В публикация под заглавие Станишев, Царя и Доган осъмнаха с нови обвинения! в блога на едни анонимни коментатори-критици (които, впрочем, са известни предимно с това, че съвсем не знаят къде се слагат запетайки и по тази причина ги турят както това правеше някога безсмъртния Бай Ганя: тук-там по некоя колкото да не го помислят хората за хептен прост!) прочетох следния откъс, който ме предизвика да изкажа в коментар едно по-друго, различно мнение; ето какво пишат анонимните критици, а по-долу пък можете да прочетете моето възражение:Симеон Сакскобургготски е обвинен за измама в особенно големи размери и незаконна сеч. Като доказателство ще се използва записа от интервюто му в предаването „Всяка Неделя“, дадено през 1990 г., в което той заявява, че няма никакви имуществени претенции към България и при никакви обстоятелства за в бъдеще не би имал такива. Друго доказателство по обвинението е обръщението на царя към българският народ от 6 април 2001 г., в което казва че: „Готов съм да предложа схема от икономически мерки и социално-икономическо партньорство, посредством което не по-късно от 800 дни прочутото българско трудолюбие и предприемчивост ще променят живота ви.“ Благодарение на тези свои изказвания така нареченият „български цар“ е успял да подведе милиони българи, които са му гласували доверие и по този начин добирайки се до властта прокарва закони позволяващи му да си присвои голяма част от българската държава като частна собственост. В тази част и обширни горски масивr, в които извършва незаконна сеч и в съдружие с коалиционният си партньор от ДПС, Ахмед Доган продават дървения материал на турски фирми.
Ще се обадя, защото е крайно време да се разсее едно логико-смислово недоразумение и подвеждане, свързано с онова интервю на Симеон пред Кеворкян от 1990 г., на което и моя милост се оказа жертва, ала ето тия дни успях, слава Богу, да се освободя от него; ето за какво става дума:
Аз съвсем не съм симеоновист, въпреки че съм монархист по убеждение. Много съм писал за греховете, грешките и престъпленията на Симеон, смятам, че той се остави да бъде играчка в ръцете на ДС, в замяна на което му върнаха имотите. А относно връщането на бащините и на дядовите имоти въпреки всичко смятам, че Симеон трябваше да получи наследството си, както всички ние получихме чрез реституцията дядовите и бащините земи; това е справедливо; а ако са му върнати държавни имоти, които не са били лична собственост на баща му, то в такъв случай ония длъжностни лица, които са сторили нарушението, трябва да си понесат наказанието (чрез съда и прокуратурата), а пък съответните неправомерно получени имоти следва да бъдат върнати на държавата.
А що се отнася до думите на Симеон пред Кеворкян в онова известно интервю от 1990 г., което цитирате, аз до скоро също смятах, че Симеон направи точно обратното на това, което тогава уж обеща: че няма да има претенции към държавата, че няма имуществени претенции. Обаче преди няколко дена гледах негово интервю пред един телевизионен канал и тъй като там го запитаха за този казус, той отговори, според мен, много убедително какво точно е казал; а именно, казал е, че "няма имуществени претенции" за обезщетения, които би трябвало държавата да му дължи за ползването на тия незаконно отнети бащини имоти.
Наистина, никъде тогава Симеон в прав текст не е казвал, че се отказва от бащините си имоти, но той каза, че се отказва от претенции, в смисъл на претенции за обезщетения за 50-годишното ползване от държавата на бащиното му наследство, т.е. на имотите на баща му. Смятам, че справедливостта изисква да се признае за съвсем основателно и убедително това негово обяснение; ето, аз самият се убедих след като разбрах за какво точно е ставало дума в онова интервю и какво всъщност е казал Царят тогава. Та от гледна точка на морала се изисква да осъзнаем точно как стоят нещата, да снемем безпочвените обвидения срещу Симеон, и дори да му се извиним за това, че без да разбираме за какво точно става дума, сме си позволили да даваме крайно несправедливи оценки и присъди. А пък който и след това изясняване пак си позволи да съди, такъв следва да бъде възприет като човек със злоумишлено и укоримо неморално поведение.Симеон направи много грешки и, предполагам, има много грехове - както всеки от нас има такива предостатъчно. Ний не сме съвършени и безгрешни, за да го съдим за това или онова, има Кой да го съди. Никой не бива да си присвоява това право да съди друг човек; има си съдии за тази работа, а също така има и един Велик Съдия, който всекиму ще въздаде според заслугите. Пък и в душата на всеки от нас има един Божи глас, това е нашата съвест, който също така ни подтиква към това да съжаляваме за греховете и грешките си, да се терзаем и сами себе си да наказваме.
Ето по тия причини смятам, че трябва да се въздържаме от крайни оценки, въпреки че, от друга страна погледнато, като граждани имаме безусловното право да имаме позиция, да роптаем, да сме недоволни за това или онова и пр. Симеон можем да го корим за много неща, примерно за това, че стоя дълго време редом със Станишев и Доган и заедно управляваха България, и за много други нередни неща, направени от него, ала за ония негови думи в интервюто пред Кеворкян, както се оказва, изобщо не бива да го корим повече...
Няма коментари:
Публикуване на коментар