Представена публикация

За всички, които се интересуват от моите коментари, беседи и от дискусиите, в които участвам!

Съобщавам, че всеки, който иска да следи моите всекидневни коментари и анализи, може да го прави като посещава редовно моята страница във фе...

четвъртък, 8 юли 2010 г.

Тъй като на всички не мога да угодя, затова и не се старая да угаждам никому

В блога на ГРАЖДАНСКИЯ ДИСКУСИОНЕН КЛУБ получих следния коментар от някой си г-н, нарекъл се Николай Ганчев; сметнах, че това, което пише, е важно не само за мен, а за всички, които пишат и четат блогове, та затова го публикувам и тук в отделен постинг:

Здравейте, господин Грънчаров,

Съвсем случайно попаднах на вашия блог и хей тъй, на шега, се зачетох относно вашето отношение към самия гей-парад. И тъй прочетох почти всичко в блога. Прочетох също и кратката ваша история и, вярвайте ми, щях да затворя блога без да се замисля, но ме зачовърка факта, че нищо, ама нищо не споменавате, макар и вкратце, за своето потекло! Разликата във възраста ни е 3 години, което говори, че сме съвременници!

Другата разлика е, че по времето, по което Вие се заселвате в Пловдив, аз се заселвам от Пловдив в София и така до днес! Прочетох и горните два коментара и предполагам, че Вие не сте реагирали на тяхната идейна насоченост, защото не прочетох нищо конкретно в блога!

За разлика от Вас аз нямам вашия ценз, а и не съм чел нищо от вашите книги и публикации в пресата! Едва ли тепърва ще се занимавам с вашите творения, но ме подразни факта, а и затова Ви пиша сега, без да търся никакъв контакт с Вас, а това е именно факта, че тонът и начина, по който пишете в блога си, е отразен вашият скрит стремеж да поучавате читателя и нежно да му натрапвате личните си убеждения! Доколкото разбрах вашата същност Вие сте философ! Това означава, че сте наясно с истинското твърдение: “Битът определя съзнанието“. Вие сте високо цензован и преподавател (завършил в бившия СССР). E, аз не успях да взема висше образование, при няколкото опита, които направих да кандидатствам за това!

Вие учихте, при това в престижен университет, макар и в СССР! Вие не сте школували примерно, Икономика или Технически науки, а сте учили Философия (при това точно през онези смутни за България времена)!!!

Е, аз съм от друго тесто, според горния постулат, и явно затова ме дразни поучителния тон на блога Ви! Аз съм просто работник, при това черноработник (е, вече бивш, при това безработен, бивш металург)! Не бих желал писанието ми да Ви прозвучи като персонална критика, пък и блогът си е ваш и Вие можете да си пишете в него каквото си пожелаете!

Пак Ви напомням, че ме подразни факта, че сте описали част от житейския си път и кой сте сега, но нищо не сте написали за потеклото си!

Бъдете жив и здрав! Желая Ви лични и житейски успехи!

На тия думи на счетох за нужно да отвърна поне това:

Господин Ганчев, благодаря Ви за коментара, за мен е много ценно Вашето впечатление от моите текстове. Това, че Ви се струва, че се старая да поучавам читателя, ако е така, е много лош дефект на писанията ми; аз като пиша, се старая да постигна не друго, а честно, искрено да кажа какво мисля, а пък в това как звучат думите ми много-много не се заглеждам, щото това не е моя грижа, това вече е преценка на читателите.

А аз добре зная, че на всички не мога да угодя, затова и не се старая да угаждам никому. Ако наистина сте прав, че моите текстове звучат поучително, дидактично, това освен че е недостатък, може да се оцени и иначе: аз по този начин провокирам читателя, дразня го да се замисли, а от това, ако се случи все пак, има полза, и ползата е не за мен, а за самия читател. Изобщо с философските и психологическите текстове нещата са доста по-различни, защото тук аз не предавам някакви знания, а философията е сфера на ценности, на оценки, на личностни и субективни разбирания, убеждения, мнения и пр.

Затова изглежда е неизбежно думите на философа да звучат и поучително, и дразнещо, и на места прекалено субективно, крайно и както и да е другояче. Та Вашата забележка ме накара да се замисля по този проблем - и неизбежно ще има ефект върху писането ми, за което Ви благодаря. Мнението Ви за мен се оказа, повтарям, много ценно и любопитно.

Благодаря за пожеланието, и аз Ви желая всичко добро, здраве, успехи! И искам да добавя още нещо: това кой колко е учил и доколко е образован не е най-важното, най-важното е доколко сме успели да станем личности със съответните нравствени качества, т.е. доколко сме човеци - и човечни; а Вие показвате, че сте личност с позиция, че сте интелигентен, възпитан, че сте човек с нравствени качества, понеже и интелигентността, и нравствеността на човека не са продукт на образоваността, а са душевни дарби и душевни постижения. Бъдете жив и здрав!


Бихте ли помогнали финансово една книга за българското образование да бъде отпечатана, да види бял свят? Ако сте способни на такъв благороден жест, вижте:

Подписка за неиздадена още книга може да спаси от провал намерението да бъде изобщо издадена

Банкови сметки за подпомагане на блога, на вестник ГРАЖДАНИНЪ и на списание ИДЕИ


ПРОЧЕТИ електронния вариант на излезлите досега броеве на сп. ИДЕИ



ЗА КОНТАКТ

1 коментар:

Анонимен каза...

Прав сте. Аз много пъти ви се дразня, но накрая идвам пак да ви чета, защото знам, че сте искрен и провокативен.