Привеждам по-долу откъс от статия на г-н Вихрен Чернокожев, носеща заглавието Театрото ГЕРБ, която е писана отдавна, а звучи твърде актуално, подобно на предупреждение, към което обаче ний нехаем, сякаш сме под някаква наркоза:ГЕРБ великолепно илюстрира диктатурата на посредствеността, която в България не е от вчера. Тя ни е тежко наследство още от преди “диктатурата на пролетариата”. Която пък създаде най-вредоносния мит, че „народът никога не греши”. Още в края на ХIХ в. зачинателят на модерния български национализъм Стоян Михайловски писа в своите метаполитически текстове, че у нас и Търновската конституция е „превърната на пачавра” от онези безмозъчни, които са освободени, но никога няма да бъдат свободни, защото не искат да бъдат свободни. Безподобният Димитър Подвързачов (Хамлет принц Датски) още през 1923 г. в „Еклесиаст” предвиди театрото ГЕРБ, българските бягства от свободата:
После видях на главната градска съгда множество бедни человеци, а един от силните мира сего им говореше отвисоко и всички слушаха с внимание и одобрителни викове.
- Не вервайте никого, освен на мене – казваше той. - Всички са крадци, лъжци и разбойници – само аз съм чист като гълъбица. И виждах го, че лъже. Тогава се доближих до нещастните слушатели и рекох им тихо:
- Не го вервайте! Лъже ви за всичко.
А те ми се присмяха и отвърнаха:
- Охо! Ти мислиш ний не знаем? По-добре от тебе! Ама той ни лъже еднъж, а ние него – триж. Защото всеки от нас чака да получи облага от него.
И ми дадоха гръб, а продължиха да пляскат с ръце нему. И разбрах, че едните заслужават другите. И че безумието превъзхожда мъдростта.
И още нещо, пак от същата статия, ама от по-горе, аз обаче го слагам тук като завършек, обясняващ всичко:
Подсъзнателните Борисови автократични рефлекси избиват и в речевите му жестове, които не случайно напомнят „демократическата” словесна разпасаност, просторечията на правешкия цар Тодор Живков, наричан все още умилително от народонаселението Тато. Примери: "Аз разчитам на моя си ресурс, който ще го събера. Важното е да имаш депутати...", "Стратегията на моето и на ГЕРБ развитие ще я определям аз...". Преди президентските избори 2006: "Структурирам партия и тогава ще кажа за кого да се гласува". Пред активисти в Смолян: "Освен мен – друг началник няма". Тези дни от “Монитор” пък се разбра, че генералът от резерва се готви лично да назначи кмет във Велинград. Каква ти тук конституция, какви закони; над Бойко Борисов не е дори Господ, а само егото Борисово. То беше в целия му блясък демонстрирано пред учредителното събрание на партията ГЕРБ: "Да слушате и да знаете, че това, което предлага той (Цветан Цветанов – избан за временен председател на „герберите”- б.м. В.Ч.), го предлагам аз".Какво повече може да се добави към портрета на поредния лидер, неизлечимо болен от вождизъм. Граматиката на авторитаризма се изчерпва със самозабравило се вождистко говорене в първо лице единствено число, безпрекословно заповедни изречения, като това например: „Повече от мене за Първанов няма да чуете, а и вие няма да говорите”.
Очевидно неформалният лидер на вече формалната партия, или по-точно - на клана ГЕРБ и все още столичен кмет Бойко Борисов, отдавна си живее в някаква друга България, друга Европа, дето самоинициативността на гражданското общество, принципите на демокрацията са бошлаф работа за наивници. Случайно ли генералът охотно се огражда с отломките от уж десни партии; той не ще конкуренция, а безмълвни послушковци.
Абонирайте се! Подкрепете свободната мисъл и свободното слово в България тъкмо когато те са в страшна немилост!(Забележка: Можете да получавате броевете на в-к ГРАЖДАНИНЪ за 2010 г. ако пишете на имейл angeligdb [@] abv.bg)
ВИЖ >>> кн. II на сп. ИДЕИ
Няма коментари:
Публикуване на коментар