Случайно попаднах на сайта на организация, която носи следното интригуващо философ като мен име: Център за развитие на човешките ресурси. Порових се в техния сайт, научих интересни неща, което ме подтикна в един момент да напиша следното писмо на ръководителката на Центъра г-жа Теодора Гюрова:
Уважаема госпожо Гюрова,
Случайно попаднах на сайта на ръководената от Вас организация, разгледах го внимателно и по тази причина реших да Ви пиша, тъй като смятам, че бихме могли да си сътрудничим в най-различни направления.
От 1994 година група философи, психолози, социолози и историци създадохме Центъра за развитие на личността HUMANUS, в който вече години наред провеждаме теоретични и практически ориентирани изследвания, свързани с човека. Сега не ми влиза в целите да Ви представям целите и постиженията на нашия Център, но ако възникне интерес от Ваша страна, съм готов да го сторя.
Пиша Ви по повод на една наша инициатива, която е от есента на миналата година: нашият Център започна да издава ново (философско) списание със заглавие ИДЕИ; вече издадохме 3 книжки, списанието ще излиза 4 пъти в годината. Списанието ни излиза в скромен тираж (500 екз.) и информация за него можете да получите в блога на списанието. Разбира се, както си му е редът в нашите български условия, нашата инициатива не срещна никаква подкрепа нито от държавните институции, занимаващи се с образование и култура, нито от други сродни на нашата организации. Което доведе дотам, че нашето издание е в тежко състояние; започваме битка за спасяването, за оцеляването му, тъй като такива инициативи при съществуващите у нас условия сякаш неотвратимо са обречени на неуспех. Като капак на всичко разпространителите на периодичния печат не желаят да разпространяват такова "шантаво" и "непечелившо" издание като нашето, на чиято корица дори няма... цици (извинете за израза, но в случая цитирам думите на един управител на голяма разпространителска фирма!). Наистина нашето издание е "бяла врана" на пазара на печатните периодични издания у нас, но това съвсем не означава, че то няма бъдеще или че пък е излишно; напротив, смятаме, че е изключително потребно, необходимо.
Та в тази връзка Ви пиша и отправям към Вас една молба: бихте ли могли да ме информирате (тъй като, уверен съм, Вашите служители са компетентни в тази област) има ли български и европейски програми, по които нашето издание би могло да кандидатства с проект за получаване на финансиране?
Ще съм Ви безкрайно задължен за информацията, която, надявам се, ще ми изпратите в отговор на това мое писмо. Разбира се, нашето издание и нашият Център са открити за всякакви други възможни форми на сътрудничество между нашите толкова сродни организации, които ние или вие бихме могли да инициираме, при взаимен интерес, разбира се.
С поздрав: Ангел Грънчаров, главен редактор на философското списание ИДЕИ и ръководител на Центъра за развитие на личността HUMANUS
(P.S. Позволявам си да пратя копие от това писмо на имейлите на Ваши сътрудници, тъй като периодът, в който изпращам писмото си, е отпускарски и се боя то да не остане дълго време непрочетено.)
Уважаема госпожо Гюрова,
Случайно попаднах на сайта на ръководената от Вас организация, разгледах го внимателно и по тази причина реших да Ви пиша, тъй като смятам, че бихме могли да си сътрудничим в най-различни направления.
От 1994 година група философи, психолози, социолози и историци създадохме Центъра за развитие на личността HUMANUS, в който вече години наред провеждаме теоретични и практически ориентирани изследвания, свързани с човека. Сега не ми влиза в целите да Ви представям целите и постиженията на нашия Център, но ако възникне интерес от Ваша страна, съм готов да го сторя.
Пиша Ви по повод на една наша инициатива, която е от есента на миналата година: нашият Център започна да издава ново (философско) списание със заглавие ИДЕИ; вече издадохме 3 книжки, списанието ще излиза 4 пъти в годината. Списанието ни излиза в скромен тираж (500 екз.) и информация за него можете да получите в блога на списанието. Разбира се, както си му е редът в нашите български условия, нашата инициатива не срещна никаква подкрепа нито от държавните институции, занимаващи се с образование и култура, нито от други сродни на нашата организации. Което доведе дотам, че нашето издание е в тежко състояние; започваме битка за спасяването, за оцеляването му, тъй като такива инициативи при съществуващите у нас условия сякаш неотвратимо са обречени на неуспех. Като капак на всичко разпространителите на периодичния печат не желаят да разпространяват такова "шантаво" и "непечелившо" издание като нашето, на чиято корица дори няма... цици (извинете за израза, но в случая цитирам думите на един управител на голяма разпространителска фирма!). Наистина нашето издание е "бяла врана" на пазара на печатните периодични издания у нас, но това съвсем не означава, че то няма бъдеще или че пък е излишно; напротив, смятаме, че е изключително потребно, необходимо.
Та в тази връзка Ви пиша и отправям към Вас една молба: бихте ли могли да ме информирате (тъй като, уверен съм, Вашите служители са компетентни в тази област) има ли български и европейски програми, по които нашето издание би могло да кандидатства с проект за получаване на финансиране?
Ще съм Ви безкрайно задължен за информацията, която, надявам се, ще ми изпратите в отговор на това мое писмо. Разбира се, нашето издание и нашият Център са открити за всякакви други възможни форми на сътрудничество между нашите толкова сродни организации, които ние или вие бихме могли да инициираме, при взаимен интерес, разбира се.
С поздрав: Ангел Грънчаров, главен редактор на философското списание ИДЕИ и ръководител на Центъра за развитие на личността HUMANUS
(P.S. Позволявам си да пратя копие от това писмо на имейлите на Ваши сътрудници, тъй като периодът, в който изпращам писмото си, е отпускарски и се боя то да не остане дълго време непрочетено.)
1 коментар:
Нещо свежо и хубаво: http://neverojatno.wordpress.com/2010/07/27/65/
Публикуване на коментар