В оня спор за "предимствата и недостатъците на социализма и капитализма", който подехме на едно място, някой анонимен е написал нещо, по което си струва да се разговаря; ето първо какво е написал той и след това можете да видите какво счетох за нужно да му отговоря аз:
Лично мое мнение е, че между два избора винаги има и трети. Нито комунизма, нито капитализма водят към нещо добро. И докато има хора който се борят между двете идеологии коя е по добра няма да се намери правия път, който е заглушен от глупави спорове. Единственият спор, който може да съществува е коя от двете системи е по-скапана и по-утопична. Между другото комунистите оцеляват и в двете еднакво добре, даже в капитализма крадат повече.
А ето и моя коментар; отначало си мислех, че ще бъде съвсем кратък, а после се оказа, че е по-добре да му отговоря кажи-речи изчерпателно:
По повод изказването на последния анонимен една забележчица:
Най-изгодното за комуно-социалистите е тяхната варварска представа за обществено устройство, при която едни ще работят, а "другарите" ще лапат, да бъде приравнявана с това най-естествено и нормално устройство на отношенията, което имаме при обществото на свободния пазар, именувано неправилно "капитализъм" (то си е тъкмо свободно пазарно общество, а не нещо друго!). Ако комуналната представа на социалистите за обществено устройство бъде възприета като алтернатива на свободното пазарно общество, то това е признание, че за социалистите са неприемливи най-базисните ценности, до които в своето развитие е стигнала човешката цивилизация: свободата и самодейната индивидуална личност.
Помислете малко какво излиза: самата дума "социализъм" подсказва, че за социалистите (да не говорим за кръвните им братя, комунистите) социумът (в лицето на държавата, или пък комуната) трябва да доминира над личността, което не оставя и помен от човешката свобода: когато другите (в лицето на държавата) имат приоритет, личността бива потисната, използвана, ограбвана и прочие.
"Капитализмът" пък, т.е. свободното пазарно общество, се покои и основава тъкмо на двете велики ценности, до които в своето историческо, културно и духовно развитие е достигнало човечеството: суверенната човешка личност и нейната свобода. Около тия базисни ценности възниква цяла звездна система от други ценности, а именно частната собственост, пазарът, неотнимаемите човешки права на индивида, уважението на другия човек и прочие.
Свободното пазарно общество за разлика от всички видове комунизми и социализми не е изобретение на някакъв болен мозък, а е творение на самия живот; то е отговорът, който човешките същества са намерили на призива на самия живот; затова "капитализмът" е толкова жизнеустойчив, адаптивен към потребностите на самия живот, затова той е вечната форма, в която може да се побере животът и преди, и сега, и в бъдещето. А социализмите са еднодневки, понеже нарушават базисни и субстанциални принципи, отговарящи на човешката природа и на живота. Разсъдъчно-утопичните социализмо-комунистически модели на обществено устройство затова винаги водят до страшни човешки трагедии: до поголовна бедност, до морална и личностна деградация на огромни слоеве, до масови разбойничества и кражби от всякакъв вид и характер, до посегателства спрямо самия живот, ексцесии от всякакъв род, убийства, кръвопролития и какво ли не.
С горното аз не казвам, че "капитализмът" е панацея или пък е "съвършено обществено устройство"; няма такова нещо. Ако вярно бъде разбрано казаното, ще се установи, че най-ценното при него е, че благодарение на откритостта му към свободата и живота, капитализмът е най-гъвкава, динамична и адаптивна форма на социален живот, която осигурява простор за творческите изяви на свободните и суверенни индивидуалности и техните дарования. Оттук "капитализмът" черпи своята непресекваща жизненост и екзистенциална пълнота. Той е способен да решава противоречията си, от кризите винаги излиза по-силен, докато социализмите са социални режими на непрекъснат обществен и морален упадък, на разрухата и на провала навсякъде и във всичко.
Търсенето на "трети път", който вие, драги анонимен, предлагате, е опит за правене на "дървено желязо"; желязото, каквото и да го правите, все си е желязно. Да се обединяват "социалистически форми на разпределение" (социализмът е силен в разпределението, не в създаването и в производството, а в лапането на вече произведеното от други!) с капиталистическите начини на производство на благата е тъкмо този бленуван най-вече от социалистите "трети път", понеже за да има какво да се разпределя то преди това трябва все пак да бъде произведено.
Затова левите в Западна и Северна Европа, подобно на паразитите, и насърчавайки най-долните страсти в човешката природа, са правили в изминалия ХХ век опити за "социализирването на капитализма", за повишаването на неговата "социална справедливост". Тоест, отбележете, не за усъвършенстване на справедливостта на капитализма - той, впрочем, е най-справедливата и хуманна обществена структура - а за повдигане на неговата "социална справедливост". Ако вникнете в това какво означава не просто справедливостта, а "социалната справедливост", вдъхновяваща толкова социалистите - те, виждаме, дори са големи песнопойци, те предпочитат песни да пеят за труда, само и само да не работят! - ще разберете толкова порочната същност на социализма, срещу която ние, дясноориентираните хора, решително заставаме.
А ние искаме това: да не се насърчава склонността на някои слоеве към паразитиране, да се пресичат възможностите някой да се облагодетелства неправомерно от резултатите на труда на друг човек, т.е. индивидите да бъдат насърчавани към толкова естествената проява на тяхната жизнена дейност: да поемеш собствения си живот в своите ръце, да работиш целеустремено за своя личен успех и просперитет, което по обиколен път, когато тази нагласа почне да се споделя от мнозинството от хората, неизбежно прави цялото общество богато и доволно. Да не се пречи на най-активните слоеве да изразяват своя творчески потенциал, напротив, те да бъдат насърчавани. Държава да има доверие на индивидите да се справят сами в предизвикателствата на живота - екзистенциални, икономически, социални, психологически и пр. Държавата да изпълнява перфектно своите задължения по сигурността, законността и пр., т.е. да създава най-благоприятни условия за изява на индивидите, а не да им се меси, да им пречи, да вреди, като се настанява в сфери на дейността, където тя само разваля, обърква, спъва и пр.
А след като едно толкова рационално употребяващо човешкия и личностния си потенциал общество, каквото е обществото на свободата, наречено така неудачно "капитализъм", натрупва ресурс и богатства, тогава, разбира се, ще могат да бъдат подпомогнати ония индивиди, които наистина не могат да се справят сами: болни, инвалиди и пр., които заслужават помощ. Това е справедливостта, всичко друго, което предлагат социалистите, е демогогия и мошеничество. Затова социализмът иска да бъдат подпомагани едва ли не всички, а най-много да лапат, разбира се, таваришчите социалисти, щото тъкмо те ще разпределят, тъкмо те ще бъркат в каците с мед, ще си лижат ръцете и прочие благинки, от които се разтапя в такава неописуема нежност всяко социалистическо сърце.
Това исках да ви кажа, темата е благодатна, но да не прекалявам с думите: ония, които искат да разберат, и без думи разбират, ала ония, които не щат да разберат, на тях и най-простото по никакъв начин не може да им бъде обяснено. Социалистите никога няма да приемат ценностите на свободната и отговорна личност, на които се основава "капитализмът", по една най-проста причина: за тях капитализмът им е лично неизгоден, понеже той поставя всеки на заслуженото място. Правете си изводите кои и какви хора са предразположени към социализъм.
Ония личности, които чувстват напора на сили и таланти, не щат държавата да ги оправя или да им туря по нещичко с лъжичка в широко отворените усти; те считат това очакване за срамно и унижаващо достойнството им; те разчитат на себе си, на своето, не ламтят за чуждото - и не щат нищо наготово. Докато социалистите, както виждате, са вдъхновявани главно от идеята за ефикасно паразитиране от обществото и за носенето им на гърба от другите по една най-проста причина: понеже са некадърници, обречени да бъдат вечни аутсайдери, понеже ги мързи, по тази причина именно и пеят песни за труда, ала не щат да се трудят. И по тази причина ни проповядват социализъм, вместо да се захванат за някаква работа.
Това е истината, колкото и да е неизгодна за червените, за левите, за "социално-справедливите" паразити, каквито винаги са били социалистите. Погледнете само Гоце и Дмитрич, какво има да говорим повече?!
Лично мое мнение е, че между два избора винаги има и трети. Нито комунизма, нито капитализма водят към нещо добро. И докато има хора който се борят между двете идеологии коя е по добра няма да се намери правия път, който е заглушен от глупави спорове. Единственият спор, който може да съществува е коя от двете системи е по-скапана и по-утопична. Между другото комунистите оцеляват и в двете еднакво добре, даже в капитализма крадат повече.
А ето и моя коментар; отначало си мислех, че ще бъде съвсем кратък, а после се оказа, че е по-добре да му отговоря кажи-речи изчерпателно:
По повод изказването на последния анонимен една забележчица:
Най-изгодното за комуно-социалистите е тяхната варварска представа за обществено устройство, при която едни ще работят, а "другарите" ще лапат, да бъде приравнявана с това най-естествено и нормално устройство на отношенията, което имаме при обществото на свободния пазар, именувано неправилно "капитализъм" (то си е тъкмо свободно пазарно общество, а не нещо друго!). Ако комуналната представа на социалистите за обществено устройство бъде възприета като алтернатива на свободното пазарно общество, то това е признание, че за социалистите са неприемливи най-базисните ценности, до които в своето развитие е стигнала човешката цивилизация: свободата и самодейната индивидуална личност.
Помислете малко какво излиза: самата дума "социализъм" подсказва, че за социалистите (да не говорим за кръвните им братя, комунистите) социумът (в лицето на държавата, или пък комуната) трябва да доминира над личността, което не оставя и помен от човешката свобода: когато другите (в лицето на държавата) имат приоритет, личността бива потисната, използвана, ограбвана и прочие.
"Капитализмът" пък, т.е. свободното пазарно общество, се покои и основава тъкмо на двете велики ценности, до които в своето историческо, културно и духовно развитие е достигнало човечеството: суверенната човешка личност и нейната свобода. Около тия базисни ценности възниква цяла звездна система от други ценности, а именно частната собственост, пазарът, неотнимаемите човешки права на индивида, уважението на другия човек и прочие.
Свободното пазарно общество за разлика от всички видове комунизми и социализми не е изобретение на някакъв болен мозък, а е творение на самия живот; то е отговорът, който човешките същества са намерили на призива на самия живот; затова "капитализмът" е толкова жизнеустойчив, адаптивен към потребностите на самия живот, затова той е вечната форма, в която може да се побере животът и преди, и сега, и в бъдещето. А социализмите са еднодневки, понеже нарушават базисни и субстанциални принципи, отговарящи на човешката природа и на живота. Разсъдъчно-утопичните социализмо-комунистически модели на обществено устройство затова винаги водят до страшни човешки трагедии: до поголовна бедност, до морална и личностна деградация на огромни слоеве, до масови разбойничества и кражби от всякакъв вид и характер, до посегателства спрямо самия живот, ексцесии от всякакъв род, убийства, кръвопролития и какво ли не.
С горното аз не казвам, че "капитализмът" е панацея или пък е "съвършено обществено устройство"; няма такова нещо. Ако вярно бъде разбрано казаното, ще се установи, че най-ценното при него е, че благодарение на откритостта му към свободата и живота, капитализмът е най-гъвкава, динамична и адаптивна форма на социален живот, която осигурява простор за творческите изяви на свободните и суверенни индивидуалности и техните дарования. Оттук "капитализмът" черпи своята непресекваща жизненост и екзистенциална пълнота. Той е способен да решава противоречията си, от кризите винаги излиза по-силен, докато социализмите са социални режими на непрекъснат обществен и морален упадък, на разрухата и на провала навсякъде и във всичко.
Търсенето на "трети път", който вие, драги анонимен, предлагате, е опит за правене на "дървено желязо"; желязото, каквото и да го правите, все си е желязно. Да се обединяват "социалистически форми на разпределение" (социализмът е силен в разпределението, не в създаването и в производството, а в лапането на вече произведеното от други!) с капиталистическите начини на производство на благата е тъкмо този бленуван най-вече от социалистите "трети път", понеже за да има какво да се разпределя то преди това трябва все пак да бъде произведено.
Затова левите в Западна и Северна Европа, подобно на паразитите, и насърчавайки най-долните страсти в човешката природа, са правили в изминалия ХХ век опити за "социализирването на капитализма", за повишаването на неговата "социална справедливост". Тоест, отбележете, не за усъвършенстване на справедливостта на капитализма - той, впрочем, е най-справедливата и хуманна обществена структура - а за повдигане на неговата "социална справедливост". Ако вникнете в това какво означава не просто справедливостта, а "социалната справедливост", вдъхновяваща толкова социалистите - те, виждаме, дори са големи песнопойци, те предпочитат песни да пеят за труда, само и само да не работят! - ще разберете толкова порочната същност на социализма, срещу която ние, дясноориентираните хора, решително заставаме.
А ние искаме това: да не се насърчава склонността на някои слоеве към паразитиране, да се пресичат възможностите някой да се облагодетелства неправомерно от резултатите на труда на друг човек, т.е. индивидите да бъдат насърчавани към толкова естествената проява на тяхната жизнена дейност: да поемеш собствения си живот в своите ръце, да работиш целеустремено за своя личен успех и просперитет, което по обиколен път, когато тази нагласа почне да се споделя от мнозинството от хората, неизбежно прави цялото общество богато и доволно. Да не се пречи на най-активните слоеве да изразяват своя творчески потенциал, напротив, те да бъдат насърчавани. Държава да има доверие на индивидите да се справят сами в предизвикателствата на живота - екзистенциални, икономически, социални, психологически и пр. Държавата да изпълнява перфектно своите задължения по сигурността, законността и пр., т.е. да създава най-благоприятни условия за изява на индивидите, а не да им се меси, да им пречи, да вреди, като се настанява в сфери на дейността, където тя само разваля, обърква, спъва и пр.
А след като едно толкова рационално употребяващо човешкия и личностния си потенциал общество, каквото е обществото на свободата, наречено така неудачно "капитализъм", натрупва ресурс и богатства, тогава, разбира се, ще могат да бъдат подпомогнати ония индивиди, които наистина не могат да се справят сами: болни, инвалиди и пр., които заслужават помощ. Това е справедливостта, всичко друго, което предлагат социалистите, е демогогия и мошеничество. Затова социализмът иска да бъдат подпомагани едва ли не всички, а най-много да лапат, разбира се, таваришчите социалисти, щото тъкмо те ще разпределят, тъкмо те ще бъркат в каците с мед, ще си лижат ръцете и прочие благинки, от които се разтапя в такава неописуема нежност всяко социалистическо сърце.
Това исках да ви кажа, темата е благодатна, но да не прекалявам с думите: ония, които искат да разберат, и без думи разбират, ала ония, които не щат да разберат, на тях и най-простото по никакъв начин не може да им бъде обяснено. Социалистите никога няма да приемат ценностите на свободната и отговорна личност, на които се основава "капитализмът", по една най-проста причина: за тях капитализмът им е лично неизгоден, понеже той поставя всеки на заслуженото място. Правете си изводите кои и какви хора са предразположени към социализъм.
Ония личности, които чувстват напора на сили и таланти, не щат държавата да ги оправя или да им туря по нещичко с лъжичка в широко отворените усти; те считат това очакване за срамно и унижаващо достойнството им; те разчитат на себе си, на своето, не ламтят за чуждото - и не щат нищо наготово. Докато социалистите, както виждате, са вдъхновявани главно от идеята за ефикасно паразитиране от обществото и за носенето им на гърба от другите по една най-проста причина: понеже са некадърници, обречени да бъдат вечни аутсайдери, понеже ги мързи, по тази причина именно и пеят песни за труда, ала не щат да се трудят. И по тази причина ни проповядват социализъм, вместо да се захванат за някаква работа.
Това е истината, колкото и да е неизгодна за червените, за левите, за "социално-справедливите" паразити, каквито винаги са били социалистите. Погледнете само Гоце и Дмитрич, какво има да говорим повече?!
Абонирайте се! Подкрепете свободната мисъл и свободното слово в България тъкмо когато те са в страшна немилост!
(Забележка: Можете да получавате броевете на в-к ГРАЖДАНИНЪ за 2010 г. ако пишете на имейл angeligdb [@] abv.bg)
ВИЖ >>> кн. II на сп. ИДЕИ
2 коментара:
Честно казано, аз съм съгласен с анонимния. Третия път е социалдемокрацията, която се ползва ефективно в скандинавските държави.
Правите тънко разграничение между "социалдемокрация" и "социализъм", а те всъщност са едно и също нещо. По тази причина "третият" път за Вас се свежда до втория, до социалистическия, което показва, че той не е трети :-)
Публикуване на коментар