Представена публикация

За всички, които се интересуват от моите коментари, беседи и от дискусиите, в които участвам!

Съобщавам, че всеки, който иска да следи моите всекидневни коментари и анализи, може да го прави като посещава редовно моята страница във фе...

понеделник, 12 април 2010 г.

Б.Борисов по съвсем същия начин, подобно на правешкия простак, се стреми да гъделичка простодушната народна душа

Комитата e публикувал интересен текст под заглавие Ела, кризо, изяж ме!, в който изразява някой свои безпокойства, породени от управлението на Бойко Борисов. Той твърди, че наблюдава "същите предкризисни признаци - като по времето на последните години на управлението на Тодор Живков", и дори изрежда някои аналогии в тази насока; съветвам ви, прочетете написаното от него. Прочетеното мен ме подбуди да напиша и аз кратък коментар под постинга му, ето какво споделих там:

За жалост, впечатленията и наблюденията ти са верни, и други хора имаме аналогични усещания. Така че и сега, подобно на мъгла, се стеле аналогичен абсурд. Ала ако искаме да сме верни и на истината, трябва да добавим, че ситуацията въпреки всичко е принципно различна - въпреки набиващите се на пръв поглед аналогии.

Това, че Бойко Борисов ("бато") често сякаш е имитатор на Тодор Живков ("тато"), че явно се стреми по същия начин като правешкия простак да гъделичка простодушната народна душа, е безспорно; ала все пак трябва да имаме предвид, че в тази насока Т. Живков беше "първообразът" и "оригиналът", а сега насреща имаме карикатура, неумело копие, пародия.

Освен това Тодор Живков, въпреки че му се смеехме, беше и страшен, а Б.Борисов, ако се опита да стане и в това отношение подобен на учителя си бай Тодаря, т.е. ако продължи да засилва тенденциите към нескриван авторитаризъм на управлението си, рискува да си строши главата, да загуби всичко; все пак България сега е член на ЕС, а не на комунистическия лагер. Смятам, че Б.Борисов си дава сметка за това, въпреки че нищо чудно някой да му пусне мухата да почне да работи за това да стане нещо като наш Путин, "бащица" и прочие.

Да, ама не: Русия никога не е и помирисвала демокрацията и свободата (с изключение на на 2-3 елцинови годинки), докато ние, макар че също сме с млада, пародийна, трафаретна демокрация, но все пак имаме сериозни наченки на демократичност; въпреки че и у нас, и в Русия господства всъщност все една и съща българо-руска ченгесаро-кагебистка мафия и олигархия.

Та в тази връзка ми се иска да вярвам, че Б.Борисов и управлението на ГЕРБ няма да успеят да подхлъзнат страната към един лош путино-лукашенковски вариант на олигархичен авторитаризъм. И това ще стане по една единствена причина: България е в ЕС и трябва да се съблюдава известно приличие.

Пък и ние, българското гражданско общество, колкото и да сме заспали, все пак, чини ми се, имаме сили да се противопоставим и да противодействаме. Ала ако на едни следващи избори Б.Борисов успее да вземе пълно мнозинство, т.е. ако успее да изсмуче електората на СДС-ДСБ, на традиционната десница, нещата тогава ще станат сериозни.

За щастие клоунадите и издънките, които се разиграват пред очите ни, ще подтикнат повече хора да се позамислят; да се надяваме де, но не е сигурно. Щото какъвто ни е "матрьялът", такова ни е правителството; на такъв "матрьял" - такъв напет премиер с байтодорова осанка се аресва; що да праиме, от матрьяла сичко зависи...


Абонирайте се! Подкрепете свободната мисъл и свободното слово в България тъкмо когато те са в страшна немилост!

(Забележка: Можете да получавате броевете на в-к ГРАЖДАНИНЪ за 2010 г. ако пишете на имейл angeligdb [@] abv.bg)

ВИЖ >>> кн. II на сп. ИДЕИ

6 коментара:

Анонимен каза...

Всякакви аналогии Тодор Живков- Бойко и България-Русия са абсурдни. Бихме могли да кажем: за съжаление (ще поясня защо "за съжаление") няма абсолютно никакви предпоставки за авторитаризъм в България, нито субективни (поради липса на подходящи личности), нито обективни – вътрешни и външни условия за това. Не е случайно, че след 1989 в България не е имало дори за миг авторитарен уклон. Основната причина за това е, че РУСИЯ и свързаната с нея българска мафия НЯМАТ НИКАКЪВ ИНТЕРЕС ОТ ПОДОБНО РАЗВИТИЕ. За мафията много по-изгодна една слаба, анархистична, хаотична българска държава, защото в мътната вода най-добре се ловят риби. В действителност на България е нужна един вид диктатура, но, разбира се, не по модела Путин или Лукашенко, а нещо като ДЕМОКРАТИЧЕН „ДИКТАТОР”, който в РАМКИТЕ НА ЗАКОНА, НО С ЖЕЛЯЗНА РЪКА ДА БОРИ МАФИЯТА, КОРУПЦИЯТА И РУСКОТО ВЛИЯНИЕ В СТРАНАТА. Най-близко до това след 1989 беше Иван Костов. Неслучайно неговите противници му лепнаха прякора „Командира”. И неслучайно именно Командира беше набързо свален от КГБ и заменен от Симеон, при който хаосът се завърна с пълна сила. Забележете какво направи КГБ: замени силния Костов, който въвеждаше законност и създаваше ред, със слабия Симеон, който допусна отново анархия. Това ясно показва какви са интересите на Москва в България – определено не в посока на авторитаризъм, а най-малкото в посока демократичен авторитаризъм а ла Костов.

Ангел Грънчаров каза...

Приемам, че има резон в думите Ви; но ми се струва, че и КГБ все нещо е научило и изглежда е способно на напредък; за да се избегне опасността в България да се утвърди непроруско, а именно прозападно силно управление, нищо чудно да са решили оттук-нататък да прокарват мимикриращ, уж прозападен авторитаризъм от типа на Бойковия, щото открит авторитаризъм а ла Путин явно е неудобен за пред ЕС вариант. Впрочем, аз ще съм първият, който ще се радва най-много ако се окаже, че Вие сте напълно прав в твърдението си, че няма опасност Б.Борисов да прави свое силно "вечно управление", сиреч, да се превръща в бащица на благодушния народец. Ала аз имам други усещания, само времето ще покаже кой е по-прав...

Комитата каза...

Ами аз затова говоря за ПОСЛЕДНИТЕ 2-3 години на Живков, защото тогава беше трагикомичен хаос и анархия, а не за твърдата ръка на диктатурата, която беше до 85-та.Никъде не съм споменал диктатура в текста, а само палячовщина.

Ангел Грънчаров каза...

Да, така е. Аз обаче се опасявам от пълзящ авторитаризъм, който е навечерие на диктатурата. Който е път към диктатурата. Даже и да не стигнем до фактическа диктатура от типа на Путиновата, тенденцията към нея е нещо, което не може да бъде приветствано от ония, които се считат за демократи. Впрочем, доколкото ми е известно, и при вземането на властта от Хитлер (по напълно демократичен начин) почти никой не е вярвал, че той ще установи след годинка-две такава яростна диктатура. Винаги е по-добре да се предупреждава за някаква опасност, за да е гражданското общество нащрек, понеже другият, по-лошият, вариант е да се самоприспиваме - или да се оставим да ни приспиват...

Анонимен каза...

Здравейте!,с радост и чест чета статиите ви,качествени са.Имаше един анекдот,който винаги съм считал за тъпизъм:-Ханс Грубер попитал концлагеристите,искате ли да ви сменим белъото,те отвърнали дружно,дааааааааа.И той издал заповед:-първа с трета,втора с четвърта барака.......Сега да ви се струва,че чувате нещо подобно от Бойко.......

Анонимен каза...

Съгласен съм, разбира се, че винаги трябва да сме нащрек за авторитарни уклони и тенденции, защото никой не знае какви идеи и сценарии се въртят в главите на кагебистите. От съществуващите политици в България обаче просто у никого не виждам необходимите качества за автентичен диктатор, вкл. у действащия премиер. Всъщност вие (Ангел Грънчаров) като психолог може по-добре да определите това. Има обаче и нещо друго:

Посткомунистическите общества се отличават с една много важна особеност, включително от класическите комунистически системи: ИСТИНСКИТЕ УПРАВНИЦИ ОБИКНОВЕНО НА СА НА ПРЕДНА ЛИНИЯ. Затова Путин например не е автентичен диктатор като Сталин, Хитлер или Франко например. Той е марионетка на задкулисни олигаргхически кръгове, които са го издигнали и го подкрепят. Задачата му е просто да играе силния мъж и диктатор за пред руснаците и света. Всъщност Сталин беше първият и последен истински комунистически диктатор в СССР. След него Хрушчов възстанови „ленинските принципи на колективно ръководство”. Никой генерален секретар след Сталин вече нямаше тези диктаторски правомощия, всички бяха принудени да се съобразват с Политбро и ЦК. Все пак по време на комунизма се знаеше кой управлява дадена страна: генералният секретар, Политбюро и ЦК. Докато сега нещата са много по-неясни. Кой управлява днес Русия? Номинално и формално Путин и Медведев, в действителност обаче ред сенчести кръгове, които вероятно непрекъснато се прегрупират, плетат интриги вкл. един срещуи друг и дърпат конците отзад.