Представена публикация

За всички, които се интересуват от моите коментари, беседи и от дискусиите, в които участвам!

Съобщавам, че всеки, който иска да следи моите всекидневни коментари и анализи, може да го прави като посещава редовно моята страница във фе...

сряда, 21 април 2010 г.

Най-после настъпиха светли дни и за нас, честните и неоцапани хора в тази страна: Бойко иска да заложи на нас, урррааа!

Каквото и да говорят зложелателите, нещата у нас взеха леко-леко да се раздвижват веке: спор няма, че е много трудно, но пък г-н Премиера е упорит и не се отказва лесно. На моменти ми се струва, че дори си мисли и вярва, че току-виж може и да оправи държавата, ала изглежда не е много сигурен. Опитва това-онова, днес говори едно, утре друго, което показва динамика във възгледите и в действията му. А дали има ясна и точна линия на управление, следваща осъзната и реалистична цел, това вече не е много сигурно. Ала ще се разбере скоро де, няма как да не се разбере.

Но за друго взех да пиша тоя коментар. Настъпват светли дни най-после за нас, честните и неоцапани хора в тази страна - колкото и малко да сме останали вече, властта ни търси, и понеже сме малко, очаквам тия дни да опре и до нас, нищо чудно и до мен да опре. Радващо е това, което е казал г-н Премиера, то внесе някакво чувство на нужност у мен, след като толкова години се чувствах излишен; та ето какво е казал вчера:

Ще сменям на два месеца министри, зам.-министри, ако трябва... всеки, който попадне под ударите на прокуратурата, ще бъде отстраняван от поста му. Това е правилната политика и хората това очакват... Било каквото било – няма да крадат повече... не е лесно да се намерят хора, тъй като кадровият потенциал в България е малък и всички, които са минали през различни нива, по един или друг начин, са се оцапали.

Да, ето, черно на бяло го е заявил, нема лъжа, нема измама: търсят се неоцапани и честни хора, такива като мен. Туй пък, че съзнава, че сме толкова малко честните и неоцапаните, ми говори, че Премиерът има доста добре развити аналитични способности: успя да разбере това сравнително бързо. Впрочем, нито един премиер преди него, включително и Костов, не можа да разбере, че нашият "административно-управленски и политически елит" се състои главно от боклуци, от нравствени уроди, просто казано: че е едно крадливо безскрупулно племе, което е готово ако требе и майка си да продаде, но само и само да "пробие" нагоре, да се прослави, да се налапа до пресищане, да краде така, както никой друг не може. А ето че Бойко разбра, че маскарите сред кандидатите за власт и слава преобладават, че честни хора комай изобщо не останаха, ако не броим мен и още неколцина, които се броят на пръсти.

Лошото е само че ний, дето сме честни, непорочни и неоцапани, не ламтим за власт и слава, но ако се наложи, ще се пожертваме: щото за Отечеството сме готови да сторим всичко! Не за себе си, а за Отечеството: туй отличава нас, честните и неоцапаните, от ония маскари, дето за Отечество и държава хич не им пука, а гледат само себе си, своята гуша само искат да напълнят и прочие. Та май ще се наложи тия малцина, дето сме останали честни и непорочни, пък и най-вече неоцапани, някак си да привлечем вниманието на г-н Премиера - да ни забележи и да ни тури на ония места, за които са потребни най-вече такива като нас, повтарям, честни и неоцапани. Ала как ли може да стане това?

Неизвестно как. Трудна работа. Кандидатите за власт и слава са напористи и лакомата тълпа, съставена от кандидат-управленци, предполагам, следва Премиера като шлейф или като кралска мантия. Да се промуши честен и неоцапан човек през тая тълпа е мисия невъзможна както ми се чини в тоя момент, като разсъждавам по казуса. Ония имат яки лакти, ръце, нозе, напират на юрюш към постовете и властта, нямат глупави скрупули, а пък ний, честните и неоцапаните, не сме такива настъпателни: дремем си в ъгъла и чакаме някой да ни забележи: ще те забележи някой, ама друг път! Умряла работа е нашето. Да намериш честен и неоцапан човек, който и да е напорист, който да напира неудържимо към власт и постове, е крайно трудна работа, чини ми се даже и невъзможна. Просто няма как да се случи. Честните, за жалост, имат скрупули. Ония, дето нямат скрупули, точно по тая причина яко напират за властчицата и се добират непременно до нея. А ония, честните е неоцапаните де, ще си останат с пръст в устата. Майната им де. Като са глупави, да мрат.

Тъй че, драги ми Бойко, не ти завиждам на трудната мисия, която имаш, на трудната, да не река на абсурдната задача, която си си поставил: да намериш останалите тук-там из Българско честни и неоцапани хора, колкото и малко да са те, и на тях да заложиш, щото те няма да крадат, няма да се оцапат. Знам ли, дано успееш, ама се съмнявам. Може пък и да не съм прав, може да има и много честни и неоцапани хора, все такива като мен, нищо чудно и да има, ала ако са все балъци като мен, дето чакат някой да ги забележи и повика, нищо няма да постигнат.

А пък имам и едно съмнение: даже и честен и досега неоцапан българин, като се добере до властчицата, се променя, и нищо чудно и той да се оцапа - такава е, уви, човешката природа. Такива като Бойко и Цветан, дето са орисани да си останат все честни и неоцапани, май наистина се броят на пръсти. Но е добре че поне тях имаме. А без тях пък какво ли щяхме да правим?!

Ох, не знам вече какво да каже човек. Много са объркани работите. На моменти изглеждат безнадеждни. Бат Бойко (той на мен не е бат де, връстници сме, но както и да е, тъй го нарича народът) отвреме-навреме казва някоя свежа мисъл, то от даване на толкова интервюта няма начин човекът да не каже и нещо по-така, ама то само със свежи мисли работата не става. Човек има чувството, че само се приказва, само се натиска бутона на свирката на локомотива, ала пара за да се помръдне тоя локомотив от мястото май няма: всичката пара отива за пищялките. Имам грозни съмнения, че работите още повече се объркват, и ги обърква самият премиер: как пък можа да се сети и да изтърси тая, че честните и неоцапаните били малко?! Ами сега какво излиза, тия, дето са около него, и дето е заложил на тях, са нещо като ангелчета, така ли?

Ний, обикновените честни хора, дето не напираме за власт, винаги сме си имали едно наум относно интимните мотиви, които тласкат напред кандидатите за власт и слава, а ето че Бойко сега потвърди съмненията ни. И това грози самата държава от разпадане. Ни повече, ни по-малко. Страшно може да стане. Или може да се оправят работите като се говорят такива опасни думи? Не знам. Ще видим. Отсъденото ще се случи...

(Забележка: Понеже бързам за работа и понеже съвсем импулсивно написах тоя текст, имам чувството, че се изложих с него, ала нямам време да прецизирам изразите си. Страх ме е да не съм се издал, нищо чудно да се възприеме, че все едно потайно ламтя за власт, слава, пари и прочие. Не е така. Та по тази причина ви моля да не обръщате сероизно внимание на написаното в горния коментар, то беше нещо като опит за задявка. Не съм мислил и не мога да мисля това, което написах. Туй моля да имате предвид. Хайде чао засега и лек ден, да бягам на работа че пак окъснях!)



Абонирайте се! Подкрепете свободната мисъл и свободното слово в България тъкмо когато те са в страшна немилост!

(Забележка: Можете да получавате броевете на в-к ГРАЖДАНИНЪ за 2010 г. ако пишете на имейл angeligdb [@] abv.bg)

ВИЖ >>> кн. II на сп. ИДЕИ

2 коментара:

Анонимен каза...

Нещо интересно: http://www.mediapool.bg/show/?storyid=164290&srcpos=18

Анонимен каза...

1. Как така личностният (не обичам комунистическия израз "кадри") потенциал на България да е малък? Ами че България сменя политическия си елит като носни кърпички, все „нови” и „нови лица” искат българите - и непрекъснато ги получават. От 1989 колко гарнитури политици се смениха? В политиката влизаха все нови и нови хора, а българският народ точно това искаше. Последните две големи промени бяха 2001 и 2009. Очевидно България е неизчерпаем извор на политически дарования. Какво значи тук някаква си приемственост? Това са измишльотини на развитите демокрации, където се преизбират доказалите се политици. Ние тук не можем да си играем на приемственост. На нас ни дай перманента промяна.

2. Личностният потенциал на България, както впрочем на ВСИЧКИ демократични страни по света, наистина не е особено голям. Дори Обама имаше проблеми да окомплектова екипа си с качествени хора. Именно затова добрите хора трябва да бъдат разпознавани, ценени, пазени и преизбирани. Медиите винаги се концентрират върху отрицателните примери, но аз мога да изброя ред имена на компетентни и честни политици след 1989. Само че тях сякаш никой не ги забвлязва, те не са интересни за медиите и обществеността. Или доколкото ги забелязват, понякога нарочно ги слагат в графата на некадърните и корумпираните.

3. Истината е, че експертният политически потенциал на България, доколкото го има, е съсредоточен в СИНЯТА КОАЛИЦИЯ. Но отчасти по волята на избирателя, който не даде на СК нужната подкрепа, а отчасти и на ГЕРБ, който отказа коалиция със сините, СК е фактически извън управлението. Нямаше нищо по естествено от правителствена коалиция във формат ЕНП. Сегашното положение е тъжно, глупаво, в някаква степен абсурдно и дори трагично. Глупаво е да се откажеш по някакви си свои съображения от изполването на тези качествени и, общо взето, безкористни хора в такъв тежък за страната момент. И дори да не ги включиш в самия кабинет, нищо не пречи чрез редовни консултации да ползваш техните знания и опит. Но това си е решение на ГЕРБ.