Как така Велислава Дърева, пишеща за в-к "Червено пламтящо сърце", да е медия, а пък аз и моят блог да не сме медия?!

Отново на едно място тече разгорещена дискусия по въпроса Медии ли са блоговете?. Дискусията е интересна, който желае може да се зачете. Разбира се, както при всеки един спор, има два алтернативни отговора - "Да, блоговете са медии" и другият, именно "Не, блоговете не са медии" - като защитниците на двете тези могат да спорят до безкрайност, упражнавяйки се в остроумие в търсенето на нови и още по-нови аргументи. Ала каква е истината, т.е. кои са прави, е трудно да се каже, докато едната страна не намери някакъв, така да се каже, "убийствен аргумент", с който да срази и победи окончателно другата страна. Този момент сякаш още не е дошъл.

Разбира се, много често споровете се пораждат тъкмо защото не са уточнени понятията, с които се оперира в спора; ако по-прецизно се уточнят самите понятия, много спорове ще станат излишни и безпредметни. В случая ако се уточни по-ясно що е това медия и що е блог, тогава мигновено ще стане ясно до каква степен се покриват по съдържание двете понятия, т.е. дали общите признаци на понятието "медия" се съдържат и в понятието "блог" - наред с някои други, специфични само за блоговете признаци, които правят блога блог, а не нещо друго. Ясно е също, че понятието "медия" е, така да се рече, "родово понятие", а пък понятието "блог" е "видово понятие", като при това трябва да се вземе пред вид, че видът се съдържа в рода. Та ето около тия неща се върти спорът по въпроса "Медии ли са блоговете?", като явно в самия спор участниците работят усърдно по уточняването на самите понятия, в резултат на което позициите им би следвало да се сближават, та в резултат заедно, с общи усилия, да стигнат до т.н. "единна и безпрекословна истина". Стига, разбира се, по наш, български маниер, да не спорим само от инат, т.е. без много-много да се вслушваме в аргументите на другата страна да се стараем да натрапваме на останалите самочувствието си, че "аз просто няма начин да не съм прав, щом тъкмо аз смятам така". Или, сиреч, защото "моето мнение, тъкмо понеже е мое, нема начин да не е право"; по това самочувствие може безпогрешно да се познае безнадеждно тъпия човек, а пък оня, който допуска, че и опонентът си има своите основания и своята правота, такъв един човек е мислещ, диалогичен и може да допринесе за откриването на истината.

Нека, за да спомогнем поне малко за решаването на затегналия се спор, да приведем в ясна форма съдържанието на двете понятия, на понятията "медия" и "блог", т.е. да ги дефинираме, което е добра отправна точка за решаването на противоречията - и за достигането на общоприемливо разбиране. Истината, не нещо друго, е това "общоприемливо разбиране", стига то да е постигнато от разумни, мислещи, а не от суетни и своекористни хора.

Думата "медия" е равнозначна на израза "средство за масова информация", като трябва да се отчете, че се е образувала и производна, от "Mass Media", на български, именно, е "мас-медии". Думата media в други езици има и смисъла "носител, посредник, среда". Тия моменти за значението на думата "медия" трябва да се имат предвид. Нека засега този момент, че в "истинските медии" работят журналисти, сиреч, "професионални медиатори", а в блоговете това съвсем не е задължително, да го оставим настрана, щото може да ни обърка, а пък към него ще се върнем когато му е времето.

Ето какво чета в Уикипедия за това що е "СМИ": Средствата за масова информация или още масмедиите е термин, който е използван да означи като клас частта от медията, специфично обърната към широката аудитория. Терминът масмедия е въведен в употреба през 20-те години на XX-ти век с откриването на националните радиомрежи и излизането на многотиражните вестници и списания. Средствата за масова информация са:

* Печатът: вестниците, списанията
* Радио и телевизия
* Информационните агенции
* Интернет: интернет-изданията, блоговете

Ако това е така, то спорът за това медии ли са блоговете трябва още сега да затихне: да, медии са, и това произтича от самото определение. Тук обаче трябва да отбележим, че смущава този момент: "... частта от медията, специфично обърната към широката аудитория". Това, както забелязвате, били "средставата за масова информация", именно "масмедиите". Но има ли "медия", обърната към "нешироката аудитория"? И медия ли ще бъде, примерно, живото общуване между две личности, или пък между учителя и неговите ученици? Явно непосредственото ("живо") общуване без никакъв посредник не може да се нарече "медия", щото ако можеше, тогава "медиите" щяха да станат прекалено много, щяха да станат неизброимо количество; изводът в такъв случай е: за да е нещо "медия", то трябва да има посредник, било технически средства за пренасяне на информацията, било материалния носител, било нещо друго от този род. Има ли го посредника, значи налице е медия; това важи и за вестниците, и за телевизията; посредникът го има и при блоговете, следователно, блоговете са медия.

Впрочем, да допълня с едно допълнително съображение: когато моя милост като преподавател по философия разговаря с моите ученици, в такова общуване е неуместно да се говори за "медия"; но когато кажа на учениците, че могат да ползват блога ми, за да прочетат това или онова, в такъв случая вече може да се говори за медия: блогът ми е медия за тях, сиреч, е източник на познавателна информация. Впрочем, а учебниците - книгите и книгоиздаването като цяло - медия ли са? Как така нетрайните вестници да са медия, а книгите да не са?! (А кварталната клюкарка, разпространителка на "новини", морални преценки и тълкувания, медия ли е - след като такива жени навремето ги наричахме "ТАСС", сиреч, "телеграфна агенция на Съветския съюз"?! Ами Дърева да не нещо по-различно от обикновената квартална клюкарка, освен че работи на доста по-високо ниво - нейна "махала" е цяла България, по-скоро червената част от отечеството ни?!)

Аз ако говоря нещо на жена си, нито аз, нито тя, можем да имаме претенцията, че сме "медия" - макар че по-специално в случая с жена ми тя, като всяка друга жена, ще бъде твърде много оскърбена от непризнаването й за медия. Даже ораторът в постоянно функциониращия неформален "политически клуб" на пенсионерите, който съществува на пейките в началото на Симеоновата градина в Пловдив, едва ли може да излезе с претенцията, че е "медия", понеже общува непосредствено с аудиторията си, без посредник; ако грабне мегафон, и почне да крещи така, че да го чуват всички минаващи по Главната улица, той ще направи решителна стъпка в признаването му за медия: стига, разбира се, някой от гражданите да не скочи да го набие - понеже е смутил спокойствието и автономията му.

Но стига толкова за понятието "медия"; казаното дотук е добра основа за по-прецизното му дефиниране. Сега нека да се опитаме да открием същината на това, което наричаме "блог". Пак ще се зачета в същия източник:

Блогът (съкратено от английското weblog) е вид уебсайт, където се пише, както в дневник. Блоговете често предлагат коментари или новини за определена тема, като храна, политика, култура, екология, социални проблеми, икономика, градска и суб-култура, или местни новини; други служат като лични дневници.

Стига толкова, щото подробностите за това що е блог в случая не са ни необходими. Значи в съдържателно отношение и в блоговете има всичко онова, което го има и в останалите медии (коментари, новини и пр.), налице също така е "медиатор", именно, посредникът, техническото средство, благодарение на което блоговете достигат до огромната си аудитория. Какво тогава може да попречи на това блоговете да са медия като всяка друга?

Да, ама ще каже някой: конвенционалните (признатите) медии се правят от "професионалисти", именно от журналисти, а пък в блога и Сульо, и Пульо могат да пишат - като изобщо не ги вълнува това да спазват някакви стандарти към писането - или говоренето. Да, ама има една подробност: медиите могат да ни пишат и говорят за всичко, да показват всичко, нали така? В такъв случай нима журналистите са "специалисти по всичко", дали е така? Често се забелязва с просто око как журналисти пишат или говорят по теми, от които съвсем не разбират, и това е естествено: те просто няма как да разбират от всичко. По тази причина и се появиха блоговете, в които нормалното е човек да пише само за онова, от което разбира, което е учил, по което е специалист.

Така, примерно, моя милост пише предимно по философски и психологически теми, а всички останали теми, по които си позволявам да се произнеса, ги третирам от философска или психологическа позиция или гледна точка. Ако някой "професионален журналист" рече да пише по философска или психологическа тема, то писанието му в моите очи ще е "жалка картинка", сиреч, картинка, достойна за съжаление. Ако пък някой журналист се опита да пише в моя личен философски или психологически стил или маниер, разглеждайки други, всякакви теми, той пак, така да се рече, ще "издиша", другояче казано, ще се изложи. Вярно, че журналистите са хора с доста добре напомпано самочувствие, което именно ги кара да се изказват по теми, от които нищо не разбират, но това, както казах, води само дотам, че стават за резил - даже и да не го съзнават.

В този смисъл аз лично започнах да пиша блог тъкмо защото журналистическото писане в нашите конвенционални медии съвсем не ме задоволяваше, т.е. имах самочувствието, че мога да кажа и напиша онова, което журналист никога няма да може да го напише, пък даже и да се казва... Велислава Дърева. И благодарение на блога си показах какво мога: мога това, което никой друг не го може (даже и някой да го може, той ще си го прави по свой си начин, но по моя начин няма как да го може, нали така?. Имам си много читатели от цял свят, как тогава ако упоменатата Велислава, която, да речем, пише за вестник "Червено пламтящо сърце", да е медия, а пък аз и моят блог да не сме медия? Не виждам основание блогът да не е медия, след като в него има всичко онова, което е налице при медиите, а наред с него има и ред други предимства, които тук не е нужно да обяснявам (понеже много съм писал по тия неща: личностност на позицията на блогъра, автентична свобода и пр., и т.н.).

Оказва се, че блоговете са медии. Някои обаче казват, че те "не съвсем" са медии, или, ако са, са "неконвенционални" медии, като се основават на съображението, че "истинските медии" имали много повече потребители (читатели, зрители, слушатели). Примерно, вестниците имали (все още) повече читатели от читателите на един блог. Тук обаче може да се каже поне това, че такъв количествен критерий изобщо няма отношение към същината на самата работа. А тенденцията е блоговете постоянно да увеличават потребителите си, докато конвенционалните медии постоянно губят аудитория; даже телевизиите всеки ден разочароват много свои потребители, поради което тия хора нямат друг избор освен да се натикат в интернет. И в интернет ще намерят всичко онова, което традиционните медии не могат - никога няма да могат! - да им го дадат.

Това е моето разбиране по въпроса. Мисля, че представих сравнително убедително аргументите в защита на позицията си; разбира се, нямам претенцията, че съм разрешил проблема. Може още много неща да се кажат, ама да спра засега дотук. Нека въпросът да остане открит за нови и нови опити за осмисляне. А това, че мнозина, като се позамислят, неминуемо ще стигнат сами до гореизложеното становище, е нещо, което може само да бъде приветствано. Щото истината, даже и да е "горчива" за този или онзи, винаги, така или иначе, е за предпочитане пред упоително сладкото заблуждение - или пред умилителната лъжа...

Бихте ли помогнали финансово една книга за българското образование да бъде отпечатана, да види бял свят? Ако сте способни на такъв благороден жест, вижте:

Подписка за неиздадена още книга може да спаси от провал намерението да бъде изобщо издадена

Банкови сметки за подпомагане на блога, на вестник ГРАЖДАНИНЪ и на списание ИДЕИ

ПРОЧЕТИ електронния вариант на излезлите досега броеве на сп. ИДЕИ



ЗА КОНТАКТ

Добави в Svejo