Представена публикация

За всички, които се интересуват от моите коментари, беседи и от дискусиите, в които участвам!

Съобщавам, че всеки, който иска да следи моите всекидневни коментари и анализи, може да го прави като посещава редовно моята страница във фе...

понеделник, 10 май 2010 г.

Дискусия: Духът на Балканите и българската идентичност

Текстът, който следва, е втора част (продължение) на текста Увод към историософското вникване в същината на Балканите като жизнен и човешки свят, а двата текста заедно в тази последователност са едно цяло, са статия, поставяща важни проблеми, която предлагам за дискусия сред мислещите посетители на блога:

Сега искам на наброски да нахвърлям някои мои идеи, които се надявам да бъдат разгледани и обсъдени.

Преди османската епоха Балкански свят не е съществувал, имало е Източно Христианство, имало е Визаннтийски свят, но не и това което наричаме Балкани, значи именно османското господство създава феномена наречен Балкани; византийската традиция разбира се има своето място за изграждането на Балканският свят, но какво представлява той, какво носи османското господство на христианските култури на Балканите?

Същността на Балканското е липсата на същност, заради това е и това усещане за нещо изгубено, постоянното търсене, постоянният стремеж да догонваме, за придобием своя нова същност, става дума за отказ от традиция или по-скоро за нейното изгубване, прекъсване. Балканите са нещо отрицателно; мнозина възприемат принадлежността към балканското като проклятие; някои балкански нации не се признават за балкански, за тях това е обида; гърците например са в Средиземноморието, румънците в Европа, сякаш Балканите не са в Европа; тези опити да избягаш от себе си са показателни за наличието на балкански комплекс, именно за това те са симптоматични.

Балканите са ничия земя (както е заглавието на онзи босненски филм), неразорана целина, полуварвари, полуезичници. Това е едната гледна точка. Която има известно основание. Но ако трябва метафорично да се опитам да изразя противоположното гледище, моето виждане за балканският дух и същност е такова:

Балканският дух - Тюмус

Балканите са особен и самобитен свят, те не принадлежат изцяло нито на Запада, т.е. Западна Европа, нито на Изтока, Ориента, нито на Евразия. Макар Русия-Евразия да е най-близка на балканските славяни, в историческо, етническо, религиозно и културно отношение, с положителност може да се каже, че Балканите не са част от цивилизационата сфера на Русия. Балканите трябва да принадлежат само на балканските народи и то на всички балканци, и сърбите, независимо от дивия им, балкански шовинизъм, и гърци, въпреки византийското им лукавство и горделивост, румънците, колкото и да не искат и да ритат срещу това, че са на Балканите, също и албанци, хървати, босненци, македонци, турци, разбира се, и ние, българите, в това число, всички сме в "кръчмата-дом" (това е една моя поетична метафора), наречена Балкани.

Гледам Балканите, тая шарена, кърпена черга от етноси, религии и национализми и си мисля въпреки всичко, въпреки разнобоя на мнения, идеали и интереси, въпреки историческите колизии и националния егоизъм, че има нещо, което ни обединява, нещо наречено балкански дух, наричам го тюмус (думата идва от старогръцки, използвал я е Платон за да даде понятие за гневната, жизненосещата част от душата).

Нека ви кажа нещо за балканския дух, такъв, какъвто аз го виждам; балканският дух - това е опиянение, лудост, забрава, сила, първичност, суровост, приземеност, некултивираност. Балканският дух не е метафизически дух в класическия смисъл на думата, той е първичен земен дух. Това е див, некултивиран живот, ръбат, необработен, шарен, цветен живот, при нас всичко оживява в неравномерен ритъм. Балканският дух е в основата на нашето съществуване, той е причината за нашите слабости и възможности, за нашите успехи и поражения.

Какво може да се направи с него, може ли да се развие той, да се избегнат слабостите му и да се засилят добрите му страни, как да стане това? Ето въпроси, над които си струва да се потруди човек.

Метафизиката на балканския дух минава през неговата жизненост, чрез изпълването на жизненото съдържание, да познаем балканския дух значи да познаем себе си, в него се крият причините за това, което ни се случва, в него е заложено и нашето бъдеще.

Балканецът има дионисиева душа, обичаме да си угаждаме ядене и пиене на воля. Балканската душа е интуитивна. Ние сме прекалено емоционални и това ни създава проблеми. Западът е рационален и не възприема нашата дива емоционалност. Същността ни е пантеистична, не е ли така, ние сме прекалено естествени, подчинени на природата, не случайно природата, планината, Балканът в народните песни, оживяват. Планината ни е майка.

Ние сме необработени души, некултивирани от рационалното рало подобно на французина или германеца, повече приличаме на русите. Не сме педантични, студени и праволинейни като немеца, не сме лустросано фриволни и фини бохеми като французите, нито имаме гениалния прагматизъм на англичаните и американците. Ние сме балканци. А това значи, че сме полуезичници, полуварвари, значи, че обичаме живота, а не теориите.

Живот това е дума, която на Балканите е изпълнена с тайнствен смисъл. Ние боготворим живота. Балканецът също така е човек на крайностите. "Ако е живот, да бъде живот, а ако е дрямка - да бъде дрямка; средата никога не може да се нарече блаженство" - казва дядо Каравелов, той също разпознава балканския дух в българите. Можем да продължим много дълго характеристиката на балканската душа, тя разбира се е субективна, все още не е подчинена на някаква "строга научна методология", а е плод на индивидуални наблюдения и размишления, така, че търпи критика и развитие.

Балканската идентичност това е нашият проблем сега, ние все още не сме решили кои сме? Не искаме да се приемем. Затова аз смятам, че ако може да се утвърди някаква балканска идентичност, някаква принадлежност на Балканите към даден културно-исторически свят, то това е света на Средиземноморието. Търсейки мястото и ролята на Балканите в света трябва да гледаме през призмата на средиземноморската идея. Която както споменах и по-горе, можем да определим като идея за реинтеграция на средиземноморското пространство, т.е. една нова Римска империя.

Ненапразно френският президент Никола Саркози толкова много говори за Средиземноморски съюз. Идеята отдавна се върти в атмосферата на политическият живот, нещо трябва да се противопостави на атлантзмът и евразийският месианизъм, защо това да не е прокламираната от нас Средиземноморска идея, това е голямата историческа мисия на балкано-анатолийската малка Евразия. Мисля, че това е една възможна тенденция в развитието на Европейският съюз. Всъщност единствената правилна посока на развитие на ЕС.

Историческата цикличност

От историческото развитие на Балканите могат да се отделят две противоположни тенденции, става дума за центробежност и центростремителност. Интеграция и дезинтеграция. Балканите според мен преживяват цикли на единение и разединение. Макар и политическо състояние на балканските народи от повече от два века на сам да е въплъщение на неразбирателство, вражди и конфликти и дори самото политическо понятие балканизация да изразява разкъсване, политическа фрагментация и т.н.

Нека не забравяме, че съществуват доста дълги исторически периоди, в който Балканите съществуват като единно цяло интегрирани в организмът на универсалните държави, империи. Поне три периода могат да се отбележат, Македонският, Римският и Османският, а ако добавим и кратките моменти, в който Византия е обединявала полуострова, ще видим, че в исторически план периодите на интеграция не отстъпват на периодите на дезинтеграция, като продължителност и влияние върху историческото битие. И тук е мястото да спомена моя извод, че когато Балканите политически обединени те се превръщат във Велика сила.

Малката Евразия

Струва си да се засегне и още един въпрос от историческото битие на Балканите, това е феноменът на органична обвързаност между Балканският полуостров и Мала Азия, тази органична връзка между двете раиона, който образно може да се изрази чрез митологемата за кентавъра като Балканите са Главата, а Анатолия е тялото му, извиква аналогия с друг един географски ареал, известен като Евразия, според мен в случая с Балканите и Анатолия става дума за Малка Евразия. Така че защо да не помислим за възможна симбиоза между Балканите и Анатолия. Османците са всмукали жизнени сили от нас за да се създадът като народ, а ние, христианските народи, днес можем да поемем енергия от Анадола, така че да се възстанови хармонията и справедливостта.

Турция има нужда от нас, ние също имаме нужда от нея, изгодата и необходимостта е взаимна. Това е единственият път, по който може да се поправи миналото и да се стигне до прошка. Разбира се всичко това звучи като утопия, но не зависи ли всичко от човешкият разум? Нима в миналото великите европейски държави, които днес с обединени сили строят общата европейска държава, не е изпълнено с конфликти, кръвопролития и недоверие помежду им? Те дори и сега не се обичат особенно, да кажем французи и англичани, или немци и французи, но това не им пречи да виждат, че интересите им изискват да са обединени.

Това е засега надявам се в хода на дискусията да поставим и изясним достта въпроси, засягащи темата. С настоящото изключение аз напълно възприемам вашето гледище за обсъждане под формата на кратки, но съдържателни реплики и коментари. Понеже и аз не разполагам, въпреки че бих желал :) с необходимото време. Надявам се да постигнем един по непринуден и искрен диалог, без претенции за висока научност. :) Голяма част от изложените тук идеи не са достатъчно обмислени и развити, това са по-скоро първоначални семена, от които може да визникне нещо по-сериозно. Именно за това форумът, който се надявам да отворим тук, е толкова необходим. За което ви благодаря.

Автор: Димитър Филипов


Бихте ли помогнали финансово една книга за българското образование да бъде отпечатана, да види бял свят? Ако сте способни на такъв благороден жест, вижте: ЗА КОНТАКТ



ВИЖ >>> кн. II на сп. ИДЕИ

8 коментара:

Анонимен каза...

Добра мисъл. Мислех да не продължавам, но май е по темата. Например аз гледам с удоволствие турския сериал "Листопад", сериал, направен по мотиви на извистин техен писател, нобелов лауреат - Нишат Нури /ако не се лъжа/. Е, гледам и "Стъклен дом", както гледах и "Забранена любов" - български сериали. Гледането ми е в полза на турския сериал, независимо от жълтите оценки за "турските сапунки", ама не е така, другари кинодейци, я се вземете в ръце - новият "Стъклен дом" не е много лош, ако махнем Стевчо Данаилов /който възкръсва май/ и Елена Петрова, дървенячка по начало. Обаче друго сие мислех - нашите сериали /кокто и "забранена любов"/ ни занимават с проблемите на мутри и богаташи, собственици на молове и други имоти, неясно как придобити, няма лошо - но децата им са някакви нахакани наглеци, пиещи уиски по цял ден или пазаруващи дънки или блузки по моловете, ама това не е България. Някой ще ми каже - Ти защо искаш да е за простолюдиеуто?, Аз казвам - защото хората, гледащи тъпите ви продукции, са прости, затова!!! Щото на мен не ми пука как се оправяте в света на беззаконието, знам, че можете, а ми пука как да си имате семейството /ама не да се .... брат със сестра, мащеха със син и т.н/ не, защото не се случва, а защото е рядкост, ако нацията е морална!
Dobrata

Анонимен каза...

Това е необятна и разтеглива тема, по която много може да се разсъждава и пише. Интересно е между другото, че Саркози подхвана във Франция дискусия за „френската идентичност”, която получи противоречив обществен отзвук. Особено медиите и левите сметнаха темата за табу заради националистическия й подтекст. Във всеки случай стана ясно, че идентичността на „La Grande Nacion“ е в сериозна криза. Кой би повярвал това за Франция с нейната голяма история и култура? Но се оказва, че и французите са преследвани от страшни фрустрации и комплекси.

По отношение на Балканите ще обърна бегло внимание само на няколко аспекта. Първо, все повече се убеждавам във важността на географския фактор за историята, а оттам и за националния характер на народите. Петър Мутафчиев много правилно изтъква ролята на географията и по-специално на Балкана за българската история. Големият балканист проф. Владимир Георгиев обръща внимание на сложната геоморфология на Балканите – високи планини и дълбоки долини, които благоприятстват изолацията. Ето защо на Балканите още в дрвеността е имало много повече народи, отколкото на другите големи европейски полуострови – иберийския и апенинския. Не е правилно да се мисли, че в древността на Балканите са живеели само дако-мизийци, траки, илири и гърци, народностната мозайка и тогава е била много сложна, дори повече от днес. Сложната география на Балканите е причината за силната етническа диференциация. Дори в рамките на една нация има големи различия. Така например в България едва ли не всяко село има свой собствен диалект. Северните албанци (гегите) трудно се разбират с южните албанци (тоските), а в малка двумилионна Словения има поне шест взаимно почти неразбираеми наречия! От друга страна в големи, но равнинни страни като Русия подобно силно диалектно разчленяване на се наблюдава. Между другото бих попитал народопсихолозите за разликите в характера на българите от отделните етногеографски области, защото има някакви отлики между Мизия, Тракия и Македония. Както има голяма разлика между един баварец от южна Германия и един фризиец от Севера.

Когато говорим за национална идентичност, най-често се изтъкват географски, исторически и политически моменти. Рядко се говори за културата на дадена нация: изкуство, музика, фолклор, литература и т.н., а те са неотменима съставна част от националния характер. Какво говорят например за националния характер на българина неговите народни танци – най-темпераментните и най-сложните на света? Какво ни говори за българиня творчеството на Яворов, Димитър Димов или Панчо Владигеров? И т.н.и т.н.

Анонимен каза...

Винаги ми е правело впечатление колко много се е знаело някога в Германия и Европа като цяло за Балканите. Това знание по някакъв начин в течение на времето се е позагубило. Не че и сега няма балканисти е Европа, но повечето не достигат нивото от едно време.

Из книгата на проф. Густав Вайганд „Етнография на Македония” от 1924.

В книгата няма метафизичани разсъждения за „духа на Балканите”, но въпреки това е интересна.

Характер на населението на Македония
За характера на едно население може да говорим само, ако по-дълго време сме живели сред него, общували сме, познаваме езика му и начина на мислене, много добре е също, ако познаваме народната му литература и миналото му. Но дори тогава сме изложени на опасност лесно да се водим от симпатия и антипатия и да изпадаме в банални, но въпреки това погрешни оценки...

Гърците
...като най-характерна черта на гърците българите, арумъните и албанците изтъкват тяхната национална гордост...на второ място на гърците се приписва голяма хитрост, особено в търговски дела...военни качества гърците нямали, смятат ги за страхливи...

Българите
Според мнението на съседните народи българинът е „глупав”. „Българска глава” и „българска тиква” са изрази у гърци и арумъни и са синоним на глупав...Българинът и по това прилича на немеца, че по бързината на ума значително отстъпва на румънците. Но не може и дума да става за глупав...а още по-малко за македонския българин, който по характер е значително по-жив и по-подвижен от събрата си от Царството...Подозрителност и въздържаност към чужденци са качества на всички българи, както и любовта към семейството...Гостоприемството е свещено за тях...

Арумъните (власи)
Арумъните са недолюбвани от балканските народи...българите ги смятат за архистиснати, стремящи се към печалба търговци...Разбира се, и българинът е скъперник, но с удоволствие дава на просяци...

Албанците
Албанските администратори в Македония са смятани за по-жестоки от турците-администратори. Но те са и по-интелигентни от турците, по-усърдни и най-вече по-енергични...славят се с голяма храброст...по отношение на ядене и пиене албанецът е много въздържан...

Турците
Ако гледаме на турците като личности, те имат много симпатични черти в сравнение с другите балкански народи. Голямо спокойствие във всички ситуации, голямо гостоприемство и любезност към чужденци...Турчинът обича удобствата и предоставя работата, особено умствената, на други. Не мисля, че му липсва интелигентност, но той няма нито желание, нито издръжливост за продължитено учене...

Общи черти
Определни черти са свойствени на всички балкански народи, макар и в различна степен. Най-вече стремежът да се преувеличава...ако повярваме и една четвърт от онова, което ни се разказва, пак ще е много...После прави неприятно впечатление, че твърдо дадени обещания не се спазват...Трета черта, която обаче може да има благотворно въздействие върху чужденци е, че за нищо не се бърза...”Яваш, яваш”, каза турчинът, „лека-полека”, казва българинът, „dalj-ngadajl“ албанецът, „ngadalja-ngadalja“ арумънецът, „aghali-aghalia“ гръкът...
Честността е рядко срещано качество, краде се всичко, което може да се отмъкне...

Анонимен каза...

Из биографията на най-голямата испанска поетеса Хуана Инес де ла Крус (1691-1695) „Sor Juana Ines de la Cruz O Las Trampas de la fe“ от мексиканския нобелист Октавио Пас (1914-1998). Развива интересни мисли за националния дух и характер. Всякакви прилики с други страни и народи, например Балканите, са чисто случайни и непреднамерени – хаха. Мисля, че много неща ще ни се сторят познати. Мексико е една шизофренично раздвоена страна. Дали мексиканците са наследници на ацтеките и испанците са техни завоеватели или те са испанци, покорили ацтеките и т.н.?

„Едно общество не се определя само по неговото отношение към бъдещето, неговите спомени са не по-малко показателни от неговите планове. Въпрекич че ние мексиканците интензивно се занимаваме с нашето минало или по-точно сме направо обсебени от него, нямаме ясна представа какво сме били някога. Живеем между митове и отрицание, обожествяваме определни епохи и игнорираме други...В действителност историята на Мексико отразява неговата география: внезапна, пълна с неравности. Всяка историческа епоха се проявява като равнина между високи върхове, отделена от себеподобните с пропасти и стръмни височини...Конкистата е големият прелом, разделителната линия, разцепваща нашата история на две...

Цезурата на Конкистата е толкова дълбока, че почти всички сме изкушени да разглеждаме предколумбовия свят като компактно цяло. Но това не е вярно...

Защо испаноамериканските революционери възприемат идеите на Просвещението и на Северноамериканската революция за независимост? Именно защото смятат, че в собствената политическа традиция няма политически идеи, които да представляват интелектуалното и морално оправдание за тяхното въстание...ние не сме имали нито епоха на критика, нито буржоазна революция, нито политическа демокрация; не сме имали Кант, Робеспиер, Хюм и Джеферсън.

Модерната еопха се характеризира с две черти, които НЕ откриваме в нова Испания. Първата е нараставането на ролята на централната държава за сметка на местната автономност...втората е равенството пред закона...

След това описание не е трудно да се постави диагноза...на характера на новоиспанксото общество...според класификацията на Макс Вебер това е патримониално общество...

Анонимен каза...

Из интервю на известния албански писател Исмаил Кадаре (целият текст на http://www.svobodata.com/page.php?pid=677&rid=31):


...Винаги ме е привличал балканизмът, така да се каже балканският дух на литературата, защото е нещо естествено за всеки писател. На първо място е гръцкото присъствие, което се отразява на целите Балкани. Това е нашата обща родина, духовната родина на всеки писател. След античността следва общият балкански епос, създаден в условия, които по мое мнение още не са проучени добре. При угасването на гръцката античност след разрушаването на Византийската империя, цялата тази задушена култура създава излъчване към всички балкански страни. Особено отражение има при новогърците, албанците, българите, сърбите, славяните, т.е. оставя следи в най-добрата балканска литература. Балканските писатели, които съумяват да я поемат, имат късмет, а другите, които се потапят в тесния национален колорит, нямат късмет... Балканите сме неспокойно място в Европа. Неспокойните народи носят в себе си смесено и доброто, и лошото. За литературата това не е вредно, напротив. Докато за обществения живот може да е вредно... Смятам, че Балканите имат спасение от монологизма и мазохизма. За мен това е нещо безспорно... Няма спор, че една част от балканските автори са шовинисти. Гъстотата, дозата на шовинизма в балканските литератури изглежда да е доста висока... Не вярвам, че в Балканите има нещо, което ни прави различни от другите. Нормални сме, както другите. Ако понякога има повишена доза лудост и това е човешко. Аз не знам например да съществуват луди животни. А луди хора има. Не може да се каже, че има луди лъвове или тигри. Това е човешко качество...

Анонимен каза...

Владимир Свинтила
Социална психология на българите

Целият текст: http://clio.hit.bg/sociopsy.htm

откъси

Раждането на българската психика
Един народ не може да бъде изследван без пиетет, той не е куче. Но няма по-голяма грешка от това пиететът да бъде основа. От тоя момент ние влизаме в една сантиментална поредица, която не е народопсихология, а идеализация. Аз имам предупреждението на Джовани Джентиле: че изобщо разглеждането на субекта обективно е една илюзия, тъй като той няма нищо от предметните качества на реалността. Затова е много важно в какъв исторически момент се извършва изследването на поведението на един народ, защото в определен исторически момент се изявяват определени склонности. Ние никога не можем да видим отново българския народ през очите на Вазов. "Хубава си татковино", "Език свещен на моите деди" – цялата тази (несъмнено много искрена) пледоария, не се отнася за един народ, а за определени феномени в поведението на един народ в определено време и място...Тази картина на българина днес е крайно нерадостна. Имаме ли право да заключим, че това е неговото финално, окончателно поведение, което го характеризира завинаги? Населението на Балканите има ли свои специфики, имало ли ги е преди идването на славяните, преди християнизацията? Какви са били? Имало ли ги е после? Какво означава в психологическо отношение присъствието на турците? И пак, като говорим за народопсихология, моля да помним това, че при народопсихологията ние изучаваме един манталитет, един тип мисловност, склонност към религиозен екстаз, към възторжено отношение към живота, или към религиозно съмнение, към скепсис – това са мирогледни феномени...Културисторически българският етнос не е славянски, не е и тюркски, той е палеобалкански. Тука има едrн много древeн субстрат и това е засвидетелствувано най-напред в ономастиката. Има някои термини, които се разпростират от Черно море до Франция, през Испания. Това е терминът брия: Месембрия. На санскрит брия значи крепост, укрепен град – нашето браня е от същия корен. Брия имаме в Италия – Умбрия, южна Италия...

Анонимен каза...

Цялото тракийско и палеомакедонско население не е било нито избито, нито умряло, нито изчезнало. То се е съхранило. В тази област работеше само един човек, покойният Емануилов. Той проследи изцяло връзката между тракийския и българския фолклор. Успя да я намери в една голяма приемственост и въз основа на много широки материали. Той откри, че Марковият епос не е славянски, не е сръбски, а е палеобалкански.... Има извънредно много близости между България и Испания. Река Ебро и река Хеброс. Пирин и Пиренеите. Иберийски п-в – централният дял на Рила е Иберот. Имаме Бургас, имаме и Бургос. Българският език има няколкостотин общи лексеми с испанския... Има много спомени и от келтите, и от готите. Дулово, това е Тула, столицата на келтската държава на Балканите. Със сигурност град Лерин е келтски. Прословутите Пижо и Пендо: пижа на келтски значи господин… Трябва да отбележим, че в България произходът не се забравя, както едни помнят произхода си от Рим, други помнят произхода си от Волга. В ХV в. Бертрандон де ла Брокиер, който посещава Пловдив, е записал, че тука помнят, че са дошли от Волга. "И когато – казва той – ги запитах, какви са тия могили около града, ми отговориха, че това са погребения на герои, които са умрели при защитата на тия земи". Оказва се, въпреки всички теории, че етносното самосъзнание е непреходно… Всички тези етнически субстрати не са претопени от идването на славяните. И това се дължи на следното – в предисторията и в ранната история културите и етносите са комплементарни, взаимно допълващи се. Славяните заемат тези територии, които са опустошени; това не са градски територии… Успоредно с туй ние имаме зони, в които са запазени най-старите сортове гръцки вина - около Петрич. Всички реалии от латински и тръцки, които споменахме, това не са чуждици, това са фрагменти от една социална реалност, това са цели структури… Първата и Втората българска държава – много рядко и много малко ни дават материали за народопсихологията. Много малко паметници говорят за етносна отделност и ние можем да ги изброим… Според мен това е началото на българската психика. Назад е мъгла, тьма. При българския селянин от Първата и Втората държава на нас ни липсват много сериозни отрязъци, територии. Примерно, не знаем нищо за материалното му състояние, за правните му обичаи. Това е дълбоко неглижирана зона,…

Анонимен каза...

Нещата с българската идентичност не са така прости. Аз съм от Северна България, но ето какво пише един пловдивчанин в интернет, чувал съм го и от други пловдивчани:

„Ние пловдивчани имаме повече сходства като манталитет и темперамент със средиземноморските народи, отколкото с Българите от Северна България...Много пловдивчани се самоопределят първо като тракийци и после като българи и това е обяснимо!”