В текст, наречен „Президент на РъБъ“ предизвика първата официална реакция журналистът Иво Инджев съобщава следната обезспокоителна новина:Главният прокурор Борис Велчев е разпоредил проверка във връзка със сигнал за готвено покушение срещу мен. Сигналът дошъл от една медия. Причината за готвеното покушение била книгата ми “ Президент на РъБъ”.
Това научих днес от следовател в СДВР, който ме осведоми за случая и се поинтересува за мнението ми, както и дали знам нещо повече. Не можах да помогна. Само подписах собственоръчно, че съм уведомен.
Понеже не искам да приличам на загадъчно мълчащ политик, за когото по сведение на друга медия имало готвено убийство, реших да споделя тази случка. Пък да става каквото ще.
Не искам да иронизирам по този повод МВР. Не е много забавно. Освен че беше любезен, следователят беше от новото поколение млади хора, които очевидно нямат нищо общо със стария милиционерски имидж. Но все пак…
Има доста ирония във факта, че вкупом премълчаваната от “когото трябва” (и не трябва) книга “Президент на РъБъ”, в която има данни за доста работа на прокуратурата и следствието, произведе тъкмо този ефект. Вероятно трябва да съм благодарен – веднъж на полицията, че ме пази и втори път на главния прокурор за инициативата да обърне внимание, че има такава книга и такъв автор.
Сметнах, че тази информация за готвено покушение срещу видния наш демократично мислещ журналист е твърде обезспокоителна, поради което незабавно реагирах на първо време със следния коментар:При предишното правителство просто пребиваха с чукове (без сърпове) журналисти, които са подразнили по някакъв начин "свещената особа", стояща на върха на държавата. Сега, при това правителство, в това същото отношение, да се надяваме, има промяна в позитивна посока - за което говори разказаният от автора случай. Дано е така, дай Боже, защото същата тази толкова любезна полиция оня ден преби "по погрешка" съвсем невинни хора. Единственото, което може да възпре ония, които има за какво да Ви отмъстят, драги г-н Инджев, и което имате на разположение, е публичността, гласността. Тя в такива случаи може да бъде мощно "оръжие" за защита и за предовратяване на евентуални злодеяния на побойниците с чуковете.
Не ми се мисли обаче какво правят с журналисти, подразнили властимеющите, в една братска държава, намираща се на североизток. Впрочем, с публичните си позиции по повод двустранните ни отношения с тази огромна североизточна държава Вие, г-н Инджев, предполагам, сте предизвикали немалко количество ярост не само у "приятелите" на североизточните ни "братя", но и у самите тези "братя". И това би трябвало също да го имате предвид. Да Ви отмъщава има основание не само главният герой на книгата "Президентът на РъБъ", но и неговите североизточни покровители...
Това, което пиша, Вие сам го знаете не по-зле от мен, но и аз да го напиша, та да се има предвид от гражданската общност, която се формира около Вашия блог...
Позволявам си да призова т.н. блогърска общност и демократично мислещите ангажирани представители на гражданското общество, които гравитират около блоговете и форумите в българския интернет, да упражнят потребния натиск над властите, настоявайки щото резултатите от правената сега проверка на сигнала за готвено покушение срещу нашия виден журналист да бъдат в най-скоро време огласени по медиите, а не напъхани "под миндера". Една такава стъпка може да има възпиращо ефект спрямо евентуалните поръчители на едно такова твърде вероятно покушение.
Длъжни сме - като демократична и граждански активна общност - да реагираме най-остро тъкмо сега, а не постфактум, след като покушението вече е извършено.Както, за жалост, обикновено се случва у нас.
Сега е моментът да бъде защитен от българските граждани журналистът, който има смелостта да каже ония истини, за които официозната "журналистика" упорито мълча вече толкова години - и продължава още да мълчи.
Макар вече даже самите факти да крещят толкова силно, че са необходими много, прекалено много пари, с които явно се купува така услужливото мълчание на слугинско-олигархичните медии...
1 коментар:
Медиите мълчат... но само медиите ли? Мълчат и повечето от така наречените интелектуалци, мълчат и държавни институции които са натоварени да съблюдават и прилагат законите, мълчат и политически централи които са прекрасно запознати с разпределението на основните силови играчи на политическата сцена - въобще всички посветени мълчат. Какво е това - омерта - обет за мълчание. И да ... и Не. Това просто е обикновенно масонство. Във всички балкански държави има силни масонски общества които още от разпада на Османската империя са начело на революционните движения за създаване на тяхната държавност. В последствие всички балкански войни - се водят от масони срещу масони - но въпреки това масонския елемент управляващ съответните държави остава скрит. Мотивите за войните се обличат и украсяват с какви ли не исторически и патриотични мотиви. Както споменах, днес всички посветени знаят и кой залива с киселина, и кой пребива с чукове, и кой убива неудобни писатели и жураналисти - но масонската омерта не им позволява да говорят пред непосветените. Кой ни е виновен, че поради криво разбрана демокрация сме свалили защитните механизми на държавата и сме отворили широко портите за световното масонство в политиката, държавната администрация, и отговорните за закона институции.
Публикуване на коментар