Още една моя статия от "чекмеджето"; писана е през далечната вече 2001 г.: КОЕ Е “НОВОТО” В МОРАЛА НА ПОЛИТИЦИТЕ?
Ангел Грънчаров, философ
Каквото и да говорят анализаторите (а те казаха какво ли не!), идването на власт чрез парламентарни избори на Цар Симеон Втори е събитие с изключително голямо значение за развитието на България, което трудно може да се проумее докрай още сега. Прибързаните анализи “на коляно”, с които ни заливат всеки ден, по-скоро объркват, отколкото проясняват така създалата се ситуация. Изисква се вникване, което да е безпристрастно и независимо от политическите оценки, а нашите политолози отдавна свикнаха някому да служат – за да печелят от своята “наука”. Емоциите тук са съвсем безполезни, те просто не вършат работа. Затова ще се опитам да изтълкувам станалото от позицията на философа, за която има само една страст и една цел: истината.
Въпросите, нуждаещи се от разбиране, са прекалено много. Как така монархът (в една все пак легитимна република) спечели изборите – и то без особено затруднение? Дали това не е знак за банкрут на цялата политическа и държавна система, който зове за промяната й? Възможно ли е политическата сила около Царя да промени политическите нрави – и да покаже, че политиката у нас може да възвърне достойнството си, или в нейните идеи и действия справедливо трябва да се подозира фалшификат? Какво следва да извлече от станалото (като оценка за себе си) политическият елит на СДС и ОДС – за да могат реформаторските сили отново да заемат полагащото им се място? Какво бъдеще очаква България и нас, българите, след като така решително показахме разочарованието си от досегашното развитие на нашенската посткомунистическа демокрация – и отново се хвърлихме в неизвестностите на един риск, който е възможно да ни коства много? Как светът ще възприеме станалата у нас промяна – но не като любезничене и дипломатически жестове, а фактически, действително – с всичките последици от това? Разбира ли Царят бремето на огромните отговорности, с които се нагърби – и какви следва да бъдат неговите действия оттук-нататък: за да избегне непрекъснатата опасност от провал не толкова на династията, а на нацията? Какво показват първите стъпки на царя-премиер, свързани най-вече с оформянето на неговото правителство? Въпросите, както се вижда, нямат край, а непремислените отговори не струват почти нищо…
Оценките и анализите, обслужващи някакъв партиен интерес, следва да бъдат отхвърлени като ненужни в създалата се ситуация: ако партиите, както твърдят гръмогласно, милеят за България, а не за себе си, то те трябва да направят изискващото се от тях, и то не за друго, а за просперитета на родината. Но дали те имат това високо съзнание за отговорностите си? Налице е известно объркване както сред електората на СДС и ОДС, така и в техните ръководства, което е неизбежно, ситуацията наистина е уникална: ние, българите, на изборите отново проявихме своята непредсказуемост и дори ирационалност!
Ето че ключът към всичко са фразите, които символизират станалата промяна: “нов морал” и “почтеност във всичко”. А какъв беше моралът досега, та така остро се нуждаем от “нов морал”? И нима тъкмо непочтеността е първата причина за провала на досегашното управление? Не трябва да се подвеждаме заради красивите фрази, важен е техният подтекст…
Политическите позиции и действия се определят от интереси – “новото” в политическия морал тогава не е ли тъкмо замяната на противоборстващите корпоративни интереси от един всеобщ, народен интерес? Царят според своето понятие е надпартийна държавна и национална институция – но като лице и личност нима той е изцяло независим от интересите на ония социални групи, от които се състои нацията, и особено от ония, които в действителност стоят зад него? Всяко управление служи някому – възможно ли е от изгода за дадени слоеве да се премине към управление, служещо на всички? Къде, впрочем, е доказано, че управлението на СДС и ОДС е било неморално и безпринципно?! Кои тогава са ония решения, които са изгодни на всички, след като поради различията в интересите изгодното за едни е неизгодно за други? Не обрича ли всичко това новото управление на безпринципност, на игра с настроенията на широки слоеве, тоест на демагогия, която нищо добро няма да донесе?
Ако досега боричканията около това чий интерес ще доминира в държавата се свеждаха до междупартийни конфронтации, то сега не се ли получава така, че всички ние като цяло мигом се превърнахме в безлика маса, с която управлението ще си прави каквото си поиска, спекулирайки с “широките настроения”?! Може ли това да доведе до “пълен консенсус”, до “единение на нацията” и пр., или то неминуемо обрича новото управление на една коварна безпринципност тип “а ла Беров”, която вещае неизбежния му провал?Моралът в политиката е да следваш ясно осъзнат коренен интерес, изгоден не за теб самия, не за “политическата сила” като такава, но най-вече за най-широки слоеве, включително и за ония, които сами не го съзнават. Моралът в политиката е дори да вредиш на своекористния частен интерес на политическата сила, но да работиш за едно бъдеще, което ще доведе до благоденствието и просперитета на цялата общност един ден. Морално в политиката е решението или действието, което в крайна сметка е изгодно на всички, а то може да е такова само ако се определя от ясни принципи: безпринципността е израз на неморална политика, която облагоденства само едни алчни малцинства.
Парадоксалността на политическия живот се изразява в това, че принципното, “общоизгодно” и морално управление почти никога навреме не се осъзнава от електората като такова, докато прехвалените и аплодирани от всички решения и действия винаги обслужват нечий скрит частен интерес и дълбоко в себе си са безпринципни и неморални. Ще се поясня: БСП по своята природа е безнадеждно неморална и безпринципна, защото хем принципите й са негодни, хем обслужват само една малка върхушка на самата партия, хем вредят на общността като цяло, хем лицемерно се спекулира с “общия интерес”, хем се лъже непрекъснато и т.н. Управление тип “а ла Беров” пък ясно показва, че такава политика е изгодна единствено на престъпните групировки не просто заради вътрешната си неморалност, а защото неин принцип е тъкмо безпринципността, демагогията, спекулирането с “изгодното на всички”, крайното лицемерие на една външна “загриженост” за “националното единение”…
СДС се провали и не спечели втори мандат тъкмо защото следваше една принципна и дълбоко морална политика, изгодна на нацията като цяло, съответстваща на общия народен интерес, плодовете от която тепърва ще се усетят. Ако в редиците на СДС е имало своекористни дейци и личности, то това съвсем не може да промени като цяло позитивната политическа програма, която СДС и ОДС саможертвено се нагърбиха да изпълнят: те не измениха на ценностите си въпреки рисковете от това. Сега разноликото движение около Симеон Втори се опитва да даде алтернатива на управлението на СДС, която не може да е друга, освен връщането към едно управление “тип Беров” с цялата му нагла демагогия, с обслужването на скрити престъпни интереси, с безпринципната игра с интересите на най-широки слоеве, с аморализма му. Афиширането на “почтеността във всичко” и на “новия морал” не може да не означава изтъкване на една фасада, зад която стоят съвсем други цели и интереси. Сега всичко се свежда до това да се прозре дали Симеон Втори само хитро използва ония групировки и личности, които го подкрепят, за да постигне своите династични интереси един ден, или пък подобно на увлечен картоиграч залага всичко за едно кратковременно удоволствие, заради “тръпката” на хазарта. Ако в действителност се развива първият сценарий, то (тъй като, трябва да признаем, по принцип интересите на една династия така или иначе съответстват с дълбоките коренни интереси на нацията), то тогава неговата политика вътре в себе си е рационална и оправдана, дори може да бъде оценена като морална. Но ако е приведен в изпълнение вторият сценарий, то това е израз на една престъпна безпринципност и аморалност, която неизбежно ще доведе до сгромолясването на въжделенията както на монарха, така и на нацията като цяло.
Не трябва да се подценява вродената политическа хитрост на династията, която Симеон Втори днес въплъщава, но това не е гаранция, че той ще изиграе съвсем успешно картите си; всичко тук ще проясни единствено времето и конкретните му действия и решения. Като гледам досега (решенията му около сформирането на кабинета, назначаването на куриозни личности на възлови постове) той като че ли изпадна в една безпринципност и недалновидност, която, ако бъде продължена, много ще му коства – защото, веднъж започната, трудно може да се удържи или спре. Но още е много рано да се съди категорично, нека все пак му бъде даден шанс. Ако наистина Царят-премиер съзнава историческата си отговорност, тясно свързана с интересите на цялата нация, той в един момент ще разбере, че негов единствен принципен съюзник е само СДС с някои други национално отговорни сили. И тогава за доброто на България ще трябва да намери сили и решимост да се отърси от ония полумафиотски или направо престъпни групировки, които сега го аплодират и се надяват само те да спечелят от политиката му. Но ако заради едната власт е загубил съзнанието си за мисия и заради временни изгоди се е обрекъл на служене на нечии своекористни интереси, той ще загуби всичко, а пък нацията ще бъде хвърлена в хаоса на берово-виденовото безвремие, от което пак единствено СДС ще трябва да я извежда. Ето че наистина всичко се свежда до това дали морални или пък абсолютно неморални са неговите подбуди ще видим.
Както и да размишляваме, истина е, че България отново е на кръстопът, фатално важно е по кой път фактически поехме на тези избори, но още не сме осъзнали докъде ще ни изведе. За задържането на страната по единствено верния път, следван така саможертвено от СДС, се иска много работа и преди всичко далновидност не само от Симеон Втори, но и от опозицията, която, както се разбра, днес се състои тъкмо от СДС, от ОДС. Дано вече се е зародило ясно съзнание сред политическите кръгове, че авантюрите със съдбата на нацията вече са невъзможни, а пък ако някой си го позволи, той непременно горчиво ще се разкайва: сега не е 1993 година, нито пък 1995! Какво в действителност става ще се разбере много скоро, иска се малко търпение, а пък след това идва часът на решителното действие. Не трябва този път да позволяваме да си играят така нагло с нас, с бъдещето на децата ни, връщане назад не трябва да бъде допуснато на никаква цена!Но каквото и да става, отчаянието за СДС и неговия електорат в тези дни на “поражението”, в което взелите реванш ликуват, е най-лошата стратегия, аз не вярвам тя да надделее. Трябва да се знае, че в политиката ефективни са не кратковременните “победи”, а дългосрочната национална стратегия, която правителството на Иван Костов очерта и така бляскаво защити. В създалата се ситуация от ръководството на СДС се иска гъвкавост и широта на хоризонта, която да му позволи да избегне недалновидните позиции и да извлече позитивите от иначе недоброто развитие на нещата.
Затова прибързани са нечии радости, на които знак в тези дни са невинните уж очички на Георги Първанов или пък усмивката на Доган; казано е, че най-добре се смее онзи, който се смее последен…
7.10.2001 г.
Бихте ли помогнали финансово една книга за българското образование да бъде отпечатана, да види бял свят? Ако сте способни на такъв благороден жест, вижте:Подписка за неиздадена още книга може да спаси от провал намерението да бъде изобщо издадена
Банкови сметки за подпомагане на блога, на вестник ГРАЖДАНИНЪ и на списание ИДЕИ
ПРОЧЕТИ електронния вариант на излезлите досега броеве на сп. ИДЕИ
ЗА КОНТАКТ
Няма коментари:
Публикуване на коментар