва "най-лошия вариант - насилственото унищожаване на Лебед". Березовски не назова имена, но направи прозрачен намек. "В спора между сив президент-полковник и ярък генерал-губернатор, разбира се, побеждава сивотата. Така е устроена руската история: сивотата винаги побеждава по един или друг начин", каза бизнесменът, който се укрива от руското правосъдие в чужбина.
Зам.-председателят на комитета по отбрана в Думата и депутат от фракцията "Яблоко" Алексей Арбатов също смята, че смъртта на Лебед не е случайна. "Губернаторът бе въвлечен в
много остри разчиствания на сметки около огромната собственост
и гигантските ресурси на този край. В споровете често участваха абсолютно криминални групировки. Несъмнено Лебед имаше много врагове, при това влиятелни", каза Арбатов. Според него смъртта на Лебед "може напълно да криминилизира ситуацията в региона".
Песимистичната прогноза на Арбатов не е без основания - без съмнение в региона ще започне сериозна борба за власт, в която ще се включат всички крупни компании и преди всичко "Руский алуминий".
Руската преса също преброи враговете на генерала. "Този "нещастен случай" може да има десетки поръчители - заради икономически проблеми, политически рокади, преразпределение на сферите на влияние", пише "Московский комсомолец". Например Северната партия, обединяваща интересите на бизнеса и политическия елит на Норилск, искала отстраняването на губернатора заради съсипването на Норилския миннодобивен комбинат. Законодателното събрание на Красноярския край също било недоволно и дори обмисляло да иска вот на недоверие на губернатора.
Преразпределянето на сферите на влияние в Красноярския край също предизвиква негативни настроения спрямо губернатора. В началото на април Лебед изпрати писмо до президента Владимир Путин. В него генералът пише, че скоро след встъпването си в длъжност е видял истинските мащаби на криминализиране на икономиката на региона и корумпираността на местните административни и силови структури. Според Лебед зад всичко това
стои кръстникът на красноярската мафия
Анатолий Биков, който преди идването на генерала на власт контролираше всички печеливши предприятия в този край. "След предприетите действия започна да се говори за "конфликт между Лебед и Биков", но в действителност "става дума за сблъсък между държавната власт, опираща се на силата на закона, и бандитската власт", подчертава Лебед. Той директно обвинява московските съдии в корумпираност, които след година и половина процедурни протакания не са разгледали по същество делото на Биков.
Експертите също не изключват версиите за диверсия и смятат, че е преждевременно да се обвинява екипажът на вертолета. "В организацията на полета е имало прекалено много опасни фактори - като се почне от това, че екипажът е бил сменен в последния момент, и се стигне до това, че за приземяване е избрана необорудвана площадка без възможности за връзка и разяснения за времето. А и вертолетът е бил зареден до краен предел, което при стечение на други, неблагоприятни, фактори би изиграло фатална роля", цитират медиите специалист, пожелал анонимност.
Командирът на екипажа Тахир Ахмеров, който е управлявал Ми-8, е станал персонален пилот на Лебед преди 3 месеца. Той е бил един от най-добрите летци и имал славата, че може да приземи вертолет във всякакво време.
"Не е трудно с обикновена ножовка още на летището да бъде нарушена целостта на тягата на управление на хеликоптера, останалото ще довърши силната вибрация на неговата конструкция", смята независимият експерт по разследване на въздушни произшествия Владимир Николаев.
Геннадий Николаевич Трошев (14 марта 1947, Берлин[1] — 14 сентября 2008, Пермь)[1] — советский и российский военачальник, генерал-полковник, командующий федеральными войсками в ходе боевых действий в Чечне и Дагестане (1995—2002). Герой Российской Федерации.
Погиб в авиакатастрофе самолёта Боинг-737-500 авиакомпании «Аэрофлот-Норд» в черте города Пермь, куда Геннадий Трошев летел на турнир по самбо, в 3 часа 11 минут (мск) 14 сентября 2008 года.
Геннадий Трошев прошёл всю чеченскую кампанию. Знал много. Не зря в советниках президента держали. Не дай бог, начнёт колоться. А может и поделился с кем в беседе по неосторожности сомнениями в вертикали власти. Итак, Кремль избавляется от много знавших генералов, воевавших в Чечне. Разбился Боинг. Вообще дело неслыханное.
Влади́слав Сико́рский (польск. Władysław Sikorski; 20 мая 1881 — 4 июля 1943) — польский военачальник и политик, генерал брони (генерал-полковник), глава правительства Польши в изгнании.
В связи с обнаружившимися в апреле 1943 года фактами Катынского расстрела Сикорский выступил с резкими обвинениями в адрес СССР, в частности требуя от Черчилля разрыва отношения с СССР. Спустя несколько недель Генерал Владислав Сикорский и его дочь Софья погибли в авиакатастрофе 4 июля 1943 года близ Гибралтара. Некоторые современные историки утверждают что это скорее всего не было случайностью Английский пилот, который никогда не надевал спасательный жилет, именно в этом полете надел его и остался живым. До конца не выясненное происшествие породило множество слухов, догадок и версий. В ноябре 2008 года его тело было эксгумировано и проверено польскими экспертами с целью подтверждения версии о причастности к его гибели советских спецлужб, но никаких фактов обнаружено не было.
Соломон Михайлович Михоэлс (идиш Шлоймэ Михоэлс; настоящая фамилия Вовси; 1890—1948) — советский еврейский театральный актёр и режиссёр, педагог, общественный и политический деятель.
Убит сотрудниками МГБ, получившими за данную операцию высшие государственные награды СССР. Согласно версии, обнародованной для публики после его гибели, Михоэлс в ночь с 12 на 13 января 1948 года, во время поездки в Минск, был вместе с его приятелем, литератором В. И. Голубовым вследствие несчастного случая сбит грузовиком и умер.
Примерно в 10 часов вечера МИХОЭЛСА и ГОЛУБОВА завезли во двор дачи (речь идёт о даче ЦАНАВЫ на окраине Минска). Они немедленно с машины были сняты и раздавлены грузовой автомашиной. Примерно в 12 часов ночи, когда по городу Минску движение публики сокращается, трупы МИХОЭЛСА и ГОЛУБОВА были погружены на грузовую машину, отвезены и брошены на одной из глухих улиц города. Утром они были обнаружены рабочими, которые об этом сообщили в милицию.
Линь Бяо (5 декабря 1907 — 13 сентября 1971) — китайский политический деятель, считавшийся правой рукой и наследником Мао Цзэдуна до самой смерти в загадочной авиакатастрофе в небе над Монголией. Посмертно был признан предателем и вычеркнут из списков Коммунистической партии Китая.
В начале 1970-х Линь Бяо рассорился почти со всеми влиятельными членами Политбюро ЦК КПК (прежде всего с Чжоу Эньлаем, который стал новым 2-м человеком в партии), вместе с семьёй попытался бежать на самолёте в СССР, однако самолёт упал в Монголии, при этом все погибли. Наиболее странный факт состоял в том, что, судя по обломкам разбившегося самолёта, он направлялся из Монголии обратно в КНР.
Мухамад Зия Ул Хак е генерал и пакистански политик, управлявал страната от юли 1977 до смъртта си през август 1988.
На 17 август 1988 Зия Ул Хак е в Бахавалпур, за да присъства на демонстрация на американския танк М-1 "Ейбрамс". На връщане към Исламабад, самолетът на президента губи височина и се разбива. Никой от 37-те пасажера на борда, сред които и американския посланик в Пакистан, не оцелява.
При разследването са установени много съмнителни обстоятелства, които насочват към терористичен акт. Пакистанските служби твърдят, че на борда е имало контейнер с упойващ газ, който приспал пилотите и пътниците. В подкрепа на това твърдение е и факта, че от самолета не е подаден никакъв сигнал за помощ или проблем на борда. Интересен е и факта, че два часа и половина преди катастрофата в редакцията на местен вестник се обажда анонимен глас и пита дали е вярно, че самолетът на президента се е разбил.
Вернер Ламберц (14 април 1929; † 6 март 1978 край Wadi Suf al-Jin в Либия) е член на Политбюро на ЦК на ГЕСП на ГДР, смятан от мнозина за вероятен наследник на Ерих Хонекер.
През 1978 посещава Либия. На връщане от Триполи хеликоптерът на делегацията пада. Няма оцелели. Дали е било злополука или атентат е неизяснено до днес.
Има и още неща, които се премълчават, като например това: http://30dumi.net16.net/2010/04/kak-unishtozhiha-prezidenta-leh-katchinski-kompleksen-analiz/
Не защитавам и не нападам никого, но нека се вгладаме в униформата на човека с пистолета на едната от снимките.Задача за домашно:кой е носил такива униформи?
A moeto savsem otkrovenno mnenie e tche prosto trjabva da se pregledash ili ako vetche si go storil pone po-redovno da si vzimash haptchetata. Sagaljavam ako ne sam edin ot tezi s koito iskash da si spodeljate mnenijata, no mislja, tche vse njakoi trjbva da vi go kage.
Войските на НКВД, на съветската милиция, таваришч, са носили такива униформи! Ти да не би да намекваш, че... немците са извършили зверството при Катин? Така твърдяха руснаците в ерата на Сталин, лъгаха десетки години, но сега признаха, че те са избили полските офицери. А ти май живееш още в 1943-та година, събуди се, дарагой таваришч!
Книгите на Игор Бунич често биват наричани „фолк-хистори”, но те са един много интересен, нестандартен поглед върху историята и в никакъв случай не бива да се отхвърлят с лека ръка, още повече че и сериозни руски, немски и автрийски изследователи в много случай вече са достигнали до много от неговите изводи, например по отношение началото на Втората ветовна война. Бунич твърди, че Сталин имал твърдото намерение да нападне Хитлер и Хитлер е бил принуден да го изпревари, а основната причина за първоначалното отстъпление на Червената армия е отказът на уморените от репресиите съветски генерали и войници да се бият.
Из книгата: Операция „Гроза” (Операция „Буря”) за подялбата на Полша 1939 между Германия и СССР:
„Следовавшие за регулярной армией части НКВД, не теряя ни секунды, начали массовые аресты в захваченных (польских) городах и населенных пунктах. Аресту подлежали все офицеры, ксендзы, видные представители интеллигенции. Не дав опомниться, их загоняли в телятникии отправляли на восток.
Сталин был доволен. Земли, включенные в состав СССР в результате разгрома и раздела Польши, насчитывали около 200 тысяч кв. километров с населением в 13,4 миллиона человек.
Немедленно началось приведение вновь приобретенных территории в общесоюзному знаменателю. Местные отделы НКВД получили секретный приказ наркома внутренних дел N 001223 от И октября 1939 года, согласно которому следовало было организовать срочный учет «контрреволюционных элементов и вражеских категорий населения» независимо от того, участвовали ли они в антисоветской деятельности. Быстро составленные списки включали в себя не только бывших военнослужащих польской армии, жандармерии и полиции, но и служащих государственных учреждений, общественных и религиозных деятелей, членов украинских, белорусских и польских культурных и даже спортивных обществ. По этим спискам началась массовая депортация населения в Сибирь. Число депортируемых быстро перевалило за полтора миллиона человек. (Немцы сумели выселить со своей территории всего 462820 человек.) Неудивительно, что «освобожденные единокровные братья» немедленно взялись за оружие и сражались с советскими оккупантами аж до конца 50 х годов, пока в Мюнхене не был убит агентами КГБ их руководитель Степан Бандера, а они сами почти поголовно истреблены, потеряв убитыми и замученными в сталинских лагерях более 3,5 миллионов человек, считая только западных украинцев.”
А за съветско-българските отношения:
„В тот же день, 19 ноября, еще не послав немцам никакого ответа, Сталин приказал отправить болгарам нечто вроде ультиматума, составленного в возможно более мягких тонах, где предлагалось, как обычно, заключить договор «о дружбе и взаимной помощи» по образцу печально известных договоров с прибалтийскими странами.
Советский Союз просил разместить на болгарской территории часть Красной Армии, развернуть в Варне военно морскую базу Черноморского флота, и все это в обмен на финансовую, экономическую и, разумеется, военную помощь «в случае нападения на Болгарию третьей державы или группы держав».
Как всегда, выходя на очередную жертву, Москва клятвенно заверяла Софию, что предложенный договор «ни в коем случае не затронет существующего режима (монархического!), независимости и суверенитета Болгарии». Отношения России и Болгарии всегда были сложными. Еще с тех времен, когда Россия уложила сотню тысяч своих солдат, чтобы создать Болгарское государство. Постоянно рвались дипломатические отношения, а в первую мировую войну именно Болгария сделала посмешищем все идеи русско сербского панславянизма, вступив в войну против России на стороне Германии. Еще пуще отношения испортились после большевистского переворота, когда Болгария стала чуть ли не основной страной, давшей приют отступившей из России белой армии, став объектом самых злобных атак со стороны советского режима.”
врло занимљиво, хвала
Това за "самостоятелно мислещи хора" е голяма смешка - поздравления :-)
Ясно ми е, че коментарът ми ще бъде незабавно изтрит, но все пак...
Учете историята от ВСИЧКИТЕ й страни, а не само от англосаксонската. И не бъркайте Христо Ботев във вашите съмнителни работи.
Учете история по-добре, господа!
И не бъркайте Христо Ботев във вашите съмнителни далавери!
Публикуване на коментар