Чета едно интервю на съдийката по т.н. "Дело Маргините" Съдията: Сигурна съм в решението си по делото "Маргините". Не личи да й пука много-много от това, че присъдата й е неубедителна, макар сама да признава: "Все едно ми падна камък, но предстои писането на мотиви, което няма да е лека работа"; излиза, че тя е произнесла присъдата без да е напълно наясно с мотивите, заради което произнася такава, а не някоя друга присъда. Това е нелогично - най-малкото. И навежда на недобри мисли за морала на хората, принадлежащи към съдийското съсловие на България. Отдавна се глася да напиша нещо по този повод, ето, сега ми се удава сгоден повод и случай.
Съдиите са твърде високопоставени хора, надарени с безпрекословна власт, но, да не забравяме това, все пак също са хора; мисля, че Съмърсет Моам беше писал, че пред всеки толкова величав и едва ли не убеден в своето безсмъртие съдия не е зле да се поставя по едно руло тоалетна хартия, та да не забравя, че и той е човек. Съдийската институция може да е възвишена, понеже служи на един най-висш смисъл, ала лицата, които се свързват с нея, едва ли са толкова възвишени и благородни; ето, наскоро се пошумя по случая с "бедните роднини" на наши висши магистрати и се видя, че тия съдии специално са си носители на един типично нашенски манталитет. Спомняте ли си как когато един репортер им постави неудобния въпрос все пак тяхното поведение дали няма някакво противоречие с изискванията ако не на правото, то поне на морала? И как те единодушно заявиха, че не виждали такова противоречие! Един от тях дори се изхитри да твърди, че "законът е истинският морал", което е тъпо, а че е тъпо го знаят даже и първокурсниците от юридическите факултети.
Жалка картинка в нравствения смисъл са нашите "правораздавачи", които явно съвсем не се вълнуват от това каква представа за техния нравствен облик има обществото; а се знае, че ние, обикновените граждани, имаме твърде много основания да смятаме, че даже съдиите ни са подкупни (!), че човекът с много пари може да си купи дори прокурор (!!), че ако си платиш комуто и където трябва, ще получиш онази присъда, която ти харесва - и която ти се вижда по-удобна! А това вече е скандално! иИ е дваж по-скандално това, че гражданите вече сякаш не усещат крещящата скандалност, свързана с тежкото състояние на правораздавателната ни система: не може и съдиите, и прокурорите ни да са с очевиден мутренски манталитет, това вече е нетърпимо! Ала ето че нашенецът, препатил и изтерзан от какви ли не неправди и издевателства, вече не се впечатлява от нищо - и продължава да тъпее и да лапа мухи, вместо да скочи яростен, да удари където трябва, та да постави всичко на мястото.
За да съдиш другите, за да имаш това право, сам трябва да си безупречен; дискредитираният съдия няма друг изход, освен да си подаде оставката. А пък оня съдия, който не схваща, че моралът е най-висшето, а правото се базира на морала, няма моралното право да бъде съдия. Онова, на което се покои високото достойнство и авторитета на съдебната институция, е доверието; впрочем, всяка власт се корени в доверието; без доверие няма автентична власт, а има произвол и извратеност. Давате ли си сметка какво е да си съдия в Америка, Англия, Германия - в целия цивилизован и нормален свят?! Там да се усъмниш в морала даже на първия срещнат полицай е абсурдно, а какво остава да си помислиш, че съдия, да речем, е склонен да взема подкупи - или да произнася "парично мотивирани" присъди?! Пълна лудница е някой в нормалните страни да почне да не вярва в безупречния морал и величавата справедливост на ония, които имат властта да съдят другите. А и иначе не може да бъде. А у нас обаче как е?!
В нормалните държави ако почнете да говорите някому, че "има подкупни съдии", ще ви възприемат че сте мръднал нещо с разсъдъка: понятието съдия, което излъчва най-висш, безупречен морал и достойнство, просто няма как да се свърже с понятието "подкупност" - и е цяла лудница да говорим за подкупни съдии и да не се възмущаваме даже, а да го приемаме едва ли не за "нормално"?! И какво, излиза, че от тая гледна точка у нас е "ненормално" някой съдия да е честен, неподкупен, благороден, излъчващ безупречен респект?! Майчице, докъде сме я докарали, давате ли си сметка поне за това, драги ми и уважаеми лапнимухльовци-българи?!
Съдиите с "бедните родници", тия съдии, чиито роднини, възползвайки се от протекциите на своите бащи и роднини съдии, се уредиха с прекрасни парцели с вили и хотели на морския бряг, та тия съдии пред оня репортер изглеждаха като най-банални и презряни шмекери на дребно, с кръчмарски манталитет, тарикати, които даже и не могат да усетят високото достойнство да си съдия. Жалка работа: щом допускаме даже съдиите да са ни такива, тогава какви ли сме в морално отношение ние самите, щом ги търпим?! И щом изобщо не се възмущаваме от тяхната безскрупулност, от тяхната крещяща неподходящност за великата мисия да си съдия. Впрочем, ние и от ужасния "морален" облик на нашия лъжльо-президент не се възмущаваме, та какво остава за това да сме чак толкова придирчиви и да се грижим за морала на "някакви си там" съдии?!
Гадна работа! Срамна работа! Чувал съм от устата на уж зрели хора думите, че нашият върховен съдия К.Пенчев им изглеждал "старомоден" - щом се впечатлявал от такива "вехтории" като морал, етичност, чест и пр. Пълно безочие цари у нас навсякъде, проказата на аморализма разяжда всички сфери на живота, настанила се е на най-висшите нива на властта, поради което няма как да вървят нещата - понеже у нас всичко е наопаки в сравнение с каквото трябва да бъде. Никой не си е на мястото; достойните и честни хора са изтикани в "десети глух коловоз", а пък нахалниците, подлеците, безочливите са на най-предни позиции - и мнозинството стои безучастно и гледа докъде ще я докараме като се движим по този път, водещ доникъде. Път, влизащ в рязък контраст с цялата общоутвърдена практика на човешката цивилизация. Да, наистина, доникъде не се стига по този път след като всичко търпим да е все наопаки. И в корена на всичко стои това, че сме съвсем безчувствени към онова, което се нарича морал, етика, нравственост.
Нравствените, честните хора у нас ги оценяват като "глупаци" и "мухльовци", а пък на арогантните и безскупулни "пичове", които ни са се качили на главите и вече кълцат там сол, множеството от простаци гледа с телешки възторг - и даже им ръкопляска на безобразията! Такава страна, драги ми дами и господа, е осъдена на погибел. Няма как иначе. Помнете ми думата: ако не се поправим, ако не престанем да търсим и откриваме "наш, специфично български" път, който да е все наопаки и напреко на онова, което се прави по света, ще загинем и ще бъдем забравени. Защото животът не търпи аномалии от този противоприроден вид, каквито сме станали ние самите. Щом търпим като скотове, значи сме скотове - туйто, какво има повече да се приказва...
Съдиите са твърде високопоставени хора, надарени с безпрекословна власт, но, да не забравяме това, все пак също са хора; мисля, че Съмърсет Моам беше писал, че пред всеки толкова величав и едва ли не убеден в своето безсмъртие съдия не е зле да се поставя по едно руло тоалетна хартия, та да не забравя, че и той е човек. Съдийската институция може да е възвишена, понеже служи на един най-висш смисъл, ала лицата, които се свързват с нея, едва ли са толкова възвишени и благородни; ето, наскоро се пошумя по случая с "бедните роднини" на наши висши магистрати и се видя, че тия съдии специално са си носители на един типично нашенски манталитет. Спомняте ли си как когато един репортер им постави неудобния въпрос все пак тяхното поведение дали няма някакво противоречие с изискванията ако не на правото, то поне на морала? И как те единодушно заявиха, че не виждали такова противоречие! Един от тях дори се изхитри да твърди, че "законът е истинският морал", което е тъпо, а че е тъпо го знаят даже и първокурсниците от юридическите факултети.
Жалка картинка в нравствения смисъл са нашите "правораздавачи", които явно съвсем не се вълнуват от това каква представа за техния нравствен облик има обществото; а се знае, че ние, обикновените граждани, имаме твърде много основания да смятаме, че даже съдиите ни са подкупни (!), че човекът с много пари може да си купи дори прокурор (!!), че ако си платиш комуто и където трябва, ще получиш онази присъда, която ти харесва - и която ти се вижда по-удобна! А това вече е скандално! иИ е дваж по-скандално това, че гражданите вече сякаш не усещат крещящата скандалност, свързана с тежкото състояние на правораздавателната ни система: не може и съдиите, и прокурорите ни да са с очевиден мутренски манталитет, това вече е нетърпимо! Ала ето че нашенецът, препатил и изтерзан от какви ли не неправди и издевателства, вече не се впечатлява от нищо - и продължава да тъпее и да лапа мухи, вместо да скочи яростен, да удари където трябва, та да постави всичко на мястото.
За да съдиш другите, за да имаш това право, сам трябва да си безупречен; дискредитираният съдия няма друг изход, освен да си подаде оставката. А пък оня съдия, който не схваща, че моралът е най-висшето, а правото се базира на морала, няма моралното право да бъде съдия. Онова, на което се покои високото достойнство и авторитета на съдебната институция, е доверието; впрочем, всяка власт се корени в доверието; без доверие няма автентична власт, а има произвол и извратеност. Давате ли си сметка какво е да си съдия в Америка, Англия, Германия - в целия цивилизован и нормален свят?! Там да се усъмниш в морала даже на първия срещнат полицай е абсурдно, а какво остава да си помислиш, че съдия, да речем, е склонен да взема подкупи - или да произнася "парично мотивирани" присъди?! Пълна лудница е някой в нормалните страни да почне да не вярва в безупречния морал и величавата справедливост на ония, които имат властта да съдят другите. А и иначе не може да бъде. А у нас обаче как е?!
В нормалните държави ако почнете да говорите някому, че "има подкупни съдии", ще ви възприемат че сте мръднал нещо с разсъдъка: понятието съдия, което излъчва най-висш, безупречен морал и достойнство, просто няма как да се свърже с понятието "подкупност" - и е цяла лудница да говорим за подкупни съдии и да не се възмущаваме даже, а да го приемаме едва ли не за "нормално"?! И какво, излиза, че от тая гледна точка у нас е "ненормално" някой съдия да е честен, неподкупен, благороден, излъчващ безупречен респект?! Майчице, докъде сме я докарали, давате ли си сметка поне за това, драги ми и уважаеми лапнимухльовци-българи?!
Съдиите с "бедните родници", тия съдии, чиито роднини, възползвайки се от протекциите на своите бащи и роднини съдии, се уредиха с прекрасни парцели с вили и хотели на морския бряг, та тия съдии пред оня репортер изглеждаха като най-банални и презряни шмекери на дребно, с кръчмарски манталитет, тарикати, които даже и не могат да усетят високото достойнство да си съдия. Жалка работа: щом допускаме даже съдиите да са ни такива, тогава какви ли сме в морално отношение ние самите, щом ги търпим?! И щом изобщо не се възмущаваме от тяхната безскрупулност, от тяхната крещяща неподходящност за великата мисия да си съдия. Впрочем, ние и от ужасния "морален" облик на нашия лъжльо-президент не се възмущаваме, та какво остава за това да сме чак толкова придирчиви и да се грижим за морала на "някакви си там" съдии?!
Гадна работа! Срамна работа! Чувал съм от устата на уж зрели хора думите, че нашият върховен съдия К.Пенчев им изглеждал "старомоден" - щом се впечатлявал от такива "вехтории" като морал, етичност, чест и пр. Пълно безочие цари у нас навсякъде, проказата на аморализма разяжда всички сфери на живота, настанила се е на най-висшите нива на властта, поради което няма как да вървят нещата - понеже у нас всичко е наопаки в сравнение с каквото трябва да бъде. Никой не си е на мястото; достойните и честни хора са изтикани в "десети глух коловоз", а пък нахалниците, подлеците, безочливите са на най-предни позиции - и мнозинството стои безучастно и гледа докъде ще я докараме като се движим по този път, водещ доникъде. Път, влизащ в рязък контраст с цялата общоутвърдена практика на човешката цивилизация. Да, наистина, доникъде не се стига по този път след като всичко търпим да е все наопаки. И в корена на всичко стои това, че сме съвсем безчувствени към онова, което се нарича морал, етика, нравственост.
Нравствените, честните хора у нас ги оценяват като "глупаци" и "мухльовци", а пък на арогантните и безскупулни "пичове", които ни са се качили на главите и вече кълцат там сол, множеството от простаци гледа с телешки възторг - и даже им ръкопляска на безобразията! Такава страна, драги ми дами и господа, е осъдена на погибел. Няма как иначе. Помнете ми думата: ако не се поправим, ако не престанем да търсим и откриваме "наш, специфично български" път, който да е все наопаки и напреко на онова, което се прави по света, ще загинем и ще бъдем забравени. Защото животът не търпи аномалии от този противоприроден вид, каквито сме станали ние самите. Щом търпим като скотове, значи сме скотове - туйто, какво има повече да се приказва...
Бихте ли помогнали финансово една книга за българското образование да бъде отпечатана, да види бял свят? Ако сте способни на такъв благороден жест, вижте:
Подписка за неиздадена още книга може да спаси от провал намерението да бъде изобщо издадена
Банкови сметки за подпомагане на блога, на вестник ГРАЖДАНИНЪ и на списание ИДЕИ
ПРОЧЕТИ електронния вариант на излезлите досега броеве на сп. ИДЕИ
ЗА КОНТАКТ
1 коментар:
Олег Платонов:
Сегодня вся Америка знает, что президент Клинтон - развратник и пошляк, нечистый на руку, но
поддерживает его. Регулярно возникают скандалы, связанные с казнокрадством,
коррупцией и другими преступлениями, совершаемыми ''сильными и богатыми''.
Все они, как правило, ''заминаются'' с помощью дорогих юристов. ПРАВОСУДИЕ В
АМЕРИКЕ, КАК И ВСЕ ПРОЧЕЕ, ПРОДАЕТСЯ И ПОКУПАЕТСЯ.
Припоминаю, как в 1995 году я был свидетелем общеамериканского фарса с судом
над зверским убийцей двух людей _ спортсменом-мультимиллионером (O.J. Simpson). В течение
почти трех месяцев с утра и до вечера по ТВ вся Америка смаковала детали этого
страшного преступления. Для всех американцев было совершенно ясно, что
преступником является именно он. Убийца, чтобы уйти от наказания, использовал
миллионы долларов, и суд оправдал его. И никто из американцев не возмутился, _
поговорили и забыли.
Воистину американский народ достоин своего уникального рабства, блаженного
состояния скота, жующего вкусную жвачку в теплом стойле!
Публикуване на коментар