Ще прокопса по-скоро продавачът на кожуси в екваториална Африка, отколкото "продавачът" на... мисли из нашите български простори!

Здравейте, г-н Б.,

Благодаря Ви за писмото, много са ми полезни Вашите разсъждения по болезнения въпрос, който ме мъчи тия дни: за бъдещето на списание ИДЕИ, да остане ли книжно, да стане изцяло и само онлайн ли? И какво, ще изчезнат ли "съвсем скоро" книгите от хартия?! - върху това мисля най-вече напоследък. Получих и много други отзиви и съвети в тази посока и съм на път да се убедя за нещичко, но не за всичко.

Аз, разбира се, ще направя така не само всичките ми книги, но и броевете на списанието, също и тези на в-к ГРАЖДАНИНЪ, да станат в интернет напълно и съвсем безплатно достъпни за всички, които се интересуват; в крайна сметка за това ги правя: да се четат. Но за момента не съм склонен да спра книжното издаване на списанието и на вестника, щото смятам, че има голям смисъл да ги издавам и така. Просто ще ги издавам докато мога и по двата начина, а пък ако финансовият проблем ме задуши съвсем, тогава ще мина само на онлайн, на електронно издаване. Смятам за момента, че така е разумно и ето че днес ще търся начини всичко да кача в интернет. То и досега много, всъщност по-голямата част от книгите и писанията ми бяха достъпни и онлайн, но сега ще туря в интернет абсолютно всичко. Още повече че има едно съображение, което ме кара и ме заставя дори да го сторя.

Става дума за едно психологическо съображение, касаещо широко разпространения сред нашия народ манталитет, който най-добре е изразен в поговорката: "Влачи куче, диря нема!". Става дума за това, че ний, българите (то и комунизмът много ни разврати в туй отношение), много обичаме безплатните неща; да се облагодетелстваш с нещо, ей-така, без да ти пука за това, че всяко нещо е създадено от труда на някой човек, и че ти, за да се ползваш от него, трябва поне нещичко да му платиш, пък и поне само от чиста благодарност. Не обаче, няма такова нещо, на нашенеца, дето се казва, му е "през оная работа" за тия неща, за тия "префърцунености", че всяко нещо си имало цена, а пък в същото време от всичко нашенецът най-обича далаверката, тарикатлъкът, измамката и други такива безплатни благинки. Да платя за мислите на тоя мухльо, дето пише книги или в блога си ли, да не съм луд?! Не, няма такива неща, ний нема да се подценяваме я, ний си обичаме да влачим всичко без парички, т.е., другояче казано, много обичаме да крадем, пристрастени сме, вътрешно, тъй да се рече, сме отдадени с цялата си същност към краденето.

То това се съгласува и с друга една наша широко разпространена народна черта, а именно, като видиш, че някой прави нещо смислено, просто се почувстваш морално задължен не да му помогнеш - опази, Боже, тоя грях! - а ако можеш да му помогнеш да пропадне, да го побутнеш към провала, да го обезсърчиш, поне да посещнеш с ледено мълчание усилията му; понеже, знайно е, неслучайно Елин Пелин е изрекъл тия думи: "Ако някога изобщо се роди български гений, то това ще бъде геният на завистта!".

Аз това особено много и силно го усетих и разбрах в тия 4 годинки, в които списвам блога, в които издадох последните си книги и пр.; идва нашенецът значи в блога, чете каквото си написал, ей-така, на аванта, дето се казва, а пък че човек се е трудил за да напише нещо, за такива "подробности" не му пука на наш Таня. То това си е труд да пишеш всеки ден, и да го предлагаш на всички ей-така, за вятъра, та значи чете на аванта нашенецът, и даже никога не му щуква в главата барем в знак на благодарност да вземе и да натисне някоя рекламка на Гугъл, та да пусне в касичката един вид за "Бог да прости" някакви си там центчета. Не, няма такова нещо, нашия болгарский херой не мисли за такива дреболии, той мисли мащабно: ще вземе да ти се принизява да ти даде нещичко, ба, и за какво, че си писал ли, амче туй не работа изобщо?!

И знаете ли кое е най-гадното тука: като натисне рекламката, той всъщност и нищо не дава от джоба си, ама ей-така, един вид на инат, няма да я натисне, та сякаш да ти отмъсти, че си му подарил, да речем, мислите си. А пък, между другото, у нас това, което най-малко се цени, са тъкмо мислите, идеите, разсъжденията, за "духовните неща" да не говорим, всички останали духовни неща не струват и пукната пара. Виж, нашенецът най-надлежно си плаща за кренвиршите, направени от мазни пилешки трътки, които купува всеки ден в мазазина, за ракийката, за кебапчетата, ама къде тия неща блоганки за душата да се сравняват с някакви си там никому ненужни мисли?! Пък и, от друга страна погледнато, тоя, дето мисли, и си записва мислите, а като капак на всичко ги и "обнародва", та да ме метне да се размекна и дори, представи си безумието, да му платя нещичко, такъв трябва да бъде наказан за това, че си позволява тоя лукс; ето, ще го накажа, като не му натисна никога рекламката, та да не получи никога даже некоя си там стотинчица.

Аз това го пиша, защото не мога иначе да си обясня тази българска склонност към подлостите, с която човек се сблъсква всеки ден у нас; най-много ме дразни това, че става дума най-вече за съвсем безмислени, гадни и злобни подлостчици! Ей така, за едното нищо да навредиш на другия човек, а пък да му помогнеш, да го насърчиш - нема такова нещо, откъде-накъде, той да не ми е баджанак или сват та да му помагам?! Да мре там, а пък ний ще гледаме сеир и ще се радваме заедно и колективно на гърчовете му! Да не се раждал в България, щом иска друго отношение, ненормалник такъв, мисли ще иска да ми продава: ще прокопса по-скоро продавачът на кожуси в екваториална Африка, отколкото продавачът на мисли из нашите, из българските, простори; мисли ще се опитва да ми продава, пфу, каква отврат!

Извинявайте, че се увлякох, дано не съм ви досадил с това писание. Но днес обаче е събота, и имам повечко време да си губя времето, като пиша за блога; впрочем, дали да не го публикувам туй писъмце в блога, та да покажа какво мисля за нашенската презряна психология?! Мисля че си струва, ще го сторя непременно. Понеже битката с нашенската славянско-общинническа гадна психология не трябва да отслабва или да спира нито миг.

Впрочем, знаете ли кой от близките ни народи най-много цени образованието, духовните, културните неща? Аз се изненадвам, всъщност какво да се изненадвам, след като си е точно така: турците са народът, който най-много цени, примерно, образованието и просвещението на децата си! А пък ний за такива "вятър неща" парици не щем да даваме, ей така, на инат; майната им на турците, нека да просперират, а пък ний ще затъваме в простотията си!

Приятен уикенд Ви желая!

С поздрав: Ангел Грънчаров

P.S. Да вметна нещо, което се сетих сега. Показателен, крещящо красноречив, дето се вика, пример. Преди време, като почнаха да излизат последните ми книги (от 2006 насам), след като вече бях "блогър", рекох да подаря на някои от най-известните и най-влиятелните "колеги"-блогъри по една книжка, първо от едната, после от другата, а на някои подарих и третата. Надявах се, че някой от тях, разчувстван - всеки ден все пак не ти подаряват книга самите автори! - да напише нещичко за книгата ми, да сподели с читателите си, че е пипнал такава книга, пък ако и я прочете, да напише впечатленията си. Смятах, че това е най-нормална човешка реакция, аз лично съм го правил и го правя за книги, които сам съм си купувал, само защото са ме развълнували. Да, ама нашенецът не се подвежда да ти направи такъв благороден жест, та това е реклама, как така, откъде-накъде?!

И знаете ли какво се получи? Аз от първата си книга изпратих 100 екземпляра, луди пари хвърлих за изпращане на книгата по пощите, в нашата поща още ме помнят служителките там с благодарност, знаете ли какво стана в резултат от тази моя безумна идея? Нищо не стана, от стотината човека един-двама само реагираха, а останалите благоразумно си замълчаха, сакън, да не сторят нещо добро, да рекламират без да искат книгата ми, и тя, току-виж, да се продаде! Опази, Боже, да сторят такъв грях!

Няма да споменявам имената на тия, на които изпратих книгата си, щото мен вместо тях ме е срам за постъпката им, а на тях обаче, разбира се, не им пука заради туй, че постъпиха така подло. Същото се случи и с втората, и с третата книга, тогава вече пратих на по-малко хора, щото съвсем нямах излишен финансов ресурс за подаръци, тогава вече почти 100% от получилите книгата ми замълчаха и продължават упорито да мълчат (Тодор Христов обаче, от Варна, не си замълча подло, но той е нещо като бяла врана в моралността на нашата блогърска общност). И списания изпратих на много хора, и те си мълчат, както си му е реда. Давам това за пример, а иначе никой не укорявам: те просто постъпиха така, щото са типични, образцови българи, за какво да ги укорявам?!

Бихте ли помогнали финансово една книга за българското образование да бъде отпечатана, да види бял свят? Ако сте способни на такъв благороден жест, вижте:

Подписка за неиздадена още книга може да спаси от провал намерението да бъде изобщо издадена

ЗА КОНТАКТ



ВИЖ >>> кн. II на сп. ИДЕИ

Добави в Svejo