Здравей, г-н Козарев,Искам да те попитам нещо, което е много важно за мен: възможно ли е до 15 септември тази година да издадем една брошура под заглавие ИДЕИ ЗА ЕДНА НОВА ФИЛОСОФИЯ И СТРАТЕГИЯ НА ОБРАЗОВАНИЕТО В БЪЛГАРИЯ, която да е в обем от около 140 страници и в тираж 500 екземпляра – и колко пари ще ми струва тази брошурка? Представям си тази книжка като едно съвсем икономично, направо бих казал бедно издание, на най-евтина хартия и прочие, досущ както най-беден е нейният предмет, именно, българското образование - пък както са бедни и неговите труженици. Много те моля да изчислиш цената на това издание, та да видя как да осигуря средствата за излизането на брошурката до края на август.
Тази малка книжка всъщност е съкратен вариант на моя книга под същото заглавие, която вече съм публикувал в интернет. Но прецених, че в момента издаването на цялата книга в книжен вариант не е уместно, ала брошурката може да свърши много по-добра работа – най-вече заради краткостта си. Ако успеем да я издадем до 15 септември ще бъде чудесно, за да можем да я връчим на „г-н Министъра”, който, както изглежда, няма никаква идея за това какво точно следва да се промени в българското образование. А пък за воля да го направи да не говорим. Е, ние ще му дадем безвъзмездно така потребните идеи, пък да видим дали това ще го извади от летаргията му – и от любуването на самия себе си, на което се е отдал с такава сладострастност.
Аз ще помоля чрез блога си хора, причастни на българското образование, да подпомогнат излизането на тази брошурка. Ако не се намерят такива, ще направя всичко възможно да ти се издължа за издаването й във възможно най-кратък срок. Това е в основни линии. Като резервен вариант брошурката би могла да излезе като 4-та книжка на списание ИДЕИ, което трябва да излезе до края на септември, живот и здраве да е, но това не е желателно.
Изпращам ти и файла с проверения и редактиран окончателно текст, за да можеш да определиш по-точно колко страници ще бъде самата брошура (книжка).
С поздрав и пожелание за хубави дни: Ангел Грънчаров
(Днес изпратих това писмо до управителя на авторитетното издателство ИЗТОК-ЗАПАД, г-н Любен Козарев, и рекох да го публикувам и в блога, понеже има една част от него, която може - евентуално - да заинтересува някои от неговите читатели.)
5 коментара:
Г-н Грънчаров, как миислите ще отвърне на вашата книга, г-н министера на образованието, след като му направихте такава характеристика. Моля Ви сменете подхода, чак тогава ще имате успехи в тази изключително БЛАГОРОДНА НО ТРУДНА дейност с която сте се заели.Пожелавам Ви успех.
Г-н Томев, изразявайки се така неласкаво за г-н Министъра, имам нещо предвид: по този начин го провокирам да покаже, че наистина мисли и има идеи, но не на думи, а на дело. Ако го бях похвалил - а може и да има някакво основание и за похвала - с нищо не бих могъл да го впечатля: всички постоянно го хвалят, а и хвалбите действат иначе в сравнение с критиката. Оня човек, пък било то и министър, който се въодушевява от някаква идея, няма да седне да се обижда при критики, а пък ако се обиди, явно не друго, а обикновена човешка суетност го движи. Та това е нещо като тест за това кои са действителните движещи мотиви в поведението на драгия г-н Министър. Аз преценявам нещата така: щом като аз, един отделно взет екземпляр, успях да направя за толкова неща по въпроса за изясняването на философията и стратегията на съвременното българско образование, то ако и чиновниците на министъра на образованието се движеха от подобни мотиви, те тогава щяха да сторят чудеса; а какво де факто сториха? Нима в такъв случай нямам право да бъда критичен?
Впрочем, министърът ми е състудент и го познавам доста добре. Знам и как може да бъде подразнен. Той там е министър не за друго, а за да работи; понеже много щадим нашите управници, те затуй са ни и такива...
Г-н Грънчаров, напълно сте прав, всичко това което пишете е точно, но все пак за да се постигне успех е нужно да се използва и съдържанието на думата ТАКТИЧНОСТ. Ако искаме някой, който и да е той, да ни съдейства за дадена кауза, трябва да сме добронамерени към него. Важен е успехът на каузата, а добронамереността е едно от средствата за постигането на този успех.
Прав сте напълно; но трябва да си даваме сметка и за това, че има хора, които по никакъв начин не можеш да привлечеш да подпомогнат дадена кауза, понеже техните интереси са коренно различни; такива хора могат да правят всичко друго, но в никакъв случай да съдействат, да подпомагат, да подкрепят... такива е излишно даже да опитваме да ги правим сътрудници по реализацията на някаква кауза...
Публикуване на коментар