Впрочем, снощи, на масата под лозницата, въодушевени от хубавата домашна ракия със салата от свежи краставици и домати, откъснати от градината, проведохме дискусия със сина ми (на 21 години) и неговия батко, вуйчо му (32 годишен, ергенче) на крайно важна тема: за съвременните момичета, девойки и жени, за това какво по-точно искат те от живота и как изобщо го разбират. Младите поддържаха тезата, че сред съвременните момичета почти не можело да се намери вече свястно, скромно, добро, възпитано момиче, което цени не друго, а тъкмо личността, качествата на партньора до себе си, а преобладавали тъкмо някакви плиткоумни, но хитри същества, които ламтели само за пари, коли, разкош и, разбира се, за разврат.
Такова било тяхното впечатление, такава била водещата тенденция в по-младия женски свят. Ужасен материализъм и прагматизъм владеел душите на тия иначе външно прелестни създания, чиято душа обаче била, общо взето, страшна пустиня. Впрочем, аз съм чувал подобни думи и преценки и от други младежи, знаете, че професията ми е такава, че постоянно общувам с млади хора. Та ето в тази връзка поспорихме, а пък с моите ученици, по тяхно предложение, всяка година обсъждаме тема, формулирана от тях самите, която звучи така:
Вярно ли е, че съвременните момичета се интересуват най-вече от марката на колата на партньора си и от дебелината на портфейла му?
Моята теза беше... хайде засега да не казвам тезата си, за да не предрешавам нещата, понеже сега ми хрумва да обявя началото на една дискусия в блога ми по тия, така да се рече, нравствени проблеми на съвременната младеж, на съвременните млади хора. Вие лично как смятате, какво мислите по поставената по-горе тема, споделяте ли теорията на много млади хора, че съвременните момичета се впечатляват предимно от материалните, от видимите с просто око неща, че са обърнали гръб на другите, невидимите за очите, но затова пък много по-значимите, на духовните неща, сред които на най-почетно място стои тъкмо любовта.
Защото ако са прави тия младежи, дето така възприемат душевните импулси на днешните девойки (на тяхното мнозинство), то ще се окаже, че като цяло сред днешната младеж, и сред момчетата, и сред девойките, се ценят предимно такива неща като сексът, и то именно чистия, физиологичен секс, без чувства и влюбване, без трепет на душите, а само по подтика на хормоните; също така, изглежда, ценят най-вече парите, колите, развлеченията, безделничеството. Има ли обаче донкихотовци сред сегашните млади, които все пак усещат, че материалното и плътското не е всичко, че ако човек заложи предимно на него, едва ли ще постигне някога бленуваното щастие и така потребната ни пълноценност на съществуването?
Та ако искате, може в това лятно време да се откъснем само от баналностите на българската политика, да си дадем известен отпуск по тия теми, и да разгледаме ето такива човешки и нравствени въпроси, които за мен лично са много по-интересни и важни от всички други. Аз лично смятам, че женската душа е вечна загадка за мъжете, че тя за мнозина мъже дори е пълна тайна, а пък също така голяма част от мъжете са склонни да подценяват жизнената потребност за мъжа да вникне в тайните, алогизмите и парадоксите на женската душа. Трудно може да се разгадае от мъжете какво точно тласка движенията в женската душа, какви са нейните най-съкровени стимули и мотиви. Та в тази връзка ще ми е много интересно какво мислят тъкмо дамите, щото те би трябвало да имат по-цялостен контакт с интимното на това, което нарекохме "женска душа".
Ако пък млади момичета минат и се зачетат в този блог, ще ми е също много интересно те да кажат как възприемат този толкова сериозен упрек срещу тяхната генерация, а именно, че мнозинството от тях са потънали в най-вулгарен материализъм, прагматизъм и са стигнали до най-обикновеното и грубо използвачество. Мисля, че тия въпроси са интересни и важни и са добра тема за осмисляне тъкмо през лятото, когато, под влиянието и на климата, на времето, на самата природа, особено пък на морето ние, хората, сякаш се настройваме именно на тази вълна: да се наслаждаваме на живота, да се любим, да се радваме, да сме щастливи и прочие.
Но как да го правим истински, ако не разбираме първо самите себе си, особено пък и това, което искаме и желаем, и то не само с душите си, ами и с телата си, а най-вече пък онова, което ни е най-потребно и най-значимо?
Такова било тяхното впечатление, такава била водещата тенденция в по-младия женски свят. Ужасен материализъм и прагматизъм владеел душите на тия иначе външно прелестни създания, чиято душа обаче била, общо взето, страшна пустиня. Впрочем, аз съм чувал подобни думи и преценки и от други младежи, знаете, че професията ми е такава, че постоянно общувам с млади хора. Та ето в тази връзка поспорихме, а пък с моите ученици, по тяхно предложение, всяка година обсъждаме тема, формулирана от тях самите, която звучи така:
Вярно ли е, че съвременните момичета се интересуват най-вече от марката на колата на партньора си и от дебелината на портфейла му?
Моята теза беше... хайде засега да не казвам тезата си, за да не предрешавам нещата, понеже сега ми хрумва да обявя началото на една дискусия в блога ми по тия, така да се рече, нравствени проблеми на съвременната младеж, на съвременните млади хора. Вие лично как смятате, какво мислите по поставената по-горе тема, споделяте ли теорията на много млади хора, че съвременните момичета се впечатляват предимно от материалните, от видимите с просто око неща, че са обърнали гръб на другите, невидимите за очите, но затова пък много по-значимите, на духовните неща, сред които на най-почетно място стои тъкмо любовта.
Защото ако са прави тия младежи, дето така възприемат душевните импулси на днешните девойки (на тяхното мнозинство), то ще се окаже, че като цяло сред днешната младеж, и сред момчетата, и сред девойките, се ценят предимно такива неща като сексът, и то именно чистия, физиологичен секс, без чувства и влюбване, без трепет на душите, а само по подтика на хормоните; също така, изглежда, ценят най-вече парите, колите, развлеченията, безделничеството. Има ли обаче донкихотовци сред сегашните млади, които все пак усещат, че материалното и плътското не е всичко, че ако човек заложи предимно на него, едва ли ще постигне някога бленуваното щастие и така потребната ни пълноценност на съществуването?
Та ако искате, може в това лятно време да се откъснем само от баналностите на българската политика, да си дадем известен отпуск по тия теми, и да разгледаме ето такива човешки и нравствени въпроси, които за мен лично са много по-интересни и важни от всички други. Аз лично смятам, че женската душа е вечна загадка за мъжете, че тя за мнозина мъже дори е пълна тайна, а пък също така голяма част от мъжете са склонни да подценяват жизнената потребност за мъжа да вникне в тайните, алогизмите и парадоксите на женската душа. Трудно може да се разгадае от мъжете какво точно тласка движенията в женската душа, какви са нейните най-съкровени стимули и мотиви. Та в тази връзка ще ми е много интересно какво мислят тъкмо дамите, щото те би трябвало да имат по-цялостен контакт с интимното на това, което нарекохме "женска душа".
Ако пък млади момичета минат и се зачетат в този блог, ще ми е също много интересно те да кажат как възприемат този толкова сериозен упрек срещу тяхната генерация, а именно, че мнозинството от тях са потънали в най-вулгарен материализъм, прагматизъм и са стигнали до най-обикновеното и грубо използвачество. Мисля, че тия въпроси са интересни и важни и са добра тема за осмисляне тъкмо през лятото, когато, под влиянието и на климата, на времето, на самата природа, особено пък на морето ние, хората, сякаш се настройваме именно на тази вълна: да се наслаждаваме на живота, да се любим, да се радваме, да сме щастливи и прочие.
Но как да го правим истински, ако не разбираме първо самите себе си, особено пък и това, което искаме и желаем, и то не само с душите си, ами и с телата си, а най-вече пък онова, което ни е най-потребно и най-значимо?
3 коментара:
Абсолютно вярно е. За съжаление, такива са и моите наблюдения като гимназиален учител. Донкихотовците са си бели лястовици и недолюбвани, да не кажа ненавиждани от масата.
Не съм съгласен с тази теза. Съвременните млади хора са си млади хора, както и ние когато бяхме на тяхната възраст. С тази разлика, че те живеят в други условия. Те също имат нужда от любов, нежност, романтика и съпричастност в интимният живот на любовта. Някои от тях, обаче демонстрират пренебрежение и безчувственост, защото така е модерно. А пък ние, порасналите вече, някога млади хора, и по точно тези които са склонни да обобщават, поставят всичко и всички под общ знаменател.
Не познавам достатъчно добре съвременните български момичета и жени, но да не идеализираме миналото, предполагам, че голяма част от жените във всики епохи и страни са били меркантилно настроени. Георги Марков например е своите „Задочни репортажи за България” добре описва преклонението на българите и българките пред западните вещи и „западняците” преди 1989. А съвременният капитализъм със своята натраплива, ексцесивна консумативност просто стимулира едно такова повърхностно, насочено към материалното поведение. Между другото тази груба прагматичност на жените вероятно има своите биологични основи – те подсъзнателно търсят закрилник и изхранвач на потенциалните си деца. В миналото това е бил най-силният и успешен ловец, днес, когато физическата сила не играе роля, това е най-богатият мъж, па бил той и неугледен и не съвсем млад чичко.
Както се казва: някои жени са предопределни да се оженят за богат мъж и да прекарат остатъка от живота си, потънали в скука :)
Публикуване на коментар