Отвратен съм и съм погнусен от всичко: сякаш наоколо има само огромни бетонни блокове, плътно прилепени един към друг, а аз се опитвам да ги подместя. Вече нямам сили за нищо. Изчерпаха ми се силите. Грохнах. Писна ми окончателно. Нека тъпото общество тържествува: успя да смаже още една личност. Майната ви, простаци, мрете, задушете се в простотията си най-сетне, друго не заслужавате!
Какво толкова е станало ли? А, нищо извънредно, така си е винаги у нас. Обичаят ни е такъв. Всичко си е в реда на нещата. Пълно безразличие, тотална инертност, наоколо само глупава суетност, скука, празни капризи, мирис на кебапчета... Проклето да е това общество, в което просперират само мръсниците - и простаците!
Мисля да зарежа всичко. Край! Няма смисъл. Всичко е обречено. Един човек нищо не може да промени. А никой не протяга ръка да му помогне. Всички гледат с кравешки плам в очите и чакат паметния момент, когато ще грохне, когато ще падне! Да му подадат ръка ли? Не, няма такова нещо, да не сме луди?! Нищо ново не може да се случи в тая духовна пустиня, в каквато сме се превърнали.
Не ми се пише вече. Изписах се и се изприказвах. Много години се борих, работих денонощно, скъсах се от работа - и... нищо. Смисъл няма, смисъл тук не може да има. С какво си се захванал ти бе, идиот?! Книги да пишеш и издаваш, умни книги за умни хора, ти къде се намираш бе, тикво?! Как може да си толкова прост бе: последното нещо, което нам е нужно, са проклетите ти "умни книги"! Философия ли? Философско списание ще ми издава: егати кретенът! За "духовно възраждане на нацията" се борел, мухльото! Мри сега като си толкова нагъл!
За капката, с която преля чашата, скоро ще кажа. Тя е близко до ума, ама все пак ще кажа. Това, че само моите книги стоят непипнати по складове и борси, това, че само моите книги не стигат в книжарниците сякаш съм прокажен, е едно на ръка. Как пък ме надушиха че съм различен и ми устроиха такъв остракизъм?! Баси нюха имат тия лайнари?! Това, че списанието, което издавам, списание ИДЕИ, което струва само 3 лева (3 лева за 120-130 страници списание хич не е много!), си стои също по складове и борси и не може да пробие и да стигне до реповете (не го щат, нямало място, виж, за книгата на презряното ви "Бате" там има място?!) вече не ми се говори. Не ща изобщо да споменавам такива лични неща като това, че съпругата ми, учителка, е безработна - и си представете как се живее след като аз издадох последните две книжки на ИДЕИ с моята учителска заплата, и то в период от 5 месеца.
Страшна работа е да си нетодорживковски интелектуалец в проклетата България; виж, ако беше тодорживковски "ентелектуалец" е друго: ето, вчера наш Гоце връчил куп медали и ордени все на тодорживковски "ентелектуалци". Презряна нагла комунистическа сган! Прогониха от страната всичко свястно, прогониха 2 милиона българи, българки и техните деца от страната и сега си разиграват без свян сатанинското си хоро: проклети да са! Натискат като олово и задушават всичко, което е различно от тях, което не е като тях. Разпищолили са се навсякъде и наглеят! А стадото ги търпи ли търпи - и мило приблейнува! Ето защо не толкова наглеците са виновни, а истински виновно е стадото. Наглеците освен наглеци други не могат да бъдат...
А капката ми преля по повод на униженията, които преживявам, по повод на мъките, които ми се стовариха на болното сърце, във връзка с търсенето на някакъв начин да издам книгата си за образованието, книгата, носеща заглавието "Идеи за една нова философия и стратегия на образованието в България". Прекършиха ме обаче, край, вече нямам сили! Тържествувайте, смотаняци! Вечно ще си пребивавате в калта и в блатото си! Задушете се в лайната си най-сетне, смръдльовци прости!
Ще ви кажа само две неща от всичко онова, което се стовари на главата ми в тази връзка. Само две, а се случиха много повече, но не ми се рови повече в тая гнус...
Помолих двама интелектуалци, и двамата живеят в чужбина, пишат за образованието, борят се уж за промяна в българското образование, нещо като експерти са; помолих ги за нещо просто: пратих им ръкописа, предложих им, ако искат, да дадат и свои текстове, та заедно, с общи сили, да издадем книгата, понеже така и така пишем за едно и също. Учтиво ми благодариха за честта, обещаха нещичко да направят, като се зачетоха обаче в ръкописа сякаш се уплашиха и... изчезнаха, изпариха се във виртуалното пространство, няма ги вече! Презряно българско малодушие - и презряна българска завист!!! Какво повече да пиша, нима всичко не е ясно вече?!
Вторият случай е още по-фрапиращ. В навечерието на 24 май изпратих Писмо до български издателства с плахата надежда някое от тях да дръзне и стори нещо съвсем безумно: да издаде една книга за българското образование!. Изпратих писмото може би на 100 български издателства, очите ми изтекоха една нощ да пращам писмото. Знаете ли какъв е резултатът? Досещате ли се? Кажете де, що мълчите?! Ще ви кажа аз щом ви е неудобно да кажете нещо: никой не отговори на писмото ми! Интересното е даже това, че сякаш никой и не отвори писмото, щото не получих нито едно съобщение, че е пристигнало и е отворено. Изглежда всички го хвърлиха директно в коша без даже да го отварят. И то само защото аз, глупакът, написах там, дето се пише "относно" какво е писмото, написах това: "Книга за българското образование". Впрочем, да съм честен, ще кажа, че само от едно издателство ми се обадиха и ми казаха, че ще ми звъннат евентуално пак, искали нещо да ми кажат. Книгата ми била с "нестандартни идеи", та по повод на това щели да ми звъннат. Под "нестандартно" из нашите предели разбират "лудешко". Знам какво ще ми кажат. А най-вероятно повече изобщо няма да се обадят. Това е: гробна тишина. Един месец чакам някакъв отговор, нищо: гробище. Край.
А пък повод на моите апели и "реклами" някой да дръзне и да помогне да се издаде книгата - разбира се, никой не реагира, всички учтиво мълчат, както се мълчи когато около теб се върти някакъв психично болен нещастник и прави "щуротиите" си - имам само един отзив, разбира се, най-най-най-благожелателен:
Има и патологично текстово словоблудство, като онова на един от изказалите се по-горе дървени философи, които пишат книги за душевните си терзания, после пишат “статии” с цел просия, а после цяла поредица от вербални “огън и жупел” за всенародното безпросветие, което ги обрича на глад и мизерия - дето никой не иска да си дава парите за псевдоинтелектуалните им лайна.
Това е. Но такива явно дни сме доживели, чукундурите у нас се чувстват като... охлюви в стърнище, а пък някои от нас изглежда са осъдени да мрат, поради крещящата си неадекватност спрямо смърдящото наоколо злотворно блато.
Преди време написах на едно място, сред коментарите на един най-популярен блог следния текст: Най-безумната и арогантна интелектуална провокация, която изобщо е възможна!. Надявах се че тия хора нищо чудно да се трогнат, да помогнат, да се барем малко развълнуват. Знаете ли какъв е ефекта: никакъв! Пълно гробищно мълчание! Тишина! Никаква реакция! Поискай от българин пари, за да те намрази завинаги. Това, че не ги искам за мен, а за една книга за българското образование, няма никаво значение. Явно болното, явно слабото място на българина са презрените парици!
Не ща да пиша какво стана с моите просии за книгата пред "български бизнесмени-богаташи", щото вече съм го писал. Наредиха на пазачите си вече да не ме пускат. И като им звънна, ми удрят "червена слушалка". Възмутени са от мен, по-нагъл човек от мен няма на тая свят: да им иска от милите им парички не за друго, а за някаква книга за образованието, пфу!
Преди време написах ето този отчаян вопъл: Проклет шанс да се родиш в България, има ли по-горчива участ от това?!. Сега пък пиша настоящия текст. Отчаян съм напълно и вече нямам сили да се боря. Изчерпаха ми си силиците. Край. Дотук бях. Който иска да продължи, аз повече не мога. Нека пустошта залее всичко с мъртвешкото си було.
Извинявайте ако има нещо. Спирам да пиша и в блога. Няма смисъл. Считайте, че все едно съм покойник вече. Нищо вече няма да правя. Ще ставам като другите. Ще си гледам презрения животец. Ще "оцелявам". Няма даже и да мърморя. Ще мълча. Понеже много говорих наказан съм да онемея завинаги. Мълчанието е злато по нашите земи...
Какво толкова е станало ли? А, нищо извънредно, така си е винаги у нас. Обичаят ни е такъв. Всичко си е в реда на нещата. Пълно безразличие, тотална инертност, наоколо само глупава суетност, скука, празни капризи, мирис на кебапчета... Проклето да е това общество, в което просперират само мръсниците - и простаците!
Мисля да зарежа всичко. Край! Няма смисъл. Всичко е обречено. Един човек нищо не може да промени. А никой не протяга ръка да му помогне. Всички гледат с кравешки плам в очите и чакат паметния момент, когато ще грохне, когато ще падне! Да му подадат ръка ли? Не, няма такова нещо, да не сме луди?! Нищо ново не може да се случи в тая духовна пустиня, в каквато сме се превърнали.
Не ми се пише вече. Изписах се и се изприказвах. Много години се борих, работих денонощно, скъсах се от работа - и... нищо. Смисъл няма, смисъл тук не може да има. С какво си се захванал ти бе, идиот?! Книги да пишеш и издаваш, умни книги за умни хора, ти къде се намираш бе, тикво?! Как може да си толкова прост бе: последното нещо, което нам е нужно, са проклетите ти "умни книги"! Философия ли? Философско списание ще ми издава: егати кретенът! За "духовно възраждане на нацията" се борел, мухльото! Мри сега като си толкова нагъл!
За капката, с която преля чашата, скоро ще кажа. Тя е близко до ума, ама все пак ще кажа. Това, че само моите книги стоят непипнати по складове и борси, това, че само моите книги не стигат в книжарниците сякаш съм прокажен, е едно на ръка. Как пък ме надушиха че съм различен и ми устроиха такъв остракизъм?! Баси нюха имат тия лайнари?! Това, че списанието, което издавам, списание ИДЕИ, което струва само 3 лева (3 лева за 120-130 страници списание хич не е много!), си стои също по складове и борси и не може да пробие и да стигне до реповете (не го щат, нямало място, виж, за книгата на презряното ви "Бате" там има място?!) вече не ми се говори. Не ща изобщо да споменавам такива лични неща като това, че съпругата ми, учителка, е безработна - и си представете как се живее след като аз издадох последните две книжки на ИДЕИ с моята учителска заплата, и то в период от 5 месеца.
Страшна работа е да си нетодорживковски интелектуалец в проклетата България; виж, ако беше тодорживковски "ентелектуалец" е друго: ето, вчера наш Гоце връчил куп медали и ордени все на тодорживковски "ентелектуалци". Презряна нагла комунистическа сган! Прогониха от страната всичко свястно, прогониха 2 милиона българи, българки и техните деца от страната и сега си разиграват без свян сатанинското си хоро: проклети да са! Натискат като олово и задушават всичко, което е различно от тях, което не е като тях. Разпищолили са се навсякъде и наглеят! А стадото ги търпи ли търпи - и мило приблейнува! Ето защо не толкова наглеците са виновни, а истински виновно е стадото. Наглеците освен наглеци други не могат да бъдат...
А капката ми преля по повод на униженията, които преживявам, по повод на мъките, които ми се стовариха на болното сърце, във връзка с търсенето на някакъв начин да издам книгата си за образованието, книгата, носеща заглавието "Идеи за една нова философия и стратегия на образованието в България". Прекършиха ме обаче, край, вече нямам сили! Тържествувайте, смотаняци! Вечно ще си пребивавате в калта и в блатото си! Задушете се в лайната си най-сетне, смръдльовци прости!
Ще ви кажа само две неща от всичко онова, което се стовари на главата ми в тази връзка. Само две, а се случиха много повече, но не ми се рови повече в тая гнус...
Помолих двама интелектуалци, и двамата живеят в чужбина, пишат за образованието, борят се уж за промяна в българското образование, нещо като експерти са; помолих ги за нещо просто: пратих им ръкописа, предложих им, ако искат, да дадат и свои текстове, та заедно, с общи сили, да издадем книгата, понеже така и така пишем за едно и също. Учтиво ми благодариха за честта, обещаха нещичко да направят, като се зачетоха обаче в ръкописа сякаш се уплашиха и... изчезнаха, изпариха се във виртуалното пространство, няма ги вече! Презряно българско малодушие - и презряна българска завист!!! Какво повече да пиша, нима всичко не е ясно вече?!
Вторият случай е още по-фрапиращ. В навечерието на 24 май изпратих Писмо до български издателства с плахата надежда някое от тях да дръзне и стори нещо съвсем безумно: да издаде една книга за българското образование!. Изпратих писмото може би на 100 български издателства, очите ми изтекоха една нощ да пращам писмото. Знаете ли какъв е резултатът? Досещате ли се? Кажете де, що мълчите?! Ще ви кажа аз щом ви е неудобно да кажете нещо: никой не отговори на писмото ми! Интересното е даже това, че сякаш никой и не отвори писмото, щото не получих нито едно съобщение, че е пристигнало и е отворено. Изглежда всички го хвърлиха директно в коша без даже да го отварят. И то само защото аз, глупакът, написах там, дето се пише "относно" какво е писмото, написах това: "Книга за българското образование". Впрочем, да съм честен, ще кажа, че само от едно издателство ми се обадиха и ми казаха, че ще ми звъннат евентуално пак, искали нещо да ми кажат. Книгата ми била с "нестандартни идеи", та по повод на това щели да ми звъннат. Под "нестандартно" из нашите предели разбират "лудешко". Знам какво ще ми кажат. А най-вероятно повече изобщо няма да се обадят. Това е: гробна тишина. Един месец чакам някакъв отговор, нищо: гробище. Край.
А пък повод на моите апели и "реклами" някой да дръзне и да помогне да се издаде книгата - разбира се, никой не реагира, всички учтиво мълчат, както се мълчи когато около теб се върти някакъв психично болен нещастник и прави "щуротиите" си - имам само един отзив, разбира се, най-най-най-благожелателен:
Има и патологично текстово словоблудство, като онова на един от изказалите се по-горе дървени философи, които пишат книги за душевните си терзания, после пишат “статии” с цел просия, а после цяла поредица от вербални “огън и жупел” за всенародното безпросветие, което ги обрича на глад и мизерия - дето никой не иска да си дава парите за псевдоинтелектуалните им лайна.
Това е. Но такива явно дни сме доживели, чукундурите у нас се чувстват като... охлюви в стърнище, а пък някои от нас изглежда са осъдени да мрат, поради крещящата си неадекватност спрямо смърдящото наоколо злотворно блато.
Преди време написах на едно място, сред коментарите на един най-популярен блог следния текст: Най-безумната и арогантна интелектуална провокация, която изобщо е възможна!. Надявах се че тия хора нищо чудно да се трогнат, да помогнат, да се барем малко развълнуват. Знаете ли какъв е ефекта: никакъв! Пълно гробищно мълчание! Тишина! Никаква реакция! Поискай от българин пари, за да те намрази завинаги. Това, че не ги искам за мен, а за една книга за българското образование, няма никаво значение. Явно болното, явно слабото място на българина са презрените парици!
Не ща да пиша какво стана с моите просии за книгата пред "български бизнесмени-богаташи", щото вече съм го писал. Наредиха на пазачите си вече да не ме пускат. И като им звънна, ми удрят "червена слушалка". Възмутени са от мен, по-нагъл човек от мен няма на тая свят: да им иска от милите им парички не за друго, а за някаква книга за образованието, пфу!
Преди време написах ето този отчаян вопъл: Проклет шанс да се родиш в България, има ли по-горчива участ от това?!. Сега пък пиша настоящия текст. Отчаян съм напълно и вече нямам сили да се боря. Изчерпаха ми си силиците. Край. Дотук бях. Който иска да продължи, аз повече не мога. Нека пустошта залее всичко с мъртвешкото си було.
Извинявайте ако има нещо. Спирам да пиша и в блога. Няма смисъл. Считайте, че все едно съм покойник вече. Нищо вече няма да правя. Ще ставам като другите. Ще си гледам презрения животец. Ще "оцелявам". Няма даже и да мърморя. Ще мълча. Понеже много говорих наказан съм да онемея завинаги. Мълчанието е злато по нашите земи...
3 коментара:
8 коментара
Затворете този прозорец Направо към формуляра за коментар
Анонимен Станислав каза...
Жалко, че се стига до такива моменти. Жалко, че наглеци, като Първанов и подобни просперират за сметка на тези, които се опитват да направят нещо истинско.
Жалко, че проклетото стадо позволява да се случи това. Да, именно то е виновно - прокелтото малодушно стадо, което се е заформило в БГ.
Някой някога беше казал, че няма неоценен труд... е, изглежда има.
Успех в бъдещото оцеляване и дано все пак някой ден нещата да се променят.
19.06.10 10:42
Изтриване
Анонимен Анонимен каза...
:-)
http://angeligdb.wordpress.com/2006/11/17/1-634/?preview=true&preview_id=108&preview_nonce=ae561d3c78
Ще ни липсваш :-(
19.06.10 12:17
Изтриване
Анонимен Анонимен каза...
http://angeligdb.wordpress.com/2006/11/13/1-635/?preview=true&preview_id=86&preview_nonce=3c224e33eb
19.06.10 12:23
Изтриване
Анонимен Анонимен каза...
Заслужаваш си го виж се само къф си http://angeligdb.wordpress.com/2007/03/08/1-640/?preview=true&preview_id=1120&preview_nonce=065c76761d
19.06.10 12:36
Изтриване
Анонимен Анонимен каза...
Майчице, в каква страна живеем!!!
Това, което ще последва, има характер на мощна бомба, взривила се в центъра на голям заспал град. „Градът“, който непробудно спи, упойван със сладки приказки, е България. Бомбата е статия под заглавие „Най-могъщият политик в България е съратник на гангстери“, става дума за „любимеца на нацията“ Бойко Борисов. Публикувана е в американско издание на 2 март. То твърди, че Бойко Борисов е близък съратник на известни гангстери и е свързан с почти 30 неразкрити убийства. Прочетете статията, много е любопитна. Не че това, което пише там, ние не си го знаем, знаем си го, но не искаме да го признаем. Все едно сме упоени и сме под наркоза. Упойват ни вече години наред сладкодумните медии, контролирани от ДС, които именно направиха Бойко Борисов това, което той е сега.
Ето и сюблимния момент от доклад от 2 март на Джеф Щайн, редактор по проблемите на националната сигурност, в който се казва: „… по време на 4-годишната си работа в МВР от 2001 до 2005 г. Борисов е използвал служебното си положение, за да управлява официалната корупция, така че свързани с гангстерите лица да премахват своите конкуренти от подземния свят… След като Бойко Борисов бе назначен за главен секретар на МВР през 2001 г., имаше голям брой убийства в гангстерски стил на лица, идентифицирани с криминални групировки в България. Нито едно от тези убийства не бе разкрито“.
Мисля, че това стига. Дали ще стане нещо сега у нас след като вече изгърмя тази бомба?! Как ли медиите ще оправдаят „любимеца“ си? Дали изобщо някоя от „свободните ни медии“ ще ни информира за статията в „Кънгрешънъл куортърли“ и за документите, с които тя е подплатена? Предстоят ни крайно любопитни дни на очакване и на сюрпризи…
Ето първия горещ отзвук, написан от младия сътрудник на блога Марин Чушков, 20 годишен студент по право:
19.06.10 12:41
Изтриване
Анонимен Анонимен каза...
Сигурно мнозина почитатели на българския супермен ще ме намразят заради този мой отзив. Но какво да се прави. Свидетели сме в днешно време как един „достоен български политик“, по който си падат „и ученички, и пчелички“, изведнъж става обект на международно разследване. За пореден път истината излезе наяве, макар и доста късно, но за сметка на това по един най-красноречив начин. От много време в нашето медийно пространство не спира да витае един супермен, супергерой, суперполицай, „спасител на онеправданите и на потиснатите“, „народен чиляк“. Това е ген. Бойко Борисов, за който медиите премного време отделиха, премного средства хвърлиха: за да „увековечат“ неговия “свят образ“ с ореола ни повече, ни по-малко на… национален герой. А то какво излезе? Под вола теле: не е безизвестно че, ген. Суперченге е бивш кадровик на ДС и бивш бодигард на „политическия гений“ Тодор Живков. На българската общественост не е безизвестно, че Бойко Борисов има много общи работи с едни от най-големите босове на организираната престъпност – охранителни фирми и всякакъв друг род дейности от „сенчест характер“. Но защо трябваше да си затваряме очите пред очебийната истина?! Защо пак позволихме да бъдем лъгани, като оставихме този „герой на нашето време“ да се вихри и да създава впечатление, че се бори за „националните правдини“. Защо се оставихме медиите, намиращи се под контрола на ДС, толкова време да ни правят на най-тъпи зомбита?! Нещо повече, стигнахме дотам да го направим кмет на столицата. Ето вече виждаме докъде я докара този „каратист“-политик: столицата е едно бунище, гнусна, мръсна, черна, задушна. Не, той всичко може, от всичко разбира, той е гений, но все някой му пречи, а пък най-много умее да дава интервюта. Говори простичко, а пък малоумните го слушат с отворена уста. Да, София вече е най-черната и мръсна от всички столици в Европа след „бляскавото управление“ на бат Бойко.
Нещо още по-красноречиво. Докато всенародният любимец беше на власт като секретар на МВР видяхме каква „титанична борба“ срещу организираната престъпност проведе: 28 неразкрити поръчкови и показни убийства! Същевременно подчинените му служби се занимаваха да хващат безобидни „кокошкари“ и да им преписват всевъзможни тежки престъпления. И защо всичките тези убийства бяха на личности, които са конкуренти на неговите близки приятелите от СИК?! Зададе ли си някой у нас този въпрос? Това не са мои думи, това са го публикували истински безпристрастните журналисти от „Кънгрешънъл куортърли“.
Оставям коментарите на Вас. За мен изводът е ясен. Бойко Борисов си е една „мутра“, защитаваща не интересите на българските граждани, а интересите на онези негови съратници, вкарали го във властта. Любопитна е и ролята на бившия цар Симеон в този сценарий по въздигането на Бойко Борисов като най-ярка звезда на политическия небосклон на България. Нима и Симеон, бившият цар, е сътрудник на ДС като президента Гоце?! Майчице, в каква страна живеем?! Хора, събудете се, отворете очите си, стреснете се поне малко!!!
Аз няма какво да добавя към неговия коментар. Разбира се, запазвам си правото да напиша собствен коментар в най-скоро време.
19.06.10 12:41
Изтриване
Blogger yan каза...
Горе главата,Ангеле!Не се отчайвай!Майната им на всички "Бизнесмени-богаташи" и други доброжелатели!Явно в такова общество живеем,където никой не цени интелектуалците!
Онова,което не ни убива,ни прави по-силни!Не може човек,написал толкова книги така лесно да се отчайва!Объркана държава,сбъркани ценности!ПРосто това е само един момент на отчаяние,какъвто на всеки от нас се случва от време на време!Разбирам напълно състоянието ти!Все пак има хора,които ценят това,което правиш!Аз съм един от тях!Редовен читател съм на блога ти!Всеки ден влизам по няколко пъти в него,защото засягаш по няколко интересни теми,които чета с голямо удовлетворение,защото мнението ти по много въпроси съвпада с моето!А ти имаш и таланта да пишеш увлекателно и разбираемо за всеки читател!Всеки в живота си има трудни моменти,но не трябва да се отчайваме!Горе главата!
С признателност и уважение:Янко Димитров
19.06.10 16:29
Изтриване
Анонимен Анонимен каза...
Ми може пък просто да не са ти интересни книгите и списанието, може да са закъснели, с остарели идеи и разбирания,може да си лош писател просто, то иначе секи може да седне да сглоби оттук оттам няква книжка и после да писне че не му давали пари да я издаде. Ако ти е интересна книгата, ше се разпродаде, тегли си кредит и си я издай ако си толкова сигурен в креативността на идеите си
Публикуване на коментар