На едно място прочетох следния коментар:“Когато се събрахме през 1990 г. на Цариградско шосе на митинга на СДС си рекох: „Това беше! Свърши се!“.
Ама…
Когато Е. Бакърджиев гръмна Мавзолея си казах: „Край вече! Това беше! Свърши се!“.
Ама…
Е, сега ще кажа: „Когато го гръмнем паметника на Съветската армия и Альошата ще започне свършекът. Тия двата паметника НЯМАТ МЯСТО в България! Те символизират една окупация и ние трябва като свободни граждани на ЕС да го потвърдим.
Трябва да покажем, че не сме забравили хилядите жертви на комунизма в нашата страна. Това е най-малкото, което можем да направим за тях, нас и децата ни. Палачите в България за техните деца се погрижиха. И доводи от сорта: „Нека останат, това е история“, „Това ли е най-важното нещо сега, дайте да нахраним хората?!“… са пълна демагогия. Йезуитщина и цинизъм.
На всички, които искат работещи институции, „храна за хората“ (?!), ще кажа:
Няма да има работещи институции, няма да има „храна за хората“. Ще има корупция. Ще бъдем чалга-общество. Нихилизмът и малодушието няма да ни го простят бъдните поколения.
Как е възможно една Германия да може да си изрине авгивиете обори, а ние да се чудим още „дали да влизаме в Европа“?! И никакви доводи: „Да де, ама това е Германия!“, не минават.
Ако нашите бащи и деди по фронтовете така са си мислели, сега България да я нямаше.
Това пише този човек, нарекъл се "Балтимор"; няма как, написах следния коментар по повод на неговата теза:
Напълно е прав Балтимор, и то тъкмо в този момент, че трябва именно да бъдат грамнати паметниците на Съветската армия и на Альошата. Ако не бъдат гръмнати, нищо няма да стане и зловещата ни зависимост от "северния брат" ще ни носи нови и нови беди. Един мой приятел, Бог да го прости, веднъж ми каза на улицата следното:
- Виждаш ли тоя грозен символ там на тепето? Докато не го разрушим, няма оправяне. Аз ще съм най-щастлив когато една българска гаубица (мощно оръдие) с право целене пръсне на парчета тоя "паметник". Ех, дали ще доживея да видя тоя исторически момент?
Това каза този човек, учител, Станко Станев се казваше. Не доживя да види това, което си мечтаеше. Бог да го прости, почина през тази зима...
Искам да дабовя и още нещо. Когато преди години се почна дискусия в Пловдив за гръмването или преместването на Альошата (и тогава кметът Гърневски се ангажира да стори това), си спомням една оживена дискусия по въпроса. Тогава една другарка скочи разярена и изкрещя следното слово:
- Как не ви е срам, да пръскате народна пара за такава групост като преместването на Альоша! И колко ще струва това "преместване"? Няколко милиона? Срамота! А защо не дадем тия милиони за нещо по-належащо и необходимо, примерно, да запълним дупките по няколко улици, или пък да построим един-два жилищни блока за крайно-нуждаещите се пловдивчани - я каква жилищна криза е, а нищо не се прави?! Безсрамници, гадни седесари, паметникът на Альоша им бил проблемът!
Това трябва да е било към края на ХХ век, не си спомням точно годината. И на това "обществено обсъждане" моя милост, която винаги е имала голяма уста, взе думата непосредствено след разгорещилата се и така "аргументирано" и "убедително" говореща поклонничка на Альоша и СССР; та моя милост благоволи тогава да рече следното:
- Драга другарко! - при тия думи другарката взе да ме кълне от място, щото тя не била вече другарка, а вече била "госпожа" - Искам да Ви кажа нещичко, което ще е съвсем кратко. Искам да Ви кажа, че е наложително да бутнем паметника на Альоша, и то по една единствена и най-основателна причина. И тя е: в страните, в които няма паметници на съветски войници, т.е. в страните, в които не е стъпил съветски ботуш, драга другарко, там просто няма дупки по асфалта, представяте ли си? Хората в такива страни не знаят що е това дупка в асфалта! И жилищна криза няма в тия страни, които няма паметници на альошовците, които, сиреч, не са благоденствали под дулото на шмайзерите на альошовците! Представяте ли си?Та значи работите стоят така: ако не бутнем паметниците на Альошовците никога няма да заприличаме на страните, в които няма дупки по асфалта! Стана ли Ви сега ясна връзката между паметника на Альоша и решаването на проблема с дупките по асфалта?
Това й казах на онази другарка, която повече не се обади след моята кратка реч, а, както забелязах, че след изказването ми почна да се гърчи на мястото си, от устата й почна да тече зелена пяна, щото я обхвана тих бяс.
Минали са повече от 10 години оттогава, и у нас дупките по асфалта още си стоят, а паметника на Альоша също още си стои там, горе, като грозна и граблива двуглава птица.
Нещо повече, преди година и нещо Лукойл и Газпрам дадоха няколко милиона да се ремонтира и укрепи паметника. И тогава руският емисар по управлението на Задунайская, именно таваришч Първанов (или братът му близнак, именно, Серьожка Дмитрич, не помня точно), разреван от умиление, дръпна една възхитителна реч за "братята-освободители".
А дупките по асфалта в подножието на паметника стават все по-големи и справяне с тая беда няма.
Значи моята шега с онази другарка тогава нищо чудно съвсем не е била само шега...
Допълнение, дописах го преди малко и също го сложих в блога на г-н Инджев:
Впрочем, пропуснах да добавя още нещо, важно е: докато не гръмнем Альоша и Паметника на Съветската Армия в София, дотогава цените на руската газ за нас ще продължават да бъдат най-високи в цяла Европа! Защото нима някой уважава поробени страни и народи, които сами не съзнават, че са поробени?! Нима една империя може да щади окупиран народ след като самият този народ благославя робството си - и го увековечава с паметници?
Затова наистина си заслужаваме съдбата руснаците да ни третират като поробена страна и да ни слагат каквито си искат цени и на газа, и на нефта, и дори да ни натискат насила да си строят на българска територия своя атомна централа! Та нали самите те най-нагло не престават да се хвалят, че днешна България не е нищо друго освен техен собствен троянски кон и в Европейския съюз, и в НАТО!
Няма коментари:
Публикуване на коментар