Елини ли са били древните македонци или варвари - и варвари ли са съвременните комуноидно-сърбомански "македонци"?

По темата Провокиращи мисълта твърдения за съвременните гърци се получиха интересни коментари, на които смятам, че трябва да се отдели специално внимание - което и правя с настоящия постинг:

Анонимен каза: Авторът не е прав за Александър. Македонците са гръцки народ по език, макар културата им да е до известна степен самобитна. За Византия е съвсем прав. Гърците управляват в периода на нейн дълбок упадък.

За славяните тезата е пресилена. Съвременните гърци са микс от старото елинско население, араби и славяни. Наистина не са 1:1 с древните, но кой ли е? Нима ние сме същите с прабългарите?

Анонимен каза: Сърдечно благодаря за вниманието към моя пост. В случая сме в блог повече философски и политически, не толкова исторически и езиковедски, но понеже философията в някаква степен обхваща всички аспекти на знанието, няколко кратки бележки към горния коментар.

Наистина има спорове по този въпрос, който до днес е политически натоварен, но античните македонци първоначално вероятно не са били гърци по език. Гърците, особено атиняните, са ги смятали за варвари или полуварвари. Един от най-големите балканисти проф. Владимир Георгиев в своята книга „Траките и техният език” (София, 1977) пише следното:

„Македонският език е засвидетелстван твърде оскъдно. Известни са стотина глоси, т.е. думи, означени у древни гърцки автори като македонски. Някои от тези думи са обаче заемки от гръцки език, защото гръцкото влияние върху македонски е започнало твърде рано... От това съпоставяне... на тракийски и македонски личи, че тези два индоевропейски езика са различни един от друг. От друга страна... показва ясно, че македонският език съществено се е отличавал от гръцки... в една доста отдалечена епоха, вероятно III-то или IV-то хилядолетие пр. н. е. гръцки, македонски и фригийски са образували една обща група, която се е разпаднала твърде рано на три различни езика. От средата на I-то хилядолетие пр.н.е. започва погърчване ма македонския език, което завършва с пълното му изчезване.”

Гръцката свобода е унищожена от Филип Македонски в битката при Херонея през 338 пр.н.е., когато той побеждава обединените войски на атиняни и тиванци. Големият му противник е прочутият оратор Демостен. Така че аз подканям отново гърците да решат дали Филип просто ги е обединил или пък ги е покорил. Последното е по-близко до истината. След 332 пр. н.е. демокрацията в Атина е премахната от македонците.

Византийците никога не са се смятали за „византийци” или гърци. В цялата си история те са се наричали „ромеи”, т.е. римляни. Византия не е считала себе си за някакъв наследник или приемник на Римската империя, а за САМАТА СТАРА РИМСКА ИМПЕРИЯ. До VII век официалният език на Византия е бил латинският, после е сменен от гръцки. Юстиниан например, родом от романизираната тогава днешна Македония и с роден език латински, е говорел гръцки със силен акцент. Но още във времената на класическата Римска империя гръцкият е бил нещо като втори официален език и лингва франка в източната част на империята и императорските укази на Изток често са били обявявани и на гръцки, за да са разбираеми за мнозинството поданици там.

В късната античност Гърция е подложена на големи варварски нахлувания, като най-важните са тези на славяните през VI и VII век. Император Константин Багренородни открито заявява: „Цялата земя беше пославянчена и варваризирана.” Сериозните учени, включително Арнолд Тойнби, отбелязват, че при това ЦЯЛОТО гръцко население е прогонено или унищожено, поради което средновековните и съвремнните гърци нямат никаква връзка с древните гърци и техният елинизъм е изкуствен. Според тези автори съвременните гърци НЯМАТ НИТО КАПКА АНТИЧНА КРЪВ. Дори през 1204 г. франките при нашествието си в Пелопонес откриват, че там живеят славянските племена езерци и милинги.

Но това не е всичко. Гърция изпитва и много мощно албанско влияние. Така например през XIX век Атина има 24% албанско, 32% турско и само 44% гръцко население, а прословутото селище Маратон е изцяло албанско. През XIV и XV век мнозинството от населението в Пелопонес е албанско!

Освен това в Гърция има и силно турско, влашко и др. влияния.

«Чисти» народи няма никъде по света, но колкото до българите, то всички знаем лансираната особено в комунистическата епоха теория за техния смесен тракйско-славянско-(пра)български произход с акцент върху славянската компонента. Тази теза не издържа критика. Бих обърнал внимание на книгата на Пламен Цветков «Славяни ли са българите?», в която той достига до еднозначното заключение, че българите открай време са най-вече БЪЛГАРИ. При това според него българската държава през цялото средновековие е водела една отявлено антиславянска политика. Митът за славянството на българите е една от най-големите самоизмами в историята. Още Паисий, за когото знаем, че е ползвал много неизвестни или недостигнали до нас източници, при своите проучвания открива истината за българите, но я скрива ужасен, защото му се струва, че българите вероятно са сродни с турците. Което прочем не е съвсем правилно, защото българите са по-стар народ от турците. ТАКА ЧЕ БЪЛГАРИТЕ, ЗА РАЗЛИКА ОТ ГЪРЦИТЕ, ВСЕ ОЩЕ СА ДО ГОЛЯМА СТЕПЕН ТЪЖДЕСТВЕНИ С (ПРА)БЪЛГАРИТЕ и в случая имаме етническа приемственост, която липсва при гърците.

Що се отнася до историческите отношения българи-гърци, всички знаем за силната тенденция през XIX век към гърчеене у някои българи. Голяма част от уж гръцкото население в българските земи по онова време всъщност не са били гърци, а гърчеещи се българи. В един момент е имало реална опасност от елинизиране на голяма част от българското население. Между другото гъркоманите са били много силни в Пловдив и особено в Станимака (Асеновград). Симеон Радев:

„Власите в Ресен съставляваха икономическата сила на гърцизма; численост му даваха гърчеещите се българи или тъй наречените гъркомани. Гъркоманията – или гърколудието, както казва Раковски, превеждайки тази дума буквално от гръцки – е съществувала и в другите български земи, но не всякъде по същите причини. В Пловдив например тя е била един вид претенция за патрицианство и култура. В Ресен нямаше нищо подобно. Гъркоманите в Ресен не се мислеха в нищо по-горе от българите. Те не смееха даже да се казват гърци.”

Из Википедия за Асеновград:

„Много от храмовете по това време се превръщат в институт за претопяване на българите в елиногласни. Колкото повече българи употребяват гръцки език, толкова повече са и приходите за църквата и фанариотското духовенство. През 1847 започва отпорът срещу фанариотщината — в Марашката махала на града се изгражда първата бълграска черква и българско училище... Станимака изрично е изключен от фермана за създаването на Българската екзархия.[4] До началото на 20 век Станимака си остава преобладаващо гръцки град с около 9 хиляди души население, затова и макар в него да е основан революционен комитет през 1876 година, градът не взима активно участие в революционните борби през Българското възраждане.”

Така че това, което казва г-н Грънчаров за елинизираните роднини на съпругата му, не е нещо ново. Между другото потискането на българското малцинство, каквото в Гърция все още има въпреки преселенията, обмена на население с България и репресиите, не е от вчера. Гърците дори не признават българите за малцинство, а ги наричат „славяногласни елини”. Някога е било забранено да се говори български дори у дома. Който се интересува от темата, нека гледа филма „Един народ сме”, който може да се намери на няколко места в интернет. Особено в западна Егейска Македония българският елемент е все още добре запазен.

Интересен случай е Григор Пърличев, който, както е известно, е владеел гръцки до съвършенство. През 1860 г. участва в ежегодния поетичен конкурс в гръцката столица и спечелва първа награда и лавров венец с поемата си „Арматолос“ (Сердарят, Войводата). Комисията и литературната общественост наричат Григор Пърличев „втори Омир“. Предлагат му стипендия за университетите в Оксфорд и Берлин, но той отказва: „Обичам народността си повече от живота си…Ако спечелих лавров венец, спечелих го геройски, без да тропам по ничия врата … Българин съм... Не се отказвам от своята народност!”

С първите си поетически опити — „Сердарят“ и „Скендербей“ Григор Пърличев принадлежи на две национални литератури — гръцката и българската, духовно е съпричастен на две национални култури.

В автобиографията си той пише: „Дотолкова ние, българе[те], сме били ругани и презрени от всите народности, чтото време е вече да се опомним. Като чете човек народните ни песни, дето всека хубавица се нарича гъркиня, неволно ще заключим, че клетото самопрезрение е знак на българщината. Време е да се покажем хора между хората. Българското трудолюбие редко се намира в другите народи; то ни е облагородило; то е било, е, и ще бъде наше спасение. Ако е истина, че безделието е майка на всите зла, то тъй също истинно е, че трудът е баща на всите добрини. Какво преимущество могат да имат пред нас другите народности?

Като слушал съм всеобщите над българщината ругания, целий живот съм прекарал с мисълта, че не струвам ничто. Тази съща мисъл ме отстранявала от най-високите кръгове на обществото, без които никой не бива знаменит гражданин, нито списател. Верно е, че горделивий никога не прокопсува, но верно е такожде, че и който презира себе си, е самоубийца. Първия грех, разбира се, е по-опасен; но ние, българе[те], треба да се пазим повече от втория: треба да уповаваме на силите си, на трудовете си.”

Абонирайте се! Подкрепете свободната мисъл и свободното слово в България тъкмо когато те са в страшна немилост!

(Забележка: Можете да получавате броевете на в-к ГРАЖДАНИНЪ за 2010 г. ако пишете на имейл angeligdb [@] abv.bg)

ВИЖ >>> кн. II на сп. ИДЕИ

Добави в Svejo