Представена публикация

За всички, които се интересуват от моите коментари, беседи и от дискусиите, в които участвам!

Съобщавам, че всеки, който иска да следи моите всекидневни коментари и анализи, може да го прави като посещава редовно моята страница във фе...

четвъртък, 8 април 2010 г.

Тезата, че в миналото имало ценности, но те „се разпаднали” и днес, видите ли, живеем в духовна пустиня, е съмнителна

По повод на статията Как изглеждаме отдалеко: заради масовата лумпенизация цяло едно поколение остава в историята като "чалга поколение" се получи следния отзив, на който смятам, че трябва да се обърне особено внимание, поради което го публикувам отделно:

Аз не бих обвинил Би Би Си в целенасочен опит за подронване на авторитета на България, но от друга страна добре познавам журналистите, включително западните. Знайно е, че журналистиката обикновено се стреми към сензацията, клишетата, негативното, сенчестите страни на живота, без много-много да се задълбочава, да рефлектира и т.н.

Самият репортаж на Би Би Си очевидно е предназначен за широката, масова английска публика. А специално английската публика е прочута със своята страст към скандалите и „жълтините”. В абсолютно всяка страна по света може да се намерят отрицателни явления и прояви на ниска култура, ако търсиш целенасочено. Трудно ми е да си представя, че Би Би Си или която и да било медия ще направи репортаж за аристократите на духа на България (или на която и да било друга страна), каквито също има, най-малкото защото никой в Англия няма да го гледа освен може би малобройните английски аристократи на духа.

Не защитавам феномана „чалга”, тук две мнения не можа да има. Също така не се съмнявам, че има преднамерени опити на бившата ДС и производната й мафия да се възползва от това явление за политически цели. Само че примитивна масова чалга-култура винаги е имало и ще има. Аз например съм голям поклонник на античността, но не мога да си обясня как може гладиаторските борби и надбягването с колесници да са играели таква централна роля в античната култура. Това наистина е била мегапростотия. Също така решително не приемам коридата в Испания, Мексико и Южна Франция. Това е едно недостойно за цивилизовани хора „забавление”. Но не така мисли очевидно „корида”-мафията. А защо някоя телевизия не направи филм за английските футболни запалянковци? Може би трябва да приемем, че тези примитивни грубияни ли са визитната картичка на Англия? А какво да кажем за такива хиперпростотии като американския негърски рап или пък Мадона и Бритни Спиърс?

Нямам нищо против Америка, но трябва да прианзя, че вече решително не мога да понасям американската масова култура, която се натрапва на целия сват наистина като че ли със сила. Няма радиостанция по света, която да не излъчва американска попмузика. Няма телевизионен канал, който да не върти изпразнените от съдържание холивудски филми.

А по света има толкова много други интересни масови култури. Аз с удоволствие слушам по интернет например малайзийска, корейска, индонезийска, монголска и бирманска попмузика. И има много други страни освен САЩ, които произвеждат съвсем приемливи филми. Напоследък ми прави впечатление, че и руснаците се понаучиха да правят нелоши масови развлекателни филми. Времената на скучнотиите на Мосфильм и Ленфильм отминаха.

Всъщност ако става дума за висши духовни ценности, напразно ще ги търсим отвъд океана в Америка. Там има само пари и бизнес. Интелектуалци, посветили се на живота на духа, има главно в Европа и най-вече, разбира се, в Русия. Няма други интелектуалци, които така безкрайно да рефлектират върху света и живота, както руските интелектуалци, респ. руската „интелигенция”. И няма други хора, които да са толкова лишени от всякакъв прагматичен порив. Те само размишляват, страдат и никога не действат. Затова Русия изглежда, както изглежда и САЩ изглеждат, както изглеждат.

Тезата, че в миналото имало ценности, но те „се разпаднали” и днес, видите ли, живеем в духовна пустиня, е съмнителна. Първо, за периода 1944-1989 не може да става дума за квито и да било ценности или по-точно, тогава господстваха ценностите на комунизма, ще рече: на класовата борба и ненавист, на репресиите, доносничеството, несвободата. Ако наистина има разпад на ценностите, то той е започнал при всички случай след 1944, а може би и преди това. Масовата лумпенизация и опростачване на са продукт на живота след 1989, а именно на комунистическата епоха. Чалгата не предлага фалшиви ценности, а просто не предлага НИКАКВИ ценности. Друг е въпросът дали масовата култура изобщо трябва непременно да предлага някакви ценности. Защо всичко в живота трябва да е натоварено с дълбок смисъл? Аз не приемам чалгата насериозно, а като шегичка. Предполагам, че няма поклонник на чалгата, който да я взема наистина насериозно. Всъщност от музикална гледна точка чалгата се състои от точно два елементарни, непрекъснато повтаряни акорда. Само че Би Би Си май е приело чалгата насериозно и е привидяло някакъв дълбок смисъл там, КЪДЕТО НЯМА НИКАКЪВ СМИСЪЛ И НИЩО ЗА АНАЛИЗИРАНЕ. Между другото не е вярно, че чалга-културата в България била разцъфнала едва след 1989. Специално в Западна България и преди 1989 масово се слушаше, и след 1989 се слуша сръбска чалга, защото там безпроблемно се приемат сръбски телевизионни и радиостанции.

Но нека не митологизираме „доброто старо време”, защото Европа както уж имаше велики ценности, така през ХХ век преживя две изключително брутални Световни войни. След 1945 ценностите уж се разпадали, но е факт, че с изключение на войните в бивша Югославия Европа вече 65 години се радва на мир, един от най-дългите спокойни периоди в европейската история. Така че нашата епоха може би съвсем не е толкова лоша, но това ще каже историята, за нас като съвременници е трудно да съдим. Интересно имали ли са древните гърци от класическата епоха усещането, че живеят в благодатно време? А дали българите при цар Симеон Велики са съзнавали, че живеят в Златния век?

„Така например, най-продаваното българско списание за всички времена представя популярна фолк звезда на корицата си, а рекорда за най-продаван албум в историята на българската музика също се държи от чалга певица.”

Щях безкрайно да се учуда, ако не е така. Във вестник „Над 55” мисля, проф. Андреей Пантев се учудваше, че чалга-звездите събирали цели стадиони, а Валери Петров не можел да събере и един салон хора на литературно четене. Ами посочете ми страната на света, в която оперните и концертни сгради са с размерите на футболен стадион, докато футболните стадиони имат по 1000 места. Няма такава. Затова не е учудващо, че пианистът Димо Димов наскоро издаде първия си албум на 55 години, докато някои чалга-певици вече имат сигурно по 10 албума. Оказва се също така, че неотдавна на концерт в САЩ на пианиста Marc-André Hamelin, смятан от някои за най-големия техник на нашето време, залата била полупразна. Позор! Само че залите и стадионите на концертите Мадона не остават полупразни.

Не мога и да се съглася и с Би Би Си, че „Всеизвестна истина е, че на беден народ му трябват зрелища.” - На богатия народ му трябват още повече зрелища. Колкото по-богат ставаш, толкова повече развлечения са ти необходими, за да избягаш от скуката и сивотата на ежедневито. Упадъкът на Рим например идва именно с богатството и охолството.

Написа: Анонимен


Абонирайте се! Подкрепете свободната мисъл и свободното слово в България тъкмо когато те са в страшна немилост!

(Забележка: Можете да получавате броевете на в-к ГРАЖДАНИНЪ за 2010 г. ако пишете на имейл angeligdb [@] abv.bg)

ВИЖ >>> кн. II на сп. ИДЕИ

1 коментар:

Анонимен каза...

След като е показала просташката страна на България, бих предложил на Би Би Си да направи репортаж и за „другата България” - България на духа и финеса - например за големия пианист-шопенист Людмил Ангелов, който от години преподава в Испания и концертира по света. В едно свое интервю той прави следното сравнение между българската и испанската публика:

Изпитвате ли носталгия по България и кое ви липсва най-много в Испания?
- Преди всичко приятелите. И може би в известна степен българската ми публика, която е ДОСТА ПО-ЗАПОЗНАТА С МУЗИКАТА. В Испания публиката е много сърдечна и отзивчива, но в по-голямата си част НЕ ЗНАЕ МНОГО ЗА МУЗИКАЛНОТО ИЗКУСТВО.

Нима? О чудо, оказва се, че не само чалагджиите се радват на популярност в България:

Публиката разграбва билетите за “Людмил Ангелов свири Шопен”

Билети на самата сцена пускат за концерта на Людмил Ангелов в зала "България" заради огромния интерес как виртуозът - преподавател и директор на Международния музикален фестивал в Толедо, Испания, ще свири Шопен.

............................
От няколко години насам камерните ви концерти в България се местят в голяма зала заради интереса на публиката. Успех ли е това или е просто пътуване?

- Лаская се да мисля, че е успех, след като при предишното ми гостуване залата бе отново пълна. Пътят на един музикант минава през много и най-различни зали. Надявам се, че моят винаги ще минава през София и България за среща с моята любима публика – българската. Много съм щастлив да свиря тук на откриването на Европейския музикален фестивал с една изцяло Шопенова програма.

..................................

Та като е толкова компетентна по отношение на българската музикална култура тази журналистка от Би Би Си, бих я попитал дали знае кой е Людмил Ангелов и нека бъде така добра да ми изброи пет произведения от Шопен. А можа да каже и нещо за уникалната българска народна музика с нейните неравноделни тактове и странни хармонии. И да ни съобщи колко концерта за пиано има Панчо Владигеров и кой най-много харесва. Също така бих се радвал да науча отношението й към Алексис Вайсенберг и Димитър Ненов.