Представена публикация

Човеци ли сме?

  Да помогнем на Любо ОЩЕ:   Ще помогнем ли за лечението на г-н Любен Воденичаров? Освен това смятам, че нашият "Картаген" - мас...

вторник, 11 май 2010 г.

Комунистически перверзии в Москва и София

Гледахте ли репортажа от данданията на Москва, в който участваха и президентите на всички бивши съветския республики, воглаве с нашия Гоце Първанов, а също така присъстваше и германската канцлерка? Не зная дали сте обърнали внимание как блестяха очичките на Гоце когато пред него се развяваха знамена с така любимите на сърцето му червени петолъчки, сърпове и чукове, когато гледаше съветските танкове, "донесли свободата на нашта мила родина"?

Не знам дали сте забелязали тоя едва сдържан плам в гоцевите очи, но аз го видях, той направо изгаряше от светли комунистически чувства; така, че човек имаше чувството, че той тип нищо чудно да изживява и оргазъм в такава една възвишена минута! Пролича си ясно, че Московията е същинската родина на нашия пръв комунист и руски (п)Резидент на братская Болгария; той беше на седмото небе, стоейки на площада, на Червения площад, с Мавзолея на таваришч Ленин, с рубинените звезди над кремълските кули - ех, пей сърце!

Друг един момент ми направи впечатление там, не знам какъв отзвук е имало това в Полша; там, разбира се, не присъстваше полският президент, щото той беше убит; а беше убит, щото ако беше останал жив, явно нямаше да присъства на парад на войската, която е смазала страната му заедно с хитлеристите в проклетата 1939 година. Виж, Гоце да присъства, може, нищо че и нашата страна е премазана от съветски танкове, ала не в 1939-та, а в 1944-та година, но Лех Качински никога не би присъствал, в това поне можем да бъдем сигурни, щото нравственото разстояние между него и лазните източноевропейски гоцета, дето присъстваха на парада, е голяма колкото разликата между небето и земята.

Та знаете ли кой присъства там от полска страна? Ами присъствал, представете си, не кой да е, а Войчех Ярузелски, бивш комунистически диктатор, оня, който навремето въведе военно положение в бунтуваща се срещу комунизма Полша, разгони "Солидарност" - само и само да задържи шибания им комунизъм още некоя и друга годинка. Ето това присъствие на полския диктатор, почетен така официално от Москва, е страшен символ, за който не зннам дали някой изобщо си е дал сметка. А пък това, че наш Гоце, президент на уж "европейска България", се мъдри без смущения рамо до рамо с бившия полски диктатор, така любим на днешен Кремъл, също е страшен символ - но едва ли някоя твърда немислеща българска кратуна, едва ли някой затъпял български чукундур схваща символ на какво са тия уж дребни "детайли"!

И като капак на всичко БСП устрои митинг-поклонение пред паметника на Съветската армия, който никой не може да каже какво още прави в центъра на столицата на европейската ни уж България! Разбира се, червени бабички и дъртаци пророниха некоя и друга кървава слеза за туй как хубаво руските солдати ни били "освободили", както си му е реда таваришч Дмитрич дръпна една реч, а в туй време - не знам дали сте обърнали внимание на този "незначителен" детейл! - някаква комунистическа кратуна държеше и виреше портрет на Сталин, а пък сърцето Дмитриевичово, предполагам, е трепнело от същите оргазмистични чувства, които караха гоцевото сърце в Москва да изпитва мощни конвулсии на комунистически идиотизъм!

Били "модерни леви", били "верпопоцентрични", били не знам какви си, били вече привърженици на "капитализъма", боядисваха се и се цапаха как ли не, ала ето, че тия дни блесна истинската им същина: те продължават да са си все същите предатели на българската кауза, те продължават да са си най-обикновени мекерета на кремълския си господар, независимо дали той се казва Сталин, Льоня Брежнев, или Валодя Путин.

Това е, такива са те, тия червени мизерници, заради които продължаваме да сме си най-бедни и унизени, а пък ще си продължаваме да си бъдем все такива, щом продължаваме да търпим тия нагли червенушковци да се гаврят по този начин с нас, вместо да скочим и да изчистим завинаги тая червена напаст от пределите на Отечеството ни! Нашата работа е само тази: да изритаме тая червена смрад безжалостно, така, че да отърколят чак до Московията, заедно с паметниците си, с шмайзерите си, с Альошите си, с портретите си на Сталин, с петолъчките, с които са изпълнени твърдите им комунистически чутури, с чуковете и със сърповете им. Само касите им, претъпкани с долари и евра требе да земем, а сичко друго да им дадем да си го носят в Московията. И докато не направим това, добро няма да видим, аз само туй зная и само туй мога да кажа - и ще го повтарям докато съм жив...


Бихте ли помогнали финансово една книга за българското образование да бъде отпечатана, да види бял свят? Ако сте способни на такъв благороден жест, вижте: ЗА КОНТАКТ



ВИЖ >>> кн. II на сп. ИДЕИ

Няма коментари: