За излъчването на позитивни настроения от блоговете и медиите

Един читател на блога от няколки дни ми пише много интересни писма; за жалост не пожела да дам публичност на кореспонденцията ни. По тази причина ще представя един от основните проблеми, които обсъждаме в писмата си. Ще прибегна, както е коректно, до цитирането на неговата позиция, а пък след това ще ви предложа своите разсъждения по проблема. Та той ми пише между другото ето това:

В българските медии масово се налагат идеите, че, виждате ли, това е България (Абсурдистан) и тук нищо не може да се развива, а всичко става по трудния начин. Всички са маскари, всички крадат, всички са корумпирани, няма никаква надежда за нас, бягайте от тази страна. Във всяка емисия новини се улавя тази нотка на обреченост. Пораженчеството струи. Наслагва се едно тежко чувство от десетилетия и сякаш нищо не може да се направи от нас, а трябва някаква външна сила да ни спаси.

От Вашия блог струят подобни чувства. Оптимизъм няма, има нещо друго, което повече прилича на непримиримост, отколкото на оптимизъм за мен. И двамата знаем, че нещата няма да се променят сами и че няма нищо оптимистично в прогнозата за следващите няколко години. Политическа импотентност, тежка икономическа криза, засилваща се морална деградация, страшни демографски проблеми и какво ли още не. На фона на това почти няма какво да ни зарадва и да ни даде кураж да се борим и да очакваме нещо по-добро. Дори някак си комунизмо-социализмът с всичките си почитатели да изчезне пак смачкания български народ няма да се надигне и да поеме по правия път. Никога не го е правил самостоятелно, дори през освобождението.

Хората имат нужда да им се покаже, че можем съвсем реално да настигнем другите страни, че имаме качествата да бъдем на страната на успяващите, да получаваме добро възнаграждение, да избираме по-добри управляващи и да вземем съдбата си в собствени ръце. Самото отричане на комунистите или на мутрите на Бойко или на седесарите на Костов е до болка познато на хората. Всички знаят, че Гоце е предател и че Бойко е мутра, но не им пука. Повечето казват, че синята идея умряла. Не е умряла идеята, просто хората, които я подкрепяха, се отказаха. Замениха я със старата идея, че някой друг трябва да се погрижи за тях.

За да се постигне промяна трябва медиите да образоват населението и да им показват, че целите им наистина могат да бъдат изпълнени: други страни с лекота ги постигат и не е нещо невъзможно. Само когато спре да се натяква мисълта, че всичко е обречено и в България нищо не може да стане както трябва, ще се появи надежда за просперитет. Хората трябва да надигнат глава и да станат двигател на промените. Един Костов не може да промени съдбата на народ, който сам не иска промяна и не вярва в нея.

Това между другото пише този човек, да го наречем г-н Г. Смятам, че е напълно прав и че поставя много важен, бих казал дори базисен проблем. Той ме съветва да променя, тъй да се рече, „идейната линия” на блога и да започна да пиша от позицията на една позитивна нагласа. Та в тази връзка ми се иска да кажа следното.

Неговото – пък и, възможно е, на много други хора – впечатление, че аз в блога си сея негативни емоции, в някакъв смисъл е, предполагам, основателно, но в друг смисъл нещата не стоят точно така. Аз безброй пъти съм писал, че за мен водещото е истината, че тя е критерият; следователно, щом самата действителност не дава основания за особен оптимизъм, то аз не мога да си кривя душата за да стана някакъв откъснат от реалностите сеяч на добри и позитивни чувства. От друга страна има един нюанс, на който искам да обърна внимание; за целта пък ще публикувам откъс от моя отговор на неговото писмо:

В блога си аз най-вероятно ще продължа да бъда себе си, понеже той ми дава така потребната свобода да бъда напълно искрен, без да се преструвам, без да се правя на позитивен, на интересен и пр. Човек трудно може да промени личността си на моите години; възможно е хората да искат, да имат потребност от текстове и анализи с предимно позитивно излъчване, сигурно е така. На никой не му е приятно съзнанието му да бъде превръщано в "кошче за душевните отпадъци", за негациите и лошото настроение на този или онзи.

Аз ще помисля по проблема за позитивното излъчване на текстовете и ще експериментирам в тази насока. Но искам да посоча, че във всички, дори и в най-отчаяните ми анализи има скрита, поставена на заден план позитивна страна; ала явно нещата опират до това тя да не е просто имплицитна, а да се изведе на преден план, да се експлицира. Работата значи опира до смяна на акцентите. Смятам, че много може да се направи в това отношение.

Това между другото писах на този човек. Проблемът, струва ми се, е очертан. Той се докосва да други, още по-значими въпроси от рода, примерно, на този: как философията може да влезе в пълноценен контакт със съзнанията на т.н. „масови хора”, да им повлияе с нещо, да ги подкрепи в опитите им да се ориентират в реалностите и в проблемите на живота. И много други такива съществени моменти могат да се открият.

Трябва да се прецизират важни моменти като гъвкавост на подходите, динамика и гъвкавост на стила, на излъчването, „плътност” на емоционалната наситеност и пр. Аз за себе си съм разбрал, че като пише човек трябва да бъде пределно откровен, естествен, честен; това може да прави неприятно впечатление на мнозина, но пък аз не бих пожертвал тия съществени и водещи неща и да почна да се преструвам и да се правя на какъвто не съм само и само за да почна да бъда харесван от "интернетния народ"; впрочем, пълно е в интернет с „позитивни хора”, чиято единствена мисъл е как да се харесат на възможно повече индивиди.

Мен пък точно това изобщо не ме блазни, казах, че за мен има много по-важни неща от външния успех или от признанието от страна на „широките народни маси”. Има си хора за всичко, аз пък съм длъжен да не изневерявам на себе си. Дори и с цената на риска никога да не стана „любимец на народните маси”. Такива, впрочем, любимци, си имаме предостатъчно, имаме си ги в изобилие. Бойко пък, разбира се, е безспорен кумир на цялата нация.

Ако трябва, за да се харесам на народа, да заприличам на него, нека по-добре да умра...

Добави в Svejo