За да излезе в утрешния брой на в-к ГРАЖДАНИНЪ, пък и заради стойността й - статията е превъзходна, забележителна, носеща една трудна за признаване истина, без която обаче нищо няма да постигнем! - препубликувам тук статията на г-н Иво Инджев Катин, Катон и катилите. Правя това с любезното разрешение на автора.Държавният архив на Русия публикува онлайн секретни документи за клането на полски офицери в Катинската гора през 1940 година само три седмици след нелепата смърт на полския президент Лех Качински, близо до демоничната гора. Новината съобщи елетронното издание на KievPost. Оповестяването на документите е станало със заповед на руския президент Дмитрий Медведев. Досиетата са били разсекретени още през 1990, но до момента достъп до тях са имали само изследователи и експерти. Документите вече са публикувани на сайта Rosarkhiv.ru. (Frog news)
Полша се бори от години за тази тъжна победа на истината и справедливостта. Плати за нея с цената на поредна национална трагедия на руска земя, приземена от колективен ковчег “made in USSR”, какъвто се оказа самолетът на президента Качински край Смоленск.
Питам по този повод колко столетия и катастрофи ще бъдат нужни на България, за да си заслужи подобно изстрадано, принудено уважение от руска страна по отношение на българските архиви, съхранявани в Русия на правата на окупационна сила, която не дължи обяснение на влюбените в своите окупатори братушки?
Една от разликите между България и Полша по отношение на терора в условията на съветска окупация е, че тук разстрелите, умъртвяванията със сопи, кланетата с мотики, брадви, и др. сечива на селско-работническия бит, както и живите клади, бутането от скали на жертвите, до днес остават в графата “минало (отлично) свършено”.
Българският Катин е труп, накълцан на парчета от масовия убиец. Разчленените му части са пръснати из цяла България и са преднамерено обречени на неразпознаваемост. Няма и помен от воля международна комисия да изследва вината за тези престъпления, които в самата България не предизвикват въпроси.
Жертвите тук са подбирани на същия принцип, както в Катин: офицери, стражари, държавни и общински служители, свещеници и изобщо “гадове”, подлежащи на масово заколение по законите на съветското беззаконие и неговата “вечна дружба” на местна почва. Измеренията на масовото убийство в България, особено на глава от обезглавеното откъм интелигенция население, вероятно надхвърлят броя на труповете в масовия гроб в Катин.Но българският Катин е по-страшен и с още нещо: не само с благосклонната към палачите забрава, но и с незабравимия ужас той да бъде дело на българи, насърчени, поощрени и закриляни от съветските им началници да бъдат катили на своите сънародници по “класов” признак (на арабски “катил” е “убиец”).
Успехът на упоритите поляци да получат признание за престъплението в Катин ми напомня за Катон, който завършвал речите си в древния Рим с: “Прочее, Картаген трябва да бъде разрушен”. Което и станало, в крайна сметка.
Трябва ни не толкова Катон за Катин, колкото “крайна сметка”. Тя трябва да бъде поискана от самите нас. Никой друг не може да плати за разрушаването на нашия Картаген и да прекрати паническите войни на България срещу България. В древността пуническите са продължили столетия между Рим и Картаген. На нас и десетилетията вече ни дойдоха повечко.
Абонирайте се! Подкрепете свободната мисъл и свободното слово в България тъкмо когато те са в страшна немилост!(Забележка: Можете да получавате броевете на в-к ГРАЖДАНИНЪ за 2010 г. ако пишете на имейл angeligdb [@] abv.bg)
ВИЖ >>> кн. II на сп. ИДЕИ
Няма коментари:
Публикуване на коментар