На едно място - Нов атентат срещу Стамболов – този път поръчителите не се крият - прочетох следната информация:
Георги Първанов бе награден с картина на бик и почетен орден “Стефан Стамболов” за “личен принос към българската държавност” от Института за теория и практика на лидерството “Стефан Стамболов”. Поводът бе научна дискусия за: “Лидерство и национална сигурност”, посветена на 115-ата годишнина от смъртта на Стефан Стамболов в БАН.
Което ме принуди да реагирам ето така, с нижеследующите думи:
Наистина с това награждаване на първото ни руско мекере Първанов с орден, носещ името на най-големия борец за запазването на българската свобода от "наште освободители-наште поробители", е гавра с паметта на Стамболова, която едва ли може да бъде надмината! Срам и позор за тия мерзавци, които си позволиха да се изгаврят по толкова грозен начин с паметта на великия българин Стамболов, апостол от национално-освободителните борби и най-виден държавник на България, който, милият, даде и живота си за нея.
Защото е добре известно, че убийците на Стамболов, които го съсекоха с ятагани в центъра на София под унилия поглед на овчето стадо от русофили, няма начин да не са били вдъхновени от много руски рубли; ония, които най-вече са били заинтересовани "тиранинът" да си иде, са тъкмо русофилите, а тия последните, разбира се, са съществували най-вече заради руските рубли, поради което неслучайно тогава русофилите директно в очите са били наричани "рубладжии". А как ли следва да наричаме сега такива като орденоносеца Първанов, пръв емисар на КГБ-ДС по управлението на Задунайская? Разбира се, и днес, както и винаги, най-мощния стимул на необуздано русофилство от рода на Първановото, са вече ако не рублите, то поне многоцифрените банкови сметки в долари или в "евра", които Газпром и Кремъл редовно превеждат на продажниците на българската държавност, т.е. на своите верни мекерета.
Аз се питам какво е това дебелоочие на "историка" Първанов да приеме орден, носещ името на българския държавник, когото неговата партия беше изстъргала от скрижалите на модерната българска история?! Нали се знае и от децата, че Стамболов е знаме на ония българи, които са за европейска ориентация, за европейска модернизация на страната ни. Докато Първанов е водачът на продажниците, които работят за превръщането на България в прост придатък на деспотичната азиатско-ординска Руска империя! А нима не се знае, че именно такива като Първанов успяха да превърнат страната ни в унизен и беден руски троянски кон в Европейския съюз и в НАТО, с което оскверниха най-големия исторически триумф на България и на българите от последните столетия.
Срам и позор за предателите на българската национална кауза, щото нашата национална кауза е да бъдем пълнокръвни европейци, а не презряно азиатско татарско или хунско племе!
Ония, които са се съмнявали в пълната аморална природа на нашите "модернизирани комунисти" сега, след фрапантния случай на пълно безсрамие, което демонстрира Гоце Първанов, нека имат добрината да се откажат от коварната си илюзия. Щото сърдечен комунизъм от рода на Първановия, е равнозначен на пълен аморализъм, на колосално лицемерие и на безчинстващата навсякъде и във всичко лъжа. А пък тия, които се чудят защо Първанов не може да каже две смислени думи, които да не изопачават реалностите - защо негово безочливо превъзходителство постоянно и неуморно лъже и увърта! - нека, моля, повече изобщо да не се чудят.
Он, горкият, друго, освен да лъже - и да се отдава на пълна безнравственост, на страшно безочие, на най-грозна арогантност! - не може: щото тъкмо такава е неговата неизменна комунистическа същност и душа.
Та ето, орденоносецът Първанов най-сетне разкри грозния си нравствен лик, способността си за пълно безочие и безсрамие, за неусмирима, за вечно тържествуваща и триумфираща арогантност. От такива като него нормалният, неизвратен човек изпитва само едно чувство: неудържима погнуса, гадене, позиви към повръщане. А тия, които са като него, му се радват: ето че у нас за сетен път се разбра, че демаркационната линия, която дели нацията на две половини, минава през нашите съзнания, т.е. през нашите понятия за добро и зло, за прилично и неприлично, за истина и лъжа, за красиво и грозно. Тоест има духовно-личностен и ценностен характер.
От което следва, че докато не направим така, че мнозинството у нас да си поправи своите представи за изброените ценности, добро няма да видим. Защото в други страни, в които мнозинството от хората имат съвсем нормални и обичайни представи и реакции по повод на доброто, злото, истината, лъжата и пр., там такива като Първанов не само че не могат да просперират, но и, дори и да са се добрали до някакво положение, мигом, при първия гаф, ще бъдат без жалост изритани; защото там добре се знае, че такива като Първанов са носителите и първопричинителите на заразата, която от десетилетия омаломощава българския обществен и народностен организъм.
(Забележка: Този коментар го публикувах хем като като реплика към коментар по същата тема в блога на Иво Инджев, хем като постинг тук, понеже текстът стана по-дългичък, което ме принуди да постъпя така.)
Георги Първанов бе награден с картина на бик и почетен орден “Стефан Стамболов” за “личен принос към българската държавност” от Института за теория и практика на лидерството “Стефан Стамболов”. Поводът бе научна дискусия за: “Лидерство и национална сигурност”, посветена на 115-ата годишнина от смъртта на Стефан Стамболов в БАН.
Което ме принуди да реагирам ето така, с нижеследующите думи:
Наистина с това награждаване на първото ни руско мекере Първанов с орден, носещ името на най-големия борец за запазването на българската свобода от "наште освободители-наште поробители", е гавра с паметта на Стамболова, която едва ли може да бъде надмината! Срам и позор за тия мерзавци, които си позволиха да се изгаврят по толкова грозен начин с паметта на великия българин Стамболов, апостол от национално-освободителните борби и най-виден държавник на България, който, милият, даде и живота си за нея.
Защото е добре известно, че убийците на Стамболов, които го съсекоха с ятагани в центъра на София под унилия поглед на овчето стадо от русофили, няма начин да не са били вдъхновени от много руски рубли; ония, които най-вече са били заинтересовани "тиранинът" да си иде, са тъкмо русофилите, а тия последните, разбира се, са съществували най-вече заради руските рубли, поради което неслучайно тогава русофилите директно в очите са били наричани "рубладжии". А как ли следва да наричаме сега такива като орденоносеца Първанов, пръв емисар на КГБ-ДС по управлението на Задунайская? Разбира се, и днес, както и винаги, най-мощния стимул на необуздано русофилство от рода на Първановото, са вече ако не рублите, то поне многоцифрените банкови сметки в долари или в "евра", които Газпром и Кремъл редовно превеждат на продажниците на българската държавност, т.е. на своите верни мекерета.
Аз се питам какво е това дебелоочие на "историка" Първанов да приеме орден, носещ името на българския държавник, когото неговата партия беше изстъргала от скрижалите на модерната българска история?! Нали се знае и от децата, че Стамболов е знаме на ония българи, които са за европейска ориентация, за европейска модернизация на страната ни. Докато Първанов е водачът на продажниците, които работят за превръщането на България в прост придатък на деспотичната азиатско-ординска Руска империя! А нима не се знае, че именно такива като Първанов успяха да превърнат страната ни в унизен и беден руски троянски кон в Европейския съюз и в НАТО, с което оскверниха най-големия исторически триумф на България и на българите от последните столетия.
Срам и позор за предателите на българската национална кауза, щото нашата национална кауза е да бъдем пълнокръвни европейци, а не презряно азиатско татарско или хунско племе!
Ония, които са се съмнявали в пълната аморална природа на нашите "модернизирани комунисти" сега, след фрапантния случай на пълно безсрамие, което демонстрира Гоце Първанов, нека имат добрината да се откажат от коварната си илюзия. Щото сърдечен комунизъм от рода на Първановия, е равнозначен на пълен аморализъм, на колосално лицемерие и на безчинстващата навсякъде и във всичко лъжа. А пък тия, които се чудят защо Първанов не може да каже две смислени думи, които да не изопачават реалностите - защо негово безочливо превъзходителство постоянно и неуморно лъже и увърта! - нека, моля, повече изобщо да не се чудят.
Он, горкият, друго, освен да лъже - и да се отдава на пълна безнравственост, на страшно безочие, на най-грозна арогантност! - не може: щото тъкмо такава е неговата неизменна комунистическа същност и душа.
Та ето, орденоносецът Първанов най-сетне разкри грозния си нравствен лик, способността си за пълно безочие и безсрамие, за неусмирима, за вечно тържествуваща и триумфираща арогантност. От такива като него нормалният, неизвратен човек изпитва само едно чувство: неудържима погнуса, гадене, позиви към повръщане. А тия, които са като него, му се радват: ето че у нас за сетен път се разбра, че демаркационната линия, която дели нацията на две половини, минава през нашите съзнания, т.е. през нашите понятия за добро и зло, за прилично и неприлично, за истина и лъжа, за красиво и грозно. Тоест има духовно-личностен и ценностен характер.
От което следва, че докато не направим така, че мнозинството у нас да си поправи своите представи за изброените ценности, добро няма да видим. Защото в други страни, в които мнозинството от хората имат съвсем нормални и обичайни представи и реакции по повод на доброто, злото, истината, лъжата и пр., там такива като Първанов не само че не могат да просперират, но и, дори и да са се добрали до някакво положение, мигом, при първия гаф, ще бъдат без жалост изритани; защото там добре се знае, че такива като Първанов са носителите и първопричинителите на заразата, която от десетилетия омаломощава българския обществен и народностен организъм.
(Забележка: Този коментар го публикувах хем като като реплика към коментар по същата тема в блога на Иво Инджев, хем като постинг тук, понеже текстът стана по-дългичък, което ме принуди да постъпя така.)
Бихте ли помогнали финансово една книга за българското образование да бъде отпечатана, да види бял свят? Ако сте способни на такъв благороден жест, вижте:
Подписка за неиздадена още книга може да спаси от провал намерението да бъде изобщо издадена
Банкови сметки за подпомагане на блога, на вестник ГРАЖДАНИНЪ и на списание ИДЕИ
ПРОЧЕТИ електронния вариант на излезлите досега броеве на сп. ИДЕИ
ЗА КОНТАКТ
Няма коментари:
Публикуване на коментар